№ 13938
гр. София, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110124579
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Н. В. Н. и М. В. Н. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в ..... като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и
се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните
вземания в срок, поради което претендира същите при условията на разделност, а именно:
11 428,13 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г.; 2 133,29 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г.; 47,30 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
10,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до
1
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52179/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г., при следните
квоти: по отношение на Н. В. Н. – 1/2, а именно: 5 714,06 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 1 066,64 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г.
до 19.08.2021 г.; 23,65 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,04 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на М.
В. Н. – 1/2, а именно: 5 714,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 1 066,64 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г.; 23,65
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 5,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. В. Н. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, тъй като заповед № ИК-
4056/24.10.1975 г. не е породила действието си, доколкото е издадена под условие за
изплащане на обезщетение по чл. 90 ЗТСУ от ответниците, което оспорва да е доказано по
делото. Не оспорва редовността на отчитането на топлинна енергия през исковия период.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените срещу него искове. Претендира и разноски.
Ответницата М. В. Н. също е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете при твърдението, че на 19.08.1985 г. е прехвърлила в полза на брат си своя дял от
процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия по
отношение на него. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените срещу
нея искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
2
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въз основа на данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – заповед № ИК-
4056/24.10.1975 г. на Председателя на ИК на СГНС, списък, представляващ неразделна част
от протокол от 02.10.2002 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на адрес:
....., подписан от Н. В. Н., чието авторството не е оспорено и надлежно опровергано по
делото, постановление от 27.04.2017 г. на .... за налагане на възбрана върху 1/2 идеална част
от апартамент № 2, находящ се в ....., писмо с изх. № КО-7000-60/1/17/09.2013 г. на
Столична община, р-н „Надежда“, удостоверяваща идентичността на ...., както и нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 149, том ХII, нот. дело № 3632/1985 г. съдът приема, че
ответникът Н. В. Н. се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния
недвижим имот, респ. същият се явява легитимиран да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Действително
по делото не е представен конкретен документ, удостоверяващ придобиването на
апартамент № 2, находящ се в ...., ет. 1, от двамата ответници, но с оглед данните,
удостоверени в процесната заповед № ИК-4056/24.10.1975 г. на председателя на ИК на
СГНС /л. 15 от делото/, с която е признато правото им да го получат като обезщетение, то
безспорно е налице индиция, че това обстоятелство впоследствие се е осъществило. Най-
напред, това е така, тъй като идентичността на жилището се установява от представеното
писмо с изх. № КО-7000-60/1/17/09.2013 г. на Столична община, р-н „Надежда“ /л. 14 от
делото/, според което описаният в заповедта апартамент се явява идентичен с процесния
имот, доколкото изрично в него е отразено, че .... си съответстват. На следващо място,
наличието на фактическа и/или правна връзка с него ответникът Н. Н. е потвърдил,
подписвайки се за представител на апартамент № 2 върху списъка на етажните собственици
към протокола от 02.10.2002 г., което също поражда индиция, че към този момент това лице
вече е имало права върху него. Следва да се отбележи още, че в тази насока и е фактът, че
същият се е подписал и от името на абонат/клиент върху представените от третото лице –
помагач талони за отчет, отнасящи се за апартамент № 2, находящ се в .... /л. 80-81 от
делото/, чието авторство също не е оспорено от негова страна. Също така, по делото е
представено и постановление от 27.04.2017 г. за налагане на възбрана на .... на КЧСИ върху
1/2 идеална част от апартамент № 2, находящ се в ...., ет. 1, заедно с избено помещение № 8
и 0,900 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
собственост на ответника Н. В. Н., насочена към обезпечаване на парично задължение на
„Софийска вода“ АД по изпълнително дело № 20158630400227 по описа на същата.
Посоченото постановление е съставено от съдебния изпълнител в кръга на възложените му
правомощия по установените ред и форма и съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените от него и пред него действия, поради което съдът приема, че въз
основа на този документ може да се обоснове извод относно принадлежността на правото на
собственост към датата на налагане на възбраната – 2017 г., а с това и преди исковия период.
Нещо повече, разпоредбата на чл. 483 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител описва
посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към
деня на налагане на възбраната. В този случай, проверката на собствеността се извършва
чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез
разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид
владението към деня на възбраната. Следователно, в изпълнение на законовите си
3
правомощия, преди да пристъпи към налагане на процесната възбраната съдебният
изпълнител е извършил надлежна проверка относно принадлежността на имота, върху който
тя е насочена, а това означава, че направените от него констатации следва да бъдат
съобразени. В случая, дори и да се приеме, че изводите на съдебния изпълнител, направени
в хода на изпълнителното производство, нямат обвързващо действие за настоящото
производство, то следва да бъде съобразено обстоятелството, че същите се подкрепят от
обстоятелствата, удостоверени във вече обсъдените по-горе заповед № ИК-4056/24.10.1975
г. на Председателя на ИК на СГНС, списък към протокол от общо събрание на етажната
собственост от 02.10.2002 г., както и представените от третото лице – помагач книжа по
делото, свързващи посоченото като абонат/клиент лице с аб. № 126443, който съответства
именно на процесния апаратмент № 2, находящ се в ж. к. „Надежда-1“, бл. 140, вх. А. Нещо
повече, в случай, че се приеме, че обсъдената по-горе заповед действително не е породила
действието си, тъй като е издадена под условие за изплащане на обезщетение по чл. 90
ЗТСУ, в какъвто смисъл е заявеното от ответника Н. възражение, то само въз основа на
представения от ответницата Н. нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149, том
ХII, нот. дело № 3632/1985 г. /л. 55-56 от делото/ може да се направи извод, че считано от
датата на осъществяване на придобивната сделка - 19.08.1985 г. същият се легитимира като
собственик на поне половината от процесното жилище - 1/2, на колкото се равнява и
твърдяният от ищеца обем от правата му върху него. По делото не се твърди, а и не се
доказва осъществяването впоследствие и на други юридически факти, които да са довели до
промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в
рамките на исковия период - 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г. Н. Н. се явява носител най-малкото
на 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 2, а това означава, че
същият разполага с качеството на потребител на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено
количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение. В същото време обаче, не до такъв извод съдът достига по отношение на
ответницата М. Н., тъй като по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които
да се направи извод, че в рамките на исковия период тя е била носител на останалата 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Както вече се посочи по-
горе, по силата на дарствената сделка от 19.08.1985 г., т. е. още преди исковия период, тя се
е разпоредила в полза на брат си със собствената си 1/2 идеална част от него, като в случая
няма основание да се приеме, че тя е носител и на останалата 1/2 идеална част от правото на
собственост върху него. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на
които да се направи извод, че преди осъществяване на дарението от 19.08.1985 г. тя е била
изключителен собственик на дарения имот, за да се приеме, че след разпореждането с
дарената 1/2 идеална част от правото на собственост върху него тя е останала носител на
другата такава, още повече, че възприемането на такъв извод би било в противоречие с вече
изложеното по-горе по отношение на брат й Н. Н.. От страна на ищеца не са ангажирани
други доказателства, обуславящи качеството потребител на топлинна енергия по отношение
на ответницата М. Н. в рамките на процесния период, поради което ..... следва да понесе
последиците от недоказването на това обстоятелство в процеса. То е било спорно в
отношенията между страните по делото, доколкото с отговора на исковата молба от нейна
страна изрично е оспорено да е негов собственик или ползвател, респ. да се намира в
облигационна връзка с ищеца. В допълнение следва да се отбележи, че видно от служебно
извършената от съда справка от НБДН /л. 21 от заповедното дело/ регистрираните постоянен
и настоящ адрес на ответницата Н. са различни от адреса, на който се намира процесният
апартамент № 2, което от своя страна означава, че липсва дори индиция, че към настоящия
момент тя разполага с каквито и да било вещни права върху него. Недоказването на
качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че тя не се явява
4
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, поради което по
отношение на нея същите са неоснователни и следва да се отхвърлени само на това
основание.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе по отношение на ответника Н. В. Н. и
установеното по делото титулярство на поне 1/2 идеална част от правото на собственост
върху процесния имот, следва да се приеме за установено, че съобразно действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката той се явява потребител на топлинна енергия
през исковия период по отношение на него, респ. е задължено лице за заплащане на
потребената такава съобразно обема на участието си в собствеността – 1/2, в какъвто смисъл
са и изложените от ищеца с исковата му молба фактически твърдения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът Н. Н. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на поне
1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 2 съдът прави
извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
представените справки и протоколи за извършен отчет /л. 79-99 от делото/, а и с оглед
изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия
период услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, находяща се на
адрес: ....., е извършвано от третото лице – помагач - ......
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана
чрез определен от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
5
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на показанията от 4
броя отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение, сумите за битово
гореща вода са начислявани на база, тъй като в жилището не е имало водомер, като такъв е
бил монтиран едва след исковия период – през м. юни 2020 г., а сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 205 куб. м. и на етажната собственост – 7 381
куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни
от фирмата за дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 11 343,71 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури /11 138,62 лв./ и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки /205,09 лв./, като посочената стойност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имот
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответникът Н. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадена в съда на
07.09.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 07.09.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното месечно вземане -
6
това за м. юни 2018 г. е станало изискуемо на 15.08.2018 г., т. е. преди 07.09.2018 г., поради
което то, както и предхождащите го такива - тези за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г.,
м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.02.2018 г.,
м.03.2018 г., м.04.2018 г. и м.05.2018 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла
погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, част от които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура №
**********/31.07.2018 г. и чрез включването им в нея е незаконосъобразно, доколкото с
това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случая, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за
цена на топлинна енергия на ответника следва да бъде определено въз основа приетия от
съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 11 343,71 лв. следва да се
приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018
г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от заключението, отразяващи
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното изравнение
след края на отчетния такъв, възлизат на 3 582,53 лв. Така след извършено преизчисляване
по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 7 761,18 лв. /11 343,71 лв. – 3 582,53 лв./. При съобразяване
на дълга на ответника – 1/2, то Н. Н. се явява задължен за сумата от 3 880,59 лв. /1/2 от
7 761,18 лв./, до който размер предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна
енергия следва да бъде уважен, като се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от
5 714,06 лв., или за размера от 1 833,47 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца общ размер от 47,30 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.07.2018 г.,
поради което същото не е обхванато от изтекла погасителна давност. Отново при
съобразяване на дълга на ответника – 1/2, то Н. Н. се явява задължен за сумата от 23,65 лв.
/1/2 от 47,30 лв./, колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявеният срещу
него главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2020 г. следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
7
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия в общ размер на 7 761,18 лв., отнасяща се за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020
г., възлиза на 1 303,65 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2018 г. до 19.08.2021
г. При съобразяване на дълга на ответника – 1/2, то Н. Н. се явява задължен за сумата от
651,82 лв. /1/2 от 1 303,65 лв./, до който размер предявеният срещу него акцесорен иск за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 066,64 лв., или за размера от 414,82
лв.
По отношение на задължението за цена за услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените срещу Н. Н. искове, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч.
гр. дело № 52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от тях, които съответно възлизат на 107,85 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 211,55 лв. - платена държавна такса,
депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, което в рамките на исковия процес е протекло в едно открито съдебно
заседание, без събирането на допълнителни доказателства, с изключение на първоначално
допуснатите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Н. Н. следва да се
присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 52179/2021 по описа на
СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
предявените срещу него искове, които съответно възлизат на 230,35 лв. - адвокатско
възнаграждение и на 401,45 лв., чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените 2 броя договора за правна защита и съдействие съответно от 25.01.2022 г. и
от 05.07.2022 г. /л. 31 от заповедното дело и л. 70 от исковото дело/, в които е отбелязано, че
същите са заплатени в брой, поради което имат характер на разписки. Тук следва да се
отбележи, че с оглед наличието на изрично заявено от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, при изчисляване на следващите се в полза
на ответника Н. Н. адвокатски възнаграждения в двете съдебни производства съдът намали
същите съответно до размера от 344,28 лв. /по отношение на заповедното дело/ и до размера
от 600 лв. /по отношение на исковото дело/. От една страна това е така, тъй като размерът на
уговорените адвокатски възнаграждения за всяко едно от отделните производства
8
значително надвишава минималните такива, определени по реда на чл. 7, ал. 7, изр. посл.,
вр. ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията, в сила от 15.05.2020 г., т. е. към момента на
сключване на всеки от двата договора за правна защита и съдействие/. От друга страна, с
оглед характера и обема на извършените от страна на двамата процесуални представители –
адв. К. /в рамките на заповедното/ и адв. К. /в рамките на исковото дело/ процесуални
действия, и предвид фактическата и правна сложност на делото, което в рамките на исковия
процес е протекло в едно открито съдебно заседание, без събирането на допълнителни
доказателства, с изключение на първоначално допуснатите, не се налага присъждането на
адвокатско възнаграждение в пълните заявени размери. Предвид изхода на спора – цялостна
неоснователност на предявените срещу М. Н. искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответницата следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу нея искове, които съответно възлизат на 344,28 лв.
– адвокатско възнаграждение /по отношение на заповедното дело/ и 391,78 лв. – адвокатско
възнаграждение /по отношение на исковото дело/, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представените 2 броя договора за правна защита и съдействие съответно от
21.10.2021 г. и от 05.07.2022 г. /л. 25 от заповедното дело и л. 56 от исковото дело/, в които е
отбелязано, че същите са заплатени в брой, поради което имат характер на разписки. Това е
така, тъй като извършените от страна на адв. К. процесуални действия в рамките на
исковото производство се изчерпват единствено с подаването на отговор на исковата молба,
без осъществено впоследствие реално процесуално представителство, поради което съдът
счете, че следващото се в полза на ответницата адвокатско възнаграждение следва да бъде в
минимален размер, определен по реда на чл. 9, ал. 1, пр. 2 от горната Наредба. По
отношение на извършените процесуални действия в рамките на заповедното дело съдът
също счете, че с оглед характера на извършеното процесуално действие, а именно:
подаването на възражение по чл. 414 ГПК по образец, то в полза на страната не се следва
адвокатско възнаграждение над минимално установения такъв от 344,28 лв., определен по
реда на чл. 7, ал. 7, изр. посл., вр. ал. 2, т. 3 от същата Наредба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 2, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. В. Н.
дължи на ..... сумите, както следва: 3 880,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия
по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..... за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2020 г.; 23,65 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 651,82 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 3 880,59 лв. до пълния предявен размер от
5 714,06 лв., или за размера от 1 833,47 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г.;
иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 651,82 лв. до пълния предявен размер от 1 066,64 лв., или за размера от
9
414,82 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 5,04 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....
срещу М. В. Н., ЕГН **********, с адрес: .... кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. В. Н.
дължи на ..... сумите, както следва: 5 714,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 1 066,64 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г.;
23,65 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 30.04.2020 г., както и 5,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 2 да заплати на ....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 107,85 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр.
дело № 52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 211,55 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Н. В. Н.,
ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 230,35
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело
№ 52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 401,45 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на М. В. Н.,
ЕГН **********, с адрес: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 344,28 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело №
52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 391,78 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10