Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                     гр. София, 23.10.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и трети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                

 

                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                         Членове:  Анна Ненова

                            Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 13456 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството е по реда  чл. 435  от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. рег. № 095458/17.09.2019г. на Х.К.А. срещу Разпореждане от 10.09.2019г. по изпълнително дело № 20118410406700 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което е било отказано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което от жалбоподателя – длъжник в производството е била подадена молба от 04.09.2019г.

Х.К.А. намира разпореждането незаконосъобразно. След образуването на изпълнителното дело от взискателя не е било искано извършването на изпълнителни действия. В молбата за образуване на делото взискателят не е упълномощавал съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Образуването на изпълнителното дело е първото и последното поискано от взискателя валидно извършено изпълнително действие срещу длъжника. Същевременно са били изпращани запори периодично до едни и същи банки, наложените възбрани не са били искани от взискателя, а след многократно насрочван опис на движими вещи, такъв не е бил извършван. Има постъпили суми по делото, послужили да погасяване на дълга, съответно за времето от 19.08.2014г. до 16.02.2017г. Следва да се вземе предвид, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, само извършването на валидни и същински изпълнителни действия прекъсват двугодишния срок, обективиран в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят иска да бъде отменен отказът за прекратяване на изпълнителното производство, като му се присъдят сторените разноски – 300 лева адвокатско възнаграждение, 25 лева платена държавна такса по жалбата и 48 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ.       

Взискателят „ЧЕЗ Е.Р.“ АД не е дал становище по жалбата. 

            В приложени мотиви частният съдебен изпълнител  намира подадената жалба  неоснователна. Като подробно сочи извършените по делото изпълнителни действия излага, че от образуването на изпълнителното производство до подаване на молбата, по която е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, няма двугодишен срок, в който да не са извършени изпълнителни действия. За периода, в който съдебният изпълнител е предприемал действия съобразно искането в молбата за образуване на изпълнителното производство за взискателя не е налице необходимост от подаване на нарочни молби за предприемане на изпълнителни действия, тъй като такива се извършват. Обжалваното действие е правилно и законосъобразно.  

Съдът,  като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:   

Изпълнителното производство е било  образувано по молба вх. № 114590/08.09.2011г. на „ЧЕЗ Е.Р.“ АД,  въз основа на издаден изпълнителен лист от 22.06.2010г. по гр.д. № 43293/2008г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 77 състав, срещу Х.К.А. за сума от 10 684. 65 лева цена на електрическа енергия за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2008, 570. 86 лева мораторна лихва до 17.11.2008г. и законната лихва от 12.12.2008г. до изплащане на вземането.

С молбата на взискателя, като е било посочено, че междувременно от длъжника е било извършено частично плащане, е било поискано, най-общо, извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, както и извършването на опис на движимите вещи, находящи се на адреса му по местоживеене, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и банковите сметки, както и да се насочи изпълнението върху всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника, и недвижимите му имоти.

  С разпореждане от 08.09.2011г. е бил насрочен опис на движимото имущество на длъжника на адреса по местоживеенето му. С разпореждания от 25.04.2012г. е било разпоредено изпращането на запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Банка Пиреос България“ АД и „Българо-американска кредитна банка“ АД с оглед събраните данни за наличностите по сметки на длъжника, като запорни съобщения са били и изпратени. През месец май 2012г. е била наложена възбрана върху два недвижими имота, собственост на длъжника. С разпореждане от 02.08.2012г. е било разпоредено изпращането на запор върху вземания за пенсия, за което също е било изпратено съобщение на същата дата до Националния осигурителен институт.

На 30.11.2012г. от частния съдебен изпълнител  отново е бил насрочен опис на движимо имущество на адреса по местоживеене на длъжника, съгласно призовка от 09.10.2012г., което е било и на 28.08.2014г., съгласно призовка от 09.07.2014г.,  на 23.03.2016г., съгласно призовка от 04.01.2016г.,  на 15.05.2018г., съгласно  разпореждане и призовка от 15.03.2018г. и на 18.04.2019г., съгласно разпореждане и призовка от 22.02.2019г.

Отделно от частния съдебен изпълнител са били изисквани множество справки за установяване на имущественото състояние на длъжника.  

На 04.09.2019г. от длъжника е била подадена молба за прекратяване на изпълнителното производство въз основа на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по което е било постановено и оспорваното разпореждане.   

Междувременно по делото от длъжника са постъпвали плащания съответно на 19.08.2014г., 18.11.2014г., 12.02.2016г., 27.06.2016г., 26.10.2016г. и 16.02.2017г. До длъжника е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, както и  той е бил уведомяван за предприеманите изпълнителни действия.      

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата по делото  е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, в срок,  срещу подлежащо на обжалване действие от длъжник съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (след изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), в сила към датата на произнасяне на съда по жалбата – отказ на съдебния изпълнител да  прекрати принудително изпълнение.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение  2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,  извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

В случая в рамките на две години след последното предприето по молбата на взискателя  за образуването на изпълнителното производство действие -  налагането на запор върху пенсията на длъжника на 02.08.2012г., от взискателя не е било искано извършването на изпълнителни действия. Преди това, също съгласно молбата на взискателя, е бил насрочен опис на движими вещи на адреса по местоживеене на длъжника,  били са наложени запори върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника.

За частния съдебен изпълнител не е имало овластяване  по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и насрочванията отново на описи на движими вещи  след 30.11.2012г. не могат да бъдат съобразявани. Изпълнено е било първоначалното искане на взискателя, направено в  молбата за образуване на изпълнително производство, като с разпореждане от 08.09.2011г. е бил насрочен опис на движимото имущество на длъжника.  

При изложеното  е налице настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство (на 02.08.2014г.), което е следвало да бъде прогласено от частния съдебен изпълнител с постановление – осъществени са били правнорелевантните факти на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Като е отказал да направи това с оспорваното разпореждане от 10.09.2019г., включително след изрично искане на длъжника,  частният съдебен изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.  Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са основателни, макар да са неоснователни възраженията срещу наложените запори и възбрани.

Същевременно в рамките на двугодишния срок от 02.08.2012г. до 02.08.2014г. липсва извършвано и доброволно плащане от страна на длъжника на предявените за събиране вземания, което евентуално е можело да обоснове липсата на необходимост взискателят да иска извършване на изпълнителни действия, но такива обстоятелства по делото няма.

Подадената жалба по делото е основателна и следва да бъде уважена, с присъждане на направените от длъжника разноски – за адвокат от 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2019г., 25 лева платена държавна такса по исковата молба и 48 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.   

   Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалба вх. рег. № 095458/17.09.2019г. на Х.К.А., с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. Р.Б., гр. София, ул.“******,  Разпореждане от 10.09.2019г. по изпълнително дело № 20118410406700 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което е било отказано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Р.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.“******, бл. Бенч Марк Бизнес Център, да заплати на Х.К.А., с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. Р.Б., гр. София, ул.“*******,  сумата от 373 лева (триста седемдесет и три лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

                                                                                    Членове:1.

                                                            

                                                                                                               2.