Решение по дело №951/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Ц. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв.Ц. Б. от АК – Варна, против Решение №35/06.03.2025г по АНД №246/2024г по описа на РС - Девня, ІІІ с-в, с което е потвърдено НП №24-0253-000070/10.04.2024г на началник група в ОДМВР – Варна, РУ Девня, и наложените му наказания глоба в размер на 700лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон предвид твърдяната недоказаност на един от елементите от обективния състав на нарушението – мястото на извършването му. Твърди се, че независимо от събраните доказателства по делото, това обстоятелство не е безспорно установено, поради което нарушението, за което касаторът е санкциониран, не е доказано, а обвинението не може да почива на предположения. С тези съображения се претендира отмяна на решението и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К. Л. А. с писмени бележки излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение, настоява за потвърждаването му и за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

В производството пред ДРС, образувано по въззивната жалба на Ц. Т. против горецитираното НП, са събрани допустими гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто анализ предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 09.07.2023г около 13:00ч, в [населено място] дол по Път №2702 до гробищен парк Вълчи дол в посока града, касаторът управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. И. Т., със скорост от 106 км/ч, превишавайки максимално допустимата скорост от 50 км/ч за движение в населено място с 56 км/ч. Скоростта била измерена и заснета с АТСС, което според доказателствата по АНП е одобрен тип и технически изправно, и е било използвано за периода от 12:55ч до 14:26ч на 09.07.2024г в [населено място] дол. След приспадане на максимално допустимото отклонение от 3 км/ч, превишението на скоростта е изчислено на 53 км/ч. Собственикът на л.а. Г. Т. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, че на посочените дата и час МПС е било управлявано от сина му – касаторът Ц. Т.. За така установеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП против него бил съставен АУАН от 15.02.2024г, а въз основа на същия било издадено и НП от 10.04.2024г, с което на осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на Ц. Т. са наложени кумулативните наказания Глоба в размер на 700лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца.

При така установената фактология съдът приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в присъствие на нарушителя и на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. По приложението на материалния закон съдът приел, че санкционираното с НП нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Предходният съдебен състав се позовал на показанията на свидетеля по АУАН – служител на РУ- Девня, който потвърждава, че техническото средство за измерване на скоростта е било поставено в рамките на града, на около 20 м от табелата за началото му, и приел, че нарушението е извършено в рамките на населеното място, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. Същевременно съдът посочил, че в хода на проведеното съдебно следствие не са били събрани доказателства, подкрепящи тезата на наказаното лице, че нарушението е извършено извън обхвата на [населено място] дол. По отношение на размерите на наложените кумулативни наказания съдът преценил, че те са определени в абсолютните размери по приложимия санкционен текст, и с оглед липсата на основания за отмяна или изменение на НП го потвърдил изцяло, като осъдил Ц. Т. да заплати и юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно като краен резултат.

Единственият според въпрос, с който касационният състав е сезиран, е този за доказаността на нарушението с оглед мястото на извършването му – във или извън границите на населеното място, респективно – при или извън действието на ограничението на скоростта от 50 км/ч. Категоричният отговор на този въпрос – противно на поддържаното от касатора – се намира в кориците на делото. Така, видно от приетия като доказателство в о.с.з. на 16.12.2024г пред ДРС снимков материал с GPS координати, нарушението е извършено от касатора на място с координати 43.391900 / 27.547600; видно от писмо вх. №462/20.01.2025г от директора на ОПУ – Варна, приобщено като доказателство в о.с.з. на 06.03.2025г, табела Д11 „Начало на населено място“ е поставена на км.27+554; табела Д12 „Край на населено място“ е поставена на км.27+556, като и двете са поставени след края на Гробищен парк [населено място] дол през 2008г и не са местени след това. Посоката на движение на управлявания от касатора л.а. е отбелязана в АУАН и в НП „към града“ и не е оспорена от него, т.е. мястото на нарушението км.27+547600 е след табелата №11 „Начало на града“ на км.27+554, или – в рамките на населеното място, при действащо ограничение за движение на МПС от 50 км/ч.

Възраженията на касатора за недоказаност на нарушението се преценяват като неоснователни. На първо място без значение е дали и кога табелите Д11 и Д12 са преместени и в каква посока – независимо от тяхното местоположение към м.07.2023г, касаторът, както и всички останали водачи на МПС, е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя с пътните знаци и пътната маркировка съгласно изричната норма на чл.6 т.1 от ЗДвП. В случая личното му убеждение дали табелата за начало на населеното място е поставена на точното място или не и кое конкретно е то, е изцяло ирелевантно за изпълнение на задължението му по цитирания императивен нормативен текст. Със събраните в производството писмени доказателства в случая е безспорно доказано, че управлявайки МПС със скорост от 106 км/ч след поставената табела Д11, т.е. в рамките на населеното място и при ограничение на скоростта от 50 км/ч, касаторът е извършил вмененото му административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Нарушението е безспорно доказано, обективно и субективно съставомерно и правилно [жк], като за него са наложени кумулативно предвидените с приложимия чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП наказания в абсолютни размери – глоба от 700лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца.

В заключение – при постановяване на обжалваното си решение ДРС е приложил правилно материалния закон, спрямо него не е налице поддържаното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, а други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не бяха установени и в хода на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. При горните констатации следва извод, че липсват основания за отмяна или ревизия на проверяваното съдебно решение, и същото следва бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в специалния минимум от 80лв. по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №35/06.03.2025г по АНД № 246/2024г на РС - Девня, ІІІ с-в, с което е потвърдено НП №24-0253-000070/10.04.2024г на началник група в ОДМВР – Варна, РУ Девня, и наложените на Ц. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на осн.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ц. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], да заплати в полза на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.