Определение по дело №3649/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4474
Дата: 17 юли 2017 г. (в сила от 10 февруари 2018 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20161100903649
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 17.07.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в следния състав                                                                                   

 

              СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3649 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 68 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност.

Образувано е по възражение, подадено от К.С.С., ЕГН **********, срещу Решение № ЗБН 66-169 от 19.01.2016 г. на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), на основание чл.66, ал. 6 от ЗБН.

С оглед на дадените указания от съда, възразилият кредитор К.С.С. уточнява, че претендира изплащането на сумата в размер на 35 683,63 лева, която представлява разликата от сумата, която се получава след неосъществените и върнати от БНБ платежни нареждания в евро и щатски долари от 19.06.2014 г., с вальор 20.06.2014 г., направени от нея за преводи преди обявяване на КТБ АД в неплатежоспособност. Претендира да й бъде изплатена сумата от 35 683,63 лева извън масата на несъстоятелността, доколкото Б.та е следвало да изпълни платежно нареждане от 19.06.2014 г. за сумата от 63 650 евро и съответно платежно нареждане от 19.06.2014 г. за сумата от 55 830 щатски долара, направени от възразилия кредитор.

От обявения в Търговския регистър списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД (н.) се установява, че под номер 3594 е включена К.С.С. като вложител с вземане към КТБ АД (н.) в размер на 35 683,63 лева, с ред по т. 4 на чл. 94, ал. 1 от ЗБН, необезпечено, както и под номер 7769 е включена К.С.С. с вземане към КТБ АД (н.) за законна лихва върху вземанията на кредитора в определяем размер, дължима след откриване на производството по несъстоятелност до окончателно погасяване на задължението, с ред по т. 9 на чл. 94, ал. 1 от ЗБН.

 

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

В Глава V на ЗБН - Предявяване на вземанията са уредени редът за предявяване, приемането и оспорването на вземанията в производството по несъстоятелност на банката, като този етап от производството по несъстоятелност има за цел да определи кръга на кредиторите на несъстоятелната банка. В тази глава се намира и нормата на чл. 66 от ЗБН, уреждаща реда и начина за оспорване на съставения от синдика списък относно прието или неприето в списъка вземане.

Производството по оспорване на вземанията по Закона за банковата несъстоятелност е двуфазно. На първия етап, легитимираните лица, включително всеки вложител или друг кредитор, може да направи писмено възражение пред синдика относно прието или неприето в списъка вземане, като синдикът разглежда писменото възражение и се произнася с окончателно решение съгласно чл. 66, ал. 4 от ЗБН. След това – на втори етап, всяко лице, направило възражение пред синдика, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика единствено за вземането, по което е възразило, като възражението се подава чрез синдика (чл. 66, ал. 6 от ЗБН).

В съдебната фаза възражението се разглежда от съда по реда на чл. 68 от ЗБН. Производството по чл. 68 от ЗБН е специално производството и е част от производството по несъстоятелност на банката. Това производство е спорно исково, аналогично на производството по установителни искове съгласно чл. 694 от ТЗ при несъстоятелност на търговец. Съгласно ал. 3 на чл. 68 от ЗБН, ако съдът уважи възражението срещу неприето вземане или отхвърли възражение срещу прието вземане, съдът с решението си постановява допълване на списъка на приетите вземания, като посочва вида, основанието и размера, с които вземането следва да бъде включено в списъка, вида и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането. Следователно съдът в това специално производство по чл.68 от ЗБН е ограничен единствено до възложеното му от закона да допълни или не списъка на приетите вземания.

            В разглеждания случай възразилият кредитор К.С.С. претендира да бъдат изпълнени от несъстоятелната банка платежни нареждания от 19.06.2014 г., с вальор от 20.06.2014 г. Претендира да й бъде изплатена извън масата на несъстоятелността сумата от 35 683,63 лева, с която същата е включена в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД (н.). Възразилият кредитор не претендира допълване (изменение) на списъка на приетите вземания на кредиторите на банката, каквато именно защита би могъл да получи възразилия кредитор в производството по чл. 68 от ЗБН. Следователно липсва правен интерес за възразилия кредитор от подаденото възражение. Претенцията да бъде изплатена сумата извън масата на несъстоятелността не може да бъде реализирана по реда на разглеждане на възраженията срещу списъка на приетите вземания.

По изложените съображения съдът намира, че направеното възражение от К.С.С. по чл. 66, ал. 6 от ЗБН се явява недопустимо, поради което на основание чл. 130, изр. първо от ГПК същото заедно с приложенията следва да бъде върнато, а производството по делото - прекратено.

 

По разноските:

Законът за банковата несъстоятелност в частта относно направените по чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане (чл. 68 и сл. от ЗБН) не предвиждат изрично размера на дължимата държавна такса, начина на внасянето й (при образуването на съдебното производство или възлагането със съдебния акт) и дължимостта й при десезиране на съда.

В производството по чл. 68 от ЗБН намира приложение даденото в ТЗ разрешение за дължимостта на държавната такса в производството по чл. 694 от ТЗ, по аналогия. По такива искове не се внася предварително държавна такса, а същата се възлага с крайния съдебен акт (така в Определение № 4313/27.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3587/2016 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав, Определение № 3416/12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4560/2016 г. по описа на САС, Г.О., 12 състав, Определение № 3098/14.09.2016 г. по гр.д. № 4115/2016 г. по описа на САС, Т.О., 6 състав, Определение № 3568/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4558/2016 г. по описа на САС, Г.О., 8 състав).

С оглед цитираната по-горе практика, която е задължителна за настоящата инстанция, в случая следва да се приложи процедурата по чл. 694 от ТЗ. С измененията на чл. 694 от ТЗ (обнародвани в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.), е прието, че държавната такса по иск по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск, както и че при предявяване на иска не се внася предварително държавна такса и ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. Процесуалният закон се прилага незабавно и спрямо всички висящи процесуални правоотношения, освен ако не е установено друго със самия закон. Извършените до този момент процесуални действия запазват силата си, а следващите процесуални действия се регулират от новия процесуален закон. Следователно в случая държавната такса следва да бъде определена съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ (обн. в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.).

В Определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О. е даден отговор на поставения правен въпрос за дължимостта на държавната такса и отговорността за разноски при предявяването на недопустим иск по чл. 694 от ТЗ, като е прието, че кредиторът, предявил установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, дължи заплащането на държавна такса и на разноски по смисъла на чл. 694 от ТЗ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, какъвто е и настоящият случай. Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска съгласно чл. 130 от ГПК, при оттегляне или при отказ от иска, както и при връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Следователно отхвърлянето на иска е приравнено на правни последици на десезирането на съда и на сезирането на съда с недопустим иск.

В случая върху сумата от 35 683,63 лева – предмет на възражението, държавната такса възлиза на 356,84 лева, изчислена върху една четвърт от вземането съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 в. с чл. 612, ал. 2 от ТЗ. Предвид посочената задължителна практика на ВКС за дължимостта на държавната такса и при прекратяване на производството, същата се дължи от възразилия кредитор К.С.С. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА възражение, подадено от К.С.С., ЕГН **********, срещу Решение № ЗБН 66-169 от 19.01.2016 г. на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ведно с приложенията.

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 3649/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 356,84 лева (триста петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                              

СЪДИЯ :