№ 207
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503292 по описа за 2022 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Г. Н. И. чрез адвокат
П. К.
въззивна жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД чрез юрк. К. И.
срещу решение 61 от 14.07.2022 г. на ОС Враца по т.д. 141/2021 г., поправено с
решение 77 от 30.09.2022 г., и допълнено с решение 98 от 29.11.2022 г., с което съдът
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Симеоновско шосе"№ 67А да заплати на Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес
гр.***, ул."***" №* сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Б. С. П., починал при ПТП на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от телесни повреди, и сумата 2 940 лв.,
представляваща имуществени вреди от направени разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 27.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди в останалата част като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Н. И. за присъждане на законна лихва върху присъденото й
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П. за времето от 15.03.2021 г. до
30.06.2021 г. и за законна лихва върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди
в резултат от телесни повреди и върху присъденото й обезщетение за имуществени вреди за
времето от 15.03.2021 г. до 27.07.2021 г., като неоснователен и недоказан.
Ищецът иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на
разликата до претендираните 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от лични
телесни повреди при ПТП, както и претендира законна лихва върху присъденото от първата
1
инстанция обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. П., за неимуществени
вреди от лични телесни повреди и за имуществени вреди от 15.03.2021 г., евентуално
02.04.2021 г. до 29.06.2021 г. Допълнителното обезщетение от 50 000 лева за неимуществени
вреди от своите телесни увреждания претендира със законна лихва от същите дати.
Ответникът иска отмяна на решението в осъдителната част над 100 000 лева
обезщетение за вреди от смъртта на Б. П. и над 80 000 лева за личните увреждания. Твърди,
че справедливото обезщетение с оглед недоказването на конкретното измерение на вредите
от смъртта на загиналия спътник, както и предвид характера на травмите, следва да е по-
малко от присъденото. Поддържа оплакване, че възражението за съпричиняване, както от
страна на загиналия, така и от страна на ищцата, е основателно.
Подадени са отговори на въззивните жалби. Жалбите са подадени в срок и са
допустими. Няма доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и
претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане поради
частичното влизане в сила на решението в осъдителната му част, необжалвана от ответника.
Не е спорен приетият от първата инстанция механизъм на ПТП: в гр. Бяла Слатина на
кръстовището между ул."Латинка" и ул."Солунска" в тъмната част на денонощието.
Настъпили са два удара, при първия от които скоростта на движение на автомобила е била
56 км/ч, а при втория – 70 км/ч., а опасната зона на спиране – съответно около 40 метра и 56
метра. Пешеходците са имали техническа възможност да видят и възприемат светлините на
фаровете на автомобила в момента, в който същият е излязъл от двор на ул."Солунска",
южно от кръстовището с ул."Латинка", в което е влязъл, и с маневра в посока
кръстовището се е насочил към същото със скорост от 0 км/ч до достигане на такава от 50
км/ч. в момента на удара. От техническа гледна точка пешеходците са имали възможност да
видят движещия се автомобил от около 18-20 метра. След излизането си от двор на
ул."Солунска" автомобилът се е насочил към кръстовището с ул."Латинка" и при достигане
на мястото на удара със скорост от около 50 км/ч с предна челна част е ударил пешеходеца
Б. П., като в резултат от този удар тялото на пешеходеца е повдигнато нагоре, попаднало е
върху предния капак на автомобила, отхвърлено е напред пред него и е паднало вляво на
пътното платно. След удара лекият автомобил е продължил движението си по ул."Солунска"
в обратна посока, направил е обратен завой и отново се е насочил по улицата в обратна
посока към падналия на платното пешеходец. В този период ищцата се е приближила до
падналия Б., навела се е над него и в този момент автомобилът повторно е преминал през
тялото на последния, като едновременно с това е блъснал и тялото на ищцата. В протокола
за оглед няма данни за наличие на спирачни следи от аварийно спиране на лекия автомобил
"Мерцедес", управляван от И. П..
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от личните увреждания на ищцата и от смъртта на Б. С. П., както и
налице ли е принос на ищцата и на загиналия за настъпване на вредите съобразно
въведеното с отговора на исковата молба възражение и в какъв обем.
За определяне на обезщетението за личните физически увреждания на ищцата по
справедливост съдът съобразява медицинските документи, заключението на СМЕ и
свидетелските показания.
Съгласно СМЕ, работило въз основа на представените медицински документи до април
2
2022 г. и личен преглед на ищцата, в резултат на пътното произшествие ищцата е получила
открито многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, което е причинило трайно
затруднение на движението на крайника. Получила е също счупване на кръстцовата кост в
дясно и счупване на горни и долни рамена на двете срамни кости, което е причинило трайно
затруднение на движението на двата долни крайника. Следващото увреждане на ищцата са
хеморагични контузионни огнища в главния мозък с развитие на левостранна хемипареза на
горен ляв крайник, което й е причинило трайно затруднение на движението му. В
заключението се сочи, че на ищцата е проведено оперативно, медикаментозно и
рехабилитационно лечение с продължителност повече от един месец. Оперативната
процедура в областта на долния крайник е с голям обем и сложност, срокът за
възстановяване е от порядъка на 10-12 месеца и възстановяването е протекло с усложнения и
няма да е налице пълно възстановяване. При личния преглед на ищцата на 12.04.2022 г. и
направени рьографии вещото лице е установило, че към момента здравословното й
състояние не е добро по отношение на функциите на крайниците и е налице функционална
немощ в областта на горен ляв и двата долни крайника. В съдебно заседание вещото лице
ортопед-травматолог обяснява, че хеморагичните контузионни огнища в главния мозък на
ищцата са довели до левостранна хемипареза на горния ляв крайник, която се изразява в
слабост, нарушение на захвата на ръката и невъзможност да се обслужва с нея. Друго
усложнение е ограничението на движенията на долния десен крайник в резултат от
многофрагментното счупване на дясната бедрена кост. Становището на вещото лице е, че
тези усложнения ще останат за постоянно, тъй като при възстановяването се получават
сраствания и контрактури на мускулите, което води до намален обем на движенията им.
Парезата на горния крайник е вследствие на контузия и кръвоизлив в главния мозък и
остава като постоянно последствие. При прегледа вещото лице е установило, че счупванията
са зараснали, ищцата се придвижва самостоятелно с накуцваща походка, но няма скъсяване
на крайници. Вещото лице приема, че в бита и ежедневието си тя ще има затруднения, тъй
като в резултат от парезата на горния ляв крайник няма да може да изпълнява домакинските
си задължения и да полага физически труд ефективно. Походката на ищцата е накуцваща в
резултат от слабост на мускулатурата и на движението на съседните стави, като атрофията е
следствие от получените травми, а подобрение на последната е хипотетично възможно в
продължение на 2 години в зависимост от рехабилитацията и съдействието на самия
пациент.
От медицинските документи се установява, че след инцидента ищцата е откарана в
ЦСМП-Бяла Слатина, а след това в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, направени са й спешни
изследвания и прегледи и на 12.03.2021 г. е извършена спешна операция. На 23.03.2021 г.
ищцата е изписана с препоръки за контролни прегледи и рехабилитация, а на 01.04.2021 г. е
приета в МБПЛР "Сердика"-София с оплаквания от болки в оперирания крак, ограничен
обем на движение и др. и след проведена физиотерапия и рехабилитация на 14.04.2021 г. е
изписана. От епикриза на МБАЛ за продължително лечение и рехабилитация "Сердика"-
гр.София се установява, че ищцата е постъпила на лечение на 01.04.2021 г. и е изписана на
14.04.2021 г. С ЕРТЕЛК №0778/23.09.2021 г. на ищцата е определена 100% трайна
неработоспособност без чужда помощ за срок от една година. В епикриза от 10.05.2022 г.,
представена и приета в с.з. от 17.05.2022 г., за проведена физикална терапия и
рехабилитация през периода 03.05.2022-10.05.2022 г. (л. 116 и 117 от делото) е посочено, че
ищцата е изписана с подобрени по обем движения в дясна тазобедрена става и лява
ръка/ляво рамо, лява гривнена става и пръстите на лявата ръка, частично възстановен захват
с пръстите на лява ръка, подобрена походка, самообслужване и ДЕЖ (дейности от
ежедневния живот).
Св. Е. П., съседка на ищцата от 34 години, разказва, че около 10 дни ищцата била в
болница във Враца, а след това била закарана в дома на майка си в с. ***, тъй като близките
й не искали да разбере за смъртта на Б.. Свидетелката се грижела за ищцата, която била
неподвижна и в много тежко състояние. Когато се прибрала в Бяла Слатина, ищцата било
неадекватна и неподвижна, не можела да спи. Според показанията на свидетелката едва след
3 месеца ищцата започнала да се движи с проходилка и това продължило около една година,
3
като по-късно се придвижвала с патерици, а накрая с бастун. Според св. П.а и в момента
ищцата не може да се движи сама и с нея постоянно трябва да има човек, тъй като има болки
и не може да пази равновесие, лявата й ръка е парализирана и тя не може да се
самообслужва, не може да излиза на слънце, защото получава главоболие и главозамайване,
изпитва болки в крака и в ръката и не може да измине повече от десет крачки.
Св. Р. М., живееща на съпружески начала с един от синовете на ищцата М., повече от
петнайсет години разказва, че екип ищцата била транспортирана с линейка в болница във
Враца, а след изписването й я закарали при майка й в с.***. В този период ищцата била
напълно неподвижна, на легло и с памперси, а по-късно била транспортирана с линейка в
болница в София за лечение. След изписването от болница ищцата била закарана в Бяла
Слатина и тогава с проходилка и с чужда помощ успявала леко да се придвижва. Това
продължило до седмия-осмия месец, след което ищцата започнала да се движи с патерици с
помощта на двама човека и това продължило да навършването на една година след
инцидента. М. дава показания, че в момента ищцата се придвижва с помощта на бастун, но
може да измине едва 30-40 метра, тя продължава да накуцва, походката й е изкривена, а
ръката й е парализирана, заради което не може да върши нищо в домакинството.
Обезщетението обхваща установените травми, първоначалния болничен престой от
десет дни, по време на който е проведена операция, продължителната рехабилитация и
физиотерапия. Фактор за определяне на обезщетението е и възстановителният период от
травмите от 10-12 месеца. Следва да бъде съобразено също, че през периода на
възстановяване ищцата е имала нужда от чужда помощ, за която разказват свидетелите –
след три месеца ищцата започнала да се движи с проходилка и това продължило около една
година, като по-късно се придвижвала с патерици, а накрая с бастун. От значение са и
остатъчните последици в лявата ръка. Доколкото подобрение на мускулатурата на двата
крака е възможно в продължение на две години, които и към момента не са изтекли,
обезщетението следва да обхване слабост на мускулатурата в продължение на година и един
месец, когато е прегледът на вещото лице, като се отчете възможността за подобрение, която
е и доказана по делото с представената от ищцата епикриза от 10.05.2022 г. Парезата на
лявата ръка обаче, както и ограничението на движенията на долния десен крайник според
вещото лице са дефинитивни и това е основният фактор за определяне на високо
обезщетение. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и възрастта на
ищеца – 53 години, която не благоприятства възстановяването.
От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
08.03.2021 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи
на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева.
Неоснователни са оплакванията за завишен и за занижен размер на обезщетението. По
повод оплакванията на застрахователя следва да се посочи голямата продължителност на
възстановителния период от десет-дванадесет месеца след инцидента, както и парезата на
лявата ръка и ограниченията в движенията на десния крак. Не може да се определи
обезщетение над този размер обаче, тъй като към момента на прегледа от вещото лице
счупванията са зараснали, ищцата е със самостоятелна походка, макар и накуцваща, като
съществува възможност за преодоляване на тази походка, дължаща се на слабост на
мускулатурата на долните крайници в зависимост от рехабилитацията и нейното лично
съдействие. Следва да се посочи, че възстановителният процес не е завършил и че съгласно
епикриза от 10.05.2022 г. са налице подобрения в обем движения в дясна тазобедрена става
и лява ръка/ляво рамо, лява гривнена става и пръстите на лявата ръка, частично възстановен
захват с пръстите на лява ръка, подобрена походка, самообслужване и дейности от
ежедневния живот, следователно е възможно и по-значително подобрение във функциите на
лява ръка и двата крака.
По повод обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П. въззивният
съд взема предвид следното.
4
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. За да определи
адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе следните свидетелски
показания.
Св. П.а свидетелства, че откакто познава ищцата, тя и Б. живели заедно в един дом и в
общо домакинство и двамата имат седем деца, които също живеели с тях. Отношенията
между тях били много добри, те били хубаво семейство и се разбирали. Свидетелката е
заявила, че парите в семейството изкарвал основно Б., но и ищцата понякога работела
сезонно в чужбина. След катастрофата П.а отишла със съпруга си в Бърза помощ, където на
едното легло лежал мъртвият вече Б., а на другото била ищцата в неадекватно състояние.
След около 20 дни ищцата била закарана на лечение в София, където разбрала от лекарите
за смъртта на Б. и била в шок. Според П.а ищцата все още не може да понесе смъртта на Б.,
ходи всеки ден на гроба му и плаче, споделя, че не може да преживее загубата и че вече
няма кой да изкарва пари за изхранването на семейството. П.а свидетелства, че в момента за
ищцата се грижат децата й, но тя вече не е същия човек, споделя, че сънува кошмари, не
може да спи и приема успокоителни лекарства. Докато преди смъртта на Б. ищцата била
весел човек и двамата се събирали с приятели по празници, сега в такива случаи тя започва
да плаче.
Св. М. разказва, че ищцата и Б. били добри хора и добро семейство близо 34 години,
подкрепяли се във всичко, били сплотени, изслушвали децата си и им давали съвети. Парите
в семейството изкарвал основно Б.. След изписването й я закарали при майка й в с.***, като
първоначално не знаела за смъртта на Б.. Тя непрекъснато питала за него и очите й се
насълзявали, защото вероятно подразбирала, че близките й я лъжат. Когато й казали за
смъртта му, ищцата започнала да пищи и да скубе косата си, след което близките на ръце я
занесли на гроба му. Свидетелката заявява, че и в момента не вижда промяна в ищцата, че
погледът й е все така празен, очите й са все насълзени и когато близките й се съберат да
празнуват, тя е винаги на гробищата, а на всяка от стените в стаята й са закачени снимки на
Б.. Преди инцидента ищцата била усмихнат и лъчезарен човек и усмивката не слизала от
лицето й, семейството се събирало редовно по празници, но сега нищо не е същото и няма
никакви признаци състоянието й да се подобри, тя всеки ден ходи на гроба на Б. и седи там с
часове, като засажда цветя във формата на сърца. Близките на ищцата понякога ходят да я
прибират от гробищата и я заварват, седнала на гроба на Б. да гали снимката на паметника.
Показанията на свидетелката М. въззивната инстанция кредитира въпреки пряката й
заинтересованост от изхода на спора, тъй като са житейски логични. При всички положения,
страданията на ищцата, вследствие смъртта на дългогодишния й партньор, се предполагат.
Ето защо, при определяне на обезщетението следва да се отчита тази загуба.
Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени
вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2021 г., както и на
изложените по-горе фактори, е 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева. Вредите са в рамките
на обичайните при процесните обстоятелства и са съизмерими с претърпените в други
сходни случаи. Притесненията на ищцата кой ще я издържа не могат да се отнесат към
претенцията за неимуществени вреди. По повод доводите, изложени в с.з. от процесуалния
5
представител на ищцата, че е останала самотна майка на седем деца, следва да се отбележи,
че няма доказателства колко от децата не са навършили пълнолетие и съответно тя следва да
се грижи за тях. Някои от тях са със собствени семейства и деца, видно от показанията на св.
Р. М. – на платното при инцидента са били внуците на Г., включително и децата на
свидетелката и сина на Г. - М.. Разпитаната по делото Р. А. М. е жена на сина на ищцата М.
и самата тя е на 26 години. На Д. Б. С. е снета самоличност – че е син на ищцата и на 20
години, но в рамките на с.з. адв. Б. се е отказал от разпита му, следователно поне две от
децата на ищцата са над двадесет години и при това, предвид факта, че всички живеят на
едно място – някои в една къща, а други като св. М. – в същия двор в друга къща, ищцата се
ползва от подкрепата на всички за преодоляване на негативните последици от смъртта на Б..
Ето защо, определяне на обезщетени над 120 000 лева би било несправедливо. Съгласно
решение № 149/05.10.2010г. по т.д. № 1031/2009г. на ВКС, II т.о. и решение №
217/31.01.2013г. по т.д. № 1043/2011г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК,
при разглеждане на спор за изплащане на обезщетения за вреди по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите съдът е длъжен да съобрази и броя на увредените от
съответното ПТП лица, тъй като общият размер на обезщетенията за всички пострадали не
може да надхвърля лимита на застрахователно покритие, а в случая претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. биха могли да имат седемте деца на
ищцата.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване,
както на загиналия, така и на ищцата по повод нейните лични телесни увреждания за
неправилно движение по пътното платно. Във въззивната жалба на застрахователя
неоснователно се твърди, че възражението за принос е за несъобразяване със скоростта на
приближаващото МПС при пресичане и внезапно навлизане на пътното платно. В тази
връзка са основателни доводите в отговора на въззивна жалба. Поради необжалване на
решението в частта за обезщетението за имуществени вреди за разходи, направени от
ищцата във връзка с нейните лични физически увреждания и влизането му в сила относно
правопораждащите факти на отговорността на застрахователя за обезщетение за
причинените й пряко на нея вреди, въззивният съд не може да разглежда възражението за
принос на ищцата поради неправилно движение на пътното платно. Пред въззивната
инстанция може да се разглежда само приносът на загиналия, който не е обхванат от силата
на пресъдено нещо за вредите на ищцата, която в случая е косвена жертва.
По този въпрос, като съобрази изяснения механизъм на пътния инцидент, за който
освен заключението на АТЕ взема предвид и разпит на ищцата по досъдебното
производство („с Б. бяхме излезли на улицата“, л. 107 гръб от делото); както и показанията
на св. Р. М., според която вечерта на катастрофата, когато били заедно шест човека от
семейството. Свидетелката познава водача на автомобила И., който предизвикал
катастрофата, и дава показания, че той отишъл да прибере жена от съседна къща, бил много
пиян, двамата се карали, той започнал да я бие и дърпа и затова шестимата се опитали за я
защитят. И. се качил в колата и потеглил с висока скорост, а останалите били пред къщата и
се втурнали да предпазят децата. След като набрал скорост, И. минал през тротоара, на
който бил Б., а след това направил завой, отново набрал скорост и се върнал. Всички се
затичали към Б., за да му помогнат, и тогава автомобилът блъснал и ищцата и я отхвърлил
на 10 метра. Настоящият състав намира, че няма основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При първоначалния удар поведението на загиналия е допринесло за настъпване на вредите,
тъй като като пешеходец по смисъла на чл.107, ал.1 ЗДвП, доколкото е бил на пътя, извън
превозното средство, без да извършва работа по пътя, по аргумент от разпоредбите на чл.
108, чл.113 и чл.114 ЗДвП, той не е имал право да престоява на пътното платно. Установява
се по делото, че след първия удар Б. С. все още е бил жив. Дали уврежданията му са щели
неминуемо да доведат до смърт не е ясно и не е доказано по делото. При втория удар обаче,
когато е бил прегазен и съответно в резултат от него е настъпила смъртта му, няма принос
от страна на загиналия и причинната връзка между приноса, наличен при първия удар и
настъпилата смърт е прекъсната. Ето защо, възражението на застрахователното дружество е
неоснователно. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
6
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите. Поведението на загиналия и на водача, дали основание на въззивната инстанция да
приеме липса на принос, е доказано по делото чрез показанията на очевидеца Р. А., както и
от заключенията на съдебните експертизи.
По повод началната дата на законната лихва въззивният съд излага следното. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. Ето защо, законна лихва се дължи от 02.04.2021 г., когато застрахователят е
получил претенцията, видно от приложената към исковата молба обратна разписка.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за законна лихва от 02.04.2021 г.
до 30.06.2021 г. съответно до 27.07.2021 г.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в осъдителната му
част относно обезщетението за вреди от смъртта на Б. П. за разликата от 120 000 (сто и
двадесет хиляди) лева до 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, както и в отхвърлителната
част за законна лихва от 02.04.2021 г. до 30.06.2021 г. за обезщетението за вреди от смъртта
на Б. П. и от 02.04.2021 г. до 27.07.2021 г. за обезщетението за лични телесни увреждания на
ищцата. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед променения изход на спора следва да се променят разноските за първата
инстанция. Решението следва да бъде отменено в частта, в която ответното дружество е
осъдено да заплати 1200 (хиляда и двеста) лева държавна такса по сметка на ОС Враца,
както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за сумата от 1716 (хиляда
седемстотин и шестнадесет) лева с включен ДДС.
За въззивната инстанция в полза на ЗК „Лев инс“ АД следва да се присъди 600
(шестстотин) лева за държавна такса и 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61 от 14.07.2022 г. на ОС Враца по т.д. 141/2021 г., поправено с
решение № 77 от 30.09.2022 г. и допълнено с решение № 98 от 29.11.2022 г. в следните
части:
в която ЗК "Лев Инс"АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. Н. И., ЕГН
********** обезщетението за вреди от смъртта на Б. П. за разликата от 120 000 (сто и
двадесет хиляди) лева до 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева със законната лихва от
30.06.2021 г. до плащането
в която искът на Г. Н. И., ЕГН ********** за законна лихва върху обезщетението за
вреди от смъртта на Б. С. П. е отхвърлен за периода от 02.04.2021 г. до 30.06.2021 г.
в която искът на Г. Н. И., ЕГН ********** за законна лихва върху обезщетението за
лични телесни увреждания отхвърлен за периода от 02.04.2021 г. до 27.07.2021 г.
в която ЗК "Лев Инс"АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати 1200 (хиляда и двеста)
лева държавна такса по сметка на ОС Враца, както и адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. П. К. за сумата от 1716 (хиляда седемстотин и
шестнадесет) лева с включен ДДС
и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Н. И., ЕГН ********** срещу ЗК "Лев Инс"АД, ЕИК
7
********* на основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на Б. С. П., починал при ПТП на 08.03.2021 г. в размер на 30 000 (тридесет
хиляди) лева ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до плащането.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс"АД, ЕИК ********* да заплати на Г. Н. И., ЕГН **********
законна лихва върху обезщетението от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева главница за
лични телесни увреждания за периода от 02.04.2021 г. до 27.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс"АД, ЕИК ********* да заплати на Г. Н. И., ЕГН **********
законна лихва върху обезщетението от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева главница за
неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П. за периода от 02.04.2021 г. до 30.06.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Н. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати
на ЗК "Лев Инс"АД, ЕИК ********* разноски от 600 (шестстотин) лева за държавна такса и
150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8