№ 142
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Г. В. Г., чрез процесуалния му представител адв.М.Ж.,
против решение №226/24.02.2023г., постановено по гр.д.№2786/21г. по описа
на ВОС, гр.о., с което: 1/ е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против К. И. И.
иск за прогласяване за нищожен сключеният между тях договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№188, том III, рег. №12783, дело №548/2021г. от
13.09.2021г. на нотариус О. Ст. - с район на действие ВРС, рег.№196 на НК,
вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., с
който ищецът Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой недвижим имот, а
именно: Апартамент №4, със застроена площ 97,04 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.3511.134.2.4 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г.,
находящ се в гр.В., ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ
се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с
тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - * и *, под обекта - * и *, над обекта - *, ведно с прилежащата
изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34 кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите
части на жилищната сграда с идентификатор № 10135.3511.134.2, в която се
1
намира самостоятелният обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 10135.3511.134, за сумата от 30 000лв., като съглашение, с
което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на вещта, като начин за удовлетворение на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, на осн. чл.152 от
ЗЗД, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД; 2/ е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против К. И.
И. евентуален иск за унищожаване на сключения договор за покупко-
продажба, обективиран н.а.№188, том III, рег.№12783, дело №548/2021г. от
13.09.2021г. на нотариус О. Ст. - с район на действие ВРС, рег. №196 на НК,
вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., с
който ищецът Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой недвижим имот, а
именно: Апартамент №4, със застроена площ 97, 04 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.3511.134.2.4 по КККР,
одобрени със Заповед № РД -18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г.,
находящ се в гр.В., ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ
се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с
тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - * и *, под обекта - * и *, над обекта - *, ведно с прилежащата
изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите
части на жилищната сграда с идентификатор № 10135.3511.134.2, в която се
намира самостоятелният обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 10135.3511.134, за сумата от 30 000лв., поради умишлено
въвеждане в заблуждение, както от страната по договора, така и от трето
лице, като страната по договора е знаела за измамата, на осн. чл.27, вр. чл.29
от ЗЗД; 3/ е признато за установено в отношенията между Г. В. Г. и К. И. И.,
че К. И. И. е собственик на следния недвижим имот, а именно: Апартамент
№4, със застроена площ 97,04 кв.м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.3511.134.2.4 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД -18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.В.,
ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ се от: входно антре,
дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с тоалет, тоалетна и два
балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - * и *,
под обекта - * и *, над обекта - *, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“
с площ 4, 34кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната
сграда с идентификатор № 10135.3511.134.2, в която се намира
самостоятелният обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 10135.3511.134, въз основа на договор за покупко-
2
продажба обективиран в н.а.№188, том III, рег. №12783, дело №548/2021г. от
13.09.2021г. на нотариус О. Ст. - с район на действие ВРС, рег. №196 на НК,
вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., и
Г. В. Г. осъден да предаде владението му на К. И. И.; 4/ е осъден Г. В. Г. да
заплати на К. И. И. направените по делото разноски в размер на 5 968,33 лв.,
от които сумата от 5 200лв. разноски за един адвокат защитник.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи предявеният иск главен иск, евентуално се уважи
предявеният евентуален иск, както и се отхвърлят насрещните искове.
Въззиваемият К. И. И. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Г.З. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 17.01.2022г.
ищецът Г. В. Г. излага, че е собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.В.,
ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, ап.*, представляващ по КККР на гр.Варна, одобрени
2008г., самостоятелен обект/апартамент/ с идентификатор 10135.3511.134.2.4,
придобит по наследяване от В. Г. Д., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., а от
последния, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№56/03.10.2006г.През 2021г. ищецът имал нужда от парични средства и негов
познат го запознал с лицето Д., по прякор „Лихваря“.Няколко пъти вземал от
него заеми от по 1 000лв. и така общо 5 000лв.Тогава заемодателят му казал,
че му дължи общо 10 000лв., защото лихвата била 100%.Ищецът очаквал в
средата на септември да му се роди дете и спешно му трябвали средства.Д. му
казал, че ще му даде още 10 000лв., но трябва да му върне общо 30 000лв. и да
плаща месечна лихва.Като гаранция за връщане на сумата поискал да си
заложи апартамента и му казал, че когато върне сумата ще освободи
залога.Ищецът спешно се нуждаел от средства и се съгласил.За да стане по-
бързо сделката, Д. го завел до СГКК-Д. за снабдяване със схема на
апартамента и до данъчната служба на о. В. за снабдяване с данъчна
оценка.На 13.09.2021г. Д. дошъл с още един човек в апартамента, който
тогава ищецът видял за първи път, казвал се К. И., и заедно се качили в
колата на Д., а майка му и приятел на ищеца се качили в тяхната кола и ги
следвали, защото по-късно трябвало да отидат при жена му, която родила на
*г.По пътя Д. му казал, че трябва да прехвърли апартамента на К., с когото
така работили, а когато върне парите К. ще му прехвърли апартамента
3
обратно.Обяснил, че пред нотариуса ще направят покупко-продажба с К.,
защото няма как апартаментът да се залага.К. потвърдил, че с Д. работят
заедно и, че няма проблем, когато върне парите на Д., да му върне
апартамента.Д. казал, че заради сделката трябва да минат през банка и
официално да му преведат 30 000лв., за да покажат на нотариуса платежното
нареждане.Отишли в „Р./Б./“ЕАД, клон Тр., находящ се в гр.Варна, на
бул.“*.*“.Майката на ищеца и приятелят му изчакали отпред, а ищецът, К. И.
и Д. влезли в банката.Там Д. извадил 30 000лв., подредени в три пачки и ги
внесъл от името на К. по сметка на ищеца.След това отишли при нотариус
О.Ст..След подписване на нотариалния акт /н.а.№188/13.09.2021г./ се върнали
в банката.Ищецът изтеглил сумата от 30 000лв. и още на касата Д. си ги
взел.Когато излезли от банката отново потвърдили уговорката, че в момента,
в който върне парите, К. ще му върне обратно апартамента.Няколко дни по-
късно ищецът намерил купувач на апартамента, предложил му добра цена, с
част от която щял да може да върне заемите на Д., а с останалата да си закупи
по-малко жилище.Свързал се с Д. и той му заявил, че няма проблем, но К. бил
в чужбина и трябвало да изчакат две седмици докато се върне.След две
седмици го потърсил отново, но тогава Д. му заявил, че апартаментът няма да
се продава, че го е купил за себе си.Тогава ищецът разбрал, че е бил измамен,
защото Д. и К. го уверявали, че договорът за продажба е сключен само като
обезпечение /гаранция/ и, че като върне заема, ще му се върне обратно
собствеността, а реално двамата са нямали никакво намерение да му се върне
обратно собствеността.Д. и му казал, да не рови, защото щяла да му се случи
случка.
На осн. чл.152 от ЗЗД съглашението, с което се уговаря предварително, че
ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на
вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително
начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в
закона, е недействително.Договорът, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г.,
съставлява такова съглашение, поради което е нищожен като сключен в
противоречие със закона.Предвид изложеното, претендира да бъде прогласена
нищожността на сключения с ответника К. И. И. договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г.В условие
на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, твърди, че същият договор
е унищожаем, като сключен чрез измама, т.к. Д. и К. И. го въвели в
заблуждение, че прехвърлянето на апартамента е само като гаранция за
връщане на заема на Д. и, че веднага след връщане на сумите собствеността
ще бъде прехвърлена обратно от ответника на ищеца, докато в
действителност ответникът не е имал никакво намерение да му върне
собствеността след погасяване на задължението.Предвид изложеното,
претендира, в условие на евентуалност, договор за покупко-продажба на
4
недвижим имот, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г., да бъде
унищожен.
Ответникът К. И. И. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Твърди, че с процесния договор за покупко-продажба е придобил
собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор
10135.3511.134.2.4 за договорената между страните продажна цена в размер
на 30 000лв., изцяло заплатена от ответника купувач на ищеца продавач по
банков път преди подписване на договора.Действителната воля на страните е
тази, обективирана в нотариалния акт, представляващ официален
удостоверителен документ, ползващ се в материална доказателствена
сила.Ищецът ясно е съзнавал при подписване на договора, че се разпорежда с
недвижимия си имот за посочената продажна цена.Ако и да е имал невярна
представа за съдържанието на договора, то би била налице грешка в мотивите
за сключване на договора, а не измама.Ако не е бил съгласен с формулирания
предмет на договора е можел да не го подписва.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещни искове, както
следва.Твърди, че ищецът отказва да му предаде владението върху
придобития с договора, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г., недвижим имот,
който след сключване на този договор Г.Г. владее без основание, предвид
което претендира Г.Г. да бъде осъден на осн. чл.108 от ЗС да му предаде
владението върху самостоятелния обект с идентификатор
10135.3511.134.2.4.В условие на евентуалност-ако бъде уважена исковата
претенция на Г. В. Г. и бъде отхвърлен насрещният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС,
на осн. чл.34 от ЗЗД претендира Г. В. Г. да бъде осъден да му заплати: 1/
сумата от 30 000лв., представляваща заплатената по договора продажна цена;
2/ сумата от 2 035, 44лв., представляваща заплатен за сделката местен данък в
полза на о. В.; 3/ сумата от 67, 85лв., представляваща заплатена такса в полза
на Агенция по вписванията; 4/ сумата от 746, 09лв., представляващи
заплатени в полза на нотариус О.Ст. нотариални такси по сделката, ведно със
законна лихва върху главниците/общо 32 849, 38лв./, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В депозирания отговор по насрещните искове в срока по чл.131 от ГПК
ответникът по тях Г.Г. оспорва същите и моли да бъдат
отхвърлени.Поддържа, че поради нищожността на договора, обективиран в
н.а.№188/13.09.2021г., ищецът не е придобил собственост върху недвижимия
имот.Евентуално, ако договорът се унищожи, ищецът отново не би се
легитимирал като собственик, предвид което моли искът с пр.осн. чл.108 от
ЗС да бъде отхвърлен.Твърди, че не е получавал сумата от 30 000лв., т.к.
предоставените от лицето Д. 30 000лв. за извършване на превод по сметката
5
му от К.И., веднага след сделката са били изтеглени и върнати обратно на Д.,
а К.И. не е заплащал каквато и да било сума като продажна цена.Разноските
по сделката също са платени от Д..Не оспорва обстоятелството, че владее
процесния недвижим имот.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е главен иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.152 от ЗЗД,
евентуален иск с пр.осн. чл.29 от ЗЗД, насрещен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС и
евентуален насрещен иск с пр.осн. чл.34 от ЗЗД.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№56/03.10.2006г., В. Г.
Д. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент №4, находящ се в гр.В., ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с площ от 97,04
кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна-столова с кухненски кът, две
спални, баня с тоалет, тоалетна и два балкона, ведно с прилежащата изба №3
с площ 4, 34кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата.По
КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., недвижимият имот съставлява
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3511.134.2.4.В. Д. е починал на
*г.Негов единствен наследник по закон, низходящ, съгласно представеното
удостоверение за наследници, е ищецът Г. В. Г., който след смъртта на
наследодателя си се е легитимирал като едноличен собственик на
недвижимия имот.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г., Г.
В. Г. е продал горепосочения недвижим имот с идентификатор
10135.3511.134.2.4 на К. И. И. за сумата от сумата от 30 000лв., платена,
съгласно посоченото в акта, от купувача по банкова сметка на продавача
преди подписване на нотариалния акт.Посочената в акта данъчна оценка на
продавания имот възлиза на 67 847,90лв.
Съгласно представената вносна бележка от 13.09.2021г., издадена от
„Р./Б./“ЕАД на посочената дата, в 11, 46ч., по сметка на Г. В. Г. в „Р./Б./“ЕАД
е внесена в брой от наредителя К. И. И. сумата от 30 000лв. с посочено
основание „покупка апартамент“.Съгласно представеното извлечение от
посочената във вносната бележка банкова сметка на Г.Г. в „Р./Б./“ЕАД,
внесената на 13.09.2021г. сума в размер на 30 000лв. е изтеглена от сметката
на каса също на 13.09.2021г.
Съгласно показанията на св.Д. Н., при разпита му пред
първоинстанционния съд, същият се запознал с Г.Г. през м.септември
2021г.Тогава свидетелят търсил да си закупи жилище и от свои
6
служител/съученик на ищеца/ разбрал, че Г. Г. продава апартамента
си.Свидетелят посетил апартамента няколко пъти, харесал го, и достигнали
договорка да го закупи за цена около 95 000-96 000 евро.Г. му казал, че преди
няколко дни апартаментът е заложен при някакъв лихвар - Д. Лихваря, когото
свидетелят тогава не познавал, но обяснил, че няма проблем, т.к., когато
върне парите, ще му бъде върнат обратно апартаментът.Свидетелят поискал
да се увери, че нещата стоят точно така, и се разбрали Г. да се обади на
Д..Когато свидетелят разговарял с Д./Д./ от телефона на Г., пуснат на
високоговорител, той му казал, че апартаментът е прехвърлен на някакъв
негов човек - познат, приятел, работник или нещо такова, казвал се К., който
щял да се прибере след една седмица от чужбина, казал, че няма абсолютно
никакъв проблем, когато му се върнат парите /22 000лв.-23 000лв. към този
момент/ да върне апартамента на Г..Когато свидетелят обяснил, че иска да
купи апартамента и го попитал отново така ли стоят нещата - „ако ти бъдат
върнати парите, ще върнеш апартамента“, Д. казал „няма абсолютно никакви
проблеми, когато ми се върнат парите, връщам апартамента“.Обяснил, че
накарал Г. да прехвърли апартамента на К., защото нямало как да го пише на
негово име.След това продължили да се чуват с Д./Д./, защото трябвало да се
върне К. от чужбина, за да се извадят документите за сделката.Д. обяснил
през следващата седмица, че К. се прибирал до ден два, после, когато се
обадил, обяснил, че се забавили някакви полети.Свидетелят продължил да
звъни, но Д. спрял да му вдига.След седмица му вдигнал и Д. му казал „ела да
се видим най-добре на място да се разберем как да оправим нещата“.Поканил
го да отиде в с.Т..Когато свидетелят отишъл в с.Т. с негов приятел, Д. бил там
с още три момчета.Казал му с леко заплашителен тон изобщо да не се гласи
да вземе този апартамент, т.к. той няма да бъде върнат, да си търси друг.Казал
„ние сме направили една схема с него, не се меси, няма защо да се разправяш
изобщо, потърси си друг апартамент, ние този апартамент няма да го
върнем“.
Свидетелят Д. Н. е преразпитан пред настоящата инстанция, като
показанията му са в идентичен смисъл.Изложил е и, че понастоящем не си
търси вече апартамент, защото си е закупил такъв, както и, че година след
процесната сделка, братът на свидетелят е закупил от ищеца и неговия чичо
техен наследствен имот, както и, че се занимава с отдаване на коли под наем,
таксита и заложни къщи
Съгласно показанията на св.Ив. Ст., ценени при условията на чл.172 от
ГПК, предвид родствената й връзка с ищеца/негова майка/, синът й си
заложил апартамента, понеже му трябвали пари-родила му се дъщеричка на
*г.Г. намерил пари от един лихвар-Д./Д./, от когото и преди е вземал пари на
заем/около десетина пъти го е виждала в апартамента/, но сега Д. поискал да
7
се заложи апартаментът, защото парите стават много.На 13.09.2021г., около
11ч., Д. взел Г. от апартамента, бил заедно с още едно момче и отишли заедно
до „Р./Б./“ЕАД.Свидетелката и един приятел на сина й ги последвали с друга
кола, но не влезли с тях в банката.След това Г. и Д. отишли при нотариус, но
не знае какво са подписвали.После Г. й казал, че изобщо не е взел пари, Д. си
ги е вземал.
Съгласно показанията на св.Д. Д., при разпита му пред
първоинстанционния съд, същият познава К. И. от с.Т., т.к. и двамата са от
там.С Г. ги запознал през 2021г. техен общ приятел - Кр. Г..С Кр. два-три
пъти пили кафе в апартамента на Г., но тогава не са водили разговори в
присъствие на майка му.Никога не е дава пари на заем на Г..След известно
време Г. му се обадил и му предложил да му закупи апартамента за 30 000лв.,
но т.к. свидетелят нямал тогава такава възможност, казал, че ще попита свои
приятели.К. се бил прибрал от Л..К. не е ходил със свидетеля в апартамента
на Г., срещнали се пред кооперацията и се разбрали.К. казал на Г. да си
подготви документите за сделката.Г. помолил свидетеля да отидат до Д. за
скици, защото тук се чакат по-големи опашки и той го завел.В деня на
сделката свидетелят и К. взели Г. с кола от апартамента, после отишли в „Р.
/Б./“ЕАД, където К. превел парите по сметка на Г..Банковата служителка
питала К. за произхода на парите и К. казал, че са от спестявания от
заплати.След превода с бордерото отишли и изповядали сделката/покупко-
продажба/ пред нотариус О.Ст..Нотариусът прочел нотариалния акт и К., и Г.
се подписали.К. купил апартамента без да го гледа.След сделката Г. изтеглил
парите от банката, взел ги от гишето и помолил свидетеля да му ги държи, за
да не му ги дръпне някой от ръцете, и помолил да му ги даде в колата.После в
колата свидетелят му ги върнал.Виждал е свидетелят Д. Н. покрай Г., някакъв
приятел е, не знае точно, не е водил разговори с него, не са се срещали без да
присъства Г., разминавали са се по улиците.Не знае защо Г. продължава да
живее в апартамента.
Свидетелят Д. Д. е преразпитан пред настоящата инстанция.Освен
изложеното пред ВОС, излага, че той е ходил заедно с Г., без К., за
предварителното уговаряне на сделката при нотариуса, защото К. сигурно е
имал някаква работа/не му е бил представител, просто живеят в едно село и
му е помагал/, а при този нотариус отишли, защото и преди е минавал сделки
с него по повод негов личен имот.В банката бил с К. и Г., защото е техен
приятел, но понастоящем вече не е приятел с Г..Заявява, че не познава
свидетеля Д. Н..
Съгласно показанията на св.В. К. същият не познава К. И. и Г. Г., познава
Д..Виждал е Г. един път-лятото на 2022г., в с.Т., пред дома на Д..Тогава минал
Г. и говорили с Д. за някакви пари, че имал предложение, някакви 5 000лв. да
8
му дадат отгоре, К. да му даде, за да си изтегли иска от съда.Д. му отговорил,
че не е той човека, че трябва да отправи този въпрос към К..Доколкото
свидетелят знае, Д. не е толкова богат, че да дава пари за лихва.
На извършената пред настоящата инстанция очна ставка между
свидетелят Д. Н. и свидетелят Д. Д., последният заявява, че не познава Д. Н.,
не се сеща да е говорил по телефона с него, не са се срещали лично в центъра
на с.Т., може и да го е виждал, но не си спомня.
Последователно в практиката на ВКС е застъпено становището, че сделка,
сключена в хипотезата на чл.152 от ЗЗД е абсолютно нищожна и не поражда
целените с нея правни последици.Тази сделка е резултат на конкретно
съглашение между страните /кредитор и длъжник/ по друго облигационно
правоотношение и цели удовлетворяването на вземането на кредитора по
начин, различен от установения със закона, т.е. уговорката по сделката
противоречи на императивен правен регламент - решение №788/04.01.2011г.
по гр.д.№1741/09г. на ВКС, І г.о., решение №392/18.11.2012г. по гр.д.
№1487/10, ВКС, ІV гр.о., решение №62/20.07.2017г. по гр.д.№4283/16г. на
ВКС, ІІ г.о. и др.Практиката на съдилищата по приложението на чл.152 от
ЗЗД е уеднаквена с решение №92/06.04.2012г. по гр.д.№761/11г. на ВКС, ІІІ
г.о. относно времето на сключване на двете сделки - за заем и за прехвърляне
на имот, като начин на удовлетворение на кредитора по заемното
правоотношение.Сключеният окончателен договор за продажба с уговорка за
обратно изкупуване, при условие, че задължението по договора за заем бъде
изпълнено, би представлявал своеобразна фидуциарна обезпечителна сделка,
която поради забраната на чл.152 от ЗЗД е нищожна.
Относно допустимостта на свидетелските показания, когато страната
твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради
противоречие с чл.152 от ЗЗД, в преобладаващата си част формираната
съдебна практика приема тяхната допустимост - напр. решение
№377/16.02.2016г. по гр.д.№1160/15г., ВКС, IV гр.о., решение
№331/12.01.2016г. по гр.д.№1870/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №22/01.02.
2016г. по гр.д.№4447/15г., ВКС, IV гр.о., решение №226/08.12.2016г. по гр.д.
№1349/ 16г., ВКС, ІІІ гр.о., решение № 211/07.11.2017г. по гр.д.№4793/16г.,
ВКС, IV гр.о. Налице е практика и в обратния смисъл - напр. решение
№39/02.05.2018г. по гр.д.№ 1859/17г., ВКС, І гр.о.Настоящият състав споделя
първото от дадените разрешения, предвид което приема, че свидетелските
показания са допустими.
При наведени твърдения за нищожност на договор за покупко-продажба
като противоречащ на забраната на чл.152 от ЗЗД ищецът, чрез пълно главно
доказване, следва да установи факта на съществуващото съглашение, в което
е уговорен начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в
9
закона, а когато се твърди, че сделката за прехвърляне правото на собственост
върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да
установи твърдяното главно правоотношение и обезпечаването му с
прехвърления имот.Приема се в съдебната практика - напр. решение
№226/12.07.2011г. по гр.д.№921/10г., ВКС, IV гр.о., решение №31/9.03.2012г.
по гр.д.№502/11г., ВКС, III гр.о. на ВКС и множество други, че доказването е
процес по установяване на истината, а от своя страна пълното доказване може
да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства.Преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.Косвените доказателства
дават указание за основния факт само косвено.Те установяват странични
обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване
на основния факт.Във веригата от косвените доказателства се включват и
онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт.Главното доказване трябва винаги
да е пълно-да създава сигурно убеждение в истинността или неистинността на
дадено твърдение.Доказателствените средства са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти.Последните
са такива факти от действителността, от доказването на които може да се
заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна
норма, се е осъществил.За да се постигне чрез косвени доказателствени
средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността
на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Приема се в съдебната практика - напр. решение №60204/25.11.2021г. по
гр.д.№3376/20г., ВКС, ІІІ гр.о. и решение №461/11 от 16.01.2012г. по гр.д.
№1206/10г., ВКС, IV гр.о./последното с допуснато касационно обжалване по
въпроса „допустими ли са свидетелски показания, когато не се претендират
последиците на един договор, а установяването му е с оглед друго спорно
правоотношение“/, и, че когато страната твърди, че сделката за прехвърляне
на имот е сключена в нарушение на чл.152 от ЗЗД за обезпечение на заем, тя
следва да установи съществуването на заемното правоотношение.В този
случай не се претендира да се установят чрез гласни доказателства
последиците на договора за заем, поради което е неприложима и забраната по
чл.164, ал.1, т.3 от ЗЗД.Доказването на заемното правоотношение е с оглед
разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на
получен заем; да се заобиколи забраната на чл.152 ЗЗД, поради което за
установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЗД са
допустими всички доказателствени средства.
10
В настоящия случай се твърди, че главното правоотношение, включващо
няколко договора за заем, не е между страните по процесния договор, а между
прехвърлителя и свидетеля Д. Д..Независимо от изявленията на този свидетел,
че той никога не е давал заеми на ищеца, както и, че не познава свидетеля Д.
Н., съдът приема, ценейки в съвкупност всички събрани по делото гласни
доказателства, вкл. тези на свидетеля И.Ст., при условията на чл.172 от ГПК,
но и като непротиворечащи на останалия събран доказателствен материал/с
изключение цитираните показания на св.Д.Д./, че между ищеца и този
свидетел са съществували заемни правоотношения, вкл. обещан заем,
предвид необходими средства по повод раждането на дете на ищеца.Съдът
кредитира показанията на св.Д.Н., а не тези на св.Д.Д., предвид подкрепата на
първите показания от останалите събрани доказателства, вкл. и оглед чрез
възпроизвеждане в съдебно заседание пред въззивния съд на 2 бр. оптични
СD дискове, представляващи копия от иззетите от клон на „Р. /Б./“ЕАД,
находящ се в гр.Варна, бул.“*.*“№*, CD дискове, приложени като
веществени доказателства по ДП №128/22г. по описа на Първо РУ на ОД на
МВР - гр.Варна, които копия са предоставени по делото, въз основа на
постановление от 24.11.2022г. на ВРП по пр.пр.№14330/21г. по описа на
ВРП.Последната е била образувана по повод подадена тъжба от Г.Г. за
извършено на 13.09.2021г. престъпление по чл.209 от НК, производството по
която е прекратено с постановление на ВРП от 11.05.2023г./без данни за
влизането му в сила/, т.к. е прието, че се касае за граждански
взаимоотношения по повод покупко-продажба на недвижим имот, които
подлежат на разрешаване по гражданско-правен ред.
Относно допустимостта на посоченото веществено доказателство съдът се
позовава на практиката, формирана с решение №136/11.04.2011г. по гр.д.
№602/10г., ВКС, IV гр.о. и решение №50211/15.11.2022г. по гр.д.№4352/21г.,
ВКС, IV гр.о., последното с допуснат касационен контрол по
процесуалноправния въпрос „огледът на видеозапис по реда на чл.204 от ГПК
допустим способ ли е за събиране на доказателства“.
Съвкупно от огледа чрез възпроизвеждане на дисковете се установява, че
на 13.09.2021г., в 11, 12ч., в клона на „Р. /Б./“ЕАД, находящ се в гр.Варна,
бул.“*.*“№*, са влезли ищецът, ответникът и свидетелят Д.Д..Свидетелят Д. е
лицето, което наставлява ищеца и ответника за действията, които следва да се
извършат по повод внасяне на сумата по сметка на ищеца, води всички
разговори с банковите служители, вкл. обяснява на касиера каква операция
иска да се извърши и заплаща всички банкови такси, а ответникът К.И. стои
отстрани на гишето, говори почти през цялото време по телефона и не участва
в разговорите с банковите служители, влиза в кадър тогава, когато свидетелят
Д. му подаде за подпис изготвените от банков служител документи.След като
11
при преброяването на парите се установява от касиера, че сумата е 29 100лв.,
а не 30 000лв., свидетелят Д. изважда от джоба си пари, отброява сумата от
900лв. и я подава.На въпроса на касиера за произхода на сумата от 30 000лв.
свидетелят Д. заявява, че те са от спестявания от чужбина, от 5 години работа
в чужбина.След началното объркване, т.к. първоначално извършената банкова
операция е за лично внасяне на сумата от Г.Г. по сметката му в тази банка, Д.
обяснява „Ние ги внасяме, той ги внася от негово име“ и сочи ответника И. и
обяснява, че парите се превеждат от К. на Г. за покупка на апартамент, след
което касиерът обяснява, че това е следвало да му се каже по-рано и
извършва сторно на първата операция, за да се извърши последваща, при
която И. да бъде вносител на сумата по сметка на Г., обяснявайки, че трябва
да й се даде личната карта на И., а не, както й е била дадена, картата на Г., а И.
изобщо не го е видяла, както и, че таксата ще е различна, ако се запише, че И.
внася сумата, на което свидетелят Д., обяснява, че няма проблем.Установява
се и, че и в хода на документалното оформяне на втората операция
свидетелят Д. започва да разговаря с касиера за изтегляне на внесената сума и
обяснява, че иска да направи заявка за изтегляне на сумата, на което касиерът
му отговаря, че може и същия ден да ги изтегли, след един час, но таксата ще
е по-голяма с около 20лв.От възпроизвеждането на втората част от файловете,
започващи с час от 13, 00ч. се установява, че в банката се връщат свидетелят
Д. и ищецът.Отново свидетелят Д. е този, които разговаря с банковия
служител/същия касиер/, ищецът стои зад него, подава се личната карта на
ищеца, Д. обяснява, че са за изтеглянето на парите и, че ще плати таксата за
изтеглянето отделно, а касиерът го пита по 50лв. или 100лв. иска да му ги
даде.Подава се документ на Г. да го подпише и след преброяването на парите
от касата се връщат три пачки с банкноти, които Г. събира една върху друга, а
свидетелят Д. държи в ръка и отваря черна найлонова торбичка.Ищецът
подава парите на свидетеля Д., който ги прибира в найлоновата торбичка, Г.
си взема само документа, двамата си тръгват от гишето, като Д. носи
найлоновата торбичка с парите и така излизат от банката.
Гореописаното поведение на свидетеля Д. в деня на сделката следва да се
цени в съвкупност с поведението му по повод подготовката й, а именно той е
лицето, което инициира предварителната среща с избран от него нотариус,
уговоря сключването на договора и води ищеца в гр.Д. за по-бързо
снабдяване със схема на апартамента, както и до данъчната служба на о. В. за
снабдяване с данъчна оценка, а после присъства и на самата сделка.На
следващо място следва да се посочи, че според показанията на св.Д.,
ответникът и негов близък приятел К. И. не е влизал в и не е оглеждал
апартамента преди да сключи процесния договор за покупко-продажба, като е
житейски малко вероятно покупката на недвижим имот да се осъществи по
този начин.Няма данни и ответникът извънсъдебно да е настоявал да влезе в
12
апартамента и същият да му се предаде от живеещия в него продавач след
сключване на договора за продажба до датата на предявяване на насрещния
ревандикационен иск, което е период от 6 месеца.От своя страна
обстоятелството, че действителната пазарна стойност на имота възлиза на
190 800лв. към датата на сделката, съгласно неоспореното заключение на
изслушаната пред настоящата инстанция СТЕ, също съставлява косвена
индиция относно действителните правоотношения между страните.Имайки
предвид всички гореизложени обстоятелства и цитираните показания на
св.Д.Н. относно съдържанието на проведените от него разговори със
свидетеля Д., първоначално по телефона, а впоследствие и при личната им
среща в с.Т., съдът приема, че в съвкупност фактите, които цитираните
доказателствени средства индицират, водят до извода, че сключването на
процесния договор за покупко-продажба между ищеца и ответника е резултат
на конкретно съглашение между тях, което обаче е по повод облигационното
правоотношение между ищеца и свидетеля Д., възникнало от договори за
заем, и цели обезпечаване удовлетворяването на вземанията на кредитора Д.
по начин, различен от установения със закона.Този извод не може да се
разколебае от показанията на св.В.К. относно казаното от ищеца при
единичната им среща през лятото на 2022г.Не може да се приеме и, че св.Д.Н.
е заинтересован от изхода на процеса предвид обстоятелството, че година
след процесната сделка, братът на свидетеля е закупил от ищеца и неговия
чичо техен наследствен имот, както и предвид обстоятелството, че се
занимава с отдаване коли под наем, таксита и заложни къщи.Извън горното,
ако и да са налице предпоставките на чл.172 от ГПК, показанията следва да се
ценят с оглед всички други данни по делото, а те в съвкупност, само с
изключение показанията на св.Д., които съдът възприема като защитна теза,
индицират именно изложеното от свидетеля Д.Н..
На осн. чл.152 от ЗЗД съглашението по сключване на процесния договор
за покупко-продажба, целящо обезпечаване удовлетворяването на вземанията
на кредитора Д. по начин, различен от установения със закона, е
недействително поради противоречието му със закона, предвид което и
предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора е
основателен и следва да бъде уважен.Предвид основателността на главния
иск, предявен от ищеца, не подлежи на разглеждане предявеният от него
евентуален иск за унищожаване на договора като сключен чрез измама.
По насрещните искове.
Предявен е главен насрещен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.Въведеното от
ищеца по този иск придобивно основание за придобиване правото на
собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.3511.134.2.4 е
сключеният от него като купувач с Г.Г. като продавач договор за покупко-
13
продажба, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г.Предвид установената в
настоящото производство нищожност на този договор, ищецът по насрещния
иск не е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, предмет
на договора, поради което и ревандикационният му иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид сбъдване на вътрешното процесуално условие, при което е
предявен евентуалният насрещен иск, а именно уважаване на който и да е от
предявените от ищеца искове и отхвърляне на насрещния иск с пр.осн. чл.108
от ЗС, следва да бъде разгледан от настоящата инстанция предявеният иск с
пр.осн. чл.34 от ЗЗД.
На осн. чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което
е получила от нея.
Съгласно посоченото в н.а.№188/13.09.2021г. продажната цена по
договора в размер на 30 000лв. е заплатена от купувача по банкова сметка на
продавача на 13.09.2021г. преди подписване на нотариалния акт.По делото е
представено и платежното нареждане за внасяне в брой от К.И. по банковата
сметка на Г.Г. в „Р./Б./“ЕАД на сумата от 30 000лв.
Частта от договора, съдържаща изявление, че цената е платена от
купувача, съответно получена от продавача, представлява изявление за
знание.Изявленията за знание се преценяват с оглед на тяхната истинност и
се отнасят до факти стоящи вън от психиката на автора, които могат да бъдат
верни или неверни.В тази си част договорът има характер на свидетелстващ
документ за изявление за знание с характер на извънсъдебно признание на
факта, че цената е получена от продавача, което е оттегляемо и подлежи на
доказване.В случаите, когато договорът за продажба е оформен с нотариален
акт, то същият може да служи само като доказателство, че изявленията за
плащане, съответно за получаване на цената, преди сключването на договора,
са направени от двете страни по него, но не и за обстоятелството, че
плащането е действително извършено, тъй като то не е направено пред
нотариуса /чл. 179, ал. 1 от ГПК/.
От огледа на видеозаписите в офиса на „Р./Б./“ЕАД за времевите периоди
на внасяне на сумата, за която е издадена вносната бележка, и теглене на
сумата от сметката на Г.Г., се установява, че веднага след изтегляне на сумата
същата е предадена на свидетеля Д..Така е прието и в констатациите на ВРП в
цитираното постановление от 11.05.2023г.-„по-късно същия ден, след
подписване на договора за покупко-продажба, продавачът изтеглил сумата от
30 000лв. от каса на банков клон на „Р./Б./.След това доброволно предал
парите на св.Д. Д.“.Видно от установените правоотношения по повод
нищожността на договора е, че самото предаване на сумата не е извършено от
14
Г.Г. като вид разпореждане с негови собствени парични средства/придобита
продажна цена/, а е извършено връщане на сумата, която е внесена, за да се
състави вносна бележка относно посочената в акта продажна цена, която
вносна бележка е било необходимо да бъде представена пред нотариуса за
сключване на договора за покупко-продажба.Предвид горното и сумата от
30 000лв. не съставлява полученото от Г.Г., дадено му от К.И., по нищожния
договор за покупко-продажба, поради което и не подлежи на връщане на осн.
чл.34 от ЗЗД на К.И..Не са дадени от К.И. по сделката на Г.Г. и внесените,
съответно по сметка на о. В. и Агенция по вписванията, местен данък за
сключване на договора и такси за извършване вписване на н.а., както и
заплатените на нотариус О.Ст. нотариални такси.Предявеният иск за връщане
на сумата от 32 849, 38лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид не съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което бъде уважен искът с пр.осн. чл.26,
ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД, бъде отхвърлен насрещният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС,
както и евентуалният насрещен иск с пр.осн. чл.34 от ЗЗД.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от
него съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, които за първа
инстанция следва да включват сумата от 3 700лв.-адв.възнаграждение,
заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 01.11.2022г., внесена д.т. в размер на 678,50лв., 18лв. държавна
такса за преписи от документи по делото и такса за вписване на исковата
молба в размер на 67,85лв. или общо сумата от 4 464,35лв.Платената по
сметка на АВ сума за издаване на незаверен препис от н.а., не се установява
да съставлява съдебно-деловодни разноска по см. на чл.78 от ГПК по
настоящото производство.Направеното от насрещната страна пред ВОС
възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение е
неоснователно.Минималното предвидено възнаграждение, според редакцията
на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, действаща към датата на
сключване на договора, а именно към ДВ, бр.68/20г., според цената на
главния иск-67 847,90лв. възлиза на 2 565,44лв.Ищецът се е защитавал и
срещу предявените против него насрещни искове, първият с цена, равна на
тази по главния иск, а вторият с цена 32 849,38лв., и в тази връзка
възнаграждение в размер на 3 700лв. не се явява прекомерно.Пред настоящата
инстанция ищецът претендира държавна такса в размер на 678,48лв. и
депозит за СТЕ в размер на 350лв., или общо 1 028,48лв., които следва да му
бъдат присъдени изцяло.Общо ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 5 492,83лв.
Водим от горното, съдът
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №226/24.02.2023г., постановено по гр.д.№2786/21г. по
описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г. В. Г., ЕГН
**********, и ответника К. И. И., ЕГН **********, че сключеният между тях
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№188, том 3, рег.№12783,
дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус О. Ст., рег.№196 на НК, вписан
в СВ-Варна с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., с
който Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой недвижим имот, а именно:
Апартамент №4, със застроена площ 97,04 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.3511.134.2.4 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г.,
находящ се в гр.В., ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, е нищожен на осн. чл.26,
ал.1, пр.1, вр. чл.152 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. И., ЕГН **********, против Г. В. Г., ЕГН
**********, насрещен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за приемане за установено в
отношенията между страните, че К. И. И. е собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент №4, със застроена площ 97,04 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3511.134.2.4 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД -18-
64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.В., ж.к.“*“,
ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, твърдян, че е придобит от ищеца с договор за
покупко-продажба обективиран в н.а.№188, том 3, рег.№12783, дело
№548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус О. Ст., рег.№196 на НК, вписан в СВ
с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., и за осъждане
на ответника да му предаде владението върху горепосочения недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. И., ЕГН **********, против Г. В. Г., ЕГН
**********, евентуален насрещен иск с пр.осн. чл.34 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: 1/ сумата от 30 000лв., твърдяна, че
представлява заплатената по договор за покупко-продажба обективиран в н.а.
№188, том 3, рег.№12783, дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус О.
Ст., продажна цена; 2/ сумата от 2 035,44лв., представляваща заплатен по
сключване на договора местен данък в полза на о. В.; 3/ сумата от 67,
85лв.,представляваща заплатена такса в полза на Агенция по вписванията; 4/
сумата от 746,09лв., представляващи заплатени нотариални такси по
16
сключване на договора.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН **********, да заплати на Г. В. Г., ЕГН
**********, сумата от 5 492,83лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17