Определение по дело №272/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 155
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500272
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
гр. Сливен , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение от 21.05.21г.. по гр.д.№ 227/21г по описа на
PC Сливен, с което на основание чл.681 от ГПК се спира производството по
делото. Разпоредбата на чл.631 от ГПК предвижда спиране на производството
само по делото, по което е отправено преюдициално запитване, а не
възможност всички висящи дела в страната да бъдат спрени на това
основание. Разширителното тълкуване на чл.631 и сл. от ГПК, изразено в
единични решения на ВКС, в насока, че всички останали съдилища в
страната, разглеждащи същия спор, обективно са възпрепятствани да
отправят всеки по своето дело преюдициално запитване със същите питания,
не представлява задължителна съдебна практика, с която съдът да е длъжен
да се съобрази. Практиката на ОС Сливен е в насока да отхвърля направени
искания за спиране на висящи дела, поради направеното преюдициално
запитване от PC Луковит, е константна. Освен това повечето от поставените
въпроси по дело №262/20г на СЕС касаят принципни положения за
приложимостта на общото трудово законодателство за нормалната
продължителност на нощния труд до 7 часа по отношение на особени
субекти, работещи по специални закони - ЗМВР, ЗИНЗС и т.н, за които в
особените закони е предвидено отклонение от общото правило, до колкото в
настоящия ЗМВР от 07.07.20r. /с изм. му на чл.187, ал.1 от бр.61 от 20г./
1
предвиди изрично нормална нощна продължителност на нощното работно
време за служителите на МВР - на 8 часа, колкото е и дневната такава. Т.е.
така формулираните въпроси по-скоро ще отговорят на въпроса дали е
законосъобразно настоящото правно положение в ЗМВР от 07.07.20г насам - а
именно дневната и нощната продължителност на работното време през деня и
през нощта да са равни на 8 часа. В исковия период, който е преди
последното изм. на чл.187, ал.1 от ЗМВР, т.е. преди 07.07.20г., просто липсва
изрична правна норма, регламентираща нормалната продължителност на
нощното работно време за служителите но ЗМВР. Последното идва да
покаже, че спорът в исковия период, би могъл да бъде разрешен посредством
способите на българското законодателство /предвидени в ЗНА/ за
приложимост при празноти на сходни по цел правни норми, каквато правилна
съдебна практика създадоха и PC и ОС Сливен, и без да е необходимо да се
изчакват отговорите по отправеното преюдициално запитване, което по-скоро
ще отговори на основния въпрос, който касае настоящото правно положение
на служителите по ЗМВР - а именно: дали е законосъобразно съобразно
Правото на ЕС нормалната продължителност на дневното и на нощното
работно време да е една и съща. Иска се да бъде отменено протоколно
определение от 21.05.21 г. по гр.д.№ 227/21г по описа на PC Сливен и да се
постанови разглеждането на делото да продължи.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба, в който се твърди, че тя е
неоснователна. Районният съд е спрял производството на основание чл. 631
ал. 1 ГПК поради образуване на дело С-262/20 на Съда на ЕС по
преюдициално запитване, отправено от районен съд гр. Луковит с
определение от 02.06.2020 г. по гр.д. № 606/2019 г. Решаващият състав
изложи мотиви, че отправените от районен съд Луковит въпроси към СЕС са
от значение за произнасянето по исковата молба, с която е сезиран. Нормата
на чл. 633 от ГПК обуславя необходимостта от спиране призводството по
делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до произнасяне на СЕС с цел да се
избегне постановяване на решение, което би било в противоречие с правото
на ЕС и би ангажирало отговорността на държавата за неговото нарушаване.
Преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразно тълкуване и
прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки.
Нормата на чл. 633 от ГПК изисква при отправено преюдициално запитване
2
от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с
решението на СЕС по него. За спазване на това законово изискване е логично,
български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, да спре
разглежданото от него дело до произнасянето на СЕС по запитването,
отправено от друг български съд, производството пред който е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК.
Основанието за спиране в този случай е нормата на чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с
чл. 633 ГПК. Несъмнено решението на СЕС по това преюдициално запитване
следва да бъде съобразено от постановилия спиране на производството
Районен съд Сливен, съгласно чл. 633 от ГПК, тъй като разглежданият- спор е
за претендирано от ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен
труд. С оглед на изложеното се иска да се остави без уважение частната
жалба и да се потвърди определението.
С обжалваното протоколно определение районният съд е спрял
производството по делото до приключване на производството по дело
№С262/20 на Съда на Европейския съюз.
Настоящия въззивен състав, счита, че искането за спиране на
производството е неоснователно по две причини:
На първо място не е налице посочената предпоставка за спиране по чл.
229 ал. 1 т. 4 от ГПК – ако се счете, че за висящо дело пред друг съд се визира
това пред РС-Луковит /за което се маркира, че има аналогичен предмет с този
на настоящото/ – то между двете няма функция на зависимост, поради липса
на обвързваща сила на мотивите на другия съд, касаещ различно
правоотношение с различна страна. Неговият акт не е задължителен за този
съд и при упражняване на правораздавателните си правомощия всеки съдебен
състав независимо и самостоятелно се ръководи от общите правила на
приложимото материално и процесуално право.
На второ място, не е налице и предпоставката по чл. 631 вр. чл. 633 и
чл.629 от ГПК. Действително, съгласно тълкувателната практика на ВКС с
оглед отправяне на преюдициално запитване се спират производства и по
други дела, а не само това, по повод на което е инициирано преюдициалното
дело пред СЕС, но в случая този състав намира, че фактически условия за
това не са налице.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК преюдициалното запитване
касае единствено „тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването
и валидността на акт на органите на ЕС“ и то само „когато …то…е от
значение за правилното решаване на делото“.
От посоченото в молбата е видно, че е осъществено първото изискване
– поискано е тълкуване на конкретни норми от правото на ЕС, но по
отношение на настоящото дело, не е изпълнено второто задължително
условие – това тълкуване за е от значение за правилното му решаване.
От една страна от формулировката на трите въпроса е видно, че, най-
общо, се касае за разясняване на въпроси, свързани с продължителността на
нощния труд.
От друга страна предмет на настоящия спор е въпросът за неговото
заплащане. Спор между страните относно полагането и продължителността
му, няма. Юридическият факт на полагане от страна на ищеца на нощен
труд е вече осъществен и независимо от отговора на съда на ЕС – дали е
следвало или не да бъде полаган в някакъв ограничен размер – то въпросът с
неговото парично обезщетяване остава извън неговите рамки и подлежи на
разрешаване от националния съд при всички положения.
Що се отнася до приложението на приравняващия коефициент 0.143,
което е и точка на противопоставяне между страните – то този въпрос също е
страничен на запитването и няма да бъде повлиян с обратна сила от отговора
на СЕС. Освен това той е уреден в националното законодателство по начин,
който макар и не изричен, позволява да бъде извлечен по тълкувателен път.
Нееднаквото прилагане от страна на различните съдилища на съответните
разпоредби се разрешава по тълкувателен път, регламентиран в българското
законодателство.




4
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.05.21г.. по гр.д.№ 227/21г по
описа на Районен съд Сливен, с което на основание чл.681 от ГПК се спира
производството по делото.

Връща делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5