Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ....03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.
дело № 10516 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 105948
от 02.05.2019 г., постановено по гр.д. № 5636/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 124 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 690,02 лв.–
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2012 г. – 30.04.2014 г., за абонатен №153712, която сума включва главница за ТЕ / 581,14
лв. за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г./, лихва за забава за доставена ТЕ
/106,43 лв. за периода 30.06.2012 г.-26.06.2015 г./, главница за дялово
разпределение / 2,04 лв. за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г./ и лихва за
забава върху услугата дялово разпределение /0,44 лв. за периода 30.06.2012
г.-26.06.2015 г./
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, не е оспорил исковете и не се е явил в открито
съдебно заседание, поради което произнасянето на съда е било недопустимо. Иска обжалваното
решение на СРС да бъде отменено, а предявените искове - да бъдат уважени. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по
жалбата М.И.И., представлявана от особен представител – адв. П. не е подала
отговор на въззивната жалба на ищеца.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За уважаването
на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр, чл. 150, ал.
1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответницата като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответницата на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието на
първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на
така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия
за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното
право на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
достатъчно е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
В разглеждания
случай за установяване на това обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно
доказване. Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: писмо
от Столична община, район „Надежда“ с приложен списък на наемателите на
жилищния фонд на района на имоти частна общинска собственост /л. 6-л.13 от
делото пред СРС/, талон от „Софийска вода“АД за пломбиране на водомери №
5011004 / л.15 от делото пред СРС/, 2 броя протоколи от общо събрание на
етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. „*********, проведено на
12.10.2012 г. /л.20-22 от делото пред СРС/, списък за топломери с радио
отчитане на живущите в бл.302, вх.И /л.23 от делото пред СРС/. Цитираните
документи по никакъв начин не доказват, че ответницата е собственик или вещен
ползвател на процесния топлоснабден имот. Още с определението по чл. 140, ал. 3
вр. ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че с оглед правилата
за разпределения на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/ следва да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на договорни
отношения между страните за доставка на топлнна енергия. Видно от данните по
делото ищецът не е изпълнил дадените от СРС указания, поради което при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, правилно първоинстанционният съд е приел, че претенциите са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
При съвпадение
на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход
от спора въззивникът няма право в негова полза да бъдат присъдени разноски.
С оглед на
цената на предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105948 от 02.05.2019 г., постановено по гр.д. № 5636/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.