РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Силистра, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101482 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ Н. В. К., с ЕГН **********, от гр. А., обл.С., ул.”Д. М.”№,
представляван от адв.В.Х., моли съда да постанови решение, с което да развали Договор за
аренда от 24.08.2016г., сключен между него и ответницата, в писмена форма, с нотариална
заверка на подписите на страните, с акт № 35,т.VIII,рег.№ 6232/2016г. по описа на Нотариус
Р.Тодоров, с рег.№ 105 на Нотариалната камара, вписан в СВп с Акт № 294, т.V, и да осъди
ответницата да му заплати неплатена годишна рента за стопанските 2017-2018г.;2018/2019г
и 2019/2020г. в размер на 50 лева на декар, съгласно договор за аренда, за земеделски имоти,
подробно описани в договора, равняващи се на 741.55 лева за всяка стопанска година, заедно
със законната лихва, считано от 20.11.2020г.- датата на подаване на исковете пред съда- до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските си по делото.
Оспорва предявения насрещен иск. Счита, че той е нередовно предявен, тъй като
не отговоря на изискванията на чл.127,ал.1,т.2, 4 и т.5 от ГПК/ не са посочени имената и
адреса на ответника, не са изложени обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се
състои искането- заплащане на стойността или връщане на продукцията/.
Оспорва и основателността на предявените искове, тъй като макар и да е
обработвал процесните земи, то плодовете от тях и доходите са ползвани от тричленното им
семейство. Ищцата по насрещния иск лично е проявявала интерес и упражнявала правата си
на арендатор, посещавала е земите, разпореждала се е с работниците, предоставила е
възможност на своя баща да участва в обработката им и стопанисването им. Следва да се
има предвид, че Н.К. е направил разходи за обработката на земите, които като вид и
стойност ще конкретизира след като ищцата отстрани недостатъците по насрещната си
искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ В. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.А., обл.С.,
1
ул.“Х.А.“№,ет.,ап., е подала писмен отговор.
Твърди, че са живели на семейни начала с ищеца в периода от началото на 2014г.
д месец март 2020г. и имат родено дете- Н. Признава факта, че между нея и ищеца е
сключен договора за аренда, но той е бил фиктивен, с оглед намеренията им да
кандидатстват по програма „Млад фермер“ през 2016г. Тя никога не е обработвала земите,
предмет на договора, това е правил ищецът и той е прибирал реколтата от тях, подпомаган
от нейния баща. Проблемът между тях е възникнал след раздялата им и заведеното от нея
дело за предоставяне на родителските права над детето, като бившият съжител е използвал
договора да я заплашва, че ще я съди за дължимата рента. Няколко пъти тя е изразила
желание доброволно да прекратят договора, предвид фиктивния му характер, но Н.К. не се е
съгласил. Последния път дори са били в кантората на нотариус Р.Тодоров и той е бил
свидетел на нежеланието на ищеца да уредят доброволно отношенията си.
Това я принудило да изпрати писмена покана, с която претендира добивите от
земите, получени от ответната страна.
Тъй като никога не е обработвала земите, не е получавала добивите от тях, счита,
че не дължи претендираните суми.
Поведението на ищеца и предявените от него искове, я мотивират да предяви
несрещен иск за заплащане на продукцията, добита от арендованите имоти, която Н.К. е
придобил за тези стопански години.
Поради това, претендира сумата от 6000 лева или връщане на получената
реколта.
Моли да се присъдят и разноските по делото, тъй като не е станала причина за
предявяване на исковете.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Предявени са следните искове:
-по чл.28,ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/- за разваляне на договора
за аренда поради неизпълнението му от страна на арендатора В.С.;
по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за стопанските години 2017/2018г,2018/2019г и 2019/2020г.
Претендира се арендно плащане в размер на 50 лева на декар, общо за целия период 2224.65
лева.
От страна на В.С. е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 6000 лева, който
беше оттеглен в съдебно заседание и производството, по който беше прекратено и
възражение за нищожност на договора на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД- поради неговата
привидност;
2
Няма спор между страните, че в периода 2014г. –март 2020г. са живели
съвместно на семейни начала, както и че през 2016г. са сключили цитирания по-горе
договор за аренда. В него е посочен предмета на договора и дължимата цена, които също не
се оспорват. Не се оспорва факта, че за сочените в исковата молба стопански години
ответницата не е заплатила уговорената рента.
По иска с правно основание чл.28,ал.2 от ЗАЗ:
Разпоредбата на чл.28 от ЗАЗ, предоставя възможност на арендодателя да
развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три
месеца. Случаите касаещи развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10
години или пожизнено, това става по съдебен ред /чл.28,ал.2 от ЗАЗ/.
На пръв поглед предпоставките за уважаване на иска са налице, а именно,
сключен е договор за аренда за срок от 10 години, по който арендаторът /ответницата по
делото/ не е осъществила нито едно плащане до момента на предявяване на исковете, но от
изявленията на страните и от събраните по делото доказателства се установява, че страните
по този договор не са целели посочените в него последици. Това е особен случай на
нищожност на сделката поради липса на воля, на съгласие, а именно на симулацията.
Страните сключват определено съглашение само за да създадат привидни правни
последици, които те всъщност не желаят. Заявеното в договора не съответства на
действително желаното от страните, какъвто е и разглеждания случай. Основание за този
извод на съда дава следното:
Това е тезата застъпена от ответницата в отговора на исковата молба и развита в
съдебното производство. От своя страна, ищецът също признава факта, че с ответницата са
живели като семейство. Проблемът с неизпълнението на договора възниква едва след
раздялата в началото на 2020г. и последвалите спорове между страните – производство
относно упражняване на родителските права над детето им Никол и такова по Закона за
защита от домашно насилие.
Факт е, че договорът е сключен през 2016г. и за стопанските 2017-
2018г.;2018/2019г и 2019/2020г. – 4 стопански години- ответницата не е заплатила нито една
арендна вноска. Не се предприети действия от страна на арендодателя за реално изпълнение
или за разваляне на договора. От страна на В.С. не са предприети действия по реална
обработка на земите- самостоятелно и независимо от Н.К..
Става ясно, че Н. В.К. е регистриран като земеделски производител и развива
дейност като такъв, за разлика от В. С., която няма нужните познания и земеделска техника,
за да осъществява обработка на наетата земя. В отговора на поканата на С. /л.65/ Н.К. прави
следното изявление: „реално всички тези площи, предмет на Договора…въпреки
подписването от нас на същия договор… са обработвани от нас двамата- съвместно- с мои
лични финансови средства и с помощта на Вашия баща Н. С.“
3
В т.3 на коментираното писмено доказателство, заявява : „за придобиването на
тази селскостопанска продукция Вие не сте правила никакви разходи. Тези разходи…са
реализирани от мен“. Следва изброяване на разходите свързани с обработка на земите, като
изрично е уточнено, че посочените разходи не включват тези за транспорт и труд на хората,
участващи в дейностите.
В производството по гр.д.№ 477/2020г. по описа на СРС /л.91/, Н.К. е заявил :“В.
Н.С. от раждането на детето не работеше, но това го бяхме решили и двамата. От година и
половина- две, работи в Община Алфатар, като чиновник, като преди това само аз съм
работил в семейството и съм осигурявал доходите изцяло.“
По делото са налице и други изявления на страните, които дават основание на
съда да приеме, че сключеният договор за аренда е привиден. Но това не са единствените
доказателства в тази насока. Косвени доказателства в тази насока са представеното от
ответницата писмо от МЗХГ/л.104/ от което се вижда, че въпреки съдебното производство и
факта, че договорът за аренда не е развален, ищецът е сключил договор за наем на същите
земи за стопанската 2020/2021г. с Р. Н. В. /негова майка, видно от справката на л.80/, която
след сключване на този договор, тя е подала заявление по чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка
с чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ. /Справка л.62/. Предходните години такова не е подавано от В.С..
Съдът счита, че коментираните писмени доказателства и изявленията на страните
са достатъчни за да се приеме за доказана тезата на ответницата, че договорът е нищожен
поради привидността му.
Този извод на съда се подкрепя и от показанията на всички свидетели, разпитани
по делото. Съдът счита, че предвид цитираните по-горе писмени изявления на Н.К., в
адресирани до съда в съответните производства, е преодоляна пречката по чл.164,ал.1,т.5 и
т.6 от ГПК, свидетелските показания да бъдат допустими в този случай. Налице
предпоставките за отпадане на недопустимостта, съгласно чл.165,ал.2 от ГПК.
Показанията на всички свидетелите подкрепят казаното от ответницата и
заявеното и от ищеца, че земите са се обработвали съвместно от тях двамата като семейство.
Не се налага извода, че доминираща роля е имала В.С.. Да, тя е присъствала при определени
дейности, но именно в качеството си на съжителка на Н.К. и с цел да помогне „семейния
бизнес“. Това се установява от показанията на Й. Н. /л.98/: „Н. и В. ни бяха ангажирали да
работим на тиквите, те бяха двамата. Н. идваше сутрин да ни взема от селото и ни караше на
работа на тиквите. В. и Н. бяха заедно на работа.“ Аналогични са и показанията на С.
С./л.99/, С.а С. /л.99/.
От показанията на С. П./л.100/ ангажиран с прибирането на тиквите през 2020г.,
става ясно, че В. не е присъствала.
От това следва извода, че Н.К. продължава да обработва земите и да прибира
продукцията от тях, със съзнанието, че му принадлежат, именно предвид симулативния
4
характер на договора.
Случаят, за който свидетелите С. и Н. разказват, че веднъж са били изгонени от
В. от нивата, поради отказа им да продължат да работят след уговореното работно време, е
инцидентен и от него не може да се направи извода, че тя е ръководила прибирането на
продукцията, наемала е работниците, съответно ги е освобождавала. Както и двамата
свидетели заявяват двамата- В. и Н.- са ги наели, а „правомощието“ да ги изгони,
произтича не от качеството ѝ на работодател, а на съжителка на Н.
Това се подкрепя и от коментираното по-горе изявление на К. в отправения до С.
отговор, в който заявява, че именно той е правил разходите за транспорт и заплати на
наетите работници.
Свидетелите не могат да конкретизират с точност земеделските земи, говорят за
нивите, засети с тикви. Твърде вероятно е, тези земи да не включват само земите, предмет на
процесния договор за аренда, а и други земи, собственост на Н.К.. Вероятно, ответницата е
оказвала помощ за събиране продукцията, когато се е налагало и не само върху процесните
земи, със съзнанието, че върши това за благосъстоянието на семейството си.
Всичко гореизложено доказва безспорно, че въпреки сключения договор, никоя
от страните по него, за периода на съвместното им съжителство не е поискала изпълнение
или развалянето му и причината за това, с оглед коментираните по-горе доказателства, е че
са били със съзнанието, че договорът не ги обвързва, тъй като никоя от тях не е целила това.
Изпратеното от В.С. уведомление до Н.К. /л.64/ е реакция на вече влошените им
след раздялата им отношения и водените съдебни дела, поради което тези изявления не
променят извода на съда. Още повече, че процесуалното поведение в настоящото
производство и защитаваната правна теза противоречат на това изявление.
След като договорът е симулативен и нищожен по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД,
то той не подлежи на разваляне поради неизпълнение. Предвид на това претенцията на
ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като от страна на ответницата е направено само възражение за нищожността
на договора и не е предявен насрещен иск за това, то съдът няма да се произнесе с отделен
диспозитив по този въпрос.
От изложеното до тук следва, че и другите искове- за заплащане на рентата за
съответните стопански години, също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на предявените искове и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
ответницата има право на направените от нея разноски по делото, които са в размер на 400
лева.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд-
5
Силистра
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ,
предявени от Н. В. К., с ЕГН **********, от гр. А. против В. Н. С., с ЕГН
**********, на следните правни основания и за следните суми:
-по чл.28,ал.2 от Закона за арендата в земеделието- за разваляне на
Договор за аренда от 24.08.2016г., сключен между него и ответницата, в
писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните, с акт №
35,т.VIII,рег.№ 6232/2016г. по описа на Нотариус Р.Тодоров, с рег.№ 105 на
Нотариалната камара, вписан в СВп с Акт № 294, т.V, поради
неизпълнението му от страна на арендатора В.С.;
-по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, да бъде осъдена В.С. да му заплати сумата от
2224.65 лева- арендно плащане за стопанските години 2017/2018г,2018/2019г
и 2019/2020г.
ОСЪЖДА Н. В. К., с ЕГН **********, от гр. А., да заплати на В. Н.
СТ., с ЕГН **********,сумата от 400(четиристотин) лева- разноски по гр.д.№
1482/2020г. по описа на РС-Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6