№ 69220
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20241110125234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от *************** против В. К..
Видно от приложената по делото справка по реда на Наредба № 14/2009 г. е, че от 2021 г.
длъжникът е регистриран с настоящ адрес в **************
Съгласно чл. 411, ал.2, т.4 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник
да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по
чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК). Понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на се
тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява
определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-
специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за
престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази
държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената
държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно
тълкуване на чл. 8, §1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност); няма основания на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава
различно значение в другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО
тълкуване, а при действието на чл. 48, ал.7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под
обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.") това значение е приложимо и в българското право; от дадените с
1
посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване
на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал.7 КМЧП следва, че то
представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава
/в този смисъл е и определение от 02.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 20211100513411 по описа на
СГС/.
В случая от приложената по делото справка НБД следва да се направи извод, че
длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в ************** Следва
да се има предвид още, че не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма
как да упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на
Р. България и това се установява от представения по делото официален удостоверителен
документ. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно.
Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да
бъде извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е
недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в
производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява
именно там, но това е допустимо само в исково производство, но не и в заповедното (в този
смисъл решение № 85 от 04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС).
По гореизложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
140294 от 26.04.2024г., подадено от ************** против длъжника В. К..
УКАЗВА на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2