Р Е Ш Е Н И Е
№3345/19.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на двадесет и осми
юни, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов адм. дело №12050 по описа
на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба №****/15.12.2017г. от П.Б.П., ЕГН********** ***,
чрез адв. С срещу мълчалив отказ на К на ************по
подадено заявление с вх. № РД140022038ВН/15.09.2014г., с което жалбоподателя е
сезирала административния орган с искане да бъде обезщетена със земя от
общинския или държавния поземлен фонд, на
осн. чл. 10б, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ и чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ.
В съдебно заседание
жалбоподателя поддържа жалбата си, чрез процесуалния си представител моли да
бъда отменен мълчаливия отказ на административния орган – К на ************.
К на ************намира
жалбата за неоснователна.
В качеството си на заинтересовани
страни в производството по делото са конституирани, Е.М.К. ***, Т. М. М. ***, А.Д. ***,
Г.П.Л., М.П.П., Светла П. Янева и М.П.П..
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено
е заявление с вх. № РД140022038ВН/15.09.2014г., с което
жалбоподателя е сезирала К на ************, с искане да бъде обезщетена със
земя от общинския или държавния поземлен фонд. В искането се посочва, че
наследодателя на страна (А.Д.П.) е притежавал нива с площ от 2 дка.,
представляваща част от имот с площ от общо 12,5 дка. в землището на село П., която
попада в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.Посочения имот е предвиден за
възстановяване с решение по гр. дело № 2725/2006г. на ВРС, като на основание на
него се сочи, че издадено решение на ПК-Варна от 2007г. в полза на наследниците
на реституирания собственик. Излага се, че посочения имот със заповед на К на ************е
възстановен в полза на трети лица- наследници на Димитър Великов, поради което
се прави искане за обезщетяване с подходяща земя, на осн. чл.10бЗСПЗЗ.
Представено е удостоверение за наследници на А.Д. ***, от което се
установява, че наследници на същия са жалбоподателя и заинтересованите страни.
Със съдебно решение от 20.12.2006г., постановено по гр. дело № 2725/2006г.
по описа на ВРС (представено с административната преписка), на осн. чл. 11,
ал.2 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на ОСЗГ – гр. Варна, че
наследниците на А.Д. *** имат право да възстановят имот представляващ 2 дка,
част от нива цялата с площ от 12,5 дка., находяща се
в землището на с. П..
Представено е решение №1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна, с което се
признава правото на собственост на наследници на А.Д.П. върху имот
представляващ 2 дка., находящ се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представено по делото е писмо № УТ-0801-105/12.05.2009г. на К на район
Владислав Варненчик, с което е отказано на заинтересованата страна М.П.П. да бъде издадена заповед по §4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по
отношение на имот №1394 в СО „Ментише“ в полза на наследници на А.Д.П., поради
това, че със заповед №0999/29.12.2005г. на К на ************на
осн. §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, имот №1394 е възстановен на наследници на Димитър
Димов Великов.
С решение постановено по адм. дело № 1437/2009г.
на Административен съд – Варна е потвърден отказа на К на район Владислав
Варненчик за издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представен по делото е договор за дарение от 20.12.1990г., оформен в
нотариален акт № 95, том ХХІV, дело № 7553/1990г. по описа на нотариус при ВРС,
по силата на който Петко и Иванка Димови даряват на синът си Андон Райков имот
с площ от 1000 кв.м., находящ се в местност „Ментише“, гр. Варна ведно с
построената в имота сезонна вилна постройка.
Прието по делото е заключение на в.л. Ж.Б. по назначена съдебно –
техническа експертиза, в.л. по която след запознаване с материалите по делото и
оглед на място посочва, че липсват данни към 13.07.1991г. върху площта на
възстановения с решение № 1472/16.04.2007г. на ПК Варна имот да са осъществени
дейности по застрояване на терена или реализиране на мероприятие по смисъла на
§1в от ППЗСПЗЗ.Вещо лице посочва, че първия план плана на старите имотни
граници (ПСИГ) за местността е приет през 1997г., по който имота се
индивидуализира под №201, целия с площ от 3049 кв.м., посочен като собственост
на наследници на Димитър Димов Великов. Имота възстановен с решение
№1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна на наследници на А.Д.П. се индивидуализира
от в.л. под №201А, с площ от 2000 кв.м., като този имот се ситуира в границите
на имот №201, като заема неговата по-голяма южна част, което в.л. посочва на
комбинирана скица №1.Не се установява от ПСИГ да е реализирано строителство или
извършено строително мероприятие. На комбинирана скица №2 в.л. посочва, че в
границите на имот №201А, възстановен на наследници на А.Д.П. се ситуират имоти на ползватели №813 с площ от 1348 кв.м. на Андон П. Райков,
№809 с площ от 439 кв.м. на неидентифициран собственик и част от имот №800,
също на неидентифициран собственик. В помощния комбиниран план от 1997г. също
не е отразено осъществено строителство. В комбинирана скица №3 вещото лице
съпоставя възстановения имот №201А с имотите по ПНИ от 2003г., като не
установява наличието на застрояване, като едва при съпоставка на посочения имот
с приетата през 2012г. кадастрална карта се установява, че в имот №501.813
записан на Андон и Ваня Райкови е осъществено строителство на двуетажна жилищна
сграда и помощна постройка. От комбинира скица №3 се установява, че в площта на
имот 201 (стар) се ситуират имоти по ПНИ 501.813 на Андон Райков и №501.1394 на
наследници на Димитър Димов Великов.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, разгледана по същество същата
е неоснователна.
От представените и приетите по делото писмени доказателства
от фактическа страна съдът прием, че жалбоподателя и заинтересованите страни са
наследници на А.Д. ***, по отношение на които с решение
№1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна, се признава правото на собственост на
върху имот с площ от 2 дка., находящ се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посоченото решение на ОСЗГ е издадено
вследствие съдебно производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, за което било образувано
гр. дело № 2725/2006г. по описа на ВРС. В заключението си по служебно
назначената съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда изцяло
като обективно и компетентно дадено, в.л. Б. онагледи (комбинирана скица №1)
така признатия за възстановяване с решение №1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна
имот, който се ситуира в имот №201 по плана на старите имотни граници и по
отношение на който в разписните листи е посочено, че е записан наследници на
Димитър Димов Великов.
След признаване на права върху посочения в цитираното решение на ОСЗГ
гр.Варна от 2007г., заинтересованата страна (в настоящото производство) – М.П.П. е направила искане до К на район Владислав Варненчик на
гр. Варна да бъде издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, което искане
административния орган е оставил без уважение при мотиви, че заповед по §4к,
ал.7 за имот №1394 вече е издадена в полза на наследниците на Димитър Димов
Великов. Комбинирана скица №3 от заключението на в.л. Б. посочва имот №1394 по
плана на новообразуваните имоти (ПНИ), видно от която същия се ситуира в имот
№201 по ПСИГ, респективно върху част от имота посочен в решение №1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна,
с което са признати права на жалбоподателя, като наследник на А.Д. ***. Отказа
на административния орган да издаде заповед по отношение на имот №1394 по ПНИ е
потвърден с решение постановено по адм. дело №
1437/2009г на Административен съд – Варна.
В границите на имота посочен в
решение №1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна, с което са признати права
на жалбоподателя попада и имот №813 по ПНИ, записан на Андон П. Райков. Именно
в този имот едва след приемане на кадастралната карта /2012г./ за района, за
пръв път от всички приети и приложени планове за процесната местност се
установява наличието на строителство, и то такова задоволяващо жилищни нужди.
Считайки, че след като имота, който е признат за
възстановяване с решение №1472/16.04.2007г.
на ОСЗГ гр. Варна е възстановен на трети лица – наследници на Димитър Димов
Великов, жалбоподателя е релевира и процесното искане
до К на ************да бъде обезщетена със земя от общинския или
държавния поземлен фонд.
При така установената фактическа страна на спора следва
да бъде даден отговор от правна страна, кои са предпоставките за получаване на
обезщетение със земя, по смисъла на чл.10б, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ.
Хипотезата на на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ постановява, че собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването
на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали
са били включени
в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън
тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността,
имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или
от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Законна пречка за възстановяване на собствеността при условията на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е всяко застрояване на терена, представляващо комплекс от строителни дейности,
без значение дали се касае
за земя в строителните граници или извън тях.
В хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване
за законност на строителството, за разлика от разпоредбата
на чл. 10, ал. 7 от посочения нормативен
акт.
От значение за основателност на искането е само
завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ - Определение
№ 23/15.01.2016 г. на ВКС по гр. дело №
********* г, решение № 407/13.07.2010 г. по гр. дело № 289/2009 г. на ВКС ; решение
№ 57/04.06.2012 г. по гр. дело № 69282011 г. на ВКС.
При така изложеното с налага да се даде отговор на
въпроса, дали към 13.07.1991г. (влизане в сила на ЗСПЗЗ) в имота посочен в решение №1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна е реализирано застрояване или
е проверено мероприятие. Отговорът на този въпрос след анализ на всички събрани
по делото писмени доказателства, вкл. и СТЕ на в.л. Б., съдът намира за
отрицателен. Няма данни по делото, видно от които върху този имот да е
реализирано строителство, общ по-малко мероприятие по смисъла на §1в от ДР на
ППЗСПЗЗ, като комплекс от дейности, които да възпрепятстват възстановяването. Първия
план за местността, който е изработен е ПСИГ – 1997г., в който липсва
отразяване на реализирано строителство. Последват приемането на помощния
кадастрален план и ПНИ, в които такива данни също не се установяват. Едва при
интегриране на ПНИ в изработената кадастрална карта през 2012г. се отразява
жилищната постройка в имот № 813- записан на Андон Райков.
Не споделя съдът твърденията на жалбоподателя, че към 1990г. в имота е
осъществено застрояване, за което твърдение в производството по делото бе приет
по почин на жалбоподателя договор за дарение от 20.12.1990г., оформен в НА №
95/1990г. В действителност в представения и приет документ се сочи, че Андон Райков,
като собственик на имот №813 по ПНИ, който попада в имота посочен в решение
№1472/16.04.2007г. на ОСЗГ гр. Варна, придобива имота ведно със сезонна вилна
постройка. Така посочената постройка не е обективирана в кой да е от
действащите за района планове, а отделно от това наличието сама по себе си на
такава постройка не може да обоснове извод за застояване по смисъла на чл.10б
ЗСПЗЗ. В тази насока съдебната практика е категорична, че пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ е всякакво застрояване на имота, без оглед на неговата
законност, но за да се приеме,
че е реализирано мероприятие имотът фактически следва да е променен до степен
да не може да се приеме, че
е запазил земеделския си характер и то
като последица от застрояването или реализиране на мероприятието.В тази връзка дори
и да бъде допуснато, че в имота на Райков е реализирана към 1990г. сезонна
вилна постройка, то тя е създала такива промени, които са изключили земеделския
характер на имота.
Фактическия състав на разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ не се установява, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Хипотезата
предполага невъзможност в полза на правоимащите лица да бъде възстановен
обобществения имот поради застрояване или реализиране на мероприятие в него, а
не поради това, че реституционната процедура за същия този имот е приключила в
полза на трети лица.
По отношение на разноските:
В полза на ************следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100
лева, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалба вх.№****/15.12.2017г. от П.Б.П.,
ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ
на К на ************по подадено заявление с вх. №РД140022038ВН/15.09.2014г., с
което жалбоподателя е сезирала административния орган с искане да бъде
обезщетена със земя от общинския или държавния поземлен фонд, на осн. чл. 10б, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ и чл.27а,
ал.1 ППЗСПЗЗ.
Осъжда П.Б.П., ЕГН**********
*** да
заплати в полза на ************, представлявана от И. П.в качеството
му на Кмет сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на чл. 25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На
страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: