Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 09.07.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №230/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗКИР, във вр. с § 8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по жалба на Е.Т.А. ЕГН ********** против изричен
отказ на Началника на СГКК – Варна да извърши административна услуга „Издаване
на скица” по заявление с вх. № 05-14448/27.09.2019 г. за имот №2103, находящ се
в селищно образувание „Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата”.
С жалбата се твърди, че оспореният
изричен отказ е незаконосъобразен и неправилен. Твърди се още, че съгласно
влязло в сила решение по адм.д.№2330/2008 г. на Административен съд гр. Варна, потвърдено
с решение постановено по административно дело №12542/2009г. на Върховния
административен съд, е била отменена заповедта на Областния управител на Област
Варна, с която е одобрен ПНИ по отношение на имот №2103. Посочва се, че съдът е
върнал преписката на административния орган, с което го е задължил да впише,
като собственици П А и Е.А.. Навеждат се
доводи, че предвид факта, че решението на Върховния административен съд е
влязло в законна сила на 04.06.2010 г., то отказът е постановен в нарушение на
закона. С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Претендират присъждане
на направените по делото разноски.
В производството пред съда,
жалбоподателката чрез адв.Л., поддържа изложеното в жалбата. Посочва, че
административният орган в продъжление на 10 г. не е изпълнил съдебното решение.
Ответникът по жалбата – Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна с депозирано писмено
становище оспорва жалбата. Позовавайки са на писмо вх. № 07-13953/05.11.2019 г.
на Областна администрация твърди, че към настоящия момент няма издадена заповед
на Областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти по
отношение на поземлен имот с идентификатор №10135.2517.2103, респективно липсва
кадастрална карта. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, в случай, че
същото е над минималните размери. Иска се от съда да отхвърли жалбата.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 05-14448/27.09.2019 г. подадено от
Е.А., жалбодателката е поискала извършването на административна услуга – издаване
на скица за ПИ №2103 по КК на гр.Варна. Към заявлението били приложени препис
извлечение от 07.06.1969 г. на ОНС, решение по адм.д.2330/2008 г. на
Административен съд Варна и решение по адм.д.12542/2009 г. на Върховния
административен съд, Удостоверение за наследници от 13.02.2018 г.
На 23.10.2019 г. във връзка с подаденото заявление от А.,***
е изпратил писмо до Областния управител на Област с административен център
Варна, с искане да бъдат предоставени данни влязла ли е в сила заповед на
Областния управител на област Варна за одобряване на Плана на новообразуваните
имоти по отношение на имот №2103 по ПНИ на м.”Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата”, гр.Варна. Началникът на СГКК Варна е посочил в писмото, че А. е
представила влезли в сила съдебни решения на Административен съд Варна, с което
е отменена Заповед №РД-07-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител.
С писмо изх.№ РД-19-1200-606/1/01.11.2019г. Областния
управител на област Варна е уведомил Началника на СГКК Варна, че в Областна
администрация Варна, с писмо от 22.12.2016г. фирмата изпълнител на Договор от
22.08.2016 г. е предоставила изработените проекти на план на новообразуваните
имоти в изпълнение на съдебни решения за територията на община Варна. Посочено
е, че с писмото на фирмата изпълнител е постъпил и проект в изпълнение на
адм.д.№2330/2008г. на Административен съд Варна, касаещ НИ №2301 по ПНИ на СО
м.”Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землище кв.Виница, община Варна,
като всички проекти се разглеждат по реда на постъпването им. Поради
изложеното, Областният управител е посочил, че към него момент не е имало
издадена заповед на Областния управител за одобряване на ПНИ в частта за НИ
№2103.
Във връзка с получения отговор от Областния управител,
Началника на СГКК Варна е издал оспорения в настоящото производство изричен отказ
за извършване на административна услуга – издаване на скица, поради това, че
процедурата по одобряване на ПНИ за процесния имот, във връзка с влязлото в
сила решение, не е приключила.
С решение №1145/26.06.2009 г. на Административен съд
Варна е оспорена заповед на Областния управител на област с административен
център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование по§4, ал.2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” по отношение на
имот №2103. Съдът е отменил оспорената заповед, като е изложил мотиви, че
наследниците на Т А са правоимащи лица
по смисъла на чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, поради което новообразувания имот при
изискванията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да бъде записан в регистъра на
имотите, представляващ неразделна част от ПНИ, на тяхно име. Посочено е в
мотивите, че в производството по изработване на ПНИ са били налице
доказателства за правата на собственост на наследниците на Т А , които не са
били съобразени. Решението на Административен съд Варна е оставено в сила с
решение на Върховния административен съд, влязло в законна сила на 04.06.2008
г.
С административната преписка е представена издадена
скица от 02.01.2020 г. на поземлен имот с идентификатор №10135.2517.2103 с площ
803 кв.м., като собственици в скицата са посочени П К Д за идеална част 783 кв.м. и Т В К -Н за
идеална част 20 кв.м., т.е. скицата е издадена преди изменението на ПНИ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
жалбата, становищата на страните и представената и приета от съда
административна преписка.
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от лице
притежаващо активна легитимация да го оспори. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При извършената преценка за съответствие с приложимия
материален закон, отказът е незаконосъобразен по следните съображения:
Издаването на скица представлява административна
услуга по смисъла на §1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА). Според § 8 от ПЗР на АПК уредените в Кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго. В настоящия случай производството е по реда на ЗКИР – чл.55,
където не е предвиден специален ред за оспорване, следователно приложими са
общите разпоредби на АПК.
В случая административният орган е бил сезиран с
искане за извършване на административна услуга - издаване на скица, която има
само удостоверяващо действие за факти с правно значение, а именно - описване на
местонахождение, площ, граници и др. Следователно процесният отказ представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
Според разпоредбата на чл.55, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър в компетентността на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър е да извършва при поискване услуги с данни от
кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи
и справки в електронна форма и/или в писмен и графичен вид. Според чл. 55, ал.2
от същия закон официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения
от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия
от данни и материали.
Изричният отказ е постановен в нарушение на
материалния закон. За процесния имот №10135.2517.2103 фирмата изпълнител с
писмо от 22.12.2016 г. е предоставила изработените проекти на плана на
новообразуваните имоти, в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, като
към момента на подаване на заявлението – 27.09.2019 г., както и към настоящия
момент не е изменен плана на новообразуваните имоти, което е един продължителен
период от време. Предвид изключително дългият период от време за периода от
изработения проект на ПНИ – 22.12.2016 г. до подаване на заявлението за
издаване на скица, както и от датата на която е влязло в сила решението на
Върховния административен съд – 04.06.2010 г. до изработването на проекта
22.12.2016 г., то съдът не установява предпоставки, които да забавят
изменението на ПНИ, съответно отразяването им в КККР, и издаването на скица за
процесния имот. В производството пред съда не са наведени доводи от страна на
ответника, че за изменението на ПНИ, както и за изменението на КККР са налице
причини, които да обосноват забавеното нанасяне на имота в КККР.
В скицата на практика се отразяват обективни
технически данни, съдържащи се в съответната общинска служба, на която е възложено
издаването на скици. Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ не
предвижда изискване спрямо лицата, които могат да получат такава услуга, да
притежават вещни права върху съответната кадастрална единица. Органът е длъжен
да извърши тази услуга, като отбележи всички данни и относими факти и
обстоятелства върху документа, но не може да откаже издаването му.
Скицата, по смисъла на чл.31, ал.1 от Наредба
№3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е извадка
от КК в подходящ мащаб, следователно, отразява актуалното състояние на имота
към момента на издаването й, съгласно заснемането му в КК, но не удостоверява
вещното право на собственост. Решението на Върховния административен съд, с
което е оставено в сила решението на Административен съд Варна, с което е
отменена заповедта за одобряването на ПНИ за процесния имот е влязло в законна
сила на 04.06.2010 г. На 22.12.2016 г. е било изпратено писмо до Началника на СГКК
Варна с проект на план на новообразуваните имоти за процесния имот, което
изпълнение е в противоречие с принципа за бързина по чл.11 от АПК. Този принцип
изисква административният орган, упражнявайки правомощията си и задълженията
си, произтичащи от тях, да действа в сроковете, определени в закона, и за
най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на
действието или на административният акт. Дори и да не е определен срок за
изменение на ПНИ, съобразно влязлото в сила решение, то периодът от
приблизително 6 г. и 6 м. е изключително дълъг период, с който е ограничено
правото на лицата да се ползват от правото на собственост. Изхождайки от
принципа на чл.11 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че в случаи като
настоящия, когато не е определен срок за произнасяне по чл. 174 от АПК в съдебното решение, подлежащо на изпълнение, се
прилагат сроковете, определени с нормите на чл.57, ал.1, ал.5 и ал.8 от АПК. С тези разпоредби законодателят е определил
сроковете за издаване на всички административни актове въобще, за които няма
определен друг специален срок за тяхното издаване. Заповедта на Областния
управител, с която се одобрява или
изменя ПНИ е общ административен акт, като приложими са нормите на чл.66 от АПК, които срокове също не са спазени. С нормата на чл.57, ал.8 от АПК е предвидено задължението на административния
орган незабавно да уведоми заявителя в случай на забавяне на произнасянето.
Тези разпоредби на Административно-процесуалния кодекс са императивни. В конкретния случай не се твърди и не се установява от доказателства
по делото, да е била налице обективна пречка за разглеждане и произнасяне, съобразно влязлото в сила съдебно
решение в нормативно определения срок.
По тези съображения изричният отказ на началника на
СГКК-Варна следва да бъде отменен, а преписката - върната на ответника за
издаване на искания документ в установените срокове за извършване на
административната услуга.
Неоснователно е искането посочено в
жалбата „за собственици на имота бъда вписана аз и племенника ми Ра П А , видно
от приложеното удостоверение за наследници”. Следва да се отбележи, че
направеното искане е отправено за първи път едва пред съда, поради което е недопустимо да се
произнася по искане, което не е било отправено пред органа. Съдът намира
за необходимо да отбележи, че приемането на
наследството е задължителна предпоставка за придобиването на недвижим имот,
част от наследствената маса. При приемане на наследството имотът преминава в
патримониума на наследника, без да е необходимо той да заявява за вписване
промяната на собствеността върху имота в Имотния
регистър към Агенция по вписванията по местонахождението на имота/съответно
СГКК/.
Така изложеното мотивира съда да приеме,
че процедурата по изменение на ПНИ за процесния имот, и последващото отразяване
в КККР е опорочена, което е довело и до издаване на административен акт, който е
в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т.3 и т.
4 от АПК.
По изложените съображения настоящия
съдебен състав приема, че обжалваният административен акт, с който е отказано
да бъде извършена заявената от жалбоподателката административна услуга е
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изричният отказ на
Началника на СГКК Варна следва да бъде отменен, а преписката върната на
административния орган за извършване на услугата във връзка със заявление с вх. № 05-14448/27.09.2019 година от Е.Т.А.
за издаване на скица за имот с идентификатор №10135.2517.2103, като на
основание чл.174 от АПК, съдът ще определи седемдневен срок за издаване на
скицата, считано от влизане в сила на решението.
Предвид изхода на делото, основателно
и своевременно направено е искането на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираните съдебни разноски. Предвид разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същото следва да бъде определено в размер на 500 /петстотин/
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 510
лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.1 от АПК и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, Пети
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изричен отказ на Началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, обективиран в писмо изх. № 20-79341/18.11.2019
г. да се произнесе по заявление вх. №05-14448/27.09.2019г. на Е.Т.А., ЕГН**********.
ИЗПРАЩА административната преписка на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна за произнасяне по направеното
искане, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне по заявление на Е.Т.А.,
ЕГН**********, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография
и кадастър гр. Варна да заплати на Е.Т.А., ЕГН********** сумата от 510 /петстотин
и десет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
