Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи март, през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 266/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от К.Н.К.,***, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 09/17.01.2019
г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Русе, с което
за нарушение по чл.21а, ал.2, вр. ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ и на осн. чл.48,
ал.1 от Закона за храните му било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00
лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, изпращат процесуален представител, който
поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и
законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
За жалбоподателят, редовно призован, се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателно
постановление, като излага аргументи за неправилно определяне субекта на
нарушението.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2018 г.,
свид. И.Ж. и Л.А.– инспектори в Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Русе извършили проверка в млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, бул. “Трети
март“ № 51, стопанисвано от „Дунавска млечна компания“ ООД.
В хода на
проверката, инспекторите от ОДБХ-Русе констатирали, че в дружеството са
издавани документи, свързани с изискванията за проследимост на храните, с
несъответстваща и липсваща информация, а именно – в дневник за експедиция на
готовата продукция били водени записи само до 28.09.2018 г., като липсвали
такива след тази дата и до 11.10.2018 г.; представен бил кочан с търговски
документи на „Сирма приста“ АД със записи до м.юли, 2018 г., независимо, че
това дружество било дерегистрирано от 2016 г.; представен бил търговски
документ на „Дунавска млечна компания“ ООД, който не бил отразен в дневника за
изходящ контрол на предприятието; представени били търговски документи, които
не съответствали по име на оператора и номера, със записите в технологичният дневник;
в технологичният дневник не били отразени количествата суровина и готов продукт
за партидите кашкавал от 05 и 07.10.2018г. и за саламурено сирене от 04.10.2018
г.
При така
установеното, свид. Ж. преценил, че е налице нарушение на чл.21а, ал.2 от ЗХ,
поради това, че в „Дунавска млечна компания“ ООД не била въведена и прилагана стриктна
система и процедура за събиране и съхраняване на информация, с която да се осигури
възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени
за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички
етапи на производство, преработка и дистрибуция. Преценил, че отговорността за
това нарушение следва да бъда понесено от жалб. К.К., в качеството му на
управител на „Дунавска млечна компания“ ООД, поради което съставил против него
АУАН, за извършено нарушение по чл.21а, ал.2 от ЗХ.
Въз
основа на този акт, директора на ОДБХ гр. Русе, издал обжалваното наказателното
постановление, с което за това нарушение и на осн. чл.48, ал.1 от ЗХ на К.Н.К. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество,
се явява основателна.
Съобразно чл.21а,
ал.1 и ал.2 от ЗХ, производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят
възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени
за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички
етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта: 1. изискват и
съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани
с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за
които се предполага, че ще бъдат вложени в храни; 2. съхраняват информация за
производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти
/ал.1/ и за изпълнение на изискванията на ал.1 производителите и търговците на
храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на
информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при
поискване /ал.2/.
Анализът на тези
норми налага извода, че субектите за които възникват правата и задълженията и
съответно, които следва да понесат административно-наказателната отговорност за
осъществено нарушение при осъществяване на дейността им, са производителите и търговците на храни.
Несъмнено, в
конкретният случай, съобразно легалните дефиниции за „производител на храни“ /т.48/ и „търговец на
храни“ /т.61/ в §.1 от ДР на ЗХ, субекта, за който възникват правата и
задълженията въведени с нормите на чл.21а, ал.1 и ал.2 от ЗХ се явява
юридическото лице „Дунавска млечна компания“ ООД, респективно, това юридически
лице е и субекта на административнонаказателна отговорност за нарушение по тези
текстове.
От обстоятелствената
част на НП става ясно, че административно-наказателната отговорност на К.К.
била ангажирана за това, че като управител на „Дунавска млечна компания“ ООД е допуснал издаването на процесните документи
с несъответстваща или липсваща информация /обстоятелство, което междувпрочем
отсъства в съставеният АУАН/.
В същото време, според
разпоредбата на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите
се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. По
аргумент от нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН административно-наказателната
отговорност е лична и е налице само при виновно извършено деяние, което е
обявено от закона за административно нарушение. Това е основен принцип в
административнонаказателното право. Изключение от него е уредено с разпоредбата
на чл.24, ал.2 от ЗАНН, съгласно който за административни нарушения, извършени
при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат
извършени. За да се приложи обаче институтът на допустителството следва
чрез изрична разпоредба в специалния закон да е предвидена такава хипотеза /като
пример разпоредбата на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето/. В случая
обаче това не е така. Нито материалноправната норма на чл.21а, ал.2, вр. ал.1 от ЗХ, посочена като нарушена, нито санкционната
разпоредба на чл.48, ал.1 от ЗХ, приложена от наказващия орган, предвиждат изключение
от основния принцип, тъй като в нито една от тези норми, не е предвидена
възможност да бъде санкционирано физическо лице, което е допуснало извършването
на нарушението.
Изложеното дотук
дава основание на Съда да приеме, че в случая неправилно е определен субекта на
нарушението, съответно неправилно към административнонаказателна отговорност
бил привлечен управителя на „Дунавска млечна компания“ ООД – жалб. К.К., в
качеството му на допустител на твърдяното нарушение.
По тези съображения
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
09/17.01.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Русе, с което за нарушение по чл.21а, ал.2, вр. ал.1 от Закона за храните и
на осн. чл.48, ал.1 от Закона за храните на К.Н.К.,***, ЕГН-********** било
наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: