РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Ямбол, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Ж.а
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Ж.а Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600257 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на РП- Ямбол и жалба на
подсъдимия П. С. К., депозирана чрез защитника му адв.А., против присъда №
74/21.05.2024г.постановена по нохд № 255/2024г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на **.**.****
г., в гр. Ямбол, за времето от около 17,30часа до 17,40 часа по ул.“**** ****“ до № *, в
посока към пътна отсечка, водеща до сградата на Областна администрация - Ямбол,
противозаконно е пречил на органите на властта - Е. Х. П. ****** ** *** ОДПКПП към
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Ямбол, Д. С. К. - ***** ******* към ОДМВР - Ямбол
и А. К. Д. - **** **** * *** „Престъпления против собствеността“ към ОДМВР - Ямбол, да
изпълнят служебните си задължения по ЗМВР, а именно да извършат проверка на лек
автомобил, марка и модел *** „****“ с рама № *************, и на лицата, возещи се в
него, като след подаден светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил, марка „******“,
рег. № *****, не спрял управлявания от него автомобил, а след преустановяване на
движението на лекия автомобил побягнал през паркинга на Областна администрация гр.
Ямбол, не изпълнил разпореждане „Стой, полиция!“, издадено от полицейските служители,
като бил настигнат и задържан от А. К. Д. на ул. ***** в гр. Ямбол - престъпление по
1
чл.270, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на 6
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Постановено е веществените доказателства по делото - 1 бр. тампон /обтривка от
волан/, 1 бр. тампон /обтривка от скоростен лост/, 2 бр. ленти от алуминиево фолио, като
вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, а 2 бр. оптични
носителя да останат по делото.
Подсъдимият П. С. К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер
на 437,60 лв., в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.
Присъдата се протестира от РП-Ямбол, в частта относно размера на наложеното
наказание на подсъдимия, като се сочи, че същото е прекалено снизходително. Твърди се, че
същото не е съобразено с високата степен на обществената опасност както на деянието така
и на личността на подсъдимия и затова се иска същото да бъде увеличено.
Във въззивната жалба на подсъдимия се навеждат доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, като се иска същото да бъде намалено.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
въззивният протест и съответно оспорва жалбата на подсъдимия. Пледира съдът да уважи
протеста като увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия и съответно да не
се уважава неговата жалба, тъй като е неоснователна.
В съдебно заседание подсъдимият участва лично и с упълномощения си защитник
адвокат А., чрез която поддържа въззивната си жалба и се пледира същата да бъде уважена
по изложените в нея съображения. Излагат се и доводи за недоказаност на обвинението
въпреки, че в районният съд делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие
с признаване на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт. Пледира се да се съдът да
постанови решение, с което да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание и
съответно да остави протеста без уважение.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на прокурора и защитника на
подсъдимия и доводите в протеста жалбата намира следното:
Въззивните протест и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени от
надлежни страни и в срока по чл.319 НПК, а разгледани по същество същите се явяват
неоснователни по следните съображения:
Районен съд- Ямбол е съблюдавал стриктно правилата на съкратеното съдебно
следствие, визирани в Глава 27 от НПК, както и общите правила на наказателния процес,
обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, съобразил е направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и
приобщени към делото по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК. След правилна
преценка, че направеното от подсъдимия признание напълно се подкрепя от събраните
доказателства е приел обоснована и правилна фактическа обстановка, сходна с
2
обстоятелствената част на обвинителния акт..
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки
оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата и за несправедливост на
наложеното наказание и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
възприетата от първата инстанция. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически
констатации:
На **.**.****г.около 17,30часа подсъдимият П. К. предприел управление на
нерегистриран по надлежния ред автомобил модел *** „****“ с рама № ************* и с
регистрационни табели № *****, принадлежащи на друг автомобил - „****** „***“
собственост на св.М. Т. в посока от паркинга на ул.“******“, гр.Ямбол по ул.“***** *****“.
В автомобила на предна дясна седалка седнала св.С. Г., а отзад св.Н. Ж..
По същото време служителите на сектор ПП към ОДМВР –Ямбол св.Д. К., св.Е. П. и
св.А. Д. били на смяна и изпълнявали служебните си задължения за спазване правилата за
движение по пътищата. Същите се намирали в служебен полицейски автомобил „******“ с
рег. № ** **** ** и извършвали обход по улиците на централната градска част. Минавайки
покрай улица „******“ видели, че подсъдимият К. се качва в автомобил „***“, за когото им
било служебно известно, че е лишен от право да управлява МПС по административен ред.
След като привел в движение автомобила на заден ход свидетелите решили да му извършат
полицейска проверка, като подали звуков и светлинен сигнал за спиране. Подсъдимият
вместо да спре потеглил напред по ул.“******“, след което завил наляво към сградата на
Областна администрация- Ямбол. Достигайки до намиращата се на улицата преграда
възпрепятстваща влизане на автомобила към паркинга на Областната администрация
подсъдимият спрял автомобила и веднага след това той и двамата возещи се в автомобила
свидетели се разбягали в различни посоки. Служителите на полицията също слезли от
служебния автомобил извикали след тях „ Стой, полиция“ и побягнали след тях. Св.Д.
настигнал подсъдимия и успял да го задържи около 17,40часа на ул.“*****“.
От справката за съдимост е видно, че подсъдимият е многократно осъждан, като
последното му наказание наложено по нохд № ***/****г.по описа на РС-Ямбол, в сила от
*.**.****г. е в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим, за престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Наказанието е изтърпяно на
**.**.****г.
Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд, която е идентична и с
фактическата обстановка в обвинителния акт, като същата напълно се подкрепя от
събраните гласни и писмени доказателства на досъдебното производство. Същите са
обсъдени както поотделно така и в съвкупност и поради това, че проверяващия съд споделя
всички доводи и аргументи.
Съдът споделя аргументите, че авторството на деянието е доказано по безспорен и
3
несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. К., Е. П. и А. Д., които са
непротиворечиви, последователни и логични. Свидетелите подробно обясняват, че след
като са видели автомобила управляван от подсъдимия решили да го спрат за проверка и за
тази цел подали звуков и светлинен сигнал с полицейския автомобил. Сигнала за спиране е
възприет от подсъдимия, тъй като същия след това променил движението от заден ход,
потеглил напред, завил рязко наляво, след което спрял тъй като достигнал до намиращата се
на улицата преграда. След това подсъдимият побягнал с цел да се укрие и бил достигнат от
преследващия го св.Д.. Показанията на посочените свидетели кореспондират със
заключението на видеотехническата експертиза,. Вещото лице Б. И. след преглед на
предадените и приети по делото като веществени доказателства два оптични носителя със
записи от видеокамери поставени на входа на ЧСИ „И. Х.“ НА УЛ.“******“ и на входа на
Областна администрация- Ямбол е извлякъл кадри от които са видни действията на
подсъдимия и свидетелите Г. и Ж.. Подсъдимият се качва на шофьорското място, а
свидетелите се качват като пътници в автомобила. В тази насока правилно и обосновано не
са кредитирани показанията на свидетелите С. Д. и Н. Ж., тъй като същите са в
противоречие с всички останали доказателства, както и с направеното самопризнание от
страна на подсъдимия.
Съдът намира доводите на защитника на подсъдимия за липса на доказателства за
авторството на деянието за недопустими, тъй като съдебното следствие е разгледано по реда
на съкратеното съдебно следствие с пълно признаване на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия. В НПК не е
предвидена процедура на оттегляне на това признаване, като на това основание същия е
получил и намаляване на наказанието с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК.
По изложените съображения районният съд законосъобразно и обосновано е приел,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.270, ал.1 НК, тъй като на **.**.**** г., в гр. Ямбол, за времето от около 17,30часа до
17,40 часа по ул.“**** ****“ до № *, в посока към пътна отсечка, водеща до сградата на
Областна администрация - Ямбол, противозаконно е пречил на органите на властта - Е. Х.
П. ****** ** *** ОДПКПП към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Ямбол, Д. С. К. -
***** ******* към ОДМВР - Ямбол и А. К. Д. - **** **** * *** „Престъпления против
собствеността“ към ОДМВР - Ямбол, да изпълнят служебните си задължения по ЗМВР, а
именно да извършат проверка на лек автомобил, марка и модел *** „****“ с рама №
*************, и на лицата, возещи се в него, като след подаден светлинен и звуков сигнал
със служебен автомобил, марка „******“, рег. № *****, не спрял управлявания от него
автомобил, а след преустановяване на движението на лекия автомобил побягнал през
паркинга на Областна администрация гр. Ямбол, като не изпълнил разпореждане „Стой,
полиция!“, издадено от полицейските служители, като бил настигнат и задържан от А. К. Д.
на ул. ***** в гр. Ямбол.
От обективна страна формата на изпълнение на престъплението по чл.270, ал.1 от НК
е "противозаконно пречене" на органа на властта да изпълни задълженията си. Начинът на
4
извършване на деянието поначало се изразява в активно препятстване от дееца на органа на
властта да изпълни задълженията си. В случая изпълнението на престъплението се изразява
в неспиране на подсъдимия на подаденият му звуков и светлинен сигнал от служебния
полицейски автомобил за спиране, с цел проверка на водача на МПС, а след това и
напускане на автомобила с цел да се укрие. Деянието е осъществено по безспорен и
несъмнен начин, тъй като подсъдимият не само, че не е спрял след подадения му сигнал за
спиране, но е ускорил движението, което е наложило служителите на полицията да го
преследват, а след това и да го гонят до ул.“*****“, ар.Ямбол.
Съдът споделя изводите на първата инстанция за безспорно установено, че
свидетелите Е. Х. П. ****** ** *** ОДПКПП към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Ямбол, Д. С. К. - ***** ******* към ОДМВР - Ямбол и А. К. Д. - **** **** * ***
„Престъпления против собствеността“ към ОДМВР – Ямбол имат качеството на орган на
власт. Вменените им служебни задължения са свързани с проверка на водачите на МПС.
Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия:
За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК
първоинстанционният съд е направил анализ на наличните смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, които напълно се споделят от проверяващия съд. Настоящата съдебна
инстанция не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на
осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение.
Определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца е
съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия,
поради което съдът счита, че същото е справедливо и законосъобразно. За да наложи
наказание лишаване от свобода в този размер съдът е отчел сравнително високата степен на
обществената опасност на извършеното престъпление, тъй като подсъдимият след като е
видял подадения му звуков и светлинен сигнал за спиране с полицейския автомобил ускорил
движението, което наложило полицейско преследване, а след това и догонване, след като
подсъдимият е побягнал с цел да се укрие. Правилно е отчетена и високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимият, който е осъждан многократно, търпял е
наказания лишаване от свобода, а инкриминираната вечер е управлявал автомобил въпреки,
че е неправоспособен водач- с отнето свидетелство за правоуправление. Отчетено е и
предходното наказание за същото по вид престъпление, което е изтърпял една година преди
настоящото престъпление. На това основание определеното наказание от девет месеца
лишаване от свобода е справедливо и съответно както на личността на подсъдимия така и на
извършеното престъпление.
Тъй като делото е разгледано е решено по реда на чл.371, т.2 от НПК, правилно и
законосъобразно наказанието е наложено по реда на чл.58а, ал.1 от НК, като определеното
5
наказание е намалено с една трета и затова подсъдимият е осъден на 6 месеца лишаване от
свобода.
Правилно не е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като подсъдимият е
осъждан на лишаване от свобода. Поради правилно и законосъобразно е постановено
наложеното на подс.К. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като е
определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57 ал.1 т.2 буква
"б" от ЗИНЗС.
По изложените съображения съдът намира искането във въззивният протест за
увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимия и във въззивната жалба за
неговото намаляване за неоснователни.
При възлагане на разноските съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НК и е осъдил подсъдимия да заплати всички направени разноски на досъдебното
производство за изготвяне на експертизи.
Произнасянето по отношение на веществените доказателства е правилно и
законосъобразно.
По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,
като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 74/21.05.2024г.постановена по нохд № 255/2024г.по
описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6