№ 13355
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110105357 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявени от М. Н. И. искове срещу ВЕНЦЕСЛАВ А. С., П. А. С. и
Т. В. С. за признаване на установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 94 кв.
м. от имот с идентификатор № 68134.503.5931, находящ се в гр. София, м. Бенковски, която
част от имота е разположена в източната част от имота и граничи на изток с имот с
идентификатор 68134.503.2559, на юг с имот с идентификатор 68134.503.1303 и на север с
имот с идентификатор 68134.503.5932, на основание завещателно разпореждане, а
евентуално на основание давностно владение. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е придобил право на собственост върху дворно място находящ се
в гр. София, м. Бенковски с площ от 450 кв. м. въз основа на нотариален акт № 56, том 4,
дело № 792/1991 г., а евентуално на основание давностно владение от 1991 г. Въз основа на
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140, т. 1, рег. № 1106, дело № 124/2005
г. на нотариус Антони Гетов, Александър Борисов С.- собственик на съседен имот, починал
и праводател на ответниците бил нанесен в АГКК с частични права върху имота на ищеца,
като част от съседния имот се застъпва с притежавания от ищеца имот, образувайки
съсобственост върху 94 кв. м. Ответниците като наследници на Александър С. били
съсобственици на съседния имот при квоти 1/3 ид. ч. на всеки един от тях. С кадастралното
нанасяне на права върху имота на ищеца, ответниците били оспорили правото на
собственост на ищеца. Моли за уважаване на предявения иск относно процесната реална
част от поземления имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Признават иска. Не
1
оспорват, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.503.5931, вкл.
на процесните 94 кв. м. и, че владее имота повече от 10 години. Молят на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени върху ищеца.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК;
С доклада на делото, обективиран в определение от 30.08.2022 г. като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че М. Н. И. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.503.5931, вкл. на процесните 94 кв. м., намиращи се в
източната част от имота.
Относно правото на собственост на ищеца по делото е представен нотариален акт за
собственост по завещание № 56, том IV, дело 792/1991 г. от 16.04.1991 г., с който М. Н. И. е
признат за собственик на дворно място, находящо се в гр. София, м. Бенковски,
съставляващо имот планоснимачен № 242 от кв. 59 и 60 по плана на гр. София, с площ от
450 кв. м., въз основа на саморъчно завещание по н. д. № 488/1962 г. на нотариус при СРС.
Представен и нотариален акт за собственост № 84, том VI по дело № 655/1962 г., с който на
основание давност, наследство и делба М. Георгиев Тодоров е признат за собственик на
дворно място с къща и стопански постройки, цялото застроено и незастроено от 1445 кв. м.,
съставляващо имот пл. № 2 от квартал 59 на гр. София. Не се спори, че М. Георгиев Тодоров
е дядо на М. Н. И., а от СТЕ се установява, че имот пл. № 2 от квартал 59 на гр. София по
плана, одобрен със заповед № 2313 от 08.05.1956 г., включва имот планоснимачен № 242 от
кв. 59 и 60 по плана на гр. София, с площ от 450 кв. м., съобразно кадастралната основа от
23.08.1984 г. Имот с планоснимачен № 242 съобразно заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор
68134.503.5931. Поземлен имот с идентификатор 68134.503.5931 е нанесен в кадастралната
карта като два поземлени имота с идентификатори 68134.503.1302 и 68134.503.3188. Именно
за спорната реална част е отреден проектен идентификатор 68134.503.3188.
В СТЕ вещото лице изследва разположението на имотната граница по различните
действащи планове. Според заключението на вещото лице кадастралната карта следва да
отрази границите на имоти 242 и 243А по последния одобрен кадастрален план,
кадастралната карта е незаконосъобразна, когато границите на имота са отразени в
отклонение от последния одобрен кадастрален план. Поземлен имот 68134.503.3188 от 94
кв. м. и поземлен имот 68134.503.1302 от 371 кв. м. от запад /по КККР от 2011 г.
представляващи заедно ПИ с идентификатор 68134.503.5931/ следва да бъдат отразени в
кадастралната карта на името на ищеца. Поземлен имот с идентификатор 68134.503.2559 от
783 кв. м. следва да бъде отразен в кадастралната карта на името на ответниците,
наследници на Александър Борисов С.. Спорният четириъгълник от 94 кв. м. с проектен
идентификатор 68134.503.3188 е част от имот 242, кв. 59, т. е. част от имота на ищеца М. Н.
И.. Заключението на вещото лице не е оспорено. Представеното по делото заключения е
обосновано и следва да бъде кредитирано.
2
От показанията на свидетеля Елисавета И.а се установява, че процесният имот е
наследствен, бил е владение на дядо му на М., след това на наследниците на дядо му, а след
смъртта на неговите родители ищецът е владеел имота. Имотът има стара ограда. Преди 2
години при деклариране на имота се налагало да се вадят кадастрални скици, тогава се
установила спорната реална част от имота.
Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е
заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или
изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за
поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри,
или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка
в одобрената кадастрална карта – т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.
д. № 8/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Ответниците с отговора на исковата молба са направили признание на предявения
иск. Искането за постановяване на решение при признание на иска се прави в срок до
приключването на съдебното дирене, за да може съдът да прецени дали са налице
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК и да се произнесе по
направеното искане, като прекрати съдебното дирене. В случая конкретно искане за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК не е направено, поради което и съдът не
следва да се произнася с решение при признание на иска.
Признанието на факти от ответниците, представлява доказателствено средство /арг.
от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда. При съвкупната преценка на
доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че спорната реална част от 94
кв. м. /с проектен идентификатор 68134.503.3188/ следва да е отразена в кадастралната карта
на името на ищеца, тъй като е част от ПИ с идентификатор 68134.503.5931 /преди това имот
242, кв. 59/.
Оттук предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Повод за завеждане на делото са дали ответниците, които са подали възражение с вх.
№ 29.01.2021 г. пред АГКК - л. 12. От друга страна, макар и в исковата молба да се съдържа
признание на предявения иск, то в хода на устните състезания ответникът С. заявява, че
ответниците имали информация, че това място е тяхно, както и, че имат документ за този
имот. Не е налице хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да се възложат в тежест
на ответниците. Ищецът е ангажирал списък по чл. 80 ГПК. С ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че съдебни разноски се присъждат, когато
страната реално е направила разноски. Разноски се присъждат само когато е доказано
извършването им, което следва да бъде документално установено с банкови документи, а
при заплащане в брой - със самия договор за правна защита и съдействие, имащ в този
3
случай характер на разписка. До приключването на устните състезания по делото следва да
бъдат представени доказателства за понасянето на тези разноски - определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 39 от 27.02.2020
по гр. д. 3666/2019 г. на I г. о. на ВКС, определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. №
102/2012 г., II г. о. на ВКС. До приключването на устните състезания по делото не са
представени доказателства за направата на разноски в размер на заплатено адвокатско
възнаграждение за подготовка на документи пред АГКК и такса вписване на ИМ в АВ
/внасянето на такса вписване не е отразено и от Службата по вписвания на поставения върху
исковата молба печат/, поради което и на ищеца не следва да се присъждат тези разноски,
поради липсата на доказателства за направата им.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3600 лв. Ответниците са оспорили размера на възнаграждението, като са заявили, че същото
е много високо. Подобно оспорване има характер на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съобразно данъчната оценка, представена по делото – л. 9, то по съразмерност цената на
иска само относно спорната реална част от 94 кв. м. е 1584.76 лв. Ход на делото по
същество е дадена на 31.10.2022 г., а договорът за правна защита и съдействие е от м.02.2022
г., поради което и приложими са разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения преди измененията от 4.11.2022 г.
При преценката на фактическата и правната сложност на делото съдът намира възражението
за основателно. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете,
вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на
въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството. Настоящото дело не се отличава с правна и
фактическа сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание в период по-малък от
година, ответниците не са оспорили фактите, изложени в исковата молба, поради което и с
оглед чл. 7, ал. 5 от Наредбата заплатеното адвокатско възнаграждение на ищеца следва да
бъде намалено до 600 лв.
Оттук и на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена ДТ в размер на 79.10
лв., депозит за СТЕ 400 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. или
общо 1079.10 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от М. Н. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. Бенковски, ул. Лазар Михайлов № 91 срещу Т. В. С., ЕГН **********,
4
Венцеслав А. С., ЕГН ********** и П. А. С., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. София,
кв. Бенковски, ул. „Северна“ № 1, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Н. И., е собственик
на основание завещателно разпореждане на реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.503.5931 по КККР, oдобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 465 кв. м., която реална част е заключена между
точки 2-3-4-5-2 на комбинирана скица № 2 от заключението на приетата СТЕ - лист 48
от делото и е с площ от 94 кв. м. /за която реална част е отреден проектен идентификатор
68134.503.3188/, заснета неправилно в кадастралната карта, като съсобствена с ответниците
Т. В. С., Венцеслав А. С. и П. А. С., притежаващи съседния поземлен имот с идентификатор
68134.503.2559.
Комбинирана скица № 2 от заключението на СТЕ - лист 48 от делото, подписана
от съдията, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН **********, Венцеслав А. С., ЕГН ********** и П. А. С.,
ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. София, кв. Бенковски, ул. „Северна“ № 1, да
заплатят на М. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Бенковски, ул. Лазар
Михайлов № 91, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1079.10 лв. – разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5