№ 11982
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110164044 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от С. И. С. с ЕГН **********, срещу „М П“ ЕООД с ЕИК *****,
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост
на вземания в общ размер на 3401, 47 лева, представляващи задължения по
договор за лизинг, от които: 241 лева – незаплатена премия по застраховка
“Каско” за 2010г., 93,78 лева – сбор от дължим остатък за трета и четвърта
вноска, 19,50 лв. - неплатен пътен данък за 2010г., 1688,84 лв. - дължима
неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху всяка просрочена месечна
лизингова вноска, считано от падежа до заплащането й или до прекратяване
на договора - 01.10.2010г., 1210,55 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2011г. на РС - В, на основание на
който е образувано изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ Н М с
район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът „М П“ ЕООД, чрез адв. К., е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание издаден изпълнителен лист срещу ищцеца от от 05.12.2014г., в
1
полза на ответника за сумите посочени в исковата молба, по молба на
последния било образувано изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ Н
М с район на действие СГС Видно от представената и приета като писмено
доказателство по делото, справка от ЧСИ по същото изпълнително дело, на
09.02.2015г., ЧСИ наложил запор върху секвестируемата част от получаваното
трудово възнаграждение от ищеца. След налагането му, ЧСИ е бил сезиран с
молби от взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи - от
22.03.2016г. , с която е поискано извършване на опис, оценка и публична
продан на движими вещи на ищеца. С молба от 28.01.2019г., ответникът е
подал молба до ЧСИ за прилагане на конкретни изпълнителни способи и
извършване на действия по изпълнението - насрочване на опис на движими
вещи на длъжника. Същото е сторил и с подаването на молби от 21.12.2020г.,
и от 07.12.2022г. На 20.09.2021г. е изготвено запорно съобщение за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, а на 07.03.2022г., е
наложена възбрана върху притежаваните от ищеца идеални части от правото
на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. В.
С оглед на горепосоченото, съдът приема, че съобразно постановеното в ТР
от 28.03.2023г., по т.д.№3/2020г. на ОСГТК, понеже за процесните вземания е
било образувано изпълнително производство преди 26.05.2015г., то
погасителната давност за същите е започнала да тече, считано от
26.06.2015г., когато е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г. на ВС.
Процесните вземания се погасяват, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, с общата
петгодишна давност, като установени по силата на влязло в законна сила,
съдебно решение.
С подаването на молби от взискателя за прилагането на конкретни
изпълнителни способи от 22.03.2016г., от 28.01.2019г., от 21.12.2020г., както и
от 07.12.2022г. и налагането на възбрана на 07.03.2022г., прекъсват давността
за вземанията по издадения изпълнителен лист, съобразно приетото в т.10 от
ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като
прекъсването на течението на давността на вземанията, за които е образувано
изпълнителното производство става с предприемане на конкретни действия по
изпълнението, както и с подаването на молба от взискателя до ЧСИ за тяхното
осъществяване, без оглед на това дали поисканите действия по изпълнението
са успешно проведени. Настъпването на последиците на погасителната
давност за вземанията се свързва с бездействието на кредитора - взискател,
каквото в настоящата хипотеза съдът приема, че не е налице по образуваното
изпълнително дело /в същия см. и Решение №37/24.02.2021г., по гр.д.№
1747/2020г., по описа на IV ГО на ВКС/.
С оглед на гореизложеното, се налага фактическият и правен извод, че към
датата на подаване на исковата молба по настоящото производство, същата не
е изтекла и поради това предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
По разноските.
2
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
в полза на ответника се поражда правото на присъждане на разноски, като
съобразно представения списък следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от С. И. С. с ЕГН **********,
срещу „М П“ ЕООД с ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл.439
ГПК, за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на
вземания в общ размер на 3401,47 лева, представляващи задължения по
договор за лизинг, от които: 241 лева – незаплатена премия по застраховка
“Каско” за 2010г., 93,78 лева – сбор от дължим остатък за трета и четвърта
вноска, 19,50 лв. - неплатен пътен данък за 2010г., 1688,84 лв. - дължима
неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху всяка просрочена месечна
лизингова вноска, считано от падежа до заплащането й или до прекратяване
на договора - 01.10.2010г., 1210,55 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2011г. на РС - В, на основание на
който е образувано изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ Н М с
район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. И. С. с ЕГН **********, да
заплати на „М П“ ЕООД с ЕИК *****, сумата в размер на 700 лв., разноски за
адвокатско възнаграждение по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3