№ 872
гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500385 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Т.Р.-*“ ЕООД, ЕИК № ****, със
седалище и адрес на управление: грЯ., ж.к. „********, представлявано от
законния си представител К.Д.Р.-управител, действаща чрез адв. К.А. срещу
определение № 138/19.01.2022 г. по гр.д. № 2529/2021 г. по описа на Районен
съд – К., с което е спряно производството по делото.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт поради допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение и поради противоречие с материалния
закон.
Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на
делото на Районен съд – К. за продължаване на съдо-производствените
действия, както и присъждането на разноски в настоящото производство.
В законоустановения срок насрещната страна - „Т.Г.С.“ ЕООД, ЕИК №
*****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул. „**********,
представлявано от законния си представител К.С.П.-управител, действащ
чрез адв. А.С., е подала отговор на частната жалба, с който я е оспорила като
неоснователна.
Изложила е съображения за правилност на обжалваното определение и
претендира за потвърждаването му. Прави евентуално възражение за
прекомерност на заплатеното от частния жалбоподател адвокатско
възнаграждение.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството по гр.д.№ 2529/2021 г. по описа на Районен съд – К. е
било образувано по искова молба на „Т.Р.-*“ ЕООД срещу „Т.Г.С.“ ЕООД, с
която са били предявени кумулативно обективно съединени искове за
присъждане на сумите от 10 512 лв. – главница, представляваща сбора от
дължимите и неплатени възнаграждения за извършени в полза на ответника
договори за превоз, и от 1366,21 лв. – мораторна лихва, представляваща сбора
от дължимите лихви за забава върху всяко от възнагражденията от датата на
падежа на задължението за плащането му до датата на предявяване на
исковете.
С подаденият отговор на исковата молба „Т.Г.С.“ ЕООД е заявило
възражение за прихващане със вземането в размер от 12490,94 лв., което
твърди че има срещу „Т.Р.-*“ ЕООД, представляващо обезщетение за
повреден товар.
Посочило е, че вземането е предмет на съдебен спор по гр.д.№
2433/2021 г. по описа на Районен съд –Я. и е поискало спиране на делото до
окончателно приключване на спора по гр.д.№ 2433/2021 г. по описа на
Районен съд Я..
От представеното по делото удостоверение изх.№ 56/05.01.2022 г. е
видно, че в съда е образувано гр.д.№ 2433/2021 г. по искова молба на „Т.Г.С.“
ЕООД срещу „Т.Р.-*“ ЕООД, с предмет парично вземане от 12490,94 лв.,
представляващо обезщетение за причинени вреди при извършен превоз на
товар.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е
налице основанието по чл.229, ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството
по делото, т.к. висящият пред Районен съд Я. спор по гр.д.№ 2433/2021 г. има
преюдициален характер с оглед на направеното възражение за прихващане.
Въззивният съд намира, че подадената от „Т.Р.-*“ ЕООД частна жалба е
допустима, т.к. е подадена в срок срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, от процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество намира частната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 т.4 от ГПК съдът спира
производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Това основание е налице, когато между двете дела има връзка на
преюдициалност, изразяваща се в обусловеността на изхода на едното дело от
изхода на другото.
При наличието на основанието по чл.229, ал.1 т.4 от ГПК съдът е
длъжен сам по своя инициатива, и без да е сезиран от страните с изрично
искане, да спре производството по разглежданото от него дело, като във
фазата на процеса след извършената размяна на книжата и преди
2
провеждането на първото по делото открито съдебно заседание той следва да
стори това при произнасянето си по всички предварителни въпроси при
подготовката на делото с акта си по чл.140, ал.1 от ГПК.
От разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК следва извод, че ответникът
може да се брани по предявеният срещу него иск с възражение за
прихващане, което следва да бъде обхванато от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение.
Правната теория и съдебната практика еднозначно приемат, че
посредством процесуалното възражение за прихващане ответникът може да
заяви за прихващане както едно свое насрещно ликвидно и изискуемо
вземане, така и свое спорно вземане, което претендира от ищеца.
В последният случай материално-правните последици на
компенсационното изявление на ответника ще настъпят с влизане в сила на
съдебното решение, с което ще бъдат установени по основание и размер
насрещните вземания на страните и тяхната изискуемост.
Според настоящият въззивен състав в конкретният случай е налице
предвидената в закона като основание за спиране връзка на обусловеност на
образуваното пред Районен съд – К. дело от изхода на спора по гр.д.№
2433/2021 г. по описа на Районен съд Я..
От материалите по делото безспорно се установява, че предмет на
делото пред Районен съд Я. е искова претенция на „Т.Г.С.“ ЕООД срещу
„Т.Р.-*“ ЕООД относно парично вземане от 12490,94 лв., представляващо
обезщетение за причинени вреди при извършен превоз на товар.
Същото това свое спорно право „Т.Г.С.“ ЕООД е заявило чрез
възражение за прихващане и в образуваното по искова молба на „Т.Р.-*“
ЕООД по гр.д. № 2529/2021 г. по описа на Районен съд – К..
В случая обусловеността на двете дела произтича от наличието на
предявеният иск относно спорното вземане на „Т.Г.С.“ ЕООД, което
представлява процесуална форма за защита на претендираното материално
право, и наличието на заявяването на същото право чрез възражение за
прихващане, което от своя страна представлява процесуално средство за
защита срещу предявения срещу дружеството иск.
Доколкото предметът и на двете процесуални средства е един и същ, а
именно ликвидността и изискуемостта на претендираното от „Т.Г.С.“ ЕООД
вземане срещу „Т.Р.-*“ ЕООД, то за да се избегне вероятността от
постановяването на противоречащи си съдебни решения относно тези
въпроси, делото по което вземането е заявено чрез възражение за прихващане
следва да бъде спряно до приключване на първоначално образуваното дело с
влязъл в сила съдебен акт.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално отношение,
3
съставляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт,
като не е дал възможност на ищеца да изрази становището си по направеното
с отговора на ответника възражение за прихващане.
В процесуалният закон липсва норма, която задължава съда да стори
това, а напротив – чл.140, ал.1 от ГПК изрично го задължава да вземе
отношение по всички предварителни въпроси, относими към насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ето защо не е налице ограничаване на правото на защита на ищеца, като
в тази връзка следва да се има предвид, че това свое право засегната от
евентуално неправилният съдебен акт за спиране на делото страна може и
следва да упражни по пътя на инстанционния съдебен контрол, предвиден в
чл.274, ал.1 т.1 от ГПК.
Неоснователни са и останалите оплаквания в частната жалба за
неправилно приложение на закона от страна на Районен съд –К. при
приемането на възражението за прихващане като валидно извършено
процесуално действие, т.к. същите са относими към материално-правните
предпоставки за упражняване на правото на прихващане и тяхното наличие
или липса следва да бъде преценявано от съда при разглеждането на
същността на правния спор, което следва да извърши със съдебното си
решение.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът по частната жалба има право на
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Такива обаче не му се присъждат, т.к. липсва направено искане в тази
насока и представени доказателства за направени разноски във връзка с
настоящото производство.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 т.1 от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138/19.01.2022 г. по гр.д. №
2529/2021 г. по описа на Районен съд – К., с което е спряно производството по
делото до приключване на гр.д.№ 2433/2021 г. по описа на Районен съд Я. с
влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5