РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201623 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от д-р Б. И. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „*****“ № *, чрез адв. Ж.К. – АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № НП-74/21.09.2021 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр.
София, с което на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
(ЗЛЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на Глава Трета,
Раздел III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина“.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. На следващо място сочи, че е действал при условията на крайна
необходимост, съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 13, ал. 1 от НК.
Акцентира, че с оглед обективния факт на липса на достатъчно лекари, които
1
да формират пълни спешни екипи - реанимационен екип, лекарски екип и
стационарен диспечерски екип в Районна координационна централа, не е
могъл да избегне по друг начин непосредствената опасност в извънредната
епидемична обстановка в страната. Алтернативно твърди, че са налице
предпоставките на чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 от ЗАНН. На следващо
място, счита, че дори да бъде прието, че е извършено нарушението, то се
явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Формулира искане за отмяна
на обжалваното НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят д-р Б. И. М., чрез процесуалния си
представител адв. Ж.К., излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган
Изпълнителния директор на ИАМН, чрез процесуалния си представител
юрист Е.Т., в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на
жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2021 г., около 17:00 часа, Е.Н.П. управлявала автомобила си по
ул. „Х.С.“ в гр. Пазарджик, като по това време забелязала паднал възрастен
мъж на пътното платно в пълна невъзможност да се изправи сам. Същата
спряла и се опитала да помогне на пострадалия мъж, като подала сигнал на
тел. 112 за инцидента и помолила да бъде изпратен екип на „Център за
спешна медицинска помощ“ (ЦСМП) за оказване помощ на възрастния човек
на улицата. Служителят от Дирекция „Национална система 112“ Районен
център – Кърджали, приел повикването, осигурил конферентна връзка с
дежурния от ЦСМП – Пазарджик. На 17.05.2021 г. дневна смяна, съгласно
представения отработен график и данните от „Рапортна книга за дневно
дежурство“, завеждащ работна смяна и координатор в Районната
координационна централа (РКЦ) на ЦСМП-Пазарджик била Т.С.Р.М.,
заемаща длъжността медицински фелдшер. Последната била определена от
Директора на ЦСМП-Пазарджик – жалбоподателя д-р Б.М. за ръководител на
2
стационарния диспечерски екип в РКЦ на ЦСМП-Пазарджик. Т.С.Р.М. била
назначена в ЦСМП-Пазарджик с Допълнително споразумение №
426/28.10.2002 г. към Трудов договор № 424/14.10.2002 г. на пълно работно
време и притежавала Диплома с peг. № 2033/16.08.1995 г. и №
0014268/16.08.1995 г. за призната професионална квалификация „фелдшер”. В
хода на разговора Е.Н.П. описала нараняванията, които забелязала по
пострадалия възрастен мъж, симптомите му и адреса, на който се намира.
Служителят от ЦСМП-Пазарджик Т.С.Р.М. заявила, че в момента няма
свободен лекарски екип, тъй като и трите екипа са заети в изпълнение на
мисии, чиито триаж не позволява да бъдат отзовани и пренасочени. В този
момент комуникацията между Е.Н.П. и служителят от ЦСМП-Пазарджик
Т.С.Р.М. загрубяла. Т.С.Р.М. заявила, че не може да изпрати екип и
прекратила разговора. Спешна медицинска помощ не била оказана на
пострадалия мъж. Малко по-късно Е.Н.П. отново се обадила на тел. 112 и
поискала да бъде свързана с ЦСМП-Пазарджик, за да разбере името на
лицето, с което разговаряла при първото обаждане. Отново била осигурена
конферентна връзка с дежурния от ЦСМП – Пазарджик - Т.С.Р.М., но
въпреки настояването от страна на Е.Н.П. същата не получила информация за
името на лицето от ЦСМП – Пазарджик, с което разговаряла във връзка с
инцидента с пострадалия мъж.
На 16.06.2021 г. Е.Н.П. депозирала жалба с рег. № 96-00-364/16.06.2021
г. в ИАМН, в която съобщила за отказаното съдействие от оператор в РКЦ на
ЦСМП – Пазарджик да бъде изпратен спешен екип за изпадналия в
безпомощно състояние възрастен човек на улицата на 17.05.2021 г. в гр.
Пазарджик.
Във връзка с подадената жалба Изпълнителният директор на ИАМН със
Заповед № РД-13-518/28.05.2021 г. назначил извършване на проверка със срок
от 28.05.2021 г. до 09.07.2021 г. в комисия от състав: ръководител проф. д-р
В.Б. П. - държавен инспектор в Отдел „Контрол на лечебни заведения за Б.
медицинска помощ“, Дирекция „Контрол на медицинските дейности и оценка
на качеството“ (КМДОК) и член С.Й.К. - главен инспектор в отдел „Контрол
на финансовата дейност, здравни и осигурителни права“, Дирекция КМДОК.
Проверяващите – свидетелят проф. д-р В. П. и С.Й.К. се запознали с
медицинската документация по случая, дадените обяснения от замесените
лица, включително жалбоподателя, представените други документи,
3
доказващи професионалната квалификация на медицинския фелдшер Т.Р.М.,
трудовият договор, съгласно който жалбоподателят д-р Б. И. М. е бил
назначен на длъжността директор ЦСМП – Пазарджик, както и със записите
на обажданията до тел. 112. Проверката приключила на 09.07.2021 г., като
тогава било установено, че д-р Б. И. М., в качеството му на директор на
ЦСМП – Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ №
**, е определил стационарен диспечерски екип в състав – медицински
фелдшер и медицинска сестра за 17.05.2021 г. – дневна смяна, в който липсва
ръководител – лекар, магистър по медицина. С оглед така установените
обстоятелства проверяващите служители приели, че жалбоподателят, в
качеството му на директор на ЦСМП – Пазарджик, е нарушил разпоредбата
на Глава Трета, Раздел III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Спешна медицина“, съгласно която дейностите на
РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип с ръководител –
лекар, магистър по медицина.
За констатираното нарушение свид. В. П. съставил срещу
жалбоподателя, в качеството му на директор на ЦСМП – Пазарджик, Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № А-86/08.09.2021 г.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и на един свидетел на
установяване на нарушението – С.Й.К., което е удостоверено с подписите им.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя д-р Б.М. на същата дата –
08.09.2021 г., като същият го подписал с изявлението, че има възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани възражения от
жалбоподателя, в които била изложена неговата позиция по случая.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган. Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 116б,
ал. 1 от ЗЛЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лв., за извършено нарушение на Глава Трета, Раздел III, т. 4 от Наредба №
3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“.
Видно от представеното известие за доставяне НП е връчено на
жалбоподателя на 01.10.2021 г. Жалбата срещу НП е подадена чрез куриерска
фирма „Еконт Експрес“ ООД на 08.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
4
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка и останалите такива, събрани в хода на съдебното производство,
както и от гласните доказателствени средства чрез разпита на
актосъставителя В. П., който в съдебно заседание потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира посочените
доказателствени източници, включително показанията на свид. В. П., тъй като
същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.
В обобщение съдът намира, че фактическите обстоятелства по делото са
безспорно установени и не са спорни между страните, в т.ч. обстоятелството,
че д-р Б.М., в качеството му на директор на ЦСМП – Пазарджик е определил
стационарен диспечерски екип в РКЦ за 17.05.2021 г., дневна смяна, в състав
медицински фелдшер и медицинска сестра, без в него да участва ръководител
– лекар, магистър по медицина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно чл. 117 от
ЗЛЗ, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове и при
спазване на материалния закон и процесуалните правила.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че не е
спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай
нарушението и нарушителят се установени при приключването на проверката
на 09.07.2021 г. Едва тогава след запознаване и анализ на събраните в хода на
проверката материали проверяващите органи за първи път категорично са
5
констатирали, че стационарният диспечерски екип за 17.05.2021 г. в ЦСМП –
Пазарджик, дневна смяна, е в състав медицински фелдшер и медицинска
сестра. Именно тогава е установено, че в този екип не е участвал ръководител
– лекар, магистър по медицина, съгласно изискванията на Глава Трета, Раздел
III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина“ и съответно, че жалбоподателят, като директор на ЦСМП
– Пазарджик, е осъществил вмененото му нарушение, доколкото е определил
фелдшер, а не лекар, магистър по медицина, за ръководител на стационарния
диспечерски екип в РКЦ при в ЦСМП – Пазарджик за 17.05.2021 г., дневна
смяна. АУАН е съставен на 08.09.2021 г., поради което настоящият съдебен
състав счита, че е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН. В съответствие с
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН атакуваното НП е издадено в
шестмесечен срок от издаването на АУАН.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Правилно са посочени
нарушените законови норми и е налице пълно единство между фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя д-р Б.М. и на свид. С.Й.К.,
която е присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан и от него.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването. Въз основа на законовата делегация е издадена и Наредба
6
№ 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна помощ“
(Наредбата), като в нея са разписани специфичните изисквания към
лечебните заведения и медицинските специалисти, осъществяващи спешна
медицинска помощ на пациентите.
Съгласно чл. 35, ал. 3, т. 1 от ЗЛЗ устройството, дейността и
структурата на центровете за спешна медицинска помощ, като лечебни
заведения по аргумент от чл. 10, т. 1 от ЗЛЗ, се уреждат с правилник, издаден
от министъра на здравеопазването. На основание визираната норма е издаден
от министъра на здравеопазването Правилник за устройството и дейността на
център за спешна медицинска помощ, съгласно който центровете за спешна
медицинска помощ са лечебни заведения с непрекъснат денонощен режим на
работа. Работният график се изготвя на базата на 12-часови дежурства и
екипна организация на труда (чл. 7 от Правилника).
Съгласно чл. 4а от Правилника за устройството и дейността на център
за спешна медицинска помощ структурата на центъра и щатното разписание
на длъжностите, видовете и броят на екипите се утвърждават от директора на
центъра в съответствие с чл. 5 и 8 и при спазване на изискванията на
медицински стандарт „Спешна медицина“.
Според чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от посочения Правилник дейността на центъра
се осъществява от: 1. стационарни екипи: а) стационарни диспечерски екипи в
районните координационни централи; б) стационарни спешни екипи във
филиалите за спешна медицинска помощ; 2. мобилни спешни екипи: а)
реанимационни екипи; б) лекарски екипи; в) долекарски екипи; г)
домедицински екипи. Видовете стационарни екипи и мобилни спешни екипи,
техните основни професионални дейности и състав се определят съобразно
медицински стандарт „Спешна медицина“.
Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства – Трудов
договор № РД-15-1129/19.08.2019 г. се установява, че жалбоподателят д-р- Б.
И. М. е назначен на длъжност „директор“ на ЦСМП-Пазарджик. Същият
притежава необходимата квалификация за заеманата длъжност.
Следователно няма съмнение, че дейността на жалбоподателя като
лекар и директор на ЦСМП – Пазарджик попада в обхвата на Наредбата и
той следва да съобразява дейността си с разписаните там правила,
включително и в Глава Трета „Характеристика на структурите за извънБ.
7
медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на
медицинската специалност „Спешна медицина““, Раздел III „Районна
координационна централа“.
В т. 4 от Раздел III, Глава Трета от Наредбата е регламетирано, че
дейностите на РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип
(диспечерски екип) с ръководител – лекар, магистър по медицина. Съгласно
чл. 4а, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна
медицинска помощ, директорът определя състава на стационарния
диспечерски екип. Същите задължения са вменени и в длъжностната
характеристика на жалбоподателя.
Така посочените разпоредби вменяват задължение на жалбоподателя,
като директор на ЦСМП-Пазарджик, да определи състав на стационарния
диспечерски екип в РКЦ с ръководител – лекар, магистър по медицина. Няма
спор по делото, че в случая жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение на процесната дата 17.05.2021 г. по отношение на състав на
стационарния диспечерски екип в РКЦ към ЦСМП-Пазарджик, дневна смяна.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят, в
качеството си на директор на ЦСМП – Пазарджик, не е спазил разпоредбата
на т. 4, Раздел III, Глава Трета от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Спешна медицина“, тъй като е определил
стационарен диспечерски екип в РКЦ към ЦСМП – Пазарджик в състав –
медицински фелдшер и медицинска сестра за 17.05.2021 г. – дневна смяна, в
който липсва ръководител – лекар, магистър по медицина, с което е извършил
вмененото му административно нарушение.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че са
налице предпоставките на крайна необходимост, съгласно чл. 11 от ЗАНН във
вр. чл. 13, ал. 1 от НК. Крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК
е налице само когато съществува непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона
благо или интерес при условие, че причинените вреди от деянието са по-
малко значителни от предотвратените. В процесния случай прообщените по
делото доказателствени източници не обосновават наличие на основания,
изключващи обществената опасност на деянието, регламентирани в чл. 13 от
8
НК. От приетите писмени доказателства се установява, че на процесната дата
17.05.2021 г. в ЦСМП-Пазарджик са работили 12 броя лекари на пълно
работно време по щат, двама от които са били командировани за попълване
на извънреден екип в гр. Сърница, създаден със заповед на министъра на
здравеопазването. На същата дата в ЦСМП-Пазарджик са били сформирани
екипи, както следва: стационарен екип - стационарен диспечерски екип в РКЦ
в състав: медицински фелдшер и медицинска сестра, както и следните
мобилни спешни екипи: реанимационен екип в състав: лекар специалист –
ръководител на екипа, специалист по здравни грижи и шофьор; лекарски екип
в състав: лекар – ръководител на екипа и шофьор; домедицински екип в
състав: шофьор и санитар. Не се установява да са съществували сериозни и
непреодолими обективни пречки пред жалбоподателя д-р Б.М. да определи на
процесната дата 17.05.2021 г., дневна смяна, стационарният диспечерски екип
в РКЦ към ЦСМП-Пазарджик в състав от ръководител – лекар, магистър по
медицина, съгласно изискванията на медицинския стандарт „Спешна
медицина“.
Следва да се отбележи, че РКЦ е структура на ЦСМП, която
осъществява оперативно ръководство по оказване на спешна медицинска
помощ. Част от действията, посредством които се осъществява оперативното
ръководство по оказване на спешна медицинска помощ са неограничен,
непрекъснат, унифициран и улеснен, телекомуникационен достъп до
системата за спешна медицинска помощ; телекомуникационен триаж и
комуникация с лица, потърсили системата на спешна медицинска помощ;
медицински контрол; приоритетен екипен триаж; координация при постъпило
искане за пресрещане/прихващане; координация на транспортен триаж;
координация при постъпило искане за осъществяване на въздушен транспорт;
координация при възникнала нужда от дисперсен транспортен триаж. РКЦ е
длъжда да спазва в дейността си въведените с медицинския стандарт „Спешна
медицина“ правила за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в
ЦСМП. След осъществяване на телекомуникационен триаж екипът в РКЦ
извършва в максимално кратък срок приоритетен екипен триаж към мобилен
спешен екип, дава указания и инструктира екипа за изпълнение на
повикването, като следи за неговото изпълнение. Сред основните задачи на
лекаря, завеждащ смяна в РКЦ, са да ръководи и отговаря за дейността на
РКЦ, както и за оказване на спешна медицинска помощ на обслужваната от
9
центъра територия и координира екипите на центъра; да извършва
координация и взаимодействие с държавни институции, полицията и други
служби, с Национална система 112; да приема, оценява и обработва
постъпилите повиквания за спешна републиканска консултативна помощ от
лечебните заведения; организира спешен транспорт на републиканските
консултанти до искащото лечебно заведение и попълва необходимата
документация.
Медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на
диагностично-лечебния процес, чрез който се разпределят, сортират
пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от
степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или
транспорт. Медицинският триаж включва оценка на степента на спешност на
всеки спешен пациент посредством дефиниране на триажна категория и се
базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни
клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна
медицинска помощ – витални параметри, ключови симптоми и признаци, с
цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет на спешния
пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на
спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни
животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и
инструментални ресурси.
В т. 9 от Глава II, раздел II от Наредбата е уредено, че в обхвата на
специалността „Спешна медицина“, осъществявана в извънболнични условия,
се изпълняват и прилагат следните етапи на медицинския триаж:
телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж,
медицински триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински
триаж, дисперсен транспортен триаж. Според т. 9.1. от Глава II, раздел II от
Наредбата телекомуникационният (телефонен) триаж е входящ и се извършва
от диспечерски екип в районна координационна централа на ЦСМП при
осигуряване на съответните технически условия за осъществяване на
дейността, като отговорите и информацията от телефонното интервю са
основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж.
Съгласно т. 9.2. от Глава II, раздел II от Наредбата приоритетният екипен
триаж е изходящ и се извършва от стационарен диспечерски екип в
координационната централа на ЦСМП. Приоритетният екипен триаж включва
10
следните задължителни елементи: определяне на спешен мобилен екип за
поемане и изпълнение на повикването (реагиращ екип на повикването) в
зависимост от определената при телекомуникационния триаж триажна
категория в необходимата за изпълнение на повикването времева рамка –
определя се най-близкият по времеви критерий до мястото на инцидента и по
възможност най-компетентният за изпълнение на повикването мобилен екип;
предаване и възлагане на повикването от диспечерския екип на съответния
реагиращ екип; предаване от диспечерския екип към реагиращия екип на
информацията за инцидента по стандартен базов модел; потвърждение и
съгласие за поемане на повикването от спешния мобилен екип.
С оглед горепосочената специфика на дейностите на РКЦ, съдът счита,
че е от изключителна важност стационарният диспечерски екип в РКЦ да е с
ръководител лекар, магистър по медицина, за да може същият правилно да
прецени и разпредели пациентите, като адекватно и компетентно съобрази
необходимостта от лечение, което имат, предвид съобщените данни за
наличната симптоматика при първоначалното постъпване на информация за
състоянието на пациентите. Доколкото сред основните функции на
стационарния диспечерски екип в РКЦ е да извършва телекомуникационен
триаж и приоритетен екипен триаж към мобилен спешен екип, да дава
указания и инструктира екипа за изпълнение на повикването, респ. да следи
за неговото изпълнение, да оценява постъпилите повиквания за спешна
помощ, да координира екипите на центъра, да разпределя пациентите чрез
определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и
необходимите на пациента диагностика, лечение и транспорт, съдът намира,
че директора на съответния ЦСМП следва да организира по такъв начин
работата на лекарите в ЦСМП, че състава на стационарния диспечерски екип
в РКЦ към ЦСМП задължително да е в състав от ръководител – лекар,
магистър по медицина, съгласно изискванията на медицинския стандарт
„Спешна медицина“. Само по този начин могат да бъдат защитени в пълна
степен правата на пациентите. Няма съмнение, че за да се гарантира, че
съответният медицински специалист – ръководител на състава на
стационарния диспечерски екип към РКЦ ще вземе най-подходящото и
разумно решение в интерес на пациента, на база оценка на информацията от
наличен сигнал за настъпил инцидент с пострадало лице, е необходимо той да
е опитен и с висока квалификация. Не случайно съгласно действащата
11
нормативна уредба е поставено изискването това лице да е лекар, магистър по
медицина.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че са налице
предпоставките на чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 от НК. Няма основание да
се приеме, че вмененото на въззивника деяние е малозначително и съответно
поради това не е общественоопасно, нито че неговата обществена опасност е
явно незначителна. Доколкото степента на обществена опасност на
извършеното нарушението не сочи на малозначителност на деянието по чл. 9,
ал. 2 от НК, то наведеното в тази насока възражение е неоснователно.
На следващо място, съдът намира, че в случая не са налице
обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай е налице когато с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. За да се приеме, че случаят е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай
не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-
ниска обществена опасност от обичайните такива. Задълженията на
ръководителя на стационарния диспечерски екип към РКЦ към ЦСМП са от
изключително значение за опазване живота и здравето на пациентите, а без
компетентното определяне на състоянието на пациента и триажната му
категория, на практика е налице отказ от спешна медицинска помощ. В този
смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено административно нарушение по Глава Трета, Раздел III, т. 4 от
Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“.
На следващо място, съдът намира, че правилно е определена
санкционната норма и на жалбоподателя законосъобразно е наложено
наказание „глоба“ в предвидения от законодателя минимален размер от 1500
лв. Съгласно 116б, ал. 1 от ЗЛЗ, който наруши разпоредбите на този закон или
нормативните актове по прилагането му при извършване на дейност в
12
лечебно заведение по чл. 10, се наказва с глоба от 1500 лв. до 3000 лв.
Доколкото глобата е определена в законовия минимум, не е налице
възможност за нейното намаляване. Наложеното на жалбоподателя
административно наказание не се явява непропорционално на тежестта на
извършеното нарушение. Същото е съобразено с обстоятелствата по чл. 27 от
ЗАНН и в най-пълна степен ще спомогне да се изпълнят целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, право на разноски има
въззиваемата страна. В процесния случай същата своевременно е
направила искане за присъждане на разноски за възнаграждение на
служител с юридическо образование, който я представлява в процеса (л.
96). Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че в тежест на
въззивника следва да се възложи сумата в размер на 80,00 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство на
въззиваемата страна по делото от служител с юридическо образование.
По аргумент от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
структура е включен наказващия орган. В случая това е Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, гр. София, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка (чл. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-74/21.09.2021 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
гр. София, с което на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения на жалбоподателя Б. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„*****“ № *, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на Глава Трета, Раздел III, т.
4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина“.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул. „*****“ № *, да
заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, на
основание 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП,
сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
възнаграждение за процесуално представителство по делото от служител с
юридическо образование.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14