РЕШЕНИЕ
№ 839 дата 24 юни
2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІII-ти състав,
в публично заседание на 09 юни 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Д. Ф.
Прокурор: Христо Колев
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 773 по описа за 2022г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Марвет-67” ЕООД, гр.Свети Влас против Решение №
83/21.03.2022г., постановено по НАХД № 752/2021г. по описа на Районен съд –
Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-003064 от
17.08.2021г. издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – Сливен, с
което, на касатора, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.416,
ал.5 във вр. чл. 414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1500лв.
Съдебно решение се обжалва като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът оспорва
съставомерността на вмененото му деяние и възразява, че съдът не е допуснал и
анализирал относими доказателства, поради което решението е било постановено
при неизяснени факти. Излага доводи за приложение на чл.415в от КТ. Иска
отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството, който
моли за отмяна на наложената санкция.
Ответникът
по касация се представлява от юрисконсулт, който моли за оставяне в сила на
решението.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът
„Марвет-67” ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, не
е изплатил трудовото възнаграждение на лицето Ваня Петрова на длъжност
„готвач“, в ресторант „Морски дар“ в гр.Несебър, стопанисван от него, дължимо
за месец юни 2021г. в размер на 479,70лв. и платимо до 25.07.2021г., с което е
нарушил чл.128, т.2 от КТ. За извършеното нарушение е съставен АУАН № 20-003064/08.08.2021г., като на
основание съдържащите се в акта фактически констатации е издадено и обжалваното
НП. Районният
съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че
установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране
отговорността на работодателя на соченото основание, с оглед на което потвърдил
НП.
Съдът не констатира обжалваното съдебното решение да
страда от сочените от касатора пороци и при постановяването му е съобразено с
нормите на материалния закон и процесуалните правила.
Данните
по делото сочат, че касаторът не е изплатил своевременно трудовото
възнаграждение на Ваня Петрова, на длъжност „готвач“ в стопанисвания от
него търговски обект – ресторант „Морски дар“, гр.Свети Влас, комплекс „Етара
1“, като констатациите в тази насока са обективирани в съставения протокол за
извършена проверка на 03.08.2021г. Безспорно се касае за противоправно бездействие на
работодател, който не заплаща трудово възнаграждение в установените срокове, в
случая възнаграждение за м.юни, което следва да бъде платено до 25-то число на
следващия месец и процесното изпълнително деяние, така както е описано в
АУАН и в НП, правилно е квалифицирано като нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
съгласно която разпоредба
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Правилно е прието от
въззивния съд, че дружеството е извършило административно нарушение на
трудовото законодателство, което се санкционира на основание чл.414, ал.1 от КТ, така както е процедирал и административнонаказващият орган. Отговорността
на касатора е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в случая са без
значение причините поради които задължението не е изпълнено. Поддържаните от
касатора твърдения за заплащане на служителката Петкова на сумата от 600лв. на
ръка към дата 04.07.2021г., за която сума се твърди, че представлява дължимото
трудовото възнаграждение на лицето, която сума дори го надхвърля, останаха
изолирани и неподкрепени с доказателства и се преценяват като защитна теза.
Оплакването, че съдът не е допуснал свидетел да докаже този факт е
неоснователно, тъй като плащането на трудово възнаграждение не се доказва със
свидетелски показания. Възражението за по-късно заплащане на възнаграждението,
обосновано с обстоятелство, че дружеството все пак е изпълнило даденото в тази
насока задължително предписание и работникът не е претърпял вреди, не
обосновава извод различен от изложения.
С даването на задължителни предписания
по чл.404, ал.1, т.1 от КТ
не отпада отговорността на дружеството за извършеното административно
нарушение, като неизпълнението на предписанията е самостоятелно нарушение и в
този смисъл изпълнение на дадено предписание не представлява отстраняване на
нарушението по смисъла на чл.415в от КТ. Хипотезата на чл.415в от КТ, на която се
позовава касаторът, е неприложима, тъй като за да бъде приложена тази норма са
необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. Незабавното отстраняване означава отстраняване в момента на
проверката, поради което и не е възможно да бъде приложено при всички видове
нарушения. Също така, след като служителката е била лишена от полагащото й се
трудово възнаграждение за период от 11 дни, за нея безспорно са налице вредни
последици, които не могат да бъдат преодолени и отстранени чрез последващите
действия на работодателя.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХІIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83/21.03.2022г.,
постановено по НАХД № 752/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: