№ 78
гр. В, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Гражданско дело № 20241300100173 по
описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Т. М. И., ЕГН **********, от с. ***, чрез
адв.пълномощник Й. Д. от САК и заявен съдебен адрес: гр. ***, бул. „***"
***, срещу *** с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул. „***" № 2, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, търпени от телесни увреждания, причинени
при ПТП настъпило на 01.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.04.2024г. - датата на постановения отказ от страна на ответника
до окончателното издължаване.
Твърди се, че на 01.01.2024 г., около 01:00, в с. ***, обл. В, по ул.
„***ица", водачът М. А. управлявал л.а. „***", с peг. № ***. По същото време,
по същата улица, но в обратна посока се движел л.а. „***", с peг. № ***,
управляван от ищцата, като заедно с нея в автомобила пътували Антон И. и Л.
И.. Приближавайки участъка от пътя, намиращ се срещу Дом ***, водачът на
л.а. „***", вероятно поради движение със скорост, несъответстваща на
условията на пътя и собствените си възможности, губи контрол над
управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира сблъсък с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. „***",
управляван от ищцата, като нанесъл значителни материални щети по предна и
странично-лява част на автомобила. Вследствие от сблъсъка ищцата получила
различни по вид и тежест телесни увреждания.
Излага се, че на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - В и
екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1860806/13.01.2024 г., а
по отношение на виновния водач, било взето административно отношение -
1
съставен му е АУАН № GА1118270/01.01.2024 г.
Твърди се, че вследствие на реализираното ПТП ищцата получила
следните травматични увреждания: 1. Контузия на гръден кош, придружена от
оток и подкожен хематом в областта - разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни; 2. Травма на
лумбални прешлени, с последвала лумбо-сакрална радикулопатия -
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и
ограничения в движенията за период по-дълъг от 30 дни; 3.Навяхване и
разтягане на ставния апарат на тазобедрената става - разстройство на
здравето, причнило физически болки, страдания и ограничения в движенията
за период по-дълъг от 30 дни; 4. Навяхване и разтягане на ставния апарат в
лумбалната област на гръбначния стълб - разстройство на здравето,
причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията за
период по- дълъг от 30 дни;
Излага се, че непосредствено след настъпване на ПТП Т.И. била
откарана в МБАЛ „Св. Петка" АД - гр. В във видимо отпаднало състояние, без
ясен спомен за случилото се, с оплаквания от остри болки в гръдния кош, таза
и изтръпване на долните крайници. Извършени били редица прегледи и
изследвания - рентгенографии на гръден кош и бял дроб, таз и тазобедрени
стави, гръбначни прешлени, корем, лумбални прешлени. Медиците
констатирали наличието на контузия на гръден кош. Веднага било приложено
медикаментозно лечение.
Посочва се, че на 10.01.2024 г. ищцата потърсила повторно медицинска
помощ, поради възникнали непоносими болки в двете бедра, придружени от
ограничени движения в двете тазобедрени стави. След обстоен медицински
преглед, лекуващият лекар установил възникнала, вследствие претърпяното
ПТП, радикулопатия,за което е приложено медикаментозно лечение.
Излага се, че на 15.01.2024 г. отново потърсила медицинска помощ,
поради засилващи се болки в областта на гръдния кош, гръбначния стълб и
двете тазобедрени стави, придружени от силно ограничени и болезнени
движения с накуцваща походка. След извършени прегледи било установено
навяхване и разтягане на ставния апарат на тазобедрената става, както и
навяхване и разтягане на ставния апарат в лумбалната област на гръбначния
стълб. Приложена е медикаментозна терапия.
Твърди се, че вследствие на получените травматични увреждания при
ПТП търпи силни по интензитет физически болки и страдания. От
проведеното консервативно лечение нямала подобрение в здравословното
състояние, а болките не отшумели. Сочи се още, че от контузията на гръден
кош изпитвала силни болки при вдишване и издишване, както и при
осъществяване на движения с участието на торакса. Продължавала да усеща
болки, слабост и скованост в гърба и кръста, както и периодично изтръпване в
долните крайници. Движенията в областта на двете тазобедрени стави все още
били ограничени и болезнени, а походката - затруднена и накуцваща.
2
Чувствала постоянна умора и липса на енергия, била в невъзможност да
осъществява обичайните ежедневни дейности, като разчитала на подкрепата и
съдействието на своите близки, от което се чувствала самотна, изолирана и
безполезна. Страдала от безсъние, а когато заспивала сънувала кошмари
свързано с претърпяното ПТП.
Посочва се, че търпените болки, страдания и ограничения
представлявали неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП на 01.01.2024 г. , които следвали да бъдат репарирани по
справедливост.
Твърди се, че към датата на ПТП за увреждащия л.а. „***", с peг. № ***
няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, поради което ответното дружество било пасивно
легитимирано да отговаря по предявената претенция.
Излага се, че на 02.02.2024 г. отправила искане до ответника, с което
предявила доброволна претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за търпените неимуществени вреди. С писмо, Изх. № 24-01-
54/09.02.2024 г. ответникът *** поискал да представи допълнителни
документи, с които и към настоящия момент не разполага. С допълнително
писмо изх. № 24-01-54/30.04.2024 г., била уведомена от ответника, че не е
налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение, с което
обосновава правния интерес от предявяване на исковата претенция.
Поддържа се, че сума в размер на 30 000,00 лв., би обезщетила
търпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП.
Твърди се, че на осн. чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка
с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на
постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на
добровалната претенция, до датата на плащането на обезщетение .
Посочва се специална банкова сметка, по смисъла на чл. 39 от Закона за
адвокатурата, с титуляр адвокат Й. Д., по която да бъде изплатено
определеното обезщетение.
Иска се от Съда да осъди ответника ***, да й заплати сумата от 30
000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
следствие на ПТП от 01.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.04.2024 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника
до окончателно заплащане на обезщетението. Претендира присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение за производството на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът *** с
БУЛСТАТ: *** /***/ е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер.Оспорват се
3
исковете като неоснователни.
Не се оспорва факта, че ищцата е предявила претенция пред *** във
връзка с процесното ПТП и е образувана претенция № 24210034/02.02.2024г.
*** уведомил ищцата и изискал доказателства, от които да е видно, че е
налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от КЗ, каквито липсвали и по
делото.
Оспорват се всички факти в исковата молба - настъпване на ПТП поради
липса на доказателства; посочения механизъм на настъпване на ПТП;
посочения за виновен - водач не е извършил противоправно и виновно
нарушение на Закона за движение по пътищата; наличието на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите вреди за ищцата с
механизма на пътнотранспортно произшествие; че ищцата търпи посочените
неимуществени вреди, като се твърди, че липсват неимуществени вреди за
ищцата подлежащи на обезщетение съобразно принципа на справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, а в условие на евентуалност като силно завишен.
Излага се, че не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица в съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към ***.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, като се твърди, че същата е пътувала в увреденото МПС,
без поставен предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с
тежестта на настъпилите травматични увреди.
Оспорва се акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, поради неоснователност на главния иск. В условие на
евентуалност, че съдът приеме иска за основателен, оспорва началния момент
на дължимост на законната лихва, като счита, че следва да е от датата на
исковата молба.
Оспорва се акцесорния иск за законна лихва като неоснователен. Излага
се, че Фондът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения
по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на
законоустановените предпоставки и при спазване на определената в КЗ
процедура, поради което на основание чл.558,ал.7 от КЗ, задължението за
лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
увреденото лице. Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен
срок. Ищцата не представила необходимите документи, за да може да бъде
определено обезщетение. Посочва се, че *** е бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявените претенции, поради
неустановяване на основанието за това от ищцата с нужните доказателства-
документи.
Иска от съда да отхвърли предявените искове. Прави доказателствени
4
искания. Иска присъждане на разноски по производството, включително и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на
450.00 лева. Прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
В срока за отговор на ИМ ответникът *** с молба вх.№3261/23.10.2024г.
е поискал на осн. чл.219, ал.1 ГПК привличането на трето лице - помагач на
страната на ***, посочения от ищеца за виновен водач за процесното ПТП, М.
Р. А. ЕГН ********** от с.***, ул.“***, обл.В.
С определение №505/24.10.2024г., постановено по настоящото дело, е
привлечен, като трето лице-помагач М. Р. А. ЕГН ********** от с.***,
ул.“***, обл.В на страната на ответника ***.
В срока за отговор на исковата молба ответникът *** е предявил на
основание чл.219, ал.3 ГПК срещу третото лице - помагач М. Р. А. с ЕГН
********** обратен иск, в случай на уважаване на предявения от ищцата по
първоначалната искова молба Т. М. И. иск, с искане да бъде осъден М. Р. А. да
заплати на *** сумата от 30 000 лева-присъдено обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от Т. М. И., вследствие травматични
увреждания причинени при ПТП настъпило на 01.01.2024г. в с. ***, обл. В,
ведно с лихви върху присъдените обезщетения и направените от ***
деловодни разноски.
Ищецът по обратния иск - *** излага, че съгласно Протокол за ПТП №
1860806 от 13.01.2024 г. за управлявания от ответника по обратния иск М. Р.
А. лек автомобил марка „БМВ", модел „***", с рег. № *** с което е причинено
процесното ПТП на 01.01.2024г. не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 558, ал. 7 от КЗ след
изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 от КЗ Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
В срока по чл.131 ГПК по делото от ответника по обратния иск М. Р. А. с
ЕГН ********** не е постъпил отговор.
*** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По делото страните не спорят, че на 01.01.2024г. около 01:00 часа в
с.***, ул.“***ица“ срещу ***, обл.В е настъпило ПТП с участието на л.а.
„***“, управляван от ищцата и л.а. “***“ с рег. № ***, който автомобил не е
имал застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата е спазила разпоредбата на чл.558, ал.5 във вр. с чл.380 КЗ.
5
Видно от искане вх.№24-01-54/ 02.02.2024г. ищцата е предявила извънсъдебна
претенция пред ***. С писмо изх.№24-01-54/09.02.2024г. *** е поискал от
ищцата представянето на допълнителни документи - констативен протокол с
пострадали лица, доказателства за образувано ДП, влязъл в сила акт на
компетентен орган срещу сочения за виновен водач, банкова сметка на
ищцата. С писмо изх.№24-01-54/30.04.2024г. *** е отказал изплащане на
обезщетение.
По делото е приложен протокол за ПТП №1860806/13.01.2024г.,
съставен от Т. Т. - мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-В, за настъпило на 01.01.2024г. в 01:00ч. в с. *** по ул. „***ица“, срещу
*** ПТП между следните участници: за участник №1: л.а. „***", с peг. № ***,
собственост на НБИ и управляван от водача М. Р. А.. Отбелязано е, че за
посоченото МПС няма застраховка „Гражданска отговорност“, и че
автомобилът е с деформации в предната част на МПС.
За участник №2 : л.а. „***", с peг. № ***, собственост на Л. В. И.,
управляван от Т. М. И.. Посочено е че за автомобила има застраховка ГО в
ЗК“***АД, както и че автомобилът е с деформация в предна и странична лява
част на МПС.
В частта обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че:
Участник 1 - водача на л.а. с peг. № *** М. Р. А. навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал насрещно движещия се участник №2- л.а.
„***", с peг. № ***, управляван от Т. М. И., вследствие на което е настъпило
ПТП с материални щети по автомобилите. Отразено е, че протоколът е
съставен след извършена проверка на ДЗ с рег.№ 953р 14/02.01.2024г. Видно
от протокола съставителят Т. е посетил мястото на ПТП. Отразено е, че
спрямо участник №1-М. Р. А. е взето административно отношение и е
съставен АКТ с №1118270, без посочена дата. Протоколът е подписан от
съставителя- Т.Т. и участник №2 - Т. И.. Липсва подпис на участник №1.
От докладна записка от 02.01.2024г. на *** до началника на ОД МВР-В
/л.121/ се установява, че същият заедно с младши автоконтрольор Т.Т. били
дежурни на 01.01.2024г. и при посещение на мястото на ПТП не установили
водача на л.а. „***”, с рег. № ***, поради напускане на местопроизшествието
от последния.
От приложеното по делото Решение №459/02.12.2024г., постановено по
АНД 606/2024г. на РС - В /л.118/, влязло в сила на 27.12.2024г., се установява,
че съдът е отменил Наказателно постановление № 24-0953-
000226/18.03.2024г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-В, с което на
жалбоподателя М. Р. А., ЕГН:**********, от с.***, обл.В на основание 179,
ал.2 във вр. с ал.1,т.5,пр.5-то от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал.1,т.5 от
6
ЗДвП -„ГЛОБА“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца.
От мотивите на решението се установява, че отмененото наказателно
постановление е съставено въз основа на АУАН фабр.№1118270/13.01.2024г. ,
същият АУАН отразен в приложения по настоящото дело протокол за ПТП
№1860806/13.01.2024г. Възпроизведено е съдържанието на АУАН, като е
посочено, че е съставен на М. Р. А. за това, че на 13.01.2024г. в 01,33ч. в с.***,
ул. ***ица, с посока на движение от гр. В към гр. М, управлява лек автомобил
БМВ 745 с регистрационен номер ***, собственост на НБИ ЕГН: **********,
като пред дом *** на ул. „***ица“ навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска насрещно движещият се лек автомобил „***“ с регистрационен № ***,
отклонява се по посоката си на движение и излиза извън пътното платно.
Настъпва ПТП с материални щети по автомобилите: водача А. нарушава
задълженията си като участник в ПТП, като изоставя автомобила на
местопроизшествието и напуска, не оказва съдействие за установяване на
вредите от ПТП и не уведомява компетентните служби на МВР, поради което
не е тестван за употреба на алкохол с техническо средство. АУАН е съставен
след извършена проверка по ДЗ с рег.№ 953р 14/02.01.2024г. и в условието на
чл.188, ал.1 от ЗДВП.
Посочено е, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление се възпроизвежда фактическата обстановка от АУАН.
За да отмени наказателното постановление РС-В е приел, че по делото
липсвали каквито и да било доказателства, които да установяват водачът на
автомобила при настъпване на процесното ПТП.
В АУАН и в НП били допуснати съществени процесуални нарушения,
като съдът констатирал, че в двата акта били посочени различни дати и часове.
Следователно при тези данни съдът приема,че не е установено по
делото, че при настъпване на процесното ПТП на 01.01.2024г. около 01:00ч. в
с. ***, обл.В на ул. „***ица“, срещу *** М. Р. А., ЕГН:********** да е
управлявал л.а. „***”, с рег. № ***.
По отношение на обстоятелствата по съставянето на Протокол за ПТП
№ 1860806/13.01.2024г. по делото са дадени обяснения на ищцата Т. М И..
Същата заявява, че протокола подписала в КАТ-В. Когато била в МБАЛ
„Света Петка“, също била подписала документ но не може да каже какъв е бил
документа. Заявява, че познава М. Р. А., двамата били от едно село. Не видяла
кой е карал другата кола- БМВ, но знае, че е на М..
От писмо изх.№368000-2374/07.03.2025г. на ОДМВР-В се
установява, че през месец януари и февруари 2024г. не е регистриран
сигнал от лицето М. Р. А. за незаконно отнето МПС.
7
По делото е назначена и приета съдебна-автотехническа експертиза
/САТЕ/, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като компетентно
изготвени и обоснована с доказателствения материал по делото.
От заключението на САТЕ се установява, че прецесното ПТП е
настъпило на 01.01.2024 г., около 01:00, през тъмната част на денонощието, в
населено място, на прав хоризонтален участък, при влажно и студено време с
добра видимост, в с. ***, обл. В, по ул. „***ица”, водачът на лек автомобил
„***” с рег. № *** управлявал със скорост от около 64 км/час с посока на
движение от с. *** към с. ***, при ограничение на скоростта за пътния
участък от 50 км/час, сигнализирано с пътен знак В 26.
По същото време, по същата улица, но в обратна посока се движил лек
автомобил „***” с рег. № *** управляван от Т. М. И. със скорост около 38
км/час.
Водачът на лекия автомобил „***“ с peг. № ***, поради отвлечено
внимание или заспИ.е на волана, губи контрол над автомобила, който напуска
собствената си пътна лента, навлиза в насрещната пътна лента и блъска
движещия се по нея лек автомобил „***“ с peг. № ***.
Удара между двата автомобила е настъпил около средата на насрещната
/лява/пътна лента в която се е движил управлявания от ищцата И. автомобил.
Вследствие на удара, автомобилите рязко променят траекториите си на
движение, като лекия автомобил „***“ с peг. № *** е изтласкан извън пътя, а
лекия автомобил „***“ с peг. № *** се връща в собствената си лента и върху
прилежащия тротоар, след което водачът му напуска местопроизшествието.
Според заключението от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на
водача на лекия автомобил „***“ с peг. № *** с органите за управление на
автомобила, с което е допуснал навлизане в насрещната пътна лента в
непосредствена близост пред движещия се по нея лек автомобил „***“ с peг.
№ ***, с което поставил себе си и водача на другия автомобил в невъзможност
да бъде предотвратено произшествието.
Според експертното заключение произшествието е могло да бъде
избегнато от водача на л.а. „***” с peг. № ***, в случай, че същият е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и не би допуснал
навлизане в насрещната пътна лента, би могъл да предотврати
произшествието.
За водача на л.а. „***“ с peг. № *** произшествието е било неизбежно,
тъй както той не е разполагат с време да реагира на създалата се опасност.
Видно от заключението л.а. „***“ с peг. № ***, управляван от ищцата,
производствено е оборудвани с триточкови обезопасителни колани на всички
места - на водача и пътниците. Също така притежава и двойка въздушни
възглавници монтирани пред водача и пътника на предната дясна седалка,
които по време на удара са се активирали.
8
Вещото лице е пояснило, че коланите са средство за пасивна защита,
които се разтягат до определена степен при рязко издърпване, като по този
начин поглъщат част от кинетичната енергия и удържа телата на водача на
автомобила и пасажерите му на място в случай на внезапно спиране - те
фиксират тялото към облегалката - гръдния кош за облегалката, а таза за
седалката. В случая стандартните триточкови предпазни колани, с които е
оборудван управлявания от ищцата автомобил, не осигуряват фиксиране на
горната част на тялото при страничен удар. Главата също не е фиксирана.
Фиксирана е поясната област към седалката, гръдния кош при челен удар, а
главата е предпазена от удар отзад от облегалката над седалката.
При завъртане на автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй
като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и
главата и тялото се удря във вътрешните части на купето. Поставеният
обезопасителен колан не предпазва тялото от страничен удар в интериора на
автомобила при движението му по крива.
В обобщение се посочва в заключението, че правилно поставеният
предпазен колан намалява тежестта на травматичните увреждания на
ползвателя в случай на челен удар и преобръщане през таван на автомобила. В
случай на при кос и при страничен удар или деформиране на купето колана
няма предпазно действие.
Вещото лице е посочило, че поради липсата на обективни данни за
състоянието на предпазните колани след произшествието, както и от характера
на получените от ищцата травматични увреждания, технически не е възможно
да се даде заключение дали същата е била с поставен предпазен колан преди
удара.
Експертът посочва, че ищцата е била водач на автомобила и е седяла на
предната лява седалка. Характера на получения удар от процесния автомобил
е челен-кос, като директрисата на ударния импулс сключва ъгъл от около 30° с
оста на пътя и преминава през предната лява част на автомобила.
След удара автомобила на ищцата се е завъртял на дясно - по посока на
часовата стрелка и е излязъл извън пътя. При тази рязка промяна на
траекторията на движение на лекия автомобил „***“, са се породили
инерционни сили, които са действали върху тялото на ищцата - водач на
автомобила, принуждавайки я да извършва относителни движения спрямо
купето на автомобила, при което е възможно да се осъществява контакт с
части от неговия интериор.
Вещото лице е изразило предположение, че в случай, че ищцата е била с
поставен колан, би могла да получи удар в лявата част на главата, лявото рамо
и ръка, долния ляв крайник и евентуално „коланна травма“ от
съприкосновение с колана. В случай на непоставен предпазен колан, освен
посочените възможни травми, тя би получила удар в челната част на главата
от предното стъкло и гърдите - от волана.
Експертът е посочил, че съгласно СМЕ на ищцата била поставена
9
диагноза радикулопатия, като страда от Хипестезия по Л5 - Ес 1 дерматоми в
ляво, т. е. притиснат нерв на гръбначния стълб в областта на таза в ляво и
лумбалните прешлени на гръбначния стълб, които най-вероятно са се
получили в процеса на завъртане на автомобила, вследствие тангенциалната
сила на ударния импулс, тялото й е получило усукване в областта на таза и
удар в облицовката на предната лява врата. Тези травми се получават
независимо от ползването на колана.
Другите твърдени от пострадалата-ищцата оплаквания за контузия на
гръдния кош е възможно да се получат, както от удар във волана, при което е
възможно да се е получило при свободно инерционно движение на тялото на
ищцата, вътре в купето на автомобила, така и от т. н. „коланна травма“.
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалата-ищцата
телесни увреждания в хода на делото е допусната и приета съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/, неоспорена от страните, която съдът цени,
като обективна и компетентно изготвена, кореспондираща с приложените
писмени доказателства.
Видно от заключението на СМЕ на Д-р И. К., обосновано с приложените
с ИМ писмени доказателства и личен преглед на ищцата Т. М. И., е че
вследствие на инцидента същата е получила следните увреждания:
навяхвания и разтягания на ставния апарат на двете тазобедрени стави,
гръбнака и гръдния кош.
Според експерта от образните изследвания не са установени
патологични изменения на костната система.
Механизмът на получаване на тези увреждания е удар от или върху
твърд предмет, вероятно участие има и предпазният колан. Получените
увреждания съответстват да са получени по време и място съобщени от
пострадалата, т.е същите са в причинно-следствена връзка с ПТП. Поради
персистиращи оплаквания ищцата е провела консултативни прегледи от
невролог и ортопед. Назначена е съответна терапия и ХДР. Лечението при
ищцата е било адекватно с продължителност до 30 дни. Била е във временна
нетрудоспособност 15 дни /установено с приложения по делото болничен
лист/. Възстановила се е от получените телесни увреждания. Прогнозата за
развитие на здравословното и състояние е добра.
От уврежданията на ищцата е причинено временно разстройство на
здравето не опасно за живота, болки и страдания.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Л. В. И.-съжител на ищцата се установява,
че същият е участник в процесното ПТП-пасажер в управлявания от ищцата
лек автомобил. На 01.01.2024г. между около 01:00ч взели неговите родители,
за да отидат при родителите на ищцата да празнуват заедно Нова година. При
излизаме на главния път видели, че срещу тях в тяхното платно се задават
фарове. Свидетелят казал на ищцата, която шофирала автомобила, да се качи
на тротоара. Тя завила надясно и се качила на тротоара като насрещно
10
движещата се кола ги ударила от лявата страна. Обадили се на полицията.
Отишли да видят има ли някой в другата кола, но там нямало никой. На
мястото дошли представители на полицията, разпитали ги и после отишли в
Бърза помощ, понеже ищцата се оплаквала, че не може да диша. Сочи, че
пътният инцидент настъпил в границите на с. ***, като те се движели в посока
от махалата към центъра на селото, на около 700-800 метра от центъра. След
удара излезли през десните врати, защото автомобилът бил много смачкан от
лявата страна и левите врати не се отваряли. Ищцата не можела да излезе от
автомобила и била издърпана от майката на свидетеля. Свидетелят отишъл да
провери другата кола, която била на около 100 метра от тях, но нито в
автомобила, нито около него имало хора.
Свидетелят посочва, че се превозвал-седял зад шофьора-ищцата, до
шофьора седял баща му, до свидетеля на задната седалка седели брат му и
майка му. Всички били с колани. Заявява, че познава М. А. и били от едно
село. Свидетелят не е видял никой да слиза от автомобила. Когато се оформил
протокола за ПТП бил с ищцата. След като се обадили на тел.112 дошъл екип,
взели им показания за случилото се - и двамата дали информация за
протокола. След 5-6 дни били извикани във В в полицията, за да получат
документите. Показания за случая - как е настъпил инцидента и какво са
видели дали на мястото на инцидента. Не знае чия собственост е БМВ-то
което ги ударило, но знаем, че е на М. А., виждал е тази кола пред дома му и
знае, че той я купил, но не го е виждал да я кара. Не е видял М. да излиза от
колата. След ПТП не са се виждали, нито разговаряли с М..
От показанията на свидетеля Т. В. Т. се установява, че същият е
съставител на представения по делото Протокол № 1860806/13.01.2024г.
Свидетелят заявява, че произшествието е станало през нощта, посетили
мястото и установили автомобила. Сочи, че в БМВ-то нямало никой,
участникът бил напуснал мястото. Установили собственика, изготвили
докладна записка, снели сведения и от собственика М. А.. Свидетелят
пояснява, че в случая М. А. не бил посочил кой е управлявал БМВ-то, поради
което съставили акта на него. Пояснява, че при изготвяне на докладна записка
при напуснал участник в ПТП търсят участника и собственика. Ако
собственика не посочи участника в ПТП, съставя акт на собственика.
Понякога протокола за ПТП се съставял от някой от офицерския състав, на в
случая заявява, че той е съставил протокола за ПТП. Информацията била от
докладната, имат данните на единия водач в потърпевшия ***, а за другия
водач информацията е на база на това, което е дал собственикът на
автомобила. Не е установен контакт със собственика на автомобила БМВ
същата нощ, не са го търсим. На мястото имало няколко човека, които били
откарани с линейка. Имало и колеги от РУ, които останали на място. Сочи, че
ако не се направи контакт, се съставя докладна, собственикът трябва да каже
кой е карал, ако не каже, той носи отговорност. Не са поканили водача на
БМВ при съставяне на протокол, актът също е съставен в отсъствие на
собственика. Собственикът не е идвал същия ден да разпише или да откаже да
11
разпише.
При изслушването на обясненията на М. Р. А. - третото лице помагач на
страната на *** и ответник по обратния иск същият заявява, че не е
управлявал л.а. „***“ при настъпване на процесното ПТП на 01.01.2024 г. С
ищцата са съседи и се познават. Колата фактически била негова, но на
процесната дата не я управлявал. По талон не е на негово име. Бил направил
бартер с бус. Ключовете на колата били при него у дома и не знам как е била
запалена колата. Предполага, че колата била запалена с кабели. Прибрал
автомобила след повече от седмица от мястото на ПТП. Кабелите били
скъсани. В момента автомобилът бил разглобен и разпродал някои от частите
му.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, същите са последователни и логични и кореспондират на
писмените доказателства по делото.
При тези данни *** прави следните изводи:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 558, ал. 5 във
връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
Между страните не е спорно, че с искане вх.№24-01-54/ 02.02.2024г.
ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред *** за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.558, ал.5 във вр. с чл.380
КЗ. С писмо изх.№24-01-54/30.04.2024г. *** е отказал изплащане на
обезщетение.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането ***
изплаща обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди
на чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило
на територията на Република България от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. При наличните безспорни факти следва да бъде установен
по делото наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обосноваващ
възможността ищеца да поиска да му бъде заплатено обезщетение от
ответника.
Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните
факти, които следва да бъдат кумулативно установени са деяние от страна на
сочения за водач М. Р. А. да е управлявал автомобил, който няма сключена
застраховка "ГО", което е противоправно, настъпила вреда в патримониума на
12
ищеца, причинна връзка между поведението на причинителя и резултата, като
това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
По делото страните не спорят, че процесното ПТП е настъпило на
01.01.2024г. около 01:00 часа в с.***, обл.В с участието на л.а.„***“ с рег.
№*** и л.а. “***“ с рег.№***, като л.а. “***“ с рег.№*** не е имал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От данните по делото обаче не се установява сочения за водач на
участвалия в процесното ПТП л.а. „***", с рег. № *** М. Р. А. да е управлявал
автомобила. С приложеното по делото Решение №459/02.12.2024г.,
постановено по АНД 606/2024г. на РС - В, влязло в сила на 27.12.2024г., съдът
е отменил Наказателно постановление № 24-0953-000226/18.03.2024г. на
началник сектор „ПП“ към ОДМВР-В, с което на М. Р. А., ЕГН:**********, от
с.***, обл.В са наложени административни наказания във връзка с процесното
ПТП.
Свид. Л.И. заявява, че след настъпване на ПТП не са видели водача на
л.а. “БМВ- 745И“ с рег.№***. Материалната доказателствена сила на
представения Протокол за ПТП рег.№1860806/13.01.2024г. по отношение на
вписания за водач на л.а. “БМВ- 745И“ с рег.№*** М. Р. А. е оборена от
събраните доказателства по делото, като самият съставител на протокола
свид.Т.Т. заявява, че водача не е установен на място, и че М. А. е вписан за
водач, тъй като не бил посочил кой е управлявал автомобила, като в същото
време от протокол е безспорно, че автомобилът е собственост на *****, а не
М. А..
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства несъмнено
води до извод за наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, но
осъществен от неустановен водач, управлявал л.а. “***“ с рег.№*** при
настъпване на ПТП. От показанията на свид. Л.И. се установява, че
непосредствено след настъпване на пътния инцидент не е установен водача на
л.а. “***“ с рег.№***. Свидетелят посочва, че след инцидента отишъл до
другия автомобил, но не установил лица в автомобила или около него.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност - протокол за ПТП №1860806/13.01.2024г., показанията на
свид.Л.И. и заключението на приетата САТЕ, се установява механизма на
ПТП, противоправното поведение и вината на неустановения водач на л.а.
„***" с рег. № ***, за настъпване на пътния инцидент, а именно, че на
01.01.2024 г., около 01:00, в с. ***, обл. В, по ул. „***ица”, водачът на лек
автомобил „***" с рег. № *** управлявал с превишена скорост от около 64
км/час, с посока на движение от с. *** към с. ***, при ограничение на
скоростта за пътния участък от 50км/ч., сигнализирано с пътен знак В26 и в
нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, като не се съобразил и с мократа пътна
настилка, в резултат на което загубил контрол над управлението на
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализира сблъсък с
правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. „***" с рег. № ***,
13
управляван от ищцата Т. И., както и неправилното боравене с органите за
управление на автомобила. С неправомерните си действия този водач е
поставил ищцата, като водача на л.а. „***" с рег. № *** в невъзможност да
предотврати произшествието.
Следователно процесното ПТП е настъпило единствено и само в
следствие на неправомерните субекти действия на неустановения водач на
л.а. „***" с рег. № ***, а не на сочения в исковата молба М. А..
Претърпените от ищцата Т.И. вреди и причинно-следствената връзка
между вредите и ПТП се установяват по безспорен начин от заключението на
СМЕ и приложените медицински документи, изследвани от в.л.д-р ***.
Вследствие на инцидента ищцата е получила следните увреждания:
навяхвания и разтягания на ставния апарат на двете тазобедрени стави,
гръбнака и гръдния кош. От уврежданията на ищцата е причинено временно
разстройство на здравето не опасно за живота. Ищцата е търпяла болки и
страдания през възстановителният период, който е продължил около 30 дни.
Предприела е действия по лечението си, като експертът е посочил, че в случая
е приложено адекватно лечение. От проведения преглед на ищцата експертът
е констатирал, че същата е напълно възстановена. Прогнозата за развитие на
здравословното и състояние е добра.
От исковата молба се констатира, че ищцата Т.И. е навела единствено
твърдението, че претърпените от нея вреди произтичат от процесното ПТП,
настъпило вследствие неправомерните действия на водача М. Р. А.,
управлявал незастрахования л.а. „***" с рег. № ***, което определя и предмета
на делото.
Диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като
основно начало на процеса. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е
определил, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита" се
определя от страните. Т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя
както параметрите на предмета на правния спор, така и обема и вида на
търсената защита. Следвайки логиката на законодателя и новата фило*** за
точно отграничаване правомощията на съда и дефиниране в какви параметри
може да бъде осъществено служебното начало, правомощията на решаващия
съд са ограничени, лимитирани до произнасяне на решението си по един
правен спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на
основата на твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното
правоотношение. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от
заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.
Служебното начало, регламентирано също като основно начало на
гражданския процес, изисква от съда да съдейства на страните за разкрИ.е на
обективната истина чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и
правна страна, но не може да се разпростре и по отношение на незаявени
възражения, свързани с основателността на предявения иск, т.е. възражения
извън онези, които касаят надлежното упражняване правото на иск /арг. чл.
14
130 ГПК /в този смисъл са дадените разяснения в Решение № 19 от 30.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 262/2010 г., II г. о., ГК/.
Ето защо настоящият състав приема, че ищцата не доказа наведеното с
исковата молба твърдение М. Р. А. да е управлявал л.а. “БМВ- 745И“ с рег.
№*** при реализиране на ПТП настъпило на 01.01.2024г. около 01:00часа в
с.***, обл.В с участието на л.а.„***“ с рег.№*** и л.а. “***“ с рег.№***.
Следователно претърпените от ищцата вреди не са настъпили от
противоправно поведение на М. Р. А.. При това положение предявеният от
ищцата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поради недоказаност на иска по основание съдът намира, че не следва
да се произнася по отношение на размера на предявения иск за
неимуществени вреди и наведеното възражение на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на ищцата на вредоносния
резултата, поради управление на автомобила от същата с непоставен
предпазен колан.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ОБРАТЕН ИСК.
По делото е предявен от ответника *** обратен иск при режим на
евентуалност против М. Р. А. – трето лице помагач в процеса на страната на
***, с който се желае да бъде осъдено това лице, ако се уважат главните
предявени по делото искове, да заплати на *** сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за заплатено от *** за причинени
неимуществени вреди на ищцата Т. М. И. от ПТП настъпило на 01.01.2024г. по
вина на водача на л.а. “***“ с рег.№***- М. Р. А., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение и направените деловодни разноски.
Приетият за съвместно разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обратен иск на *** срещу М. Р. А. – трето лице помагач в процеса на страната
на *** е с правна квалификация по чл. 558, ал.7 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КЗ, вр. с чл.219, ал.3 ГПК.
По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда
на чл.219, ал. 3 от ГПК съставлява последващо обективно съединяване на
искове при условията на положителна евентуалност.
Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само ако бъде
постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна.
Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му, като той се
разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца по
обратния иск.
Настоящият състав счита, че не са налице условията за произнасяне по
предявения обратен иск на ответника *** поради отхвърляне на главния иск
на ищцата, т.е. в случая не се е сбъднало условието под което е предявен
обратният иск.
15
По разноските:
Съдът констатира, че с Определение №265 от 03.06.2024г. по
настоящото дело ищецът е освободен от внасяне на държавна такса над
размера от 500лв. до дължимата от 1 200лв.
С оглед изхода на делото ищцата няма право на разноски.
Ответникът *** е направил разноски в размер на 435 лв. за депозити за
вещи лица и свидетели, ДТ за съдебни удостоверения, както и
юрисконскултско възнаграждение в размер на 360 лв., определено по реда на
чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът *** е направил общо разноски в размер
на 795 лв., която сума ищцата Т. М. И. ще следва да бъде осъдена да заплати
на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на М. Р. А. - трето лице помагач на
страната на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, *** окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. И., ЕГН ********** от с.***, обл.В, със
заявен съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ *** против ***, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***" *** иск с правно основание
по чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за заплащане на
сумата от 30 000,00 (тридесет хиляди лева) лв. - главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие от ПТП,
настъпило на 01.01.2024 г. в с.***, обл.В по вина на водача на л.а. “***“ с рег.
№*** - М. Р. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.04.2024г. - датата на постановения отказ от страна на ответника *** до
окончателното заплащане на обезщетението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. М. И., ЕГН ********** от с. ***, обл.В, със заявен съдебен
адрес: гр. ***, бул. „***“ №5, вх.В, ап. 25, да заплати на ***, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***" № 2 сумата в общ
размер на 795 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на М. Р. А. ЕГН ********** от
16
с.***, ул.“***, обл.В, като трето лице - помагач на страната на ответника *** с
БУЛСТАТ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-*** с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
17