№ 849
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100106003 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от Д. Й. К. срещу Софийски районен съд иск, с пр.кв.
чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от
50000,00лв. /увеличен с протоколно определение от 27,01,2025 г./, обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 08,04,2021год. до датата на исковата молба, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, възникнали от
продължилото извън разумните срокове за разглеждане и решаване гр.д.№ 45336/2018год.,
по описа на СРС, 28 състав.
Релевират се съображения, че ищцата е инициирала производство по гр.д. №
45336/2018год. пред СРС, 28 състав. След като са изчерпани всички процесуални действия
делото е обявено за решаване в съдебно заседание на 08,03,2021год., като решението по него
е постановено едва на 16,01,2024 г. Сочи да е налице нарушение на чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС.
Поддържа от забавеното правосъдие да е претърпяла неимуществени вреди, описани в
исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна СРС, в който се излага становище за допустимост и
неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи, че визираното гражданско
производство е водено ритмично и без съществени забавяния, при наличие на фактическа и
правна сложност на делото, при промяна на страните, при условията на извънредно
положение във връзка с разпространението на коронавирусна инфекция. Макар и да е
1
налице забавяне на някои от инструктивните срокове, то не се e отразило като цяло на
периода на разглеждане на делото. Не са доказани претендираните вреди, а при условията на
евентуалност се сочи да са прекомерни.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис от гр.д.№ 45336/2018 г. на СРС, 28 състав,
образувано по предявен от Ц.С.Б., В. С.В., Д. Й. К. и Г.Й.В., срещу С.Р.П. иск, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР досежно част от имот с
идентификатор № 68134.905.538 с площ от 605 кв.м., оцветена в жълто на приложена към
молба от 06,02,2018 г. скица, и площ на проектен имот 2150 попадаща в парцел 1-538 на
основание реституция и наследствено правоприемство.
Делото е обявено за решаване в открито съдебно заседание от 08,03,2021г.
С решение от 16.01.2024 г. по гр.д. № 45336/2018 г. на СРС, 28 състав исковата
претенция е уважена.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на П.М.К. – съпруг на
ищцата, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Запознат е с образуваното съдебно
производство. Производството е било образувано на 2017 г. и е приключило на първа
инстанция през 2024 г. Тъй като другите собственици на имота са възрастни се наложило
ищцата да контактува с адвокатите. Имало и неприятности с човека, който водел делото. Във
връзка със съдебното производство ищцата изпитвала притеснения, вкл. относно
посрещането на финансовите й задължения. Свидетелят посочва, че сестрата на ищцата се
разболяла тежко, наложило се провеждането на две операции в чужбина. Независимо от
проведеното лечение тя починала. Ищцата и свидетелят поели всички разходи за лечение.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Релевантните факти,
обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на
правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния
спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката
дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени
в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
2
решаване на спора.
По делото не се спори, че Д. Й. К. е една от ищците, инциирали гр.д. № 45336/2018 г.
на СРС, 28 състав на 04,04,2017 г. С оглед посочения от ищцата начален момент, от който е
нарушено правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и от който е
започнала да търпи неимуществени вреди – 08,04,2021 г. и принципа на диспозитивното
начало, считано от тази дата следва да се извърши преценка за нарушение на принципа за
срочност при разглеждане на делото. Решението по делото е постановено на 16,01,2024 г.,
като няма данни същото да е влязло в сила до момента, като след извършена служебна
справка, съдът констатира, че срещу него е подадена въззивна жалба от ответника С.Р.П..
Образуваното по ВЖ производство -гр.д.№7925/2024год. СГС, 2 „е“ въззивен състав е
прекратено, а делото върнато за администриране на въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав намира, чe периодът за постановяване на крайния
съдебен акт от 2 години, 9 месеца и 8 дни за решаване на делото надхвърля значително,
както едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК, така и възприетия от ВСС и съдебната
практика разумен срок за постановяване на решението. Действително, делото, с оглед
вещния му характер, демонстрира известна фактическата и правна сложност, но не и такава,
която да обоснове почти тригодишен срок за постановяване на решението по него. Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, че забавянето на постановяването на
решението не е довело до надвишаване на общия разумен срок за продължителността на
производството по гр.д. № 45336/2018 г. на СРС, 28 състав. Това забавяне е довело до обща
продължителност на производството от почти 8 години, което не съответства на неговата
фактическа и правна сложност, дори като се вземат предвид процесуални усложнения във
връзка с уточняването на исковата молба и смъртта на първоначалния ответник, както и
извънредното положение, обявено във връзка с пандемията от COVID-19. Ирелевантна е и
смяната на председателя на съдебния състав след обявяване на делото за решаване предвид
изричната разпоредба на чл. 235, ал. 1 от ГПК, че решението се постановява от съдебния
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника Софийски районен съд
относно разумния срок за разглеждане на делото, в светлината на натовареността на този
съд. Съгласно решение от 10,05,2011 г. на ЕСПЧ по жалба №. 37346/05 Фингър срещу
България, § 94 и § 95, държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв
начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на Член 6, ал. 1 от
Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок (виж, наред с
много други, Bottazzi, пар. 22, и Scordino (№ 1), пар. 183, и двете цитирани по-горе). Те са
отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи (виж, като
пример, Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38‑39, 22 октомври 2002). Те също са
отговорни за забавяния в представянето на становищата на назначените от съда експерти
(виж Capuano v. Italy, 25 юни 1988, пар. 32, Серия A № 119 и Nibbio v. Italy, 26 февруари 1992
г., пар. 18, Серия A № 228 A). Държавата може по този начин да носи отговорност не само за
закъснение при разглеждането на определен случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в
3
отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в съдебната си система,
които предизвикват закъснения (виж Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983, §§
29‑32, Серия A № 66; Guincho, цитирано по-горе, §§ 39‑41; и Pammel v. Germany, 1 юли 1997,
§§ 69‑72, Доклади за съдебни решения 1997‑IV). Справянето с проблема на неоснователно
отлагане на съдебното производство може по този начин да изиска от държавата да
предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки. В това
отношение следва да се подчертае, че неразглеждането на конкретно дело в разумен срок не
е непременно резултат на пропуски от страна на отделни съдии, прокурори или следователи.
Така например, в някои случаи закъснения могат да настъпят от липсата на старание от
страна на следователя, прокурора или съдията, отговарящ за конкретен случай (виж, като
пример, B. v. Austria, цитирано по-горе, §§ 52‑54 и Reinhardt and Slimane-Kaïd v. France, 31
март 1998, пар. 100, Доклади 1998‑II), при други забавянията могат да бъдат резултат от
неспособността на държавата да отпусне достатъчно средства на разположение на съдебната
си система (виж, като пример, Zimmermann and Steiner, цитирано по-горе, §§ 30‑32) или
неспособността да разпределя делата по ефикасен начин (виж, като пример, Georgiadis v.
Cyprus, № 50516/99, пар. 46, 14 май 2002).
С оглед изложеното дотук, настоящият съдебен състав намира, че е нарушено
правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията за права.
По делото се установяват настъпили за ищцата неимуществени вреди. Според
практиката на ЕСПЧ е налице силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството води до неимуществени вреди - така Решение на ЕСПЧ
от 20, 03, 2006 г. по д. 1 Скордино срещу Италия. Тази презумпция в случая не е била
оборена от ответника.
Съгласно Решение № 60242 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 339/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС е прието, че на обезщетение по реда на чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени
вреди (имуществени и неимуществени), причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя с оглед
общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в смисъла разяснен по т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната,
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се
отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също
има обезщетителен ефект за пострадалия.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съдът взе предвид вида на
производството, качеството на ищцата по него /ищец/, както и характера на нарушението –
непостановяване на решение в разумен срок, неговата продължителност от 2 години, 9
месеца и 8 дни. Ответникът по делото – СРС не е оборил презумпцията за настъпване на
типичните неимуществени вреди, вследствие на неразумната продължителност на
4
производството, изразяващи се в притеснение и безпокойство от неговото развитие и
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверие
в държавността. Съдът съобрази и значението на делото за страната, благоприятния изход от
което би довело до увеличаване на имуществената й сфера. От друга страна, по делото не се
установява настъпването за ищцата на вреди, извън обичайните. С оглед гражданския му
характер, не би внесло съществено смущение във всекидневието на ищцата, дори като се
вземе предвид, че тя организирала защитата на заявеното право, в който смисъл са
депозираните по делото свидетелски показания. Съдът намира, че не се установява причинна
връзка между негативните преживявания, свързани с болестта и последващ летален изход за
родственик на ищцата и допуснатото забавяне. Не може да се приеме, че непостановяване на
решението в разумен срок е осуетило по някакъв начин предоставянето на навременната и
качествена медицинска грижа, още повече като се има предвид, че делото все още не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед изложеното и като взе предвид икономическата конюнктура в страната в
разглеждания период, съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени в размер 2500,00лв., като искът бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 50000,00 лв. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съгласно
чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо
производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Върху тази сума, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде присъдена и
законна лихва от датата на исковата молба /06,12,2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, се дължат
разноски в размер на 10,00лв. – държавна такса.
На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 95,00лв. от общо 100,00лв., определен по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
54 да заплати на Д. Й. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 2500,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 08,04,2021г. до 06,12,2023 г. възникнали във връзка с гр.д. № 45336/2018год., по
описа на СРС, 28 състав, ведно със законната лихва от 06,12,2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50000,00 лв.
като неоснователен.
5
ОСЪЖДА Софийски районен съд, съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
54 да заплати на Д. Й. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на Софийски районен съд, съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, сумата от 95,00лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6