Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Велико
Търново, 2.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10 209/2022г. ,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Директор на РИОСВ В.Търново
против Решение № 50/1.7.2022г. по НАХД 113/21г на Районен съд Свищов, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № С-03 от
14.5.2021г. на Директор на РИОСВ гр. В. Търново, с което на Свилоза АД на
основание чл. 69, чл. 69а,ал.1 от ЗООС във връзка с чл.1, ал.1, чл.3, ал.2,т.2,
чл. 5, ал.1 и чл.19 от Наредба за вида , размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/
или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения / ДВ
бр.70/2011г./ е наложено административно наказание- еднократна санкция в размер
на 1356,92 лева за период от 468 работни дни от 12 часа на 25.2.2021г. до
16.3.2021г. за извършено нарушение- неспазване на индивидуалните емисионни ограничения
ИЕО за показателите БПК съгласно таблица 10.1.2.1 от условие 10.1.2.1 на
Комплексно разрешително № 175-Н2/2015г. актуализирано с Решение №
175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС гр. София, което представлява нарушение на
чл. 69, ал.1 от ЗООС.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84
от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства, като неверен е останал неговия извод за недоказаност на
нарушението. Съдът освен това е допуснал превратно тълкуване на
доказателствата, като на едни е дал необоснован превес, а други изцяло е
игнорирал напр. свидетелските показания на длъжностните лица, както и
официалните документи, съдържащи се в административната преписка. Заключенията
на съда за допуснати съществени пропуски и нарушения при пробовземането, което
да се явява самостоятелно основание за отмяна на НП е неправилно. Съдът
неправилно се е позовал на неясната СЕЕ, доколкото същата няма как да извърши
изследвания за минал период, освен това показанията на самото вещо лице са
бланкетни, като твърдението, че липсата на предпазни очила на пробовземащия,
тъй като те касаят единствено спазване на мерките за безопасност на труда, но
не и самото пробовземане. Не са доказани твърденията, че е нарушен предвидения
БДС стандарт, като в мястото на вземане на пробата има постоянна динамика и
няма как във водата да е имало утайки, тъй като е налице нейната постоянна
циркулация в шахтата. Освен това в задължение на извършителя е да опазва
чистотата на посоченото място за вземане на проби, още повече, че се касае за
планова проверка, като е бил надлежно уведомен за нейното извършване. Освен
това той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Към
момента на вземане на пробата , представителите на дружеството не са направили
възражения досежно начина и използваните съдове, като това е станало чак след
получаване на резултатите от РЛ. Неправилно е съждението на съда, че
показателите на водата е следвало да бъдат установени на място, а не в
регионалната лаборатория. Намира за несериозно оплакването, че след като
шофьорът е изтеглил кофата, то пробата се явява замърсена, тъй като същият има
допълнително възложени задължения в тази насока. Съдът необосновано е споделил
заключението на вещото лице, че може да са налице отклонения в ИЕО, което да е
станало в резултат на поставянето на въжето и кофата на бетоновата площадка.
Съгласно правилата на формалната логика е ясно, че по този начин вътрешността
на съда не може да бъде замърсена. Няма как и в пробата да са попаднали
случайни вещества, доколкото мястото за нейното вземане е на значително
разстояние от площадката на дружеството.
Не е налице и твърдяното от съда нарушение, изразяващо се в това, че
съдът не е пуснат на достатъчна дълбочина, като само от факта, че в протокола
липсва посочване на дълбочината, тъй като не се явява реквизит на официалния
документ, то същата се явява недостатъчна и респ. пробата е негодна. Моли съда
да се произнесе в горния смисъл като отмени
оспорваното решение и постанови такова по съществото на спора, с което
потвърди НП. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
В съдебно заседание, касаторът – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба,
Свилоза АД чрез ***Б. оспорва така подадената жалба. Счита, че следва да се има
предвид , че се касае за индивидуални емисионни ограничения, които са по-
високи от законовите, като превишението е само с 3% при допустими 25, то е 28%.
Счита, че пред въззивната инстанция безспорно се е доказало мястото на вземане
на пробата, и че същото не е било почистено. Пробата е била взета от една пяна,
което се образува на повърхността на шахтата.Съдовете и въжето, с които е взета
пробата са били поставени на непочистено място, не е взето предвид, че в
близост има други замърсители вкл. База за селскостопански химикали. В
нарушение на БДС пробата е взета от шофьора , което е установено безспорно.
След като същата не е взета на определена дълбочина, от определеното длъжностно
лице, то същата се явява компрометирана. В шахтата е имало монтирано средство
за непрекъснато измерване на друга лаборатория, което също се контролира от
РИОСВ. Представя подробна писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита
като краен резултат решението за правилно при така събраните доказателства,
които са противоречиви и тези противоречия не са преодолени , въпреки
положените от съда усилия за изясняване на фактическата обстановка. Намира, че
нарушението не е безспорно доказано, поради което правилно е отменено НП.
Поради това предлага решението като
правилно и законосъобразно да бъде оставен о в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 50/1.7.2022г. по НАХД 113/21г на Районен съд
Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП
№ С-03 от 14.5.2021г. на Директор на РИОСВ гр. В. Търново, с което на Свилоза
АД на основание чл. 69, чл. 69а,ал.1 от ЗООС във връзка с чл.1, ал.1, чл.3,
ал.2,т.2, чл. 5, ал.1 и чл.19 от Наредба за вида , размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/ или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения / ДВ
бр.70/2011г./ е наложено административно наказание- еднократна санкция в размер
на 1356,92 лева за период от 468 работни дни от 12 часа на 25.2.2021г. до
16.3.2021г. за извършено нарушение- неспазване на индивидуалните емисионни
ограничения ИЕО за показателите БПК съгласно таблица 10.1.2.1 от условие
10.1.2.1 на Комплексно разрешително № 175-Н2/2015г. актуализирано с Решение №
175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС гр. София, което представлява нарушение на
чл. 69, ал.1 от ЗООС.
За да постанови този резултат СвРС е
установил следната фактическа обстановка: по делото няма спор, че СВИЛОЗА АД
има издадено Комплексно разрешително №
175-Н2/2015г. актуализирано с Решение № 175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС
гр. София, с което са определени индивидуалните емисионни ограничения ИЕО за показателите БПК
съгласно таблица 10.1.2.1 от условие 10.1.2.1.
За извършената планова проверка за
спазване на горните изисквания
дружеството е било надлежно
уведомено, като такава се е състояла на 25.2.2021г. в 11,30 часа, когато се е
взела водна проба от отпадъчните води от смесен поток пречистени отпадъчни води
в ТП № 1 ,изходна шахта на ПСОВ, преди заустване в р. Дунав със съответните
географски координати. За тези действия е съставен Протокол за вземане извадка
от води 0064/25.2.2021г.на РЛ към РИОСВ
В. Търново. Не е спорно, че към момента на пробовземането от представител на
Акредитирана РЛ В. Търново е взета
паралелна проба от представител на Акредитирана лаборатория за изпитване към „Свилоцел“ ЕАД при същата
технология на пробовземането, следвайки стандартите на горепосочения БДС. ,
като подробности досежно извършената от
длъжностните лица процедура са надлежно отразени в Протокол за проверка №
ОВ-БЧ-02/25.2.2021г. на РИОСВ. ПРи пробовземането на паралелната проба от
представител на АЛИ при „Свилоцел“ ЕАД е участвал и представител на „Свилоза „
ЕАД – инж. К., присъствала е и С. Т., на длъжност еколог при „Свилоза „ЕАД,
като нито един от двамата не е възразил досежно алгоритъма на пробовземането. В
хода на административно- наказателното производство във връзка с направеното
възражение за неспазване на БДС е поискано становище от АРЛ В. Търново, от
която е постъпило становище. В същото изрично е посочено, че при извършване на
процедурата при пробовземане е имало представители на „Свилоза „ЕАД, които не
са направили нито устно, нито писмено възражение. Задължение на дружеството е
да поддържа и почиства изходната шахта като част от ПСОВ, при което следва да
се вземе предвид, че проверката е планова, за което операторът е бил уведомен.
Тъй като се касае за планова проверка и установяване на спазването на
емисионните показатели към определен точно момент, а не за дълъг период от
време е предпочетен методът на ръчно пробовземане , а не на автоматично такова,
описано в стандарта, което е по- представително. Освен това е посочено, че
неоснователно е и възражението, че пробата е взета на дълбочина от 60 см. От
оператора е поискана информация за дълбочината на водния стълб в ТП № 1и в
отговора е посочено, че е приблизително 5-6м,, като е съдът е спуснат до
повърхността на водата, която е на около 2-3 м. от ръба на шахтата и от там на
около 2,5 м. под водната повърхност.След това съдът е бил изтеглен внимателно,
без да се опира в стените на шахтата, поради което е определена горната
дълбочина на вземане на пробата. Освен
това АРЛ е посочила, че използването на метален и пластмасов съд и контейнери
за съхранение са били предварително подготвени в лаборатория, което е надлежно
отразено в Протокола за вземане на извадка от води. Контейнерите са били
надлежно обозначени, като от т. 5 от Протокол за изпитване е установено, че
пробата е една , разпределена на 8 бр маркирани бутилки и е взета с пластмасов
съд. Другата проба с метален съд е използвана за установяване наличието на
нефтопродукти. Пробите са били съхранявани и транспортирани съгласно
изискванията на БДС, в мобилна лаборатория на РЛ, която поддържа изискващата се
температура. За извършеното пробонабиране има изготвен план от 14.1.2021,като
няма промяна в КР или други обстоятелства.
Посочената проба е била анализирана, за
което е бил съставен Протокол от
изпитване № 05-0043/22.3.2021г.въз основа на което РИОСВ е съставил Констативен
протокол № ОВ-БЧ-07/12.4.2021г. Дружеството е възразило срещу резултатите от
Протокола за изследване на РЛ, но не е представило други такива от взетата
паралелна проба от АРЛ при Свилоцел ЕАД.
Самите показания от анализа не са оспорени от оператора.
От страна на инж.Б.Ч.е направено
Предложение вх. № И-31/12/21.4.2021г. на основание чл. 12 от Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения, за краткост Наредбата В приложената към него справка-
извлечение за размера на еднократната санкция за неспазване на определените
емисионни ограничения за отпадъчни води показател БПК е определена в общ размер
на 1359,92 лева от 12 часа на 25.2.2021г. – датата на пробовземането до
16.3.2021г. вкл. До датата на получаване резултатите от извършените анализи от собствен мотиторинг, показващ спазване на
ИЕО.
След като АНО е приел, че
направеното възражение е неоснователно,
като го е обсъдил подробно, при което изрично е посочил, че доверителната
вероятност е отчетена в полза на проверяваното
лице е издал процесното пред СвРС НП.
Тази фактическа обстановка съдът е
установил на база изслушаните свидетели – длъжностните лица на РЛ, така и
представители на дружеството, присъствали на проверката, изслушаната по делото
СЕЕ, писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка,
длъжностна характеристика на длъжността главен специалист, както и Разпореждане
№6/20.5.2019г. на Ръководител на РЛ, от които е видно, че на шофьора са
възложени допълнителни функции по участие във вземането на проби, а главен
специалист Г. Г.е била упълномощена да взема извадки от води съгласно
посочените методи, а К.С.– главен специалист да извършва спомагателни дейности
при вземане на извадки от околната среда. Основното заключение на СЕЕ е, че е
нарушен БДС ISO 5667-10-2020, като взетата проба е била
компрометирана.
При така установеното от фактическа
страна съдът е направил следните правни изводи : Не е установил съществени
процесуални нарушения при издаване на НП и съставяне на АУАН, като същите имат
реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Въпреки това съдът e приел, че са
налице съществени пропуски и нарушения при пробонабирането, вследствие на което
вземането на пробата е компрометирано до степен, че да повлияе на резултатите
от изпитването. Съдът е посочил конкретните
нарушения на посочената процедура : пробовземането е станало при непочистена и
замърсена повърхност на ТП1 изходна шахта на ПСО преди заустване в р. Дунав без
да се осигурят всички необходими условия при пробовземането съгласно горепосочения стандарт, почистване
на оборудването с детергент и вода на място непосредствено преди
пробовземането, ако същите не са подготвени предварително лабораторно,
поставяне на филтърна хартия под въжето и кофата, измерване и записване данните
за дълбочина на пробовземането, осигуряване на осветление, ако е необходимо .
Съдът изцяло е кредитирал СЕЕ, която прави извод, че замърсяванията са се
отразили на крайните резултати на изпитването, дори отклонения в минимални
стойности променят допустимите показатели.
Съдът е споделил становището на вещото лице, че съгласно представените
длъжностни характеристики, недопустимо е пробата да е взета от шофьора, който
има само спомагателни функции. Именно горепосочените нарушения на БДС са довели
до неправилно отчитане на показателите обективирани в Протокола за изпитване,
поради което нарушението не се явява доказано.
След като административното обвинение се явява недоказано, то наложената
административно- наказателна санкция се явява незаконосъобразна и като такава
съдът я е отменил.
Така постановеното решение е неправилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
основателна.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно. Фактът, че съдът е кредитирал назначената СЕЕ,
свидетелските показания на представители на дружеството по време на проверката
и извършената очна ставка само по себе си не представлява съществено
процесуално нарушение. Правилен е и
изводът на СвРС ,че не са налице процесуални нарушения от формална страна, НП
има нормативно установеното в чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Тук следва да се посочи, че нормата на чл. 69а, ал. 1 определя отделно
производство за налагане на санкции в случаите по чл. 69, ал. 1 ЗООС. По силата
на тази разпоредба министърът или оправомощеното от него лице налага санкцията
с НП, въз основа на протокол за проверка от контролиращите длъжностни
лица на Министерството на околната среда и водите; протоколи от лабораторни
изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната
среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения,
издадени от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и
водите или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за
собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;
констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от
контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите и
предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната
среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и
причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и
размера на санкцията. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира,
че не са налице нарушения в административно- процесуалните правила, които
съществено да ограничат правото на защита на нарушителя и да са самостоятелно
основание за отмяна на НП. Или Наказателното постановление е издадено при спазване
на процедурата предвидена в чл. 69а от ЗООС и чл. 5 и сл. от Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения.
Настоящата инстанция обаче не споделя изводите на СвРС за
процесуални нарушения, изразяващи се нарушение на БДС по пробовземането, което
е довело до компрометиране на пробата от отпадните води, поради което нарушението
е останало недоказано. Съдът намира
мотивите в НП, изложени по- горе за неоснователността на направените от страна
на оператора възражения за
законосъобразни и правилни, и не намира, че следва да ги преповтаря. Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗООС при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат
санкции. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите,
водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество
на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните. Споделят се доводите в касационната жалба, че СЕЕ не е
доказателственото средство, с което да се установи, че пробите са замърсени към
посочения минал период. Освен това справилен е и доводът, че това заключение на
вещото лице се основава само на свидетелските показания на присътвалите на
пробовземането служители на оператора, които не са възразили нито устно , нито
писмено, не са заели към този момент становище, че пробите са замърсени . Освен
това самото вещо лице посочва, че е нарушен БДС Качество на водата. Вземане на
проби.Част 10 Ръководство за вземане на проби от отпадъчни води, не не и
конкретните такива. Съдът споделя становището на касатора, че използването на
ръчно, а не автоматично пробовземане, не може да съставява съществено нарушение
на закона, доколкото самият БДС го позволява и доколкото целта на проверката е
именно моментен анализ на качеството на отпадните води. Освен това изцяло
хипотетични са твърденията за замърсяване на съдовете, доколкото от офцииланите
документи, съставени от касатора се установява, че съдовете са били
предварително подготвени в лаборатория, което изрично е допустимо от БДС, както
и че се касае само за една проба от пластмасовата кофа, която е разпределена на
8 бр. Контейнери, като от другата пробата е била използвана само за
установяване на наличието на нефтени продукти. Неизползването на защитни очила
при вземане на пробата от служителя при касатора правилно е посочено, че
представлява нарушение на правилата за безопасност на труда, но няма никакво
отношение към чистотата на пробата. Споделя се довода, че дружеството, което
има задължение да поддържа шахтата в чисто състояние и е било предупредено за
плановата проверка, не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
Безпротиворечиви са свидетелските показания, че водата в шахтата е била чиста,
,нямало е наличие на утайки, тъй като има постоянна циркулация на същата.
Неоснователни са възраженията, че проата е компрометирана, тъй като съдът е бил
издърпан от шофьора, тъй като по правилата на формаланата логика това няма как да бъде съществено нарушение.
Освен това по делото е представена длъжностна характеристика, от която се
вижда, че това лице има възложени спомагателни функции, поради което е
действало в рамките на своята компетентност. Освен това несподелимо е
становището на СвРС, че може да има замърсяване на пробата от поставяне на съда
върху бетоновата площадка, тъй като това би мигло да се отрази само на
повишение на наличието на прах в пробата, което не е отчетено. Мястото на
пробовземането е определено от оператора, същото е постояннно , далеко от
самите производствени помещения, поради което евентуално замърсяване на пробата
с други вещества е невъзможно. Чисто хипотетично е и твърдението на замърсяване
от други обекти- склад за химически препарати и торове. Не кореспондират на
другите доказателства по делото вкл. Свидетелските показания на длъжностните
лица, че пробата е била взета от дълбочина 0,60 м, доколкото това не
съответства на изпратеното от дружеството писмо за нивото на водния стълб и на
показанията, че водата в шахтата циркулира и е видимо чиста. С оглед на всичко
така изложено, настоящата инстанция намира, че изпълнителното деяние се явява
доказано. В този смисъл е и практиката на Административен съд Велико Търново –
Решение № 194/18.11.2019г. по к.н. а.х.д. 10 225/2019г. ,Решение №
432/29.10.2013г. по к.н.а.х.д 10429/2013, Решение № 98/10.3.2017г. по к.н.а .х
. д. 10058/2017г.
В чл. 69, ал. 5 от ЗООС е регламентирано, че санкциите по
ал. 1 са еднократни или текущи, като последните са с фиксиран размер или
нарастващи. Санкцията се налага от датата на извършване на проверката от
контролните органи на Министерството на околната среда и водите. Размерът на
санкцията се определя по реда на Наредбата за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения
/Наредбата/. В конкретиня случай санкцията е еднократна, определена е съгласно
дните на замърсяване от датата на пробовземането до датата на излизане на
резултатите от анализа от собстевн мониторинг са спазване на изискванията по
разрешението.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния
съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 50/1.7.2022г. по НАХД 113/21г на Районен
съд Свищов, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВАВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление НП № С-03 от 14.5.2021г. на Директор на РИОСВ гр. В. Търново, с
което на Свилоза АД на основание чл. 69, чл. 69а,ал.1 от ЗООС във връзка с
чл.1, ал.1, чл.3, ал.2,т.2, чл. 5, ал.1 и чл.19 от Наредба за вида , размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/ или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения / ДВ бр.70/2011г./ е наложено административно наказание- еднократна
санкция в размер на 1356,92 лева за период от 468 работни дни от 12 часа на
25.2.2021г. до 16.3.2021г. за извършено нарушение- неспазване на индивидуалните
емисионни ограничения ИЕО за показателите БПК съгласно таблица 10.1.2.1 от
условие 10.1.2.1 на Комплексно разрешително № 175-Н2/2015г. актуализирано с
Решение № 175-Н2-ИО-А1/2020г. издадено от ИАОС гр. София, което представлява
нарушение на чл. 69, ал.1 от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.