РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. гр. Хасково, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100013 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Д. К. Д. и Т. С. Д. с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу М. С. К. и К. П. К..
Ищците твърдят, че били съпрузи и собственици в режим на СИО на
недвижим имот - апартамент № *, находящ се в гр. П., бул. „*****“ № **, ет.
*, вх. *, придобит по време на брака им. На 16.12.2019 г. те сключили с
ответниците договор за наем, по силата на който в качеството си на
наемодатели им предоставили в качеството им на наематели горепосочения
недвижим имот за временно и възмездно ползване за срок от дванадесет
месеца, срещу заплащане на месечен наем в размер на 420.00 лева, платим за
текущия месец по банков път в срок от първо до пето число на месеца. По
силата на сключения договор ответниците били задължени да заплащат в
същия срок и месечните разходи за ползване на имота - ток, вода, стълбищни
1
такси и др. Твърдят, че в качеството си на наемодатели били осигурили
спокойното и безпрепятствено ползване на отдадения под наем имот, но било
налице неизпълнение на задълженията от страна на наемателите. Към
15.10.2021 г. задължението на ответниците към ищците възлизало в общ
размер на 1 132.95 лева, в която сума се включвали: неизплатено задължение
за заплащане на дължим наем на недвижимия имот в размер на по 420.00 лева
месечно за месеците май и август 2020 г.; потребена и неплатена вода в
размер на 368.58 лева за времето от 27.01.2020 г. до 24.08.2020 г.; потребена и
неплатена ел.енергия в размер на 126.71 лева за м. август 2020 г.; потребено и
неплатено парно в размер на 197.66 лева за времето от 31.01.2020 г. до
31.07.2020 г., като от общото им задължение в размер на 1 532.95 лева бил
приспаднат депозитът в размер на 400.00 лева, получен от наемателите в деня
на подписване на договора. Тъй като до 15.10.2020 г. ответниците не
заплатили така описаните задължения, въпреки многократно проведени
разговори с тях, за събиране на вземането си ищците подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 2309/2020 г. по описа на РС-Хасково. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение била връчена на длъжниците при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищците била указана от съда
възможността в едномесечен срок да предявят иск за установяване на
вземането си. Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищците гореописаната сума в общ размер на 1 132.95 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2309/2020 г.
по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответниците считат предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорват като неверни и недоказани всички твърдения в
исковата молба. Твърдят, че поради заболяване и пандемичната обстановка
пропуснали да заплатят наема за месец май, заради което ищците им казали
да напуснат наетото жилище. Неколкократно от тях им било повтаряно през
месеците юни и юли, че не били платили един месец, поради което веднага
щом платили юли месец, ответниците се били изнесли от жилището.
2
Поддържат, че още от м.август вече не съществували наемни правоотношения
между страните, тъй като съобразно желанието на ищците те фактически
напуснали наетото жилище, като след напускането си оставили ключовете в
дома според уговореното с тях. Ето защо възразяват, че не дължат твърдяния
наем за месец август в размер на 420 лева, както и натрупаните сметки за вода
в размер на 131,84 лева и ток в размер на 126,71 лева за същия месец.
Възразяват и че дадената в депозит сума при сключване на наемния договор
била в размер на 420 лева, а не в сочения от ищците размер на 400 лева.
Оспорват истинноста на предоставената от ВиК справка, тъй като същата не
отразявала адреса на който се намира водомера, за който се отнася.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2015 г. в гр. Пловдив страните са сключили Договор за наем,
който е представен по делото и от него е видно, че има описаното в исковата
молба и посочено по-горе съдържание, поради което то не следва да се излага
отново текстуално, като при необходимост неговите клаузи ще бъдат
обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
От представените 2 бр. удостоверения за издадени и платени фактури
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, както и 2 бр. справки от „В и К“ ЕООД гр. Пловдив, се
установяват претендираните стойности на доставените ел. енергия, топл.
енергия и вода в наетия имот през процесния период.
По делото са събрани и други писмени доказателства, представени от
ответниците, но те не следва да бъдат обсъждани, доколкото се явяват
неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като не касаят
процесния период.
От показанията на свидетеля В. С. Т. се установява, че ответниците са
ползвали наетия имот през процесния период.
Съдът счита, че същите следва да се кредитират изцяло, доколкото са
логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия
и не се опровергават от други доказателства по делото, а и се касае за лице, за
което няма данни да е заинтересован от изхода на спора, и което ги е дало под
3
страх от наказателна отговорност.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответниците имат неизплатени суми за месечни наеми и
сметки за ток, вода и ТЕЦ към ищците по процесния договор, които възлизат
на посочените в исковата молба периоди и размери, но според вещото лице
общият им размер е 1 112,95 лева, тъй като съгласно чл. 10 от договора за
наем даденият депозит е в размер на 420.00 лева.
Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и
обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2309/2020 г. по описа на РС
- Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 263222/16.10.2022 г. в полза на
ищците срещу ответниците е издадена Заповед за изпълнение №
260206/26.10.2020 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху тях
от датата на подаване на заявлението – 15.10.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и направените в производството разноски в размер на 25.00
лв. за платена държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 08.11.2021 г.,
връчено на ищците на 23.12.2021 г., е указано, че могат да предявят иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и
последните са сторили това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на субективно и
обективно кумулативно съединение установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителите по
образувано заповедно производство срещу длъжниците в едномесечния срок
от уведомяването им за връчването на издадената заповед за изпълнение
относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни, като
съображенията за това са следните:
4
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно наемно
правоотношение. Техните права и задължения са подробно уредени в приетия
Договор за наем от 16.12.2019 г., който е подписан от тях и не е оспорен нито
относно автентичността му или пък от гледна точка на неговата вярност.
На следващо място, не са спорни обстоятелствата и че наетият обект е
бил предаден от ищците на ответниците, които са го ползвали съобразно
неговото предназначение през релевантния период. Тези обстоятелства се
установяват и от кредитираните показания на свидетеля В. С. Т., както и от
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
По отношение на възражението на ответниците, че се били изнесли от
наетото жилище още през месец юли, следва да се отбележи, че не са
ангажирани никакви доказателства за това, поради което и съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
следва да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а оттам и че не се е
осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил,
не могат да възникнат и неговите правни последици. По-същественото е
обаче, че не се установява и ответниците да са упражнили валидно – по
уговорения между страните в договора за наем ред, правото си да го
прекратят.
Безспорно е, че изискуемостта на задължението за заплащането на
наема за месеците май и август 2020 г. е настъпила, тъй като същото е
уговорено като срочно – до пето число на текущия месец, както и че то не е
изпълнено.
Следователно, налице са предпоставките за ангажиране договорната
отговорност на ответника за сумата от 840,00 лв., представляваща
неплатената наемна цена за исковия период, и установена от съдържанието на
Договора от 16.12.2019 г.
От приетите и неоспорени удостоверения за издадени и платени
фактури от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД и справки от „В и К“ ЕООД гр. Пловдив, а и от
кредитираното заключение на вещото лице К. Р. се установява, че на наетия
имот са доставени ел. енергия, топл. енергия и вода за периода, през който
същият е ползван от ответниците, както и тяхната стойност. Касае за суми,
5
свързани с ползването на вещта, а те са в тежест на наемателя, съгласно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, а в случая и по силата на чл. 4 от
договора.
Тук е уместно да се посочи, че е ирелевантно дали ищците са заплатили
тези суми, като от значение е възникването на задълженията към съответния
доставчик, което се доказа в настоящия случай.
По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за
изпълнение на процесните задължения на ответника по сключения договор за
наем.
Основателно е обаче възражението на ответниците, че дадената в
депозит сума, респ. сумата, която следвало да се приспадне претендираните
вземания, била в размер на 420 лева, а не както се твърди от ищците 400 лева.
Това правнорелевантно обстоятелство се установява както от съдържанието
на чл. 10 от Договора от 16.12.2019 г., така и от приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, предявените искове за установяване съществуването на
вземания за наемна цена и консумативни разноски по сключения между
страните Договор за наем от 16.12.2019 г. следва да бъдат уважени частично -
за сумата в общ размер от 1 112,95 лева (420 лева + 420 лева + 126,71 лева +
197,66 лева + 368,58 лева - 420 лева), а в останалата им част - за разликата над
тях до пълния предявен размер от общо 1 132,95 лева – да бъдат отхвърлени.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2309/2020 г. по описа на
РС – Хасково - 15.10.2020 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
6
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответниците са дали повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не са погасили
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността им
за сторените от ищците разноски по ч. гр. д. № 2309/2020 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по тях писмени доказателства се установява, че те
са действително направени, но съобразно установения по делото размер на
вземанията, следва да бъдат намалени на сумата от 24,56 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право
на разноски, но на ответниците не следва да им бъдат присъждани, тъй като
липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищците се дължат такива, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 741,67 лева, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, по отношение на М. С. К., ЕГН
********** и К. П. К., ЕГН **********, двамата от гр. Х., ж.к. "****" № *,
вх. *, ет. *, ап. **, че дължат на Д. К. Д., ЕГН ********** и Т. С. Д., ЕГН
**********, двамата от с. Р., общ. К., местност „****“ № ***, по сключения
между тях Договор за наем от 16.12.2019 г. сума в общ размер от 1 112,95
лева, представляващи неплатена наемна цена в размер на по 420.00 лева
месечно за месеците май и август 2020 г.; потребена и неплатена вода в
размер на 368.58 лева за времето от 27.01.2020 г. до 24.08.2020 г.; потребена и
неплатена ел. енергия размер на 126.71 лева за м. август 2020 г.; потребено и
неплатено парно в размер на 197.66 лева за времето от 31.01.2020 г. до
31.07.2020 г., след приспадане на получен депозит в размер на 420.00 лева,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2309/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково – 15.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като
исковете в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер
от 1 132,95 лева, ОТХВЪРЛЯ.
7
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН ********** и К. П. К., ЕГН **********,
двамата от гр. Х., ж.к. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплатят на Д. К. Д., ЕГН ********** и Т. С. Д., ЕГН **********,
двамата от с. Р., общ. К., местност „*****“ № ***, сумата от 766,23 лева, от
която 741,67 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и
24,56 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2309/2020 г. по
описа на Районен съд - Хасково, за която е издадена Заповед №
260206/26.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
8