Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на тринадесети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова в. гр. д. № 13588 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 194492 от 09.09.2020 г., постановено по гр.
д. № 47222/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 77-ми
състав е отхвърлил предявеният от „Ф.М.“ ЕООД срещу „ВСБ Апартамент 4 – У.Х.“
ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 817,22
лв., представляваща дължими суми за такса управление и поддръжка за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на иска – 14.08.2019 г. – до окончателното погасяване на вземането.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК иищецът е осъден да
заплати на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство,
възлизащи в размер на сумата от 610 лв. С определение № 20238863 от
29.10.2020 г. решението е допълнено
в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от още 360 лв.,
представляваща разноски в производството по допускане на обезпечение
на бъдещ иск по гр.
д. № 12242/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Ф.М.“ ЕООД, в която се излагат подробни
оплаквания срещу неговата правилност. На първо място въззивният жалбоподател се
противопоставя на извода на първоинстанционния съд, че договорът от 20.01.2016
г., въз основа на който се претендира процесното вземане, е такъв по чл. 19,
ал. 8 ЗУЕС за възлагане на правомощия от компетентността на управителя на лице,
което не е собственик, като посочва, че в случая се касае за договор по чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗУЕС за възлагане на дейности по поддъжане на общите части на
сградата срещу възнаграждение, представляващ подвид на договора за изработка.
Тъй като не се касаело за договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС предвидените в закона
ограничения относно срока не намирали приложение, поради което за времето,
обхващащо процесния период, страните по делото били обвързани от него. Доколкото
е изпълнявал поетите по силата на договора задължения по поддръжка на общите
части на сградата счита, че ответното дружество, в качеството си на страна по
този договор, имаща качеството на възложител, следва да му заплати уговореното
възнаграждение. Моли решението да бъде отменено, като вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „ВСБ
Апартамент 4 – У.Х.“ ЕООД е постъпил отговор на възивната жалба, в който се
излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемото
дружество поддържа, че ищецът не разполага с материалноправна легитимация по
отношение на претендираните такси за управлението и поддържането на общите
части на сградата, като посочва, че същите се дължат на етажната собственост.
Оспорва твърденията на въззивния жалбоподател, че страни по сключения с
етажната собственост договор от 20.01.2016 г. за поддръжка и управление на
общите части на сградата са отделните етажни собственици, поради което
обвързани за изпълнение на задълженията по него са именно те. В допълнение
посочва, че по делото било установено, че процесните недвижими имоти не били
ползвани повече от 30 дни, поради което за тях изобщо не се дължи такса за
поддръжка. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на въззиваемата страна, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността
на първоинстанционното решение във обжалваната му част, съдебният състав намира
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал. 1,
изр. първо ЗЗД/ неточно посочен като по чл.79, ал.1 ЗЗД/, предявен от „Ф.М.“ ЕООД срещу „ВСБ Апартамент 4 – У.Х.“ ЕООД, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 817,22 лв.,
представляваща възнаграждение по договор от 20.01.2016 г. за поддръжка и
управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост, дължимо за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на иска – 14.08.2019 г. – до окончателното погасяване на вземането.
Между страните не е спорно, а и от представения като
писмено доказателство по делото е нотариален акт за продажба на наедвижим имот
№ 141, том II, рег. № 2630, нот. дело № 257/2016 г. по описа на нотариус
Петър Петров, рег. № 224 на НК, се установява, че „ВСБ Апартамент 4 – У.Х.“
ЕООД е собственик на самостоятелен обект, находящи се в гр. Варна, ул. „******,
а именно № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.5506.467.7.4, със застроена площ от 51,39 кв. м.
Представен е протокол от 15.01.2016 г. от заседание на
общото събрание на собствениците в етажна собственост в сграда, находяща се в
гр. Варна, с адрес ж. к. „Аспарухово“, м-т „Вилите“, ул. „******, от който се
установява, че на общото събрание е прието решение дейностите по поддържане на
общите части на сградата да бъдат възложени на „Ф.М.“ ЕООД, като управителят на
етажната собственост – В.Н.– е натоварен да сключи с дружеството договор за
поддръжка и управление на ЕС, съгласно проектодоговор, приложен към протокола
от общото събрание. Във връзка с направеното от ответника оспорване на решенията
на общото събрание, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи,
че в ЗУЕС е предвиден специален ред за оспорване на решенията на общото
събрание по съдебен ред пред съответния районен съд. Всеки от собствениците
разполага с възможността да оспори решенията на общото събрание, като поиска
същите да бъдат отменени от съда по реда на чл. 40 ЗУЕС с конститутивен иск,
предявен в тридесетдневен срок от получаване на решението. В случай, че такъв
иск не бъде предявен, решенията на общото събрание, независимо от евентуалната
им материалан или процесуална незаконосъобразност, произвеждат действие срямо
всеки един от собставниците, като в случая съдът не може да разглежда
инцидентно такъв иск, който не е предявен както и да се произнесе с
решението по законосъобразността на
взетите решения на ОС на ЕС.
Представен е договор от 20.01.2016 г. за поддръжка и
управление на общите части на сграда в режим на етажната собственост, сключен
между ЕС/ етажна собставеност/ с адрес
гр. Варна, ж. к. „Аспарухово“, м-т „Вилите“, ул. „******, от една страна в
качеството на възложител, представлявана от управителя В.Н., и „Ф.М.“ ЕООД, от
друга страна в качеството му на изпълнител, по силата на който на последното са
възложени дейности по поддръжка на сградата в режим на етажна собставеност, а
именно дейности по организиране, насочване и контролиране на всичко свързано с
комплекса, организиране и контролиране на процес по подземен и открит паркинг, организиране
и контрол върху дейности по поливане на трайна тревна площ и преносима
декоративна растителност, организиране и контролиране на дейности по
профилактика на асансьори, авариен дизелов генератор, вентилационна система,
тласкателни помпи на обща канализация, водосточни тръби и барбакани за
отвеждане на дъждовна вода, известителни противопожарни системи, средства за
гасене на пожари, главни трасета на водна и канализационна система, главно ел.
захранване, система за видеонаблюдание и контрол на достъпа, почистване и
поддръжка на басейн в състояние позволяващо непрекъснатата му употреба за
периода от месец май до месец септември, както и конкретни дейности във връзка
с ползването на басейна, включително и организиране на водоспасителната дейност,
организиране, насочване и контролиране на дейности по гаранционна поддръжка,
текущ, необходим или неотложен ремонт, дейности по административно обслужване
на имота, както и организиране на пропускателния режим в комплекса. Предвидено
е, че за осъществяване на възложените му дейности на „Ф.М.“ ЕООД се дължи възнаграждение,
наричано в договора „такса“, определено в размер на 12 евро без ДДС на кв. м.
застроена площ на самостоятелен обект, но не повече от 1980 евро, 12 евро без
ДДС на кв. м. от сумарно застроената площ на самостоятелен обект за търговски
площи, 200 евро без ДДС за закрито парко място и 100 евро без ДДС за открито
паркомясто. Спорни по делото са въпросите за характера и страните по този
договор.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС общото събрание на
етажната собственост може да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет
(управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. По
силата на този договор едно физическо или юридическо лице се задължава да
осъществява поддръжката на общите части на сграда в режим на етажна
собственост, срещу определено възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира,
че процесният договор от 20.01.2016 г. е именно такъв, като по правната си
същност той носи характеристиките на договор за изработка, а не на договор за
възлагане на управление по смисъла на чл.19, ал.8 ЗУЕС. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че по силата на този договор на „Ф.М.“ ЕООД е
възложено единствено осъществяването на правомощието на управителя на етажната
собственост във връзка със събирането на дължимите от етажните собственици
разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, които се
дължат в полза на касата на етажната собственост. Дейностите, които „Ф.М.“ ЕООД
се задължава да извършва, са ясно и подробно описани в договора от 20.01.2016
г., като същите представляват именно такива по поддръжка на общите части на
сградата при определено в договора възнаграждение. Съгласно чл.
266, ал. 1 ЗЗД при договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за
приетата работа, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се
заявят при приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при
фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното
съответства на договора – арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Договорът за изработка,
какъвто е в основната си част процесният
договор за поддръжка на общите части в сграда в режим на етажна собственост,
предполага поредност на престациите – възнаграждението се дължи на изпълнителя
за извършената и приета работа, които като факти, ползващи изпълнителя,
подлежат на доказване от него във всички случаи, независимо от това дали има изрично оспорване от
ответника, още повече, че в случая искът е оспорен и по основание и размер, не е доказано
частично плащане както се твърди и не освобождават ищеца от доказателствената
тежест да докаже иска си и каквото не е осъществено по делото.
Съдът, като взе предвид в съвкупност ангажираните по
делото доказателства, съответно оспорванията на ответника счита, че по делото
на първо място не се установява, че
уговорените в договора дейности са реално извършени. Тъй като
изпълнителят носи доказателствената тежест да установи изпълнението на
договора, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
За пълнота на
изложението, настоящия състав на въззивния съд намира, че с оглед на приложения договор и при изпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора за поддръжка и управление на общите
части на сграда в режим, сключен с възложител ЕС, заплащането на извършената
работа следва да стане със средствата,
натрупани в касата на етажната собственост от вноските за разходи за
управлението и поддържането на общите части на сградата, дължими от отделните етажни собственици към ЕС.
С оглед на което възниква вземане на изпълнителя по договора, но срещу ЕС,
представлявана с оглед на чл.23, ал.1 т.5 ЗУЕС от управителя на ЕС, но какъвто
не е предявеният иск.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. При съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, независимо от различните мотиви,
които са изложени от въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
При неоснователност на въззивната жалба не се дължат
разноски на въззивника за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна – „ВСБ
Апартамент 4 – У.Х.“ ЕООД – възлизащи в размер на сумата от 384лв., представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивна инстанция и което не се
явява прекомерно.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194492 от 09.09.2020 г.
на Софийски районен съд, II ГО, 77-ми състав, постановено по гр. д. №
47222/2019 г.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „ВСБ Апартамент 4 – У.Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. ******сумата от 384лв., представляваща
разноски за въззивно производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи обжалване.
О.М. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдия А.Александрова
по решението по гр.д.№ 13588/20 г., СГС, IV-г с-в:
Не съм
съгласна с приетото от мнозинството на съдебния състав,
че договорът от 20.01.2016 г. по правната си същност
носи характеристиките на договора за
изработка, и че предявеният иск е с правно основание чл.266, ал.1,
изр.1 ЗЗД.Процесният договор
е сключен в изпълнение на решения на
общо събрание на етажните собственици,
проведено на 15.01.2016 г.,
по силата на които общото
събрание е възложило управлението и поддържането на общите части
от сградата на ищеца срещу
възнаграждение и е упълномощило
управителя на етажната собственост да сключи с него
договор за възлагане на същите
дейности.Считам, че сключен договор е ненаименован и е за поддръжка на общите
части на сградата в режим на етажна собственост
по смисъла на чл.11, ал.1, т.11 .Липсват
данни решенията на етажната собственост
да са отменени
от съда и с изтичане на срока
за оспорването им по съдебен
ред същите се стабилизират и имат обвързваща етажните собственици и съда сила /решение
№ 8/24.02.2015 г. по гр.д.№
4294/14 г. на ВКС, I ГО/. Решенията
на органите на управление на
етажната собственост са задължителни за етажните собственици
/чл.6, т.8 ЗУЕС/.
С исковата молба ищецът претендира
от ответника заплащане на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД на сумата от 817,22 лв., представляваща годишната такса за периода
01.05.2018 г.-31.12.2019 г., която всеки етажен собственик
дължи за поддръжка съгласно решение по т.4 от протокола от
общото събрание на етажните собственици,
проведено на 15.01.2016 г.
/в съответствие чл.6, т.10 от ЗУЕС/ -12 евро за кв.м. без ДДС от
сумарната застроена площ на самостоятелен
обект, но не повече от
1 980 евро независимо дали обектът е ползван и независимо от продължителността на ползването на
същия през съответната година.
В договора е
предвидено, че така определената такса се заплаща
на ищцовото дружество за покриване
на допустимите разходи и възнаграждението му.При липса на
доказателства за изпълнение на задължението
на ответника за заплащане на
претендираните суми и с оглед установената активна материалноправна легитимация на ищеца считам, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
СЪДИЯ:
А.Александрова