№ 34
гр. Варна, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102014 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Ф. обективно
кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:
1./ срещу Г. М., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран в
НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П.
Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр.
Варна, ул.“О.П.“ № ** с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда,
изградена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по тази кадастрална карта с площ от 60, 50
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж №
***.***.**.1.5, ***.***.**.1.7, под обекта: ***.***.**.1.38 и ***.***.**.1.40, над обекта: №
***.***.**.1.10 за сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, а в
условие на евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите;
2./ срещу В. С., иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е съставен НА №
85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на В.
С. 1/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.**
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
1
АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, №
***.***.**, № ***.***.**. № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 1/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от
18 кв.м., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД;
3./ срещу В. С., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка е
инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който
П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части
от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**,
№ ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 99/400 идеални части от построения в същото
дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400
лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД а в условие на евентуалност, иск с
правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка
поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;
В исковата молба, ищецът П. Ф. твърди, че е издал в полза на поемателя В. С., с
когото е бил в изключително близки отношения, както и с жената, с която живее на
съпружески фактически начала Г. М., записи на заповед, задължавайки се да плати на
ответника следните суми, както следва: 1./ по запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от
18 000 лв.; 2./ по запис на заповед от 23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ по запис на
заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 4./ по запис на заповед от 05.05.2022г. за
сумата от 9 500 лв.; 5./ по запис на заповед от 07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ по запис
на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 7./ по запис на заповед от 04.10.2022г. за
сумата от 126 000 лв.
За обезпечаване вземанията на В. С., по които длъжник е П. Ф., посочените страни по
делото постигнали уговорка П. Ф. да прехвърли на Г. М. правото на собственост върху
процесния апартамент, а на ответника С. да подари и да прехвърли с договор за покупко-
продажба собствеността върху дворно място и гаража, находящи се в гр. Варна, местност
с.о.“Ф.Д.К.”, които били изповядани в изискуемата от закона форма на нотариален акт.
Продажбата на апартамента и на идеални части от дворното място и гаража, както и
дарението са недействителни, поради противоречие със закона и правни последици същите
не са породили, поради което исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, са
основателни и следва да бъдат уважени.
Евентуално съединените искове почиват на твърдения, че уговорената във
възмездните сделки цена е многократно по-ниска от пазарната такава за имотите, поради
което, ако се отхвърлят исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то се настоява за уважаване на
тези по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. М. и В. С., с който се
2
оспорват всички искове и се настоява за тяхното отхвърляне. Твърди се, че В. С. е
предоставил на П. Ф. по сключени договори за заем следните суми, както следва: 1./ 18 000
лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.; 2./ 18 000 лв. по договор за заем
от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.; 3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж
05.08.2022г.; 4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.; 5./ 18 000
лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.; 6./ 18 000 лв. по договор за заем
от 18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; 7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж
03.10.2022г.; 8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г. или общо
сумата от 144 000 лв. Предоставените в заем парични средства са били необходими на
заемателя П. Ф., за да финансира разрастването на предприетото от него бизнес начинание
още от 2017г., свързано със закупуване на учебници и учебни помагала.
След настъпване на падежа на осемте договори за заем или след 20.10.2022г., П. Ф. не
е бил в състояние да върне заетата по тях сума в общ размер на 144 000 лв. /8 * 18 000 лв./,
поради което страните по заемните правоотношения постигнали съгласие заемателят да
прехвърли правото на собственост върху апартамента, дворното място и постройката.
Налице е даване вместо изпълнение, поради което главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
относно възмездната сделка за жилището, следва да бъде отхвърлен. Релевирано е
възражение за нищожност поради привидност на сключените на 17.11.2022г. и на
22.12.2022г. договори за покупко-продажба, в частта му относно посочения в него размер на
покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действително съгласие между страните за продажба
срещу цена равна на сбора от сумата от 144 000 лв., цените вписани в съставените
нотариални актове за апартамента, парцела и постройката – 9 800 лв. + 6 400 лв. + 24 672, 02
евро, представляваща остатък от договор за кредит, сключен между „Л.“ АД и ЕТ „ЕТ Ф. –
П. Ф.“, в качеството на кредитополучател, обезпечен с ипотека върху апартамента, учредена
от ипотекарния длъжник П. Ф., което задължение е погасено от Г. М. след придобиване на
собствеността.
Предвид изложеното и евентуалния иск, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По исковете за нищожност на възмездните сделки, се поддържа, че
нееквивалентността не е толкова съществена, за да доведе до нищожност на соченото
основание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представена електронна кореспонденция проведена между П. Ф. и В. С..
Направените изявления в нея не се оспорват от страните, което задължава съдът да приеме,
че те изхождат от лицата, сочени за техни автори.
Представените писмени доказателства установяват, че В. С. е предал в собственост
на П. Ф. общо сумата от 144 000 лв. /л. 104 – 111/, както следва:
1./ 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.;
3
2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.;
3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.;
4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.;
5./ 18 000 лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.;
6./ 18 000 лв. по договор за заем от 18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.;
7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.;
8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г.;
Предадена в собственост на заемополучателя П. Ф. е и сумата от 126 000 лв. по
договор за заем от 17.09.2022г. с падеж на 17.12.2022г., връщането на която е обезпечено и с
издаване на запис на заповед от същата дата с нотариална заверка на подписите с падеж на
предявяване и предявен за плащане на 17.12.2022г. /л. 112 – 113/. Договорът за заем и
записът на заповед съдържат изявление, че сумата е необходима на заемополучателя за
„закупуване на учебници и учебни помагала с цел търговия.“
По договор за заем от 04.10.2022г. е предадена на П. Ф. и сумата от 126 000 лв. с
падеж – 30.12.2022г. /л. 114/, връщането на която е обезпечено с издаване на запис на
заповед от поемателя /л. 115/. Договорът за заем и записът на заповед съдържат изявление,
че сумата е необходима на заемополучателя за „закупуване на учебници и учебни помагала с
цел търговия.“
Твърденията на ищеца, че се явява длъжник на кредитора В. С. се подкрепят от
представените писмени доказателства установяващи, че П. Ф. безусловно и неотменимо се е
задължил да му плати следните суми:
1./ по запис на заповед от 07.01.2022г. сумата от 18 000 лв. с падеж – 07.07.2022г. /л.
36/, издаден във връзка с договор за заем от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв. /л. 33/;
3./ по запис на заповед от 23.01.2022г. сумата от 18 000 лв. с падеж – 23.07.2022г. /л.
37/;
4./ по запис на заповед от 04.10.2022г. сумата от 126 000 лв. с падеж – 30.12.2022г. /л.
38/;
В производството по ч.гр.д. № 603/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в полза
на заявителя В. С. е издадена заповед № 603/08.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документи по чл. 417 ГПК, с която П. Ф. е осъден да заплати
следните суми:
1./ по запис на заповед от 07.03.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;
2./ по запис на заповед от 05.05.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;
3./ по запис на заповед от 07.06.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;
4./ по запис на заповед от 11.09.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;
Върху всяка една от сумите е присъдена законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението – 03.02.2023г. до окончателното изплащане на задълженията и обезщетения
4
за забава, съизмерими със законната лихва върху всяка сума от 03.01.2023г. до 03.02.2023г.,
всяко в размер на 84, 44 лв.
Ищецът признава, че в производството по ч.гр.д. № 603/2023г. на ВРС не е депозирал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документи по чл. 417 ГПК, е влязла в сила, на осн. чл.
416 ГПК.
Тези менителнични ефекти не са представени по делото, но спор между страните по
повод издаването им, не съществува. Отделно, те са послужили за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 ГПК, което дава
основание на съда да приеме, че техен издател е П. Ф., който безусловно и неотменимо се е
задължил да плати сумите, посочени в тях.
На 17.11.2022г. с договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № 73, том I,
рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., П. Ф. е прехвърлил на Г. М. правото
на собственост върху апартамент № 4, намиращ се в гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет. 2 за
сумата от 9 800 лв., която сума продавачът е декларирал, че е получил преди подписването
на сделката при данъчната оценка на имота 50 556, 30 лв. /л. 19/.
Не е спорно, че ответниците са във владение на имота.
Към деня на изповядване на сделката, имотът, е бил обременен с ипотека в полза на
кредитора „Л.“ АД, учредена от П. Ф., действащ като ЕТ „ЕТ Ф. – П. Ф.“ за обезпечаване
вземанията на кредитора по договор за Бизнес кредит с клиентски № 7025/14.06.2021г.,
обстоятелство, изрично посочено в съставения нотариален акт, установяващо се и от
ипотечния НА № 143, том I, рег. № 7102, дело № 113 от 14.06.2021г. за учредяване на
договорна ипотека /л. 123/.
След придобиване собствеността върху имота, ответникът Г. М. е погасил с четири
преводни нареждания от месец август 2023г. задълженията на П. Ф., действащ като ЕТ „ЕТ
Ф. – П. Ф.“ за главница, редовна и наказателна лихва, произтичащи от договора за Бизнес
кредит, възлизащи на 47 022, 26 лв., чиято равностойност в евро е 24 042, 10 евро /л. 130 –
132/. Петият платежен документ удостоверява извършен банков превод по сметка на
ипотекарния кредитор, предназначен да покрие разходите за заличаване на ипотеката.
След пълното погасяване на задълженията, по молба на ипотекарния кредит,
ипотеката върху имота, е заличена през месец август 2023г.
От прехвърляне собствеността върху имота до окончателното погасяване на
вземанията, кредитополучателят П. Ф. е погасил месечните си вноски по кредита за периода
от месец ноември 2022г. до месец май 2023г. /вкл./, факт, установен от представени преводни
нареждания /л. 420 – 425/.
На 22.12.2022г., П. Ф. е прехвърлил на В. С. притежаваното от него право на
собственост с две сделки, изповядани в изискуемата от закона форма на нотариален акт /л.
11 и л. 16/ – договор за дарение с предмет 1/400 идеални части от дворно място в
с.о.“Ф.Д.К.“ и 1/400 идеални части от сграда – с предназначение гараж и договор за покупко
5
– продажба с предмет 99/400 идеални части от същия имот и 99/400 идеални части от гаража
при цена от 6 400 лв.
Посочената в договора за покупко – продажба цена на идеалните части от 6 400 лв.,
продавачът е заявил, че е получил при подписване на нотариалния акт, в която част актът
служи за разписка за платена сума. Данъчната оценка на идеалните части от дворното място
е 5 448, 10 лв., а тези от гаража възлизат на 835, 10 лв.
За установяване твърденията за съществуващи парични задължения по записи на
заповед както и, че сключените сделки обезпечават връщането на паричните суми по тях, са
ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на М. Р., близка интимна приятелка на П. Ф.
от 1998г.
Свидетелят определя приятеля си като доверчив и наивен човек. Този извод г-жа Р. е
направила през есента на 2022г. По негова молба, тя му е предоставила в заем сумата от
50 000 лв., които П. Ф. вложил в придобиване на апартамент в гр. Бургас, съвместно със
своя приятел и съдружник В. С., но се оказало, че собственик на недвижимия имот, е само
ответникът. Ищецът споделил, че е взел пари от лихваря К. и, тъй като „станало напечено“
се обърнал за съдействие към своята приятелка. Установило се, че вместо да върне на
лихваря 50 000 лв., ищецът ги предал на В. С..
Споделя, че е предала в заем на П. Ф. различни суми през месеците октомври,
ноември и декември 2022г. в общ размер на 49 600 лв., които ищецът не и е върнал.
От показанията й се установява, че тя е виждала В. Н. два пъти. Първият път през
2019г., а вторият на тържество за посрещане на новата 2021г. в дома на ответниците, когато
се запознала и с Г. М..
На 09.06.2023г. узнала от членове на Фейсбук – групата „Приятели на Ф.“, които
публикували справка от Служба по вписвания, че апартаментът на ищеца в гр. Варна,
ул.“О.П.“, е прехвърлен на Г. М., а лозе/парцел в гр. Варна на В. Н.. Предполага, че качилият
справката я е публикувал, тъй като ищецът му е дължал пари.
Разтревожена за психичното състояние на своя приятел потърсила по телефона В.,
който потвърдил информацията от справката и пояснил, че апартаментът е на Г., но
действително е негов и ще бъде върнат на П. срещу „една сума пари“ без да уточнява
конкретен размер нито при този разговор, нито след това.
От ищеца е узнала, че прехвърлянето на апартамента е някаква „гаранция“ и „договор
с условие“, т.е. собствеността ще бъде прехвърлена след приключване на финансовите
отношение между двамата, които отношения според свидетеля се отнасят до апартамента в
гр. Бургас. От ищеца значе, че двамата приятели били съдружници – всеки внася по половин
милион и се очаква заедно да спечелят още половин милион от участие в търгове за
придобиване на недвижими имоти и последващата им продажба с печалба. Узнала още, че е
„имало някакви записи на заповед, но не и реално даване на пари.“ Вместо да участва с пари
до достигане на половин милион, П. Ф. подписвал записи на заповед, които били
представяни пред майката на В. С., която била омъжена за милионер, като гаранция, че
6
парите ще й бъдат върнати.
По-късно узнала в телефонен разговор с В. С., че електричеството в жилището е
спряно. Целта била изгонване на квартирантката на ищеца. Владението е предадено на
ответниците, които обявили имота за продан.
Във връзка с релевираните възражения за нищожност на възмездните сделки поради
симулация в цената, ответниците са направили искане за ангажиране на гласни
доказателства. Допустимостта на това искане е обоснована с изявление на П. Ф. в
електронната кореспонденция на 02.08.2023г., съставляващо „начало на писменото
доказателство“, според ответниците и правещо допустими свидетелските показания, на осн.
чл. 165, ал. 2 ГПК.
Действително на посочената дата П. Ф. е направил изявление /л. 323/, адресирано до
В. С., с което същият е заявил, че „за всичко е виновен той“, тъй като си е направил „лошо
сметките.“ Признава, че е задлъжнял и, че не е искал ответникът да бъде ощетен и с една
стотинка. Счита, че приятелят му е на добра печалба, защото ищецът му е прехвърлил
апартамента, малко земя, част от лозето и „абсолютно всички пари“, с които е разполагал.
В деня на изявлението, П. Ф. е приет за лечение в Клиника за интензивно лечение на
остри отравяния и токсикоалергии във Военноморска болница Варна, поради отравяне с
бензодиазепин /л. 27/.
Преценката дали по делото са представени документи, съставляващи начало на
писмено доказателство, съответно допустими ли са свидетелски показания принадлежи на
съда, независимо от дадената от страната правна характеристика на документа.
Посоченото изявление, материализирано в документа, не представлява „начало на
писменото доказателство“, тъй като не прави вероятно твърдението, че съгласието й за
цената по сделката от 17.11.2022г., е привидно.
Начало на писменото доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК се явяват
представените по делото документи за извършени от Г. М. нареждания за превод на суми от
банковата й сметка, с които тя е погасила остатъка от дълга на П. Ф. по договора за кредит,
сключен с „Л.“ АД. Вносните бележки съставляват изходящо от страна по договора
доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация на цената на апартамента,
поради което са начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК,
съответно свидетелските показания за действителната покупна цена на апартамента са
допустими.
Документ, съставляващ начало на писменото доказателство, правещ допустими
свидетелските показания относно действителната цена на идеалните части от обектите по
сделката от 22.12.2022г., не е представен, поради което свидетелските показания за
установяване действителната цена на 99/400 идеални части, са недопустими.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водения от ответника Г. М.
свидетел К. Ж., служител на банка и приятел от детските години на В. С. установяват
следните релевантни за делото факти: П. Ф. и В. С. имали общ бизнес с учебници,
7
обстоятелство, узнато от споделеното от ответника. През месец септември 2022г. В. С.
споделил, че парите на П. Ф. са „изчезнали“, в резултат на проверка извършена от КОНПИ,
поради което не разполага с парични средства, които да му върне. Затова помолил приятеля
си да му заеме сумата от 33 000 лв., която му е необходима за внасяне на остатъка от цена,
дължима след проведен публичен търг на недвижим имот и с цел да не загуби внесения
задатък. На проведена тристранна среща, П. Ф. заявил на свидетеля, че дължи на В. пари без
да посочва конкретна сума. Заявил още, че се ангажира „морално“ в най - скоро време до
седмица - две да върне парите на В., а последният да се издължи на свидетеля, за да погаси
заема си. Превел сумата от 33 000 лв. по сметка на приятеля си, който успял да закупи
апартамента.
В първоначално указания срок, П. Ф. не се издължил на В. С., съответно последният
не е върнал парите на свидетеля. Това наложило следваща среща, на която ищецът пояснил,
че собствените му пари не са „отблокирани“ от КОНПИ, а бизнес партньорите му също
бавят плащанията си. Последвал телефонен разговор с Ф. в началото на месец декември
2022г. В средата на месец декември се провела нова среща, на която Ф. гордо заявил, че е
върнал част от дълга си, прехвърляйки собствеността върху апартамент. След срещата В.
споделил, че апартаментът, заедно с ипотеката оценява на 200 000 лв., като Ф. му дължи още
над 300 000 лв. От приятеля си знае, че Ф. не е върнал остатъка от това, което дължи на С..
Споделил, че желае да запази апартамента за своя син. Заетата сума от 33 000 лв. била
върната в средата или края на месец януари 2023г. със средства от продажбата на
апартамента, придобит на публична продан.
От показанията на В.В., също приятел на ответника се установява, че в края на 2022г.
В. С. му поискал сумата от 7 000 лв. в заем за участието в търг за покупка на недвижим
имот. Ответникът обяснил, че не разполага с парични средства, защото е дал в заем на П. Ф.
„крупна сума“, а по-късно и други по-малки суми, които не му е върнал. Г-н В. поискал
парите да му бъдат върнати в най-скоро време, поради което помолил Ф. да върне това,
което дължи на С.. Заетата сума бил върната през месец януари или февруари 2023г. По-
късно разбрал, че Ф. е погасил част от задължението си, прехвърляйки собствеността върху
апартамент, обстоятелство, което лично му е споделил ищецът.
Свидетелят е посещавал апартамента, вкл. и при предаване на ключовете от
наемателката на Ф., която първоначално отказала да го напусне. Узнал и, че ипотеката върху
имота след придобиването му била заличена.
Предявени са главни искове по чл. 152 ЗЗД, с които се атакуват като нищожни две
възмездни и една безвъзмездна сделка, с които ищецът П. Ф. е прехвърлил право на
собственост върху апартамент в полза на Г. М. и идеални части от дворно място и сграда в
полза на купувача В. С..
Твърди се, че продажбата на апартамента от 17.11.2022г. обезпечава връщането на
парични суми по записи на заповед, както следва: от 07.03.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от
05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от 07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; от 11.09.2022г. за
8
сумата от 9 500 лв. и от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв.
Договорът за дарение и продажба, сключени на 22.12.2022г., обезпечават връщането
на суми по записи на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв. и от 23.01.2022г., също
за сумата от 18 000 лв.
Ответниците поддържат, че П. Ф. дължи на В. С. парични средства по договори за
заем в общ размер на 144 000 лв., които не е върнал на заемодателя на уговорените падежи.
Вместо да погаси задълженията си, същият е прехвърлил собствеността върху имотите,
предмет на атакуваните сделки.
Съдебната практика приема неизменно, че сделка сключена при условията на чл. 152
ЗЗД – уговорено е предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще
стане собственик на вещта, или е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен
от този, който е предвиден в закона, е нищожна поради противоречие със закона и не
поражда правни последици, тъй като подобно съглашение цели да се удовлетвори вземане,
възникнало от друго правоотношение между страните, но по начин, различен от
установения в закона.
Забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или
едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. В случаите, когато
съглашението за продажба се постигна след главното вземане, прехвърлителната сделка не е
в нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от
предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата да се съгласи с
волята на кредитора. Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо
изпълнение, каквато уговорка е валидна предвид възможността на страните да уговорят
изпълнение на нещо различно от първоначално договореното. В този смисъл решение №
92/06.04.12г. по гр.д.№ 761/11г. на ВКС, ІІІ г.о.
Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е
извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното главно
правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти, следва да
бъде изведен от съвкупната преценка на ангажираните доказателства. Доказването на това
правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи
връщането на получен заем; да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за
установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД са допустими всички
доказателствени средства – в този смисъл решение № 461 от 16.01.2012 по гр.д. 1206/10 г. на
ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Правно ирелевантно е дали страните по главното правоотношение съвпадат със
страните по сделката. Без правно значение е дали далият обезпечението обезпечава свое или
чуждо задължение – договореностите между длъжника и далия обезпечението касаят
вътрешните им отношения, които са извън предмета на делото.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото, твърденията на ищеца в
уточняваща молба от 15.12.2023г. и тези на ответника в отговора на исковата молба,
9
обосновава извод, че П. Ф. дължи на В. С. следните суми:
1./ 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г., обезпечен със
запис на заповед от същата дата;
2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г., обезпечен със
запис на заповед от същата дата;
3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.;
4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.;
5./ 18 000 лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.;
6./ 18 000 лв. по договор за заем от 18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.;
7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.;
8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г.;
9./ 126 000 лв. по договор за заем от 17.09.2022г. с падеж на 17.12.2022г., обезпечен
със запис на заповед от същата дата;
10./ 126 000 лв. по договор за заем от 04.10.2022г. с падеж – 30.12.2022г., обезпечен
със запис на заповед от същата дата;
11./ 38 337, 76 лв. по записите на заповед, послужили за издаване за заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 603/2023г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху
всяка сума от 03.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетения за
забава и сторени съдебно – деловодни разноски.
Дължимостта към 23.05.2023г. на суми по договори за заем, сключени между ищеца и
В. С., не се оспорва от П. Ф., видно от изявленията му от същата дата, направени в
електронната кореспонденция /л. 312/.
Страните не спорят, че П. Ф. и В. С. са поддържали добри лични взаимоотношения за
дълъг период от време, както и, че Г. М. живее на съпружески фактически начала с
ответника.
Не се спори и, че през годините П. Ф. е търгувал с учебници и учебни помагала,
заедно с трети лица, а В. С. е извършвал покупко – продажби на недвижими имоти със
спекулативна цел.
Ищецът твърди, че не е имал никакви бизнес отношения с ответника, а В. С., че е
предавал в заем на П. Ф. парични средства, необходими за разрастване на бизнеса му с
учебници.
Ищецът П. Ф. и ответникът В. С. не разкриват пред съда действителните си
отношения. Тези отношения се разкриват от представената кореспонденция, водена между
тях, чрез приложението „Фейсбук.“ Тя потвърждава безспорния факт, че страните са били в
добри приятелски отношения, че П. Ф. е осъществявал дейност по разпространение на
учебници, жив интерес към която е проявявал В. С., както и, че последният е придобивал
10
недвижими имоти на публични търгове.
Търговията с учебници и учебни помагала, е осъществявана със спекулативна цел,
съвместно от двамата с лични и заемни средства. Печалбата от съвместната дейност, В. С.
вероятно е влагал в придобиването на недвижими имоти. Употребените от тях изрази –
„общият ни бизнес“, „глобалната ни сметка да излезе“, факта, че В. С. е поставял множество
въпроси по повод доставката на учебници и дължимите възнаграждения, а П. Ф. е давал
подробен отчет за тях, вкл. с посочване на конкретни размери на очаквани постъпления,
поделени по равно помежду им, дават основание на съда да направи посочените изводи.
За факта, че В. С. е предоставял в заем парични средства на П. Ф. в предходен
период, свидетелства сключен договор за заем от 12.09.2017г., обезпечен с ипотека върху
недвижим имот /л. 122/.
Целта на получените парични средства – влагане в бизнеса с учебници се признава
изрично от П. Ф. в договори за заем от 17.09.2022г. и 04.10.2022г. и в записите на заповед,
издадени на същите дати за обезпечаване на вземанията по заемните отношения.
За факта, че в търговията с учебници са участвали и двамата, свидетелства и
изявление, направено от П. Ф. в писмена форма с нотариална заверка на подписите от
20.09.2022г., с което той заявява, че В. С. е собственик на „половината бизнес за търговия с
учебни пособия, което включва половината от всички активи в книги и материали,
половината пари в издателства, половината пари в настоятелства, половината пари в НПО и
други физически и юридически лица.“ Упомената е и целта му – да послужи пред ответника
като гаранция за спокойствие при всички възможни обстоятелства /л. 133/. Документираното
изявление съставлява извънсъдебно признание на неизгоден факт, който опровергава
твърденията за неосъществено „съвместно бизнес начинание.“
Съдът кредитира показанията на М. Р., единствено, в частта, в която свидетелства, че
е предала на П. Ф. парични средства в периода октомври – декември 2022г., мотивирана от
притеснения за живота и здравето му, чиято цел е била да ги върне на К., представен като
лихвар; че е дължал пари на В. С., факт, подкрепен от писмените доказателства и относно
нуждата от парични средства през есента на 2022г., които показания се подкрепят и от
изявленията на страните в електронната кореспонденция /26.11.2022г., 09.12.2022г.;
10.12.2022г.; 19.12.2022г.; 07.02.2023г.; 18.03.2023г./. От тях се разкрива, че в посочения
период, В. С. е бил притеснен и е настоявал П. Ф. да му предаде парични средства, за да ги
върне на лицето К.. Настоятелното поведение и породеното притеснение на ответника са
провокирани от обстоятелството, че връщането на парите е забавено, а В. С. не е коректен
към приятеля си К., за когото не се споменава да се занимава с лихварска дейност.
Съдът не кредитира показанията й в останалата част по следните съображения: г-жа
Р. е заинтересована изходът на спора да приключи благоприятно за П. Ф., към когото тя не е
безразлична, съпричастна е към възникналите парични и имотни проблеми на ищцовата
страна; тя свидетелстват за други уговорки, различни от посочените от ищеца – продажба с
уговорка за изкупуване след погасяване на дълг; свидетелства за бизнес отношения по повод
11
покупка на недвижими имоти, формирайки изводи за тях, въз основа на предположения, без
да е действително запозната с тях;
Изявлението на В. С. от 23.05.2023г., с което той настоява П. Ф. да му върне парите
по договорите за заем опровергава тезата на ответниците за даване вместо изпълнение. Ако
вземанията по посочените осем договори за заем, всички с настъпил падеж към 23.05.2023г.
са погасени с прехвърляне собствеността върху апартамента, извършено на 17.11.2022г., то
заемодателят не би претендирал връщането на предадени парични средства от
заемополучателя по тях П. Ф..
Това изявление опровергава и показанията на свидетелите водени от ответната страна
– К. Ж. и В.В., в частта, в която свидетелстват, че с прехвърляне на апартамента, дълга на П.
Ф. е отчасти погасен.
Преценени в съвкупност, писмените и гласни доказателства, не обосновават
позитивен извод, че договорът за покупко – продажба от 17.11.2022г. е сключен с Г. М.,
именно, за да обезпечи връщането на паричните средства по петте записи на заповед, по
които издател е П. Ф., а поемател В. С.. Остават недоказани и твърденията, че възмездната
сделка от 22.12.2022г., е сключена за да обезпечи връщането на парични средства по другите
два записа на заповед с настъпили падежи към момента на изповядването й.
Предвид изложеното, предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид сбъдване на условието, под което са предявени, съдът следва да се произнесе
по евентуалните искове чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на двете
възмездни сделки поради нарушаване на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите.
Ангажираните писмени доказателства установят, че цената на жилището е равна на
сбора от сумата, посочена в нотариалния акт в размер на 9 800 лв. и сумата от 24 042, 10
евро, чиято равностойност в лева възлиза на 47 022, 26 лв. или общо 56 822, 26 лв.
Плащането на остатъка от дълга по договора за Бизнес кредит с клиентски №
7025/14.06.2021г., по който кредитополучател е П. Ф., действащ като едноличен търговец
установява симулативност на сключения на 17.11.2022г. договор за покупко – продажба, в
частта му относно посочения в него размер на продажната цена, прикриващ действителното
съгласие между страните за продажба срещу цена от 56 822, 26 лв.
С погасяване на остатъка от задълженията по договора за кредит, купувачът Г. М.
изпълнява задължението си да плати изцяло продажната цена на имота, произтичащо от
договора за покупко – продажба от 17.11.2022г., избягвайки принудително изпълнение върху
ипотекирания имот, чиято собственост е придобила.
Фактът, че след прехвърляне на собствеността върху апартамента, П. Ф. е продължил
да погасява анюитетните вноски по договор, сключен с „Л.“ АД, не променя формирания
извод на съда, тъй като задължено по договора лице е страната по него, а не купувачът на
имота.
12
Действителната продажна цена в сочения от Г. М. размер не се доказва от
свидетелските показания на К. Ж. и В.В..
За установяване на пазарната стойност на апартамента, са изслушани три заключения
по допуснати СОЕ.
От заключението на първоначалната експертиза, оспорено от ищеца, пазарната цена
на имота при съобразяване с учредената ипотека възлиза на сумата от 71 845 лв.,
представляваща цената от 120 200 лв. намалена с разходите, които е погасила Г. М. в размер
на 48 355, 06 лв.
Експертът по повторната СОЕ, заключението по която също е оспорено, посочва, че
пазарната цена на имота към 17.11.2022г. при съобразяване с учредената ипотека към деня
на изповядване на сделката, е 120 150 лв. Тази сума, представлява разлика между пазарната
стойност без вещната тежест от 133 500 лв. намалена с около 10 %.
От заключението на тройната СОЕ, подписана с особено мнение от един от експертите,
се установява, че пазарната цена на имота към 17.11.2022г. при съобразяване, че имотът е
ипотекиран към деня на изповядване на сделката, е 121 136 лв., представляваща пазарната
стойност без тежест върху него от 134 595 лв. намалена с 10 %.
В особеното мнение експертът е посочил, че пазарната стойност на апартамента с и без
ипотека, е една и съща и тя възлиза на 134 595 лв. Изтъкнати са аргументи, че цената, която
купувачът плаща на продава, за да придобие собствеността се превежда на банката, в чиято
полза е учредена ипотека, поради което купувачът придобива имота чист от тежести.
В конкретния случай, съдът не кредитира първоначално дадено заключение, тъй като
при определяне на пазарната стойност на ипотекирания имот, не са съобразени обективни
данни за апартамента – местоположение, площ, състояние и др. Експертът е намалил
пазарната стойност на имота с платената от купувача сума, която е равна на остатъка от
дълга на П. Ф. на база, твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Следователно
от една страна е основал заключението си на твърдения за конкретен размер на оставащия
дълг, който в действителност е друг, а от друга, е намалил цената без да съобрази никакви
обективни данни за имота. Отговорът на поставения въпрос би бил различен например, ако
остатъкът от дълга по договора за кредит, е 120 000 лв., в който случай пазарната стойност
на имота, би била 200 лв.
Съдът не кредитира и особеното мнение на вещото лице Н. А. по изготвената и
изслушана тройна СОЕ. В него не се съдържа отговор на поставения въпрос, защото не
държи сметка за това, че имотът е бил ипотекиран към деня на сделката 17.11.2022г., която
ипотека, е заличена през месец август 2023г. То почива на предположение за поведение на
продавач и купувач по договор за продажба, каквото страните в конкретния случай, не са
имали.
Съдът кредитира заключението по тройната СОЕ, намирайки го за обосновано,
компетентно и обективно дадено.
13
При действителна продажна цена на недвижимия имот в размер на 56 822, 26 лв. и
пазарната стойност, съгласно заключението на тройната СОЕ към датата на сключване на
възмездната сделка, възлизаща на 121 136 лв., не е налице нееквивалентност на
престациите, поради което евентуално съединеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с която
се атакува договорът за покупко – продажба от 17.11.2022г., се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Изводът на съда не би се променил дори и да се възприеме тезата на вещото лице,
подписало заключението с особено мнение, тъй като прехвърлянето на жилище при цена два
пъти по-ниска от пазарната, не води до нищожност на сделката на соченото основание.
Пазарната стойност на 99/400 идеални части от дворното място и 99/400 идеални части
от гаража към 22.12.2022г., възлиза на 11 335, 50 лв., според първоначалната СОЕ, съобразно
повторната СОЕ сумата от 8 291, 25 лв., а съгласно тройната СОЕ е 6 990, 14 лв.
Изповяданата сделка при цена на идеалните части за дворното място и гаража от 6 400
лв. при действителна пазарна стойност, съобразно първоначалното заключение по СОЕ от
11 335, 50 лв., което съдът намира за обосновано, също не е нищожна, поради което,
евентуално съединеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с който се атакува договорът за
покупко – продажба от 22.12.2022г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполагат ответниците. В полза на Г. М.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноски в полза на В. С. не се присъждат поради липса на доказателства за
извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет.
2, ап. 4 срещу Г. Б. М., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. “Ч.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран в
НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П.
Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр.
Варна, ул.“О.П.“ № ** с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда,
изградена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по тази кадастрална карта с площ от 60, 50
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж №
***.***.**.1.5, ***.***.**.1.7, под обекта: ***.***.**.1.38 и ***.***.**.1.40, над обекта: №
***.***.**.1.10 за сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на
14
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет.
2, ап. 4 срещу Г. Б. М., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. “Ч.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран в
НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П.
Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр.
Варна, ул.“О.П.“ № ** с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда,
изградена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по тази кадастрална карта с площ от 60, 50
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж №
***.***.**.1.5, ***.***.**.1.7, под обекта: ***.***.**.1.38 и ***.***.**.1.40, над обекта: №
***.***.**.1.10 за сумата от 9 800 лв. поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет.
2, ап. 4 срещу В. М. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул. “К.г.“ № **, иск за прогласяване
нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е съставен НА № 85, том VI,
рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на В. С. 1/400
идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ
от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, №
***.***.**. № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 1/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от 18 кв.м., поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет.
2, ап. 4 срещу В. М. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул. “К.г.“ № **, иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана
в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е
прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**,
№ ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 99/400 идеални части от построения в същото
дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400
лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет.
2, ап. 4 срещу В. М. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул. “К.г.“ № **, иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана
в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е
15
прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**,
№ ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 99/400 идеални части от построения в същото
дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400
лв., поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. П. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет. 2, ап. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. М., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. “Ч.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата
от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16