М О Т И В И
към присъда №24/28.09.2015г.
по НОХД №185/2015 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е внесла обвинителен
акт срещу
Д.К.Й.
с ЕГН: **********, роден на ***г***,
За това, че :
На 18.09.2014г., по път Ш-2104,4 км, с.Черногор-с. Царев
дол, обл. Силистра е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 от ЗдвП/ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението./ и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д.Г.А. с ЕГН********** и средна телесна повреда на Д.А.Д. с
ЕГН********** ***, изразяваща се в РАЗСТРОЙСТРО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА
– престъпление по чл.343 ал.4, във вр. с ал.З, б."б", предл.
първо", във вр. с чл.343 ал.1,б."б" и
„в", вр. с чл.342 ал.1 от НК
Наказателното производство протече по реда да глава
ХХVІІ от НПК. В хода на производството беха
конституирани като частни обвинители Д.А.Д.
и М.Д.А., чрез техния повереник адв. Н.Н. от
Силистренска АК. Направени са
изявления на подсъдимия, че признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти в съдебното производство. На
подсъдимия Й. са разяснени правата
и е уведомен, че направените от него самопризнания и събраните на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
След провеждане на съкратено съдебно
следствие и след определение на съда, с което е констатирано, че
самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита
за доказано, че подсъдимия е извършил
престъпление по чл. 343 ал.4, във вр. с ал.З,
б."б", предл. първо", във вр. с чл.343 ал.1,б."б" и „в", вр. с чл.342 ал.1 от НК. Иска се съдът да наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”,
което след съответната редукция да бъде определено в размер на три години, при
приложението на чл.66 от НК за срок от пет години. Излага доводи за наличието
на изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, наличието на съвина от страна на пострадаллия Д.А.
– констатираното наличие на алкохол в кръвта на същия, представляващо „пияно
състояние”,взема се отношение по веществените доказателства, мярката за
неотклонение и приложението на чл.343г. от НК, съобразно резултата от
редукцията на наказанието.
Повереникът на частните обвинители се солидаризира със становището на прокурора, като изразява
становище да не се прилага разпоредбата на чл.66 от НК и съответните доводи в
тази насока.
Защитникът на подсъдимия се подкрепя становището на
публичния обвинител, иска се съдът да наложи наказание по вид „Лишаване от свобода” в
минимален размер при приложението на чл. 66 от НК.
В даденото му право на последна дума подсъдимия, че
вярва в справедливостта на съда и предоставя
съда да определи наказанието му.
Като
взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, СОС приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Й. е правоспособен водач
на МПС и работи, като водач на МПС във фирма „Сами Транс"ООД, със седалище
гр.Хасково. Фирмата е с предмет на дейност „транспортни услуги". В това му
качество му е бил зачислен товарен автомобил „ДАФ" с ДК№Х 3007 ВХ с
прикачено към него ремарке с ДК№Х 8998 EE. На 17.09.2015г. от фирмата е бил
издаден пътен лист за превоз на товари с дестинация с.Гарван, обл.Силистра -
гр.Разград. Подсъдимият извършил курса, като на следващия ден-18.09.2014г. на
връщане от гр. Разград Й. е следвало да мине през с.Черногор, обл.Силистра, от
където да натовари 25 020
кг. слънчоглед, собственост на ЗП Здравко Д., който е
следвало да бъде разтоварен в с.Две могили , обл.Русе. Маршрута минавал от
с.Черногор-с.Царев дол-път II-21 за гр.Русе. На излизане от с.Черногор, около
17,00 часа обв.Й. навлязъл в десен завой по посока на
движението видял, че срещу него се движи бял микробус. В посочения пътен
участък платното за движение е било широко 6,70 метра. Пътната
настилка е асфалтобетон в добро състояние, суха. Хоризонталната пътна
маркировка е била слабо видима. Времето е било слънчево. Метеорологичната
видимост била нормална. Микробуса марка „Пежо Боксер" с ДК№СС 4398 РВ е
бил управляван от постр.Д.Г.А. и се е движил със
скорост около 52,40 км.ч..
Според показанията на свид.Д.Д./л.
116 от ДП/, който е пътувал на предна дясна седалка на микробуса при спускане
на излизане от с.Царев дол, обл.Силистра, заедно с Д.А. са възприели товарния
автомобил „ДАФ" с ремарке, на разстояние от около 200 метра, който е
навлизал в остър завой, движейки се „само на едните гуми в лявата част от
платното, като от прикаченото от него ремарке се сипеше слънчоглед". На
около 226 метра
преди мястото, където е спрял т.а., подс.Й. е
започнал да намалява плавно скоростта, а след около 150 метра по-интензивно.
На 10 метра
от мястото на удара ремаркето е започнало да се преобръща на лявата си страна.
Съставът от превозни средства е продължил движението си по този начин напред с
едновременно преобръщане на ремаркето. Постр.А. е
отбил плътно в дясно и навлязъл в банкета, но ударът е бил неизбежен.
Критичното съприкосновение е настъпило между предна лява част на ремаркето и
предна лява част на микробус „Пежо". Превозните средства са продължили да
се движат заедно посока с.Царев дол до пълното им спиране. Подсъдимият Й.
веднага слязъл от камиона и сигнализирал на тел. 112 за настъпилото
произшествие. Свид.Д. излязъл през предния прозорец,
който бил със счупено стъкло. По себе си имал порезни рани и изпитвал силни
болки в лява ключица и ръка. Водачът на микробуса-постр.А.
бил жив, стенел от болка, но бил затиснат и било невъзможно да бъде изваден от
колата. Това се е случило след пристигането на място на спасителните екипи.
Въпреки оказаната помощ А. починал от травмите си.
Видно от заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза /л. 126-129 от ДП/ непосредствената причина за
смъртта на постр.Д.Г.А. се дължи на тежка гръдна
травма с образуване на гръден капак и задълбочаване на остра дихателна
недостатъчност, паради наличие на елементи на асфикция
от притискане на снагата. Това е видно от симетричното двустранно счупване на
ребрата с белодробни контузии и наличието на множество лигавични
и суберозни кръвоизливи.
Непосредствено преди смъртта си А. е
употребил алкохол и е бил алкохолно повлиян, като установената концентрация от
0,53 промила, доказана с химическа експертиза/л. 123 от ДП/, представлява лека
степен на алкохолно опиване и „пияно състояние" по смисъла на НК.
Била е назначена и съд. медицинска
експертиза /л.132-133 от ДП/ на свид.Д.Д. от заключението на която е видно, че на същия в резултат
на процесното ПТП е получил множество увреждания,
които в съвкупност са довели до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО
ЖИВОТА или лека телесна повреда по смисъла на НК. В последствие свид.Д. е представил допълнителна медицинска
документация/л. 188-193 от ДП/, която е станала повод за назначаване на
допълнителна съд. мед. Експертиза/л.200-202 от ДП/. От същата е видно, че на
04.02.2015г. свид.Д. е постъпил в МБАЛ-Русе след
припадък по повод лека травма на главата. При приемането се е установил
хроничен субдурален хематом в дясно слепоочно-теменно
с компресия върху мозъка и дислокацаия наляво.
Последвала е оперативна интервенция за отстраняване на хематома. В случая са
налице обективни медицински данни за причинно-следствена връзка между това
увреждане и процесното ПТП. Налице е РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА или средна телесна повреда по смисъла на НК.
От заключението на назначената тройна
ATE /л. 139-157 от ДП/ е видно, че:
1.Преди настъпването на ПТП скоростта
на движение на т.а."ДАФ" е била около 58,7 км.ч;
2.Преди настъпването на ПТП скоростта
на движение на микробус."Пежо Боксер" е била около 52,40 км.ч.;
3.Непосредствена причина за
настъпването на ПТП е движение на т.а."ДАФ" в завоя със скорост над
критичната, което е довело до обръщането на ремаркето;
4.Мястото на удара между ремаркето и
микробуса „Пежо" е пило по дължина на пътя на 98-99 метра след възприетия
ориентир, по широчина на пътното платно за движение до 2 метра вдясно от левия
край на платното за движение-в лентата за движение на автомобил „Пежо";
5.Двете МПС-та се били технически
изправни преди настъпването на ПТП;
6.Опасни зони за спиране на
автомобилите -за т.а."ДАФ" е 79,20 метра, а за
„Пежо" е 35,79
метра;
7.Обхватът на завоя/централен ъгъл на
сектора/ е около 42 градуса. Критичната скорост на т.а."ДАФ" на 10 метра след началото на
завоя е 76,50 метра,
на 60 метра
след ориентира-53,20 км.ч.;
8.Водачът на т.а."ДАФ" е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, ако след навлизане в завоя е
управлявал автомобила със скорост, която е следвало да бъде съобразена с
намаляването на радиуса на кривата. На 20 метра, след навлизане в завоя скоростта е
следвало да бъде по-ниска от 67
км.ч., на 30 метра от началото на завоя до 54 км.ч., а в средата на
завоя-до 53 км.ч.;
9.Водачът на микробус"Пежо"
не е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да
избегне ПТП поради ограничена видимост.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства
по делото, автотехническите и съдебно-медицински
експертизи, и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 235/2014 г. по описа на ОДМВР - Силистра.
Гореописаните доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и вината на подсъдимия
Д.К.Й..
Предвид събраните по делото доказателства категорично
се установява, че подсъдимия Й. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
С деянието си подсъдимия Й. на 18.09.2014г., по път Ш-2104,4 км, с.Черногор-с. Царев
дол, обл. Силистра е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 от ЗдвП/ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението./ и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д.Г.А. с ЕГН********** и средна телесна повреда на Д.А.Д. с
ЕГН********** ***, изразяваща се в РАЗСТРОЙСТРО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА
Тъй като извършеното престъпление е формално, то е
довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. Подсъдимият е
осъществила изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с
различни лостове за управление на МПС, в резултат на което, са приведени в
движение механизмите му. Подсъдимият е управлявал моторно превозно средство по
смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна:
Подсъдимият на 18.09.2014г., по път Ш-2104,4 км, с.Черногор-с. Царев
дол, обл. Силистра е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 от ЗдвП /Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението./
Посочените нарушения на правилата за движение по
пътищата са в пряка причинно следствена връзка с последвалото ПТП при което е
загинало посоченото лице и е причинена телесна повреда на друго лице.
На лице е и висока степен на съвина
от страна на пострадалото лице. Същият е управлява автомобила в пияно
състояние, което се е отразило съответно на реакциите му и възможността за
предотвратяване на допуснатото ПТП. СЛед ПТП
подсъдимият Й., прави всичко възможно да окаже помощ на пострадалите лица.
Престъплението е квалифицирано по тежко наказуемия
състав на чл. 343 ал.4, във вр. с ал.З,
б."б", предл. първо", във вр. с чл.343 ал.1,б."б" и „в", вр. с чл.342 ал.1 от НК
От
субективна страна - налице е
непредпазливо деяние, като настъпилите обществено опасни последици са в пряка
причинна връзка с виновното поведение на Й., който е нарушил разпоредбите на ЗДв.П.
Нарушавайки, описаните по-горе, разпоредби
на ЗДв.П, подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счита, че подс. Д.К.Й. е извършил престъпление по чл. 343 ал.4, във вр. с ал.З, б."б", предл.
първо", във вр. с чл.343 ал.1,б."б" и
„в", вр. с чл.342 ал.1 от НК
Относно
определеното наказание:
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно
целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за
извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на
общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета.
Съдът приема
като смекчаващи отговорността обстоятелства
опита на подсъдимия да потърси помощ и оказаната такава. Наличието на съвина от страна
на пострадалия.
Съдът установи като отегчаващо отговорността
обстоятелство настъпилите тежки последици в резултат на инкриминираното деяние,
настъпилата смърт на лицето и телесна повреда на второ лице.
Причините за извършване на престъплението са принизено
правосъзнание, недостатъчни морално-волеви задръжки,
подценяването на редица фактори от значение за безопасността на движение.
Настоящият състав намира, че направеното самопризнание
не трябва да се преценява като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото то е
основание за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК. Освен това,
съгласно съдебната практика (Решение № 1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005
г., ВКС, III н.о.) самопризнанието представлява смекчаващо вината обстоятелство
само когато има процесуална стойност. Такава то няма в конкретния случай.
Въпреки това, по гореизложените причини относно
поведението на подсъдимия и конкретиката на
установената фактическа обстановка, наличието на висока степен на съвина от страна на пострадалия, е налице превес смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства, че не са на лице изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства за да може да приложи чл. 55, ал.1 т.2, б. „б”
от НК при определяне на наказанието, а следва да се приложи чл. 54 от НК.
На основание чл. 343а, ал. 1, б."б" , вр. с чл.343 ал.1, б"в", вр.
с чл. 342 ал.1 от НК, вземайки предвид доказателствата по делото, обществената
опасност на извършеното и на подсъдимия, наличието на смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, съдът
определи наказание по вид „Лишаване от свобода” в размер на четири години и
шест месеца, което след съответната редукция на основание мл.58а ал.1 от НК,
определи на три години.
Да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на
наказанието и какъв да бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното наказание може да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан и следователно изпълнението на наложеното му
наказание лишаване от свобода не може да бъде отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК за СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.
Съдебният състав намира, че така определеното
наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието - да се поправи и
превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо
въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото.
На основание чл.343г от НК, след съответната редукция
съдът лишава подсъдимия от право да
управлява лек автомобил за срок от ТРИ
ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства иззети в хода на
досъдебното производство – микробус
„Пежо Боксер” с ДК№ СС 43 98 СС да се върне на собствениците му.
ОСЪЖДА Д.К.Й. с установена по делото самоличност да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Силистра сумата от 832,12 лв. /осемстотин тридесет и две и 12 ст./,
представляваща направени разноски по досъдебното производство.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за неотклонение се
вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление
или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Като взе
предвид наложеното наказание на подсъдимия на основание чл. 309, ал. 2 от НПК
съдът потвърди взетата МНО.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: