Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Алексиева в.гр.д. № 4246 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 23049383 от 25.11.2021 г. от „Т.С.“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт Благовест Шангов, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 265194 от 03.08.2021 г. постановено по в. гр. д. № 4246/2019 по описа на СГС, тъй като според молителя в решението е посочено , че се дължи сумата от 1417,70 лева – сума за дялово разпределение, а всъщност сумата е за доставена топлинна енергия.

По делото не е постъпил отговор от насрещната страна, нито от третото лице помагач.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

С решение № 265194 от 03.08.2021 г. постановено по в. гр. д. № 4246/2019 по описа на СГС, II Б въззивен състав е отменено решение № 537209 от 16.11.2018 г. по гр.д. № 53730/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А.М.Т. иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 1356,72 лева до сумата от 1417,70 лева, или за сумата от още 60,98 лева – представляваща сума за дялово разпределение през периода м.05.2014 г. – м.05.2016 г., включена в общо заявената сума от 2246,28 лева, представляваща доставена от „Т.С.“ ЕАД топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 07.04.2017 г. до изплащане на вземането, в частта, с която е признато за установено по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А.М.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 190 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 29.03.2017 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното производство и първоинстанционното производство над 163, 23 лв. до 200 лв., като вместо това е постановено друго, с което е признато за установено, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД иск, че ответникът А.М.Т., ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, *******, сумата от още 60,98 лева /разликата над уважения размер от 1356,72 лева до дължимия размер от 1417,70 лева/, представляваща сума за дялово разпределение през периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., включена в общо заявената сума от 2246,28 лева, представляваща доставена от „Т.С.“ ЕАД топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 07.04.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 22126/2017 г. по описа на СРС, 53 състав, отхвърлен е предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск от „Т.С.“ ЕАД, ******* срещу А.М.Т., ЕГН ********** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 190 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 29.03.2017 г.и е потвърдено решение № 537209 от 16.11.2018 г. по гр.д. № 53730/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, в останалата обжалвана част, с която предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1356,72 лева е уважен, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1417,70 лева до пълния предявен размер от 2246,28 лева, както и в частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 190 лева до пълния предявен размер от 357,81 лева, както и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника за първоинстанционното производство в размер на сумата от 196,80 лева.

В мотивите на решението е прието, че вземането за дялово разпределение за заявения исков период м.05.2014 г. – м.04.2016 г. е в размер на 60, 98 лв., съгласно експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза. По-нататък в мотивите е прието, че в частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 1356,72 лева до сумата от 1417,70 лева, тоест за сумата от 60,98 лева – представляваща задължение за дялово разпределение през процесния период, включена в общо заявената главница от 2246,28 лева за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено.

Както в мотивите на решението, така и в диспозитива, съдът се е произнесъл, че сума за дяловото разпределение представлява единствено сумата от 60,98 лева, а в останалата обжалвана част по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД в частта, с която искът е уважен за сумата в размер на 1356,72 лева, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав констатира, че не е налице несъответствие на съдържанието на диспозитива на решението в посочената част с изразената в мотивите формирана воля на съда, поради което не е налице основание за допускане на исканата с молба от  25.11.2021 г. поправка.

Съгласно чл. 247, ал. 4 от ГПК, решението за поправката на очевидната фактическа грешка може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай решението на въззивния съд не подлежи на обжалване, поради което и настоящият акт е окончателен.

Воден от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 23049383 от 25.11.2021 г. от „Т.С.“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1, пр. 2 от ГПК в Решение № 265194 от 03.08.2021 г. постановено по в. гр. д. № 4246/2019 по описа на СГС, II Б въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

   

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         

 

   2.