Р Е Ш Е Н И Е
№………… 05.07.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД І
възз. наказателен състав на осемнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ
БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
Десислава Гюзелева, Прокурор: …………………….., като разгледа докладваното от съдията
Григоров ВНЧХД №355 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №172/29.10.2018г. ПРС
по НЧХД№1489/2018г. е постановил:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.П., за НЕВИНЕН в това, че на 26.05.2018 г.
към 11:30 часа в гр. Плевен, ж.к. «Сторгозия» е причинил на П.И.П., с ЕГН: **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по горния ляв клепач и
кръвонасядане по лявата скула, причинила болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така предявеното му с
частната тъжба обвинение по чл.130, ал.2 от НК. ОТХВЪРЛЯ предявения от
частният тъжител П.И.П. срещу
подсъдимия М.В.П. граждански иск в размер на 1000,00 /хиляда/ лева,
представляващ неимуществени вреди претърпени от престъплението по чл.130 ал.2
от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ предявения от частният
тъжител П.И.П. срещу подсъдимия М.В.П.
граждански иск в размер на 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева,
представляващ имуществени вреди претърпени от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител П.И.П. да
заплати на подсъдимия М.В.П. направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
С решение №21/29.01.2019г. ПОС по
ВНЧХД№1082/2018г. постановява: ОТМЕНЯ изцяло присъда №
172/29.10.2018г., постановена по НОХД №
1489/2018г. по описа на РС-Плевен. ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на РС-Плевен.
С присъда №26/11.03.2019г. ПРС по НЧХД№271/2019г.
постановява: ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.П. за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2018 г. към
11:30 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия” е причинил на П.И.П., с ЕГН: **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по горния ляв клепач и кръвонасядане
по лявата скула, причинило болки и страдания без разстройство на здравето
престъпление по чл.130, ал.2 от НК. На основание чл.305, ал.5 от НПК, във вр. с
чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия М.В.П. от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в
размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева. ОСЪЖДА на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД и 84 и следващите от НПК подсъдимия М.В.П.
да заплати на П.И.П. сумата от 500.00 /петстотин/ лева представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието
предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 26.05.2018
г. до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ в останалата част до 1000 /хиляда/ лева
предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД и 84 и следващите
от НПК подсъдимия М.В.П. да
заплати на П.И.П. сумата от 460.00 /четиристотин и шестдесет/ лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в
резултат на деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на увреждането - 26.05.2018г. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА
на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимия М.В.П. да заплати на П.И.П. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, сумата от 150.00
лева за направените съдебно-деловодни разноски за изготвената
съдебно-медицинска експертиза, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове в размер на 50,00 лв. по сметка на РС-Плевен.
Недоволен
от постановената присъда е останал М.В.П., като излага съображения за
необоснованост на съдебния акт и иска да бъде отменен и се постанови
оправдателна присъда. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответната
страна по жалбата изразява становище, че същата е неоснователна, фактическата
обстановка е изяснена и от нея е видно, че законът е приложен правилно. Прави
се искане за присъждане на направените разноски по делото.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да
постанови присъдата си ПРС е приел следното от фактическа страна, което се
приема и от настоящата инстанция: Частният тъжител П.П. и подсъдимият М.П. ***. Между тях
съществувала съседска непоносимост. На 26.05.2018г. към 11.30 часа, в гр.Плевен
частния тъжител П. и жената, с която живее на семейни начала Лила М. излизали
от входа на жилищния блок. Частният тъжител взел рекламни брошури на хранителна
верига магазини. По същото време подсъдимият М.П. се намирал в автомобила си на
паркинга пред входа на жилищния блок. При преминаването им, направил забележка
на П., защо е взел толкова брошури, като за себе си бил убеден, че тъжителят
„краде брошурите”. Започнал вербален конфликт. П. се върнал и оставил взетите
от него брошури на капака на автомобила на подсъдимия. Тези му действия
провокирали физическа агресия от страна на П., който възползвайки се от
превъзхождащият си ръст, прихванал с лявата си ръка тъжителя, а с дясната му
нанесъл неустановен брой удари в лявата страна на лицето.
Свидетелката Л. М. не успяла да раздели
вкопчените един в други мъже, което сторил притеклия се свидетел П.К.. Същият
издърпал подсъдимият от тъжителя. Свидетелката Н.Л. наблюдавала от разстояние
около
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява от данните и материалите по
делото, че на П.И.П. са причинени кръвонасядане на горния ляв клепач и
кръвонасядане по лявата скула. Уврежданията са резултата на тъпа травма, може
да са получени по начин и време, както се съобщава – удар/и с юмрук в лицето
при инцидента на 26.05.2018г. Причинените на П. увреждания са довели до болка и
страдание. Не се установяват усложнения на причинените увреждания.
Горната фактическа обстановка съдът приема със следните съображения: На
първо място съдът се позовава на безпристрастните показания на свидетеля П.С.К.,
подкрепени с показанията на свидетелката Н.Л., Л. М. и останалите факти за причиненото нараняване на
тъжител, установено посредством съдебномедицински документи и изготвената въз
основа на тях съдебно медицинска експертиза. В противовес на тях се явяват
обясненията на подсъдимия М.П. и показанията на свидетелите Б.Г. и Г.Б..
В своите показания дадени пред
ПРС и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК при предходното
разглеждане на делото свидетеля П.К., категорично сочи за физически конфликт
между тъжителя и подсъдимия породен от съмнението на подсъдимия, че свидетелят
„краде рекламните брошури”. Неговите действия по разтърваване на дърпащите се
мъже се изразили в отстраняване на по-едрия и физически по-здрав подсъдим П. от
тъжителя П.. Свидетелят не е забелязал нанасянето на юмручен удар, но в тази
насока са показанията на свидетелката Л.М., която категорично описва, как
подсъдимия е набил тъжител.
Свидетелката Н.Л. също е станала
очевидец на случилото се, като наблюдавала и действията на свидетеля П.К.,
проследила е детайлно физическото състояние на тъжител, след като е приключил
конфликта, нанесените му телесни увреждания и е видяла счупения слухов апарат.
В противовес на тези доказателствени средства се явяват обясненията на
подсъдимия, които съдът не приема за достоверни, с оглед установените факти по
делото и поради свободата му да излага своята тези за случилото се без да се
съобразява с истината. Нелогични и необосновани са твърденията на подсъдимия,
че между него и тъжител е съществувал само вербален конфликт, защото след
приключването му тъжителя си е тръгнал с физически травми и повреден слухов
апарат.
По отношение на показанията на
свидетелките Б.Г. и Г.Б., които са наблюдавали случилото се от определена
дистанция, едната от пясъчника, а другата от съседен вход, чиито показания са
синхронизирани поради това, че са сестри, съдът счита, че не следва да бъдат
кредитирани, тъй като и самите свидетелки не крият пристрастията си към
подсъдимия М.П., който считат за свой дядо. Тези свидетелки не отричат
наличието на конфликт между тъжителя и подсъдимия, но поради пристрастията им
спестяват частта в която на П. е бил нанесен удар или удари. От страна на
свидетелката Г.Б. е налице и конфликт с тъжител П.. От техните показания се
установява, че подсъдимият е обвинявал пред тях тъжител, че „краде брошура”, което именно съдът счита, че е станало повод
за конфликт. Логически, житейски обоснована е тезата, че подсъдимият е нанесъл
удара на тъжителя, с което е счупил слуховия му апарат и му е причинил травми
по лицето. Няма установена друга причина поради която тъжителя да изпитва този
физически дискомфорт констатирани в приложените по делото медицински документи.
Безспорно е установено наличието на физическа травма, а от останалите преки
доказателствени средства се разкрива и извършителя на деянието, а именно
подсъдимия М.П..
При горните съждения съдът е съдът
е счел, че с деянието си подсъдимият М.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
130, ал.2 от НК, като на 26.05.2018 г. към 11:30 часа в гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия” е причинил на П.И.П. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане по горния ляв клепач и кръвонасядане по лявата скула, причинило
болки и страдания без разстройство на здравето.
Горните съждения на ПРС и
фактически и правни изводи се споделят и от настоящата инстанция. Съдът е
събрал възможните и относими доказателства и е направил обосновани изводи, след
анализ на доказателствения материал. Изложени са съображения защо едни
доказателства се приемат, а други се
отхвърлят и няма основание да се направят други фактически и правни изводи.
Оплакванията в жалбата се свеждат до следното:
1. Единственото доказателство за
деянието са показанията на св.Л. М., но тя е заинтересована, защото живее на семейни начала с тъжителя;
2. Необосновано е прието, че св.М.
и Л. незабавно след прекратяване на конфликта са констатирали кръвонасядане по
горния ляв клепач и по лявата скула на тъжителя. В тази насока се твърди, че е
видно, че такива констатации са направени на следващия ден – 27.05.2018г. в
направлението от очен лекар. На 26.05.2018г. не са констатирани такива травми
от д-р Д.Н. при прегледа в спешно отделение. В тази връзка се иска да не се
дава вяра на съдебно-медицинското удостоверение от 28.05.2018г;
3. Необосновано съдът приема, че
от показанията на св.К. се установява физичекия конфликт, защото той удари не е
видял;
4. Необосновано съдът не е дал
вяра на показанията на св.Г. и Б., с мотива, че са сестри и показанията им са
синхронизирани;
По първото оплакване.
Това оплакване не е основателно
защото показанията на св.Л.М. не са единственото доказателство за извършване на деянието. В тази
насока са както медицинските документи, така и показанията на св.Л. и св.К..
Вярно е, че е логично св.М. да депозира пристрастни показания, но това е
отчетено от ПРС и освен това, както се посочи, тези показания не са единствения
източник на доказателства.
По второто оплакване.
И това
оплакване не може да бъде споделено. Видно е от показанията и на двете
свидетелки, че сочат за нанесените увреждания на пострадалия, които в
последствие са констатирани от съдебния лекар. В тази връзка няма никакво
основание да не се дава вяра на медицинското удостоверение от 28.05.2018г., издадено от д-р С.К..
От една страна няма никакво основание да се игнорира констатацията на лекар от
катедра съдебна медицина и на второ място тази констатация се подкрепя от
свидетелските показания. Освен това такава констатация има и в медицинското
направление от 27.05.2018г. – кръвонасядане в горната част на горен клепач.
Действително в листа за преглед на пациент от 26.05.2018г. е посочено
–повърхностна травма на окосмената част на главата и няма констатации за
наранявания на клепач и скула. Това, обаче е обяснимо с факта, че очевидно
пострадалия е посетил лечебното заведение с цел да провери общото си
здравословното си състояние с оглед настъпилото главоболие и световъртеж. Казано
по друг начин това изследване не е имало за цел създаване на доказателства за
предстоящо дело, а с оглед здравето на пострадалия. Това е напълно обяснимо с
напредналата му възраст. В тази насока са съвсем логични показанията на св.Л.,
че е разбрала от пострадалия и св.М., че са чакали много при лекаря и той им е
казал да отидат на очен лекар. Това са направили на другия ден – 27.05.2018г. И
съвсем логично се стига до катедра съдебна медицина на 28.05.2018г. Очевидно е,
че пострадалия не е отишъл веднага в катедра съдебна медицина с цел да създава
доказателства за предстоящо дело, а първо е предприел мерки за установяване на
здравословното му състояние след възникналия конфликт. В този аспект няма
никакво основание да се търси противоречие в медицинската документация относно
уврежданията на пострадалия защото при различната цел на прегледа всеки здравен
специалист преглежда и изследва лицето според специалността си.
На фона на горното и това
оплакване е неоснователно.
По третото оплакване.
Това оплакване е основателно
доколкото действително този свидетел не е видял самите удари. Последното, обаче
не променя извода, че от неговите показания се установява не само вербалния, но
и физическия конфликт. Същественото в неговите показания е това, че той е
разтървал двамата, които са се дърпали и бутали. Ако не е имало физически
конфликт между пострадалия и подсъдимия не би имало причина св.К. да издърпва
подсъдимия с цел да прекрати конфликта. При това следва да се подчертае, че ПРС
е изпълнил задължението си да анализира доказателствата в съвкупност. В този
аспект показанията на св.К. напълно кореспондират с тези на св.М. и Л..
Различното е, че той е обърнал внимание на едно, а те на друго. Това е напълно разбираемо с
оглед създадената напрегната обстановка. Освен това следва да се има предвид,
че за този свидетел включването му в конфликта като разтърваващ е било стресиращо
и не може да се очаква да обърне внимание на всичко.
На фона на горното оплакването е
неоснователно.
По четвъртото оплакване.
Във връзка с показанията на Б.Г. и Г.Б. ПРС е изложил
следните съображения: По отношение на показанията на свидетелките Б.Г. и Г.Б.,
които са наблюдавали случилото се от определена дистанция, едната от пясъчника,
а другата от съседен вход, чиито показания са синхронизирани поради това, че са
сестри, съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като и самите
свидетелки не крият пристрастията си към подсъдимия М.П., който считат за свой
дядо. Тези свидетелки не отричат наличието на конфликт между тъжителя и
подсъдимия, но поради пристрастията им спестяват частта в която на П. е бил
нанесен удар или удари. От страна на
свидетелката Г.Б. е налице и конфликт с тъжителя П.. От техните показания се
установява, че подсъдимият е обвинявал пред тях тъжителя, че „краде брошура”,
което именно съдът счита, че е станало повод за конфликт. Логически, житейски
обоснована е тезата, че подсъдимият е нанесъл удара на тъжителя, с което е
счупил слуховия му апарат и му е причинил травми по лицето. Няма установена
друга причина поради която тъжителя да изпитва този физически дискомфорт
констатирани в приложените по делото медицински документи. Безспорно е
установено наличието на физическа травма, а от останалите преки доказателствени
средства се разкрива и извършителя на деянието, а именно подсъдимия М.П..
Тези съображения на ПРС се
споделят напълно и от настоящата инстанция. Съдът е анализирал показанията на
свидетелките, отчел е евентуалната им заинтересованост и е направил обосновани
изводи относно крайния извод за вината на подсъдимия. Всъщност показанията на
тези свидетели не отричат установеното от другите доказателства, защото и тези
свидетели са станали свидетели на конфликта, като единствено спестяват
нанесените удари/удар от подсъдимия. Възможно
е тези свидетели и да не са ги видели, тъй като първо са чули конфликта и после
са насочили вниманието да видят какво се случва. В този аспект е напълно
възможно да не са видели първоначалния физически конфликт.
На фона на изложеното по-горе
атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Ответната страна по жалбата
претендира направени разноски, но не представя доказателства за това. В този
смисъл не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338
от НПК присъда №26/11.03.2019г. на
ПРС постановена по НЧХД№271/2019г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.