Р Е Ш Е Н И Е
№………./25.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1335 по описа за 2016 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ
СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Производството е образувано по
предявен иск от В.К.В., чрез адв.Х.Г. ***» АД за заплащане на сумата от 120
000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 09.08.2014 год., в гр. Варна, по вина на водача на лек
автомобил марка «ВАЗ 21013» с ДК № В 3539 КВ, управляван от С. К. Д. и обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
«Гражданска отговорност» по застрахователна полица № 02113002787604 със срок на
действие 25.11.2013год. – 24.11.2014 год., сключена с «БУЛ ИНС» АД, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2016год./ до
окончателното й изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание
пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се
от ищеца в исковата му молба, че на 09.08.2014год. е настъпило ПТП на пътя
посока с. Добрина, причинено по вина на водача
С. К. Д., при управление на МПС - л.а, марка „ВАЗ 21013”, с per. № В 3539 KB, в
резултат на което получил множество травматични увреждания: контузия на мозъка,
обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и обуславяща
контузия на сърцето; контузия на десния бял дроб, обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота; десностранен хемопневмоторакс, обусловил
разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузионна пневмония,
обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; множествени
счупвания на ребра вдясно, обуславящи трайни затруднения в движенията на
снагата за период не по-малък от 3-4 месеца; счупване на главата на дясна
бедрена кост, обусловило трайно затрудняване в движенията на десен долен
крайник за период не по-малък от 8-10 месеца; комбинирана травма със счупване
на лявата зигоматична кост в областта на дъгата, горночелюстните синуси, които
обуславят трайно затруднение във функцията на дъвченето за период, надхвърлящ
един месец; травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно
опасно за живота; разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Излага, че с експертно
решение на ТЕЛК-Варна на ищеца е определена 50% нетрудоспособност за период от
три години. Сочи, че водач на лекия автомобил, рег.№ В 3539 KB към момента на
причиняване на ПТП на 09.08.2014г. е лицето С. К. Д.,
починал при произшествието, поради което с Постановление № 1000/07.01.2016г. Районна прокуратура
-Провадия на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.4 от НПК е
прекратено ДП № 376/2014г. по описа на РУ-Провадия водено срещу виновното лице
за извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр.1, б. „а” пр.2 вр. с ал.1, б. „б”,
вр. с чл.342 ал.1 от НК. Излага съображения за влошено
здравословно съС.ие и затруднено финансово положение в резултат на причинените
травматични увреждания. Поради това, че към момента на инцидента виновният
водач е имал валидно сключена застраховка «гражданска отговорност» по застрахователна
полица № 02113002787604 със срок на действие 25.11.2013 год. – 24.11.2014 год.,
издадена от ответника, се претендира от последния заплащане на обезщетение на
описаните в исковата молба неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на ПТП. Сочи, че на 14.01.2016год. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие и е направил простъпки за доброволно уреждане
на спора, но същият е отказал да изплати обезщетението.
Ответникът «БУЛ ИНС» АД, в срока
по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то и по-конкретно, че водач на
автомобила е бил ищецът, а не починалият по-късно след инцидента С. Д.. Оспорва
легитимацията на ищеца да претендира обезщетение от застрахователя по смисъла
на чл.257, ал.1 и ал.3 КЗ/отм./. Сочи, че по досъдебното производство е
установено, че двамата пътници в автомобила се намирали в съС.ие на алкохолно
опиянение. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване от страна ищеца
на настъпването на вредоносния резултат поради качване в автомобил, управляван
от пиян водач и неползване на обезопасителен колан от негова страна. Оспорва и
размера на претендираното обезщетение като завишено, съобразно принципа на
справедливост.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която поддържа депозираната първоначална такава и релевираните
в нея твърдения за механизма на настъпване на ПТП. Противопоставя се на
твърденията за липса на легитимация на ищеца да претендира обезщетение от
застрахователя.
В съдено заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г.,
поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Представя писмена защита,
в която развива доводи по съществото на спора.
В о.с.з., ответното
дружество „БУЛ ИНС” АД не изпраща представител. В молба от 28.03.2017г. в условие на евентуалност релевира възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 589/23.02.2017 год.
по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Видно от
представената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на Гаранционен фонд лек автомобил марка „ВАЗ 21013”, с per. №
В 3539 KB, управляван от водача С. К. Д., е бил застрахован в
ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност,
застрахователна полица 02113002787604 със срок на действие 25.11.2013 год. -
24.11.2014 год.
От
приобщена преписка по ДП
№ 376/2014 год. по описа на РУ-Провадия, водена срещу виновното лице и констативен
протокол за ПТП №24/25 от 09.08.2014 год., се установява, че на 09.08.2014год. е настъпило ПТП на пътя
посока с. Добрина, при управление на МПС - л.а
марка „ВАЗ 21013”, с per. № В 3539 KB от водача С. К. Д..
С постановление от 07.01.2016г. на
прокурор от РП Провадия е постановено прекратяване на наказателното
производство по ДП №376/2014г. по описа на РУ – Провадия, водено срещу
виновното лице за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б. „а”, пр.2
вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 НК, поради настъпила смърт на дееца С. Д..
Спори се по делото за това кое
лице е управлявало процесното МПС, с
оглед материалноправната му легитимация да претендира обезщетение за
претърпените вреди от застрохователя, както и за степента на съпричиняване на
вредите от страна на ищеца. Доколкото елементите от фактическия състав на
деликта не са установени с влязла в сила присъда, а постановлението за
прекратяване на наказателното производство няма задължителна за съда сила, то в
разглеждания случай ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи наличието на противоправно поведение от страна на застрахования водач,
причинната връзка между това поведение и настъпилия резултат и причинените
неимуществени вреди.
Въз основа на изслушаната по
делото комплексна СМАТЕ, приложените писмени доказателства и събраните в хода
на настоящото производство гласни доказателства, съдът приема следния механизъм
на произшествието:
На 09.08.2014 год. след среща с
близък кръг роднини в с. Манастир ищецът и С. К. Д. се качили в лек автомобил марка „ВАЗ 21013” и се насочили към съседното село
Добрина. Пътното произшествие е настъпило на пътя посока с.
Добрина, при което водачът на автомобила
губи управлението му, при което видно от констативния протокол с пострадали
лица се сблъсква в дясно по посоката му на движение в крайпътно дърво. В
резултат на инцидента са причинени телесните увреждания на ищеца. Съдът
кредитира заключението по изслушаната експертиза в автотехническата й част,
съгласно което с оглед степента на деформация на лекия автомобил и характера на
травматичните увреждания на В.К.В. (прорезни разни в дясна
челно-теменно-слепоочна област на главата и линейни ожулвания по десния лакът,
удари реализирани в областта на главата, гръдния кош и десния горен крайник),
лекият автомобил е бил управляван от С. Д.. В тази връзка съдът намира възражението на ответника срещу
материалноправната легитимация на ищеца, основано на твърдение, че
застрахованият водач не може да претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, за неоснователно. Ищецът като пострадал при ПТП, причинено от
застрахован при ответника водач, попада в приложното поле на чл.257 КЗ /отм/,
поради което предвид функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя с тази на деликвента, е легитимиран да предяви и настоящия иск.
Не е спорно между страните, а и
видно от обстоятелствената част на комплексната експертиза, както и протокола
за ПТП, ищецът В.В. е получил множество травматични увреждания: контузия на
мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и
обуславяща контузия на сърцето; контузия на десния бял дроб, обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота; десностранен
хемопневмоторакс, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за
живота; контузионна пневмония, обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота; множествени счупвания на ребра вдясно, обуславящи трайни
затруднения в движенията на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца;
счупване на главата на дясна бедрена кост, обусловило трайно затрудняване в
движенията на десен долен крайник за период не по-малък от 8-10 месеца;
комбинирана травма със счупване на лявата зигоматична кост в областта на
дъгата, горночелюстните синуси, които обуславят трайно затруднение във
функцията на дъвченето за период, надхвърлящ един месец; травматичен шок,
обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота;
разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Съгласно експертно решение на ТЕЛК от 17.02.2015г. ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност, с водеща
диагноза вътречерепна травма.
Видно от съдебномедицинската част
на изслушаната експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено и напълно кореспондира на събраните по делото доказателства,
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на водача на лекия автомобил С. Д. е
била 2.35 ‰, а на ищеца В.В. – 3.00 ‰.
От назначената СМАТЕ се установява, че
процесният лек автомобил е бил снабден с предпазни колани, които са от
неинерционен тип. Вещите лица изразяват становище, че пострадалия В.В. е бил
без поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице-медик пояснява,
че ищецът е претърпял много тежки травматични увреждания, които биха се
реализирали и без поставен предпазен колан, но обемът и тежестта им щели да
бъдат много по-слабо изразени. Излага становище, че реално е било възможно да
не се реализират счупвания на толкова много ребра и контузия на сърцето.
Вероятно по-слаби наранявания биха се получили при стегнат колан, предвид съС.ието
на автомобила при инцидента.
За установяване на понесените от
ищеца болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са изслушани
показанията на свидетеля. Показанията на свидетелката Димитричка В. /съпруга на
ищеца/ съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, но отчита, че съвпадат с със
събраните по делото писмени доказателства. В. споделя, че ищецът е имал множество
травми, поради което се наложило престой
в реанимация от 41 дни, след което е хоспиталиран в болничното заведение още
около 10 дни. Пояснява, че ищецът бил напълно неподвижен, не можел да се
обслужва сам, не разпознавал близките си в резултат на травмата на главата.
Посочва, че периодът на рехабилитация след излизане от болничното заведение
продължил около три месеца, след което се придвижвал с придружител.
Свидетелката споделя, че след инцидента ищецът е станал раздразнителен и променя
често настроението си.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП
вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието
на валидно застрахователно правоотношение съдът намира за установено от
събраните по делото писмени доказателства. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
В настоящото производство подлежат на
установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност-
наличието на вредоносно деяние, неговата противоправност, причинната връзка
между деянието и вредата. При непозволено увреждане е въведена оборима
презумция вината на деликвента, на осн чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът е
предприел опровергаване на законовата презумция за вина.
Противоправно е онова деяние, което нарушава
публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму. Отговорността за
непозволено увреждане се носи при нарушение на общото правило да не се вреди
другиму, но така също и при нарушение на конкретна правна норма.
По настоящото делото от заключението на
САТЕ и събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
застрахованият водач е причинил произшествието в пияно съС.ие, нарушавайки по
този начин разпоредбата на чл.5, ал.3, т. 1 ЗДП, съгласно която на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Правилата за движение регламентират
задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат
спазвани за осигуряване безопасността на движението. Прочее, управлението на
ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰
изпълва състава на транспортно престъпление по чл. 343б НК. С оглед
заключението на вещото лице-медик, че С.
Д. е бил с концентрация на алкохол 2,35 ‰, съдът намира, че водачът
на автомобила от обективна страна е нарушил законов запрет. При тези данни
презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена, а напротив, установява се, че водачът
субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при употреба на алкохол,
привеждайки се в средна степен на алкохолно опиянение, може с по-голяма
вероятност да причини инцидент.
С оглед да гореизложеното, съдът приема
за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в
резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
отговорността за вреди.
За определяне размера на вредите, в която насока
ответникът е направил възражения за прекомерност на претендираното обезщетение
и за редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване,
подлежи на изследване степента на причиняване на резултата от поведението и на
други участници в ПТП /вкл. самия ищец/.
Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /решение
№ 169/28.02.2012 год. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
Съгласно т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 год. на ВКС по т. д. № 1/2014 год.,
ОСТК, налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.
След съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото, съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с довод за
съзнателно пътуване в автомобил, управляван от водач в съС.ие на алкохолно
опиянение. Свидетелката В. сочи, че на семейна среща в с. Манастир ищецът В.В.
и С. Д. са употребявали алкохол, след което са взели решение да отидат в
съседно село да дестилират ракия, от което се заключава, че ищецът е бил с
ясното съзнание, че се качва в автомобил, управляван от водач в пияно съС.ие. Още
повече предвид установената висока концентрация на алкохол в кръвта на водача
на автомобила 2,35
‰, несъмнено е намерил външен израз и се отразил на поведението на
водача, от което пострадалият е могъл да прецени дали да се качи в автомобила. Доводите
на ищеца, че не е съзнавал, че се качва в автомобил, управляван от водач
употребил алкохол, не могат да бъдат споделени, доколкото същият сам се е
поставил в съС.ие на тежко алкохолно опиянение и не може да черпи права от това
си поведение.
От друга страна, по делото е установено от
събраните доказателства, че
пострадалият В. е седял на предната дясна седалка и е бил без поставен
предпазен колан /САТМЕ/. Вещите лица излагат становище, че при поставен
предпазен колан пострадалият би получил травматични увреждания, но същите не
биха могли да бъдат с такава тежест. Разпоредбите на ЗДвП вменяват задължение
на пътниците в превозни средства да поставят предпазен колан, като
неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция. Макар че при
изследване на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице да не се изисква непременно наличието на виновно противоправно поведение
по смисъла на закона, в настоящия случай се установява, че пострадалият не се е
съобразил с изискуемото правнорегламентирано поведение при движение в превозно
средство. Съобразно даденото с Решение № 27 от
15.04.2015 год. на ВКС по т. д. № 457/2014 год., II т. о., разрешение, че при направено
възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на
обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде
доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът намира, че от
ангажираните по делото доказателства категорично се установява липсата на
поставен предпазен колан от пострадалия.
Съпричиняването на вредите изисква обща
връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини – едната
създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение № 206/12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д.
№ 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. №
1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010
г. на ВКС, II т. о, разрешение
нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е
в причинна връзка, както с виновните действия на този, който се държи отговорен
за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
При съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че приносът на ищеца за причиняване на резултата -
настъпилите травматични увреждания, пътуване в автомобил без поставен предпазен
колан и със съзнание, че водачът на превозното средство е употребил алкохол, е
доказан, поради което въпреки несъмнената
вина на водача на лекия автомобил за настъпване на произшествието, то степента
на съпричиняване от ищеца В.В. е 50%. С този размер следва да редуцира
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.
52 ЗЗД.
Липсва спор, а и от представените по делото
писмени доказателства /СМАТЕ, експертно решение на ТЕЛК от 17.02.2015г./ се
установява характерът и степента на телесните увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка, контузия на сърцето, контузия на
десния бял дроб, десностранен хемопневмоторакс, контузионна пневмония,
множествени счупвания на ребра вдясно, счупване на главата на дясна бедрена
кост, комбинирана травма със счупване на лявата зигоматична кост в областта на
дъгата, горночелюстните синуси, травматичен шок и разкъсно-контузна рана в
областта на лицето. Посочените
увреждания са обусловили ограничаване цялостното движение на пострадалия, което
е предизвикало болка, продължаваща дълъг период след инцидента. Безспорно
причинените увреждания са създали неприятни усещания от здравословно и
емоционално естество. Установява се, че произшествието неизбежно се отразило
върху обичайния начин на живот на ищеца – ограничило е възможността да се
обслужва сам, да полага труд и да се чувства пълноценна личност, поради което
съдът намира, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не
е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни
обстоятелства като характера на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия; загрозявания и др. /ППВС № 4/23.12.1968 г./. След обстоен анализ
на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на
здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане –
по време на инцидента, както и след това, съобразявайки възрастта на
пострадалия към датата на инцидента – 50 годишен в трудоспособна възраст,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, съдът счита
искът за причинените неимуществени вреди
за доказан в пълния претендиран размер от 120000 лева.
С оглед приетия размер на съпричиняване на
деликтния резултат от 50 %, окончателният размер на обезщетението следва да се
определи на 60000 лева. За разликата до претендирания размер от 120000 лева,
исковата претенция следва да се отхвърли.
Поради уважаване на исковете за неимуществени
вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за мораторните лихви. Съгласно
трайноустановената съдебна практика същите се дължат от датата на деликта до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. /в
тази насока и постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 45/15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. докладчик съдия Камелия Ефремова, II ТК; Решение №
126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Марио Бобатинов/.
По разноските.
Ищецът е претендирал присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА
в минимален размер съобразно Наредбата. Съдът намира, че искането не следва да
се уважава, доколкото липсват доказателства за наличие договорни отношения
между страните по предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно трайната
съдебна практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната
основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде
представено доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение
№708/05.11.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Пълномощното, приложено
по делото на л.7, не съставлява такова доказателство, доколкото липсва
изявление на страната в горния смисъл.
В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, сторени за държавна такса, като същите следва да
бъдат присъдени в полза на съда в общ размер на 2 400 лева, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
В полза на ответника съобразно
изхода на спора се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Претендираните такива са разходи за експертизи и призоваване на ответник в
размер на 420 лева и адвокатски хонорар в размер на 10 000 лева, без ДДС,
по приложения списък по чл. 80 ГПК. Ищцовата страна е релевирала възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се споделя от
настоящия състав на ВОС. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до минимума, предвиден в чл.7, ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно: до 3 930
лева, без ДДС. Така, определени по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 568 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от С. С.П. и К.Д.К. ДА
ЗАПЛАТИ на В.К.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
на ПТП от 09.08.2014 год., в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил
марка «ВАЗ 21013» с ДК № В 3539 КВ, управляван от С. К. Д. и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
«Гражданска отговорност» по застрахователна полица № 02113002787604 със срок на
действие 25.11.2013год. – 24.11.2014 год., сключена с «БУЛ ИНС» АД, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2016год./ до
окончателното й изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание
пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над 60 000
лева до предявения размер от 120 000лева.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН
**********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от С. С.П. и К.Д.К., сумата от 2 568
лева, представляваща
сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от С. С.П. и К.Д.К., да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 2 400 лева, представляваща
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: