Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261296                                   22.04.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12295 по описа за 2019 година.

 

Предявените искове намират основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.146 ЗЗД.

Ищецът „Лайт кредит консулт“ ЕООД твърди, че между „Лайт кредит“ ООД и ответницата е сключен договор за заем, а между дружеството ищец и ответницата - договор за гаранция. Поради неизпълнение от страна на заемополучателката, дружеството гарант било заплатило на кредитора остатъка от задължението в размер на 968,77 лв. Ответницата дължала на ищеца и сумата 192,69 лева, представляваща неплатена част от възнаграждението, дължимо по договора за гаранция. За сумите била издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл.47 ГПК, поради което се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответницата А.А.А. чрез особения представител взема становище за неоснователност на иска. Моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На 04.07.2016г. между „Лайт кредит“ ООД, като заемодател, Б.Б.С. и ответницата А.А.А., като заематели, бил сключен договор за потребителски кредит №****, по силата на който била представена сумата 800 лв. със срок на погасяване 11 месеца и месечна погасителна вноска от 88,07 /лист 4-7/. Кредитополучателите се задължили да заплатят възнаграждение в размер на 40 % годишно, при ГПР от 47,96 %. Така общото задължение по заема възлизало на 968,77 лв. Заемополучателите се задължили, според чл.11 от договора да отговорят солидарно. На същата дата бил сключен и договор за гаранция страни по които били кредиторът „Лайт кредит“ ООД, длъжниците и ищеца по настоящото дело – „Лайт кредит  консулт“ ЕООД / лист 9/. По силата на този договор дружеството ищец приело да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задължението на кредитополучателите по договора. Кредитополучателите приели, съгласно чл.3 от договора за гаранция, да заплатят на дружеството гарант възнаграждение разсрочено на 11 месечни вноски от по 64,79лв., които следвало да се заплащат с месечните погасителни вноски по договора за заем. Предвидено било, че при неточно изпълнение от страна на длъжиците „Лайт кредит консулт“ ЕООД  ще заплати всички суми дължими от тях на кредитора / лист 10/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит дружеството ищец е извършило в полза на заемодателя плащане на сумата сумата 968,77лв.  с която са погасени дължимите към онзи момент 800 лв. главница и 168,77 лв. лихва /лист 68/. След така извършеното плащане задължението към гаранта възлиза на 968,77 лв. заплатени от него на заемодателя и неизплатена част от дължимото от заемодателите възнаграждение в размер на 192,69 лв. или общо 1161,46 лв.

На 08.03.2019г. ищецът подал срещу заемополучателите заявление по чл.410 ГПК. По същото било образувано приложеното ч.гр.д. 3947/2019г. на ПРС и издадена заповед за изпълнение за сумата 1161,46 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответницата и „Лайт кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем, по който тя е солидарен длъжник. Не е спорно, че кредитополучателите са получили уговорената сума, като са се съгласили да заплатят, за срока на ползването, възнаградителна лихва. Безспорно е също така, че между ответницата нейния съдлъжник и дружеството ищец е сключен и договор за гаранция. В качеството си на гарант дружеството ищец е покрило незаплатените от заемополучателките части от кредита, поради което е встъпило в правата на заемодателя срещу двете солидарни длъжници. Ето защо му се дължи връщане на сумата изплатена за погасяване на чуждите задължения, както и доплащане на уговореното възнаграждение по договора за гаранция.

            Тъй като е поела солидарно задължение, ответницата следва да отговаря за пълния размер на задължението.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 447лв. за исковото и 325 лв. за заповедното производство.

Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1, ет.2 против А.А.А. ЕГН ********** с адрес *** за сумата: 1161,46 лв. /хиляда сто шестдесет и един лева и 46 ст./дължима по договор за гаранция от 04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2019г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение №2137 от 11.03.2019г. по ч.гр.д.№3935/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА А.А.А. да заплати на „Лайт кредит консулт“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 447лв. /четиристотин четиридесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 325 лв./триста двадесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3935/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД