Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Горна Оряховица, 17.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1752 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.215, ал.1 КТ.
Ищецът Н.Б.К. твърди, че по силата на трудов договор
от 21.05.2019 г. изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 т. и
повече“ при ответника „Шанс – М.Б.“ ЕООД при месечно трудово възнаграждение от
560 лв. Твърди, че в периода 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г. изпълнявал трудовите
си задължения, извършвайки превози с камион „MAN TGX”, рег. № ****, собственост
на ответника, при условията на единична езда в държавите Германия, Унгария,
Дания, Чехия, Румъния и Холандия. На 29.07.2019 г. трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено, но не му било заплатено трудовото възнаграждение за
месец юли 2019 г. – 377,87 лв., обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение –
73,04 лв. и командировъчни пари за последната командировка в периода 12.07.2019
г. – 26.07.2019 г. в размер на левовата равностойност на 405 евро, или 792,11
лв. (изчислено по фиксиран курс на БНБ 1,95583 лв. към 1 евро). Претендира
присъждането на тези суми, ведно със законната лихва върху тях от деня на
предявяване на иска – 24.09.2019 г. до окончателното им заплащане, както и сторените
в производството разноски.
Ответникът „Шанс – М.Б.“ ЕООД заема становище за
неоснователност на исковете. Признава, че ищецът е изпълнявал длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил 12 т. и повече“ при него до 29.07.2019 г., на
която дата трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ. Признава също, че в периода 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г. ищецът е бил
командирован за извършване на превоз с камион „MAN TGX”, рег. № ****, негова
собственост, при условията на единична езда в държавите Германия, Унгария,
Дания, Чехия, Румъния и Холандия. Твърди, че трудовото възнаграждение за месец
юли 2019 г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и
командировъчните пари за последната езда са били заплатени на ищеца. Моли за
отхвърляне на предявените искове с присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения трудов договор
№ 27/23.05.2019 г., заповед № 184/30.05.2019 г. и справка за актуалните трудови
договори на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., се установява,
че страните са били в трудово правоотношение до 29.07.2019 г., по силата на
което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „шофьор, тежкотоварен
автомобил 12 т. и повече“ при месечно трудово възнаграждение от 560 лв. и
полагаем платен годишен отпуск от 20 дни.
Не е спорно също, че за периода 12.07.2019 г. –
26.07.2019 г. ищецът бил командирован за извършване на превоз с камион „MAN
TGX”, рег. № ****, собственост на ответника, при условията на единична езда в
държавите Германия, Унгария, Дания, Чехия, Румъния и Холандия. Този факт е
установим и от представената заповед № 358-1/09.07.2019 г., която макар и
неподписана, съдържа условията и срока на командироването, идентични със
съвпадащите по съдържание твърдения на страните. Неоснователно ищецът
възразява, че тази заповед не може да послужи на съда за изграждане на
фактически изводи. Той черпи права от факта на командироване и изпълнение на
задачата по командировката и признанието на ответника за това го ползва, макар
да не го освобождава от задължението за доказване на твърдяното. Дори да се
приемат за основателни възраженията му, че заповедта не съставлява документ и
представеното трудово досие е непълно, то не би се стигнало до различен
доказателствен извод. Неизпълнението на задължението на насрещната страна по
чл.190, ал.1 ГПК има за последица, възможност за съда с оглед обстоятелствата
по делото, да приеме за установен фактът, за който е създадена пречка да бъде
доказан. Понеже искането за представяне на цялото трудово досие е направено
именно за установяване на факта на командироването, то дори и да се счете, че
ответникът е представил непълно или ненадлежно копие от досието, съдът отново
ще счете за доказан соченият от ищеца факт, но на основание чл.190, ал.2, вр.
чл.161 ГПК.
Безспорно е също, че трудовото правоотношение било
прекратено на 26.07.2019 г. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено
(чл.325, ал.1, т.1 КТ). В издадената от ответника заповед № 20/26.07.2019 г.
било вписано, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 3 дни в размер на 73,04 лв., какъвто се и претендира. Именно
последното изключва относимостта на повдигнатия от ответника фактически въпрос
за ползване на останалата част от полагаемия за времето на съществуване на трудовото
правоотношение платен годишен отпуск, както и на възражението на ищеца, че представеното
трудово досие не съдържа молбите и заповедите за ползване на отпуск. Доколкото ищецът
търси съдебна защита за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, но не за целия полагаем такъв, а за 3 работни дни, което работодателят
в заповедта си сам е признал, че дължи, посочените оспорвания и възражения на
страните са ирелевантни.
Ответникът начислил на ищеца трудово възнаграждение за
месец юли 2019 г. за 20 работни дни от 486,96 лв. и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 73,04 лв. за 3 дни, като след направените удръжки за
заплащане на данъчни и осигурителни задължения, били изплатени 443,61 лв.
Последното е установимо от признанието на ищеца за плащане на сумата,
обективирано чрез полагане на подпис върху платежната ведомост. Авторството на
изявлението не е валидно оспорено от ищеца, доколкото в надлежния процесуален
момент – първото съдебно заседание, ищецът не зае категорична позиция дали
обсъжданото изявление изхожда от него. Неоснователно се посочи, че такова
становище може да бъде взето само след представяне на оригинала на документа,
защото за това дали едно изявление изхожда от страната е без значение дали документът,
който го удостоверява, е представен в оригинал или в заверено копие. В този
смисъл искането по чл.183 ГПК не може да доведе до продължаване на срока за
оспорване на документ, защото то има съвсем друга процесуална цел – да се провери
дали документът съществува, и в случая такова бе уважено именно, защото бе
основано на възражението на ищеца, че документът е сканиран (т.е. подправен).
Независимо от посоченото, дори след представяне на оригинала на документа,
авторството на изявлението на ищеца не бе оспорено. Като частен свидетелстващ
документ, подписаната от ищеца платежната ведомост съставлява доказателство, че
изявлението изхожда от него. По съдържанието си това е признание за неизгоден
нему факт (че е получил плащане на сумата 443,61 лв.), важащо срещу него и ползващо
се с материална доказателствена сила досежно удостовереното. Дори платежната
ведомост да не отговаря по съдържание на чл.6, ал.1 ЗСч (макар и ищецът да не е
външен получател по смисъла на нормата), това не опорочава признанието на
ищеца, обективирано в нея, представляващо по съдържанието си разписка. Няма
основание да се приеме за установена и сочената от ищеца договореност всички
плащания да се получават от него по банков път. Не се ангажираха доказателства
за наличие на такова съглашение, нито такова може да бъде изведено от факта, че
заплатата за месец май е преведена по банков път на 26.06.2019 г., а за месец
юни – на 22.07.2019 г. съгласно представеното извлечение за движението по
банковата сметка на ищеца.
Това извлечение и заключението по задача № 3 от
експертизата установяват, че управителят на дружеството е превел по банковата
сметка на ищеца следните суми: на 10.06.2019 г. – 1 000 лв. с основание
„аванс“; на 21.06.2019 г. – 150 лв. с основание „командировъчни“; на 25.06.2019
г. – 1 200 лв. с основание „командировъчни“ и на 02.07.2019 г. (03.07.2019
г. съгласно извлечението) – 285 лв. с основание „командировъчни“.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.128, т.2 КТ – за заплащане на трудово
възнаграждение; чл.224, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и чл.215, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение при
командировка. Основателността им е предпоставена от наличие на трудово
правоотношение между страните в периода от 21.05.2019 г. до 29.07.2019 г. с
твърдяното от ищеца съдържание; командироване на ищеца за извършване на превоз
в Германия, Унгария, Дания, Чехия, Румъния и Холандия при единична езда с
автомобил, собственост на ответника в периода 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г. и неизпълнение
на задължението на ответника да заплати трудовото възнаграждение за месец юли
2019 г. (01.07.2019 г. – 26.07.2019 г.), обезщетение за неползвания платен
годишен отпуск и обезщетение при командировка за 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г.
Първите две от посочените не са спорни между страните, поради което
предпоставките за възникване на твърдените вземания са осъществени. По
отношение на първият от предявените искове, това са наличието на действително
трудово правоотношение и полагане на труд по него през исковия период, за
вторият от тях – неползване на съответния на периода на трудовото
правоотношение платен годишен отпуск изцяло, а за третият – командироването на
ищеца, т.е. възлагане на изпълнението на трудовите му задължения извън мястото
на постоянната му работа и не на определеното му работно място, през периода на
претенцията при твърдените от него условия.
Спорът е концентриран както от фактическа, така и от
правна страна върху въпроса платени ли са на ищеца дължимите от ответника
трудово възнаграждение и обезщетения. Вещото лице установява, а и ищецът
претендира, че размерът на трудовото възнаграждение за процесния период от
01.07.2019 г. до 26.07.2019 г. (за 20 от 23 работни дни) е в размер на 486,96
лв., а след приспадане на дължимите данъчни и осигурителни задължения са му
дължими 377,87 лв. От фактическа страна бе установено, че ответникът е заплатил
на ищеца сумата от 443,61 лв. за погасяване на вземането за трудово
възнаграждение за месец юли 2019 г. (в размер 377,87 лв.) и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск (65,74 лв. – заключението по задача № 2 на
експертизата). Посоченото води на извод, че вземането на ищеца за трудово
възнаграждение е погасено изцяло чрез плащане и искът за присъждането му следва
да бъде отхвърлен.
В отговора на задача № 2 от експертизата, вещото лице
установява, че обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, изчислено по реда на чл.228,
ал.1 КТ е в размер на 28 лв. на ден или 84 лв. за три дни. Съдът не кредитира
експертизата в частта, сочеща че обезщетението е дължимо само за един ден,
изхождайки от признанието на ответника в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, че се дължи заплащане на обезщетение за 3 дни. Така след
приспадане на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ в размер на 10 %, на ищеца са
били дължими 75,60 лв. Съгласно ведомостта от тях са му начислени и изплатени
65,74 лв. или остават дължими още 9,86 лв., в която част искът следва да бъде
уважен.
По третия от предявените искове на първо място на
разглеждане стои въпросът за размера на командировъчните пари за командировката
в периода 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г., обусловен от разрешението кой е
приложимият акт на Министерския съвет съгласно чл.215, ал.1 КТ, за изчисление
на дължимите командировъчни пари на шофьорите при задгранични автомобилни
превози, извършени със собствени на работодателя автомобили/автобуси.
Установената съдебна практика (Решение № 32/05.03.2010 г. по гр.д. № 3592/2008
г. на I
Г.О. на ВКС; Решение № 350/13.07.2010 г.
по гр.д. № 130/2009 г. на III Г.О. на ВКС;
Решение № 153/15.07.2013 г. по гр.д. № 495/2012 г. на III Г.О. на ВКС) приема, че в случаи като настоящия,
приложимият нормативен акт е Наредбата за служебните командировки на шофьорите
и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и
пътници /НСКШСЧМАПТП/, издадена от Министъра на финансите на основание чл.7,
ал.2 от Постановление на Министерски съвет № 40/1987 г. /отм./, изм. с писмо № 04-18-0118
от 4.12.1996 г. на МФ и в сила от 01.04.1990 г. (§ 5 от Заключителните разпоредби).
Тази наредба е приложима, доколкото се явява специален нормативен акт спрямо
общата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ),
приета с Постановление на Министерски съвет № 115/2004 г., защото е приложима в
частния случай на командироване на шофьори и стюардеси за извършване международни
превози на товари и пътници (арг. от чл.1 от НСКШСЧМАПТП) със собствени на
работодателя автомобили и автобуси (арг. от §
1 от ДР на НСКШСЧМАПТП).
Неоснователно ответникът възразява, че тази наредба
няма характер на нормативен акт, защото не е обнародвана, черпейки аргумент от
чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България. Застъпеното от ответника
становище не държи сметка, че Наредбата е приета и влязла в сила преди действащата
Конституция. Съгласно Конституция на Република България от 1971 г. /отм./,
обнародването на нормативен акт е свързано с неговото действие в случай, че в
акта не е посочен моментът на влизането му в сила. В Наредбата е посочена датата,
от която тя влиза в сила (01.04.1990 г.) и по аргумент от чл.108, ал.2 от Конституция
на Република България от 1971 г. /отм./ необнародването й не препятства нейното
действие (така и Решение № 32/05.03.2010 г. по гр.д. № 3592/2008 г. на I Г.О. на ВКС).
Неоснователно ответникът сочи, че наредбата е
отменена. С Постановление на Министерски съвет № 115/2004 г. се отменя Постановление
№ 40/1987 г. на Министерския съвет и приетата с него Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина (арг. от § 1 на ПЗР на Постановлението),
но не и специалните наредби, приети по силата на делегацията на чл.7, ал.2 на
Постановление № 40/1987 г. на Министерския съвет, сред които е и НСКШСЧМАПТП.
Така на ищеца му се следва обезщетение за
командироване в размерите по чл.8 от НСКШСЧМАПТП – 35 щатски долара на ден за
единична езда, а за 15 дни 525 щатски долара или 816,03 лв. Съдът не кредитира
заключението по експертизата в частта по изчислението на размера на
обезщетението по НСКШСЧМАПТП, защото вещото лице е взело предвид дневна ставка
от 27,50 щатски долара, която съгласно посочената норма е приложима при двойна
езда.
Ответникът възразява, че командировъчните пари за
последната командировка на ищеца са изцяло изплатени, но не ангажира нарочни
доказателства за това. Основателни са възраженията на ищеца, че преведените
преди началото на командировката суми не могат да бъдат отнесени към твърдяното
от ответника плащане, включително и сумите, преведени с основание
„командировка“, защото обезщетението е дължимо след приключване на задачата, за
която работникът или служителят е командирован, а не авансово. На следващо
място, размерът на преведените суми не е съответен на дължимото обезщетение за
процесната командировка и не може с категоричност да бъде отнесен към нито една
от командировките на ищеца, в т.ч. и процесната. Освен посоченото, обсъжданите
суми са преведени не от работодателя, а от физическото лице – управител на
ответното дружество, за разлика от останалите установени плащания на задължения
по трудовото правоотношение по банков път (заплати за месеците май и юни 2019
г.). По тези съображения съдът няма основание да приеме, че задължението на
ответника да заплати на ищеца сумата от 816,03 лв. – обезщетение за
командироване за периода 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г., е погасено чрез
плащане, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен до
предявения размер от 792,11 лв.
В обобщение на изложеното до тук, ответникът е
заплатил изцяло последното дължимо на ищеца трудово възнаграждение за месец юли
2019 г. от 377,87 лв., частично до 65,74 лв. от 75,60 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и не му е заплатил обезщетението за
командироване за периода 12.07.2019 г. – 26.07.2019 г. в претендирания размер
от 792,11 лв., поради което искът с правно основание чл.128, т.2 КТ следва да
бъде отхвърлен, искът с правно основание чл.224, ал.1 КТ – частично уважен до
сумата от 9,86 лв., а искът по чл.215, ал.1 КТ – уважен изцяло.
На основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в частта по присъденото
обезщетение по чл.215, ал.1 КТ.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на уважените искове в общ размер 64,40 лв. (50 лв. за иска по
чл.215, ал.1 КТ и 14,40 лв. съразмерно на уважената част от иска по чл.224,
ал.1 КТ) и възнаграждението на вещото лице, съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 96,78 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Останалите съдебни разноски, пропорционални на отхвърлената
част от исковете на освободения от заплащане на такси и разноски ищец, следва
да останат за сметка на съда.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства реално да са сторени разноски в размер на 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, от които пропорционално му се следват 387,11 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
присъждане на разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства реално
да са сторени разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно му се следват 177,41 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Б.К., ЕГН **********,*** срещу "ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление с*********, представлявано от управителя М.К.Б. иск за заплащане на сумата от 377,87 лв /триста седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2019 г.
до 28.07.2019 г. по трудов
договор № 27/23.05.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ШАНС
– М. Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с*********,
представлявано от управителя М.К.Б. да
заплати на Н.Б.К., ЕГН **********,*** сумата
от 9,86 лв. /девет лева и осемдесет
и шест стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 27/23.05.2019 г., ведно със законната лихва от
24.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 9,86 лв.
/девет лева и осемдесет и шест стотинки/ до претендираните 73,04 лв. /седемдесет
и три лева и четири стотинки/, или за сумата
от 63,18 лв. /шестдесет и три лева и
осемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление с*********, представлявано от управителя М.К.Б. да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********,***
сумата от 792,11 лв. /седемстотин
деветдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
командировка за периода от 12.07.2019 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната
лихва от 24.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението
в частта по присъденото обезщетение за командировка.
ОСЪЖДА ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление с*********, представлявано от управителя М.К.Б. да заплати по сметка на Районен съд –
Горна Оряховица сумата от 161,18 лв. /сто шестдесет и един лева осемнадесет стотинки/, представляваща държавна
такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, както
и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление с*********, представлявано от управителя М.К.Б. да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********,***
сумата от 387,11 лв. /триста осемдесет
и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********,*** да заплати на ШАНС – М. Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление с*********, представлявано от управителя М.К.Б. сумата от 177,41 лв. /сто седемдесет и
седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: