Решение по дело №296/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Е. К. от гр. София, чрез адв. Д. П., против решение № 388 от 30.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 609/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е потвърден електронен фиш серия (ЕФ) К № 7210172, издаден от ОДМВР – Кюстендил за налагане на касатора на административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 84902791.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ. Претендират се разноски.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. Л., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.03.2023 г. в 18:29 часа, касационният жалбоподател управлявал лек автомобил с peг. № [рег. номер], негова собственост, в област Кюстендил, община Бобов дол, второкласен път 2062, км. 26+300 посока гр. Дупница със скорост от 107 км/ч., превишаваща с 17 км/ч. допустимата такава за извън населено място и нарушението е извършено в условията на повторност.

От правна страна съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, същото е правилно индивидуализирано. Прието е, че електронният фиш отговаря на абсолютно всички изисквания, досежно съдържанието и формата му, дадени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд - Кюстендил споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите на наказаното лице е приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност, за което на А. Е. К. е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание – "глоба" в размер на 100 лв.

Правилни и обосновани са изводите на районния съд, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, т. е. че са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани процесуални нарушения, които да са допуснати при издаването му. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол. Представен е попълнен протокол за използване на АТСС и доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

Относно възраженията за пропуск в реквизитите на електронния фиш, следва да се посочи, че задължителните такива са изчерпателно уредени от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като процесният ЕФ съдържа изискуемите реквизити, доколкото е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи и измежду нормативните му реквизити не са дата на съставяне, издател с означаване на неговото качество и възможността за обжалване. Какво съставлява нарушението също е описано достатъчно ясно – констатирана е моментна скорост от 107 км/ч. за участъка при допустима такава – 90 км/ч, поради което не съставлява порок липсата на словесно описание на нарушението.

По изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 388 от 30.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 609/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница.

ОСЪЖДА А. Е. К. от гр. София да заплати на ОДМВР - Кюстендил разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.