№ 26
гр. Ямбол, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330201033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***
против Наказателно постановление № 21-0813-001617/21.09.2021 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол, упълномощен с 326з-
1985/12.11.2019 г. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Със жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
предвид това, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
дописване на АУАН, както и невръчване на съставения АУАН, приложен в
административнонаказателната преписка. Сочи, че е налице несъответствиена
описания в АУАН регистрационен номер на автомобила, на който е извършена
проверка и посочения регистрационен номер в наказателното постановление.
Изразяват се доводи, че неправилно АНО е приел, че извършеното нарушение не е
маловажен случай. Претендира се присъждане на направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение, като от договора за правна защита и
съдействие е видно, че се претендират такива в размер на 350 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
юриск. Андонова оспорва жалбата, като счита, че не нса налице нарушения при
съставяне на АУАН и при издаване на НП, нарушението е безспорно установено,
1
наложената санкция е правилно определена. Претендират се разноските по делото –
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.08.2021 год. жалбоподателят ХР. Г. К. управлявал лек автомобил БМВ Х5
с рег. № *** в с.***в. На кръстовището с път I-7 км. 248 в 10.20 часа жалбоподателят
бил спрян за проверка от служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР гр.Ямбол.
При проверката било установено, че за управляваният от жалбоподателя е собственост
на „Сипринт“ ООД и за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за превозното средство. За констатираното
нарушение, на жалбоподателят К. бил съставен АУАН серия АA № 991843/31.08.2021
г. за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е вписан регистрационен номер на
управлявания от жалбоподателя автомобил Ао7 91 НН. АУАН бил връчен на
жалбоподателят срещу подпис, като същият не направил възражения при съставянето
му. При тази фактология административнонаказващият орган преценил, че деянието
извършено от жалбоподателят следва да бъде административно санкционирано, като
издал НП № 21-0813-001617/21.09.2021 г., предмет на настоящата проверка. В
обстоятелствената част е описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН,
като АНО е вписал различен регистрационен номер от този, описан в АУАН , а именно
*** и преценил, че К. е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ и му наложил глоба в размер на 400
лв.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Е. и на свид. Д. и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът възприе изцяло изложената защитна теза, свързана с допуснати
съществени процесуални нарушения. При запознаване с АУАН веднага прави
впечатление вмъкнат ръкописен текст на серията на акта, като е зачеркнат с химикал
серията и номера на акта и са дописани други серия и номер, различен от бланковия
номер. В тази насока съдът изцяло възприе твърдението на жалбоподателя, изложено в
жалбата, че АУАН серия АA № 991843/31.08.2021 г. не е връчван на жалбоподателя, а
2
му е връчен АУАН серия GA № 466909/31.08.2021 г., който прилага с жалбата си.
Недопустимо е да се внасят корекция в серийния номер на акта и още повече
съставения акт с корекции да не е връчен на нарушителя.
Съдът намира за основателно възражението, изложено в жалбата, че е налице
несъответствие на регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя
автомобил, на който е била извършена проверка, тъй като в АУАН е посочен номер
Ао7 91 НН, а в НП е изписан номер № ***, който е и правилния регистрационен номер.
Описанието на нарушението в АУАН и НП следва да е идентично, предвид това, че
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да узнае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил. Жалбоподателят е бил възпрепятстван да
ангажира адекватно защитата си относно това на кое превозно средство е бил водач и
дали за същото има сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите.
На следващо място, в съдържащия се административно-наказателната преписка
АУАН, съставен на 31.08.2021 г., впоследствие на 21.09.2021 г. е изписан ръкописен
текст с глоба 400 лв. Този ръкописен текст е без отбелязвания, от които да става ясно
кой го е изписал и по каква причина. Положеният подпис не е ясно на кого е. Това
дописване, направено последващо, не е доведено до знанието на жалбоподателя, който
не е в състояние да разбере причината, смисъла и последиците от дописването.
Определена е глоба 400 лв., което е недопустимо да бъде сочено в АУАН. Съгласно
процедурата, актът, ведно с доказателствата и възраженията на санкционираното лице,
следва да бъдат обсъдени от АНО, който след преценка да издаде НП и да определи
размера на санкцията - имуществена санкция или глоба. Определяне на глоба преди
произнасяне на АНО е грубо нарушение на процедурата и грубо нарушаване на
правата на лицето, визирано като нарушител.
Само за пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че АНО приема в
НП, че „не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за
нарушение, извършено при повторност“. Както в АУАН, така и в НП в
обстоятелствената им част не се сочат данни за извършено от нарушителя деяние в
условията на повторност, поради което и е неправилна преценката на АНО, че се касае
за повторно нарушение.
Следва отново да се подчертае строго формалния характер на
административнонаказателното производство и значението, което имат АУАН и НП в
него. Те определят рамките на процеса и трябва стриктно да отговарят на
изискванията, визирани в закона. По каква причина в случая е допуснато различно
вписване на серията и номера на акта не е установено, но е създадена предпоставка за
3
съмнение относно законосъобразното провеждане на производството, накърнени са
правата на административноправния субект, срещу което той основателно е възразил.
Посочените пороци са неотстраними в съдебната фаза на производството.
Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да
се разглеждат въпросите по същество на правния спор.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. се явява частично основателно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че сумата следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-001617/21.09.2021 г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол,
упълномощен с 326з-1985/12.11.2019 г. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на ХР. Г.
К. ЕГН ********** с адрес гр.***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на ХР. Г. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4