Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260031

 

гр. Сливен, 22.01.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1554 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от „А.Б.3” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя В.М.И., чрез процесуален представител, против НП № 20-002830 от 16.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и претендира направените разноски по делото.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.11.2020 год. бил съставен АУАН № 20-002830 на работодателя „А.Б.3” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя В.М.И., в който било отразено, че при преглед на представени на 06.11.2020 год. документи по повод извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството било установено, че в трудово досие на работещия Т.Г.Ш.се съдържа трудов договор № 9/03.06.2020 год., който е подписан от работодателя, но не е подписан от работника. В акта било отразено, че съгласно справка с изх. № *********/0610/03.06.2020 год. на НАП, работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране на трудов договор, както и че уведомлението било надлежно прието и заверено в НАП. В акта било посочено, че с оглед на събраните доказателства било установено, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма с работещия Т.Г.Ш.. В акта било отразено, че нарушението е допуснато на 03.06.2020 год., а е установено на 06.11.2020 год. при преглед на представени документи. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Актът бил връчен на 10.11.2020 год. (л. 12 – 14 от делото).

На 12.11.2020 год. в Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен постъпило възражение с вх. № 20096244, с което управителят на дружеството моли акта да отпадне, тъй като поради невнимание и техническа грешка лицето Т.Г.Ш.не се е подписал на трудовия договор № 9/03.06.20 год. и справката по чл. 62 с изх. № *********/0610/03.06.20 год.; че от м. 06.2020 год. до м. 09.2020 год. лицето било вписано във ведомостите за заплати на дружеството; както и че нарушението им е от невнимание и е за първи път (л. 15 от делото).

На 13.11.2020 год. в Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен постъпило придружително писмо към възражение с вх. № 20096244, с което управителят на дружеството представил копие от подписан трудов договор (л. 18 – 23 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-002830 от 16.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на жалбоподателя за описаното в акта нарушение било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. В НП било отразено, че административнонаказващият орган на основание чл. 54, ал. 4 от ЗАНН е извършил преценка както на събраните по делото доказателства, така и на писменото възражение и в тази връзка, преди да се произнесе по преписката, директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен е установил, че не са налице спорни обстоятелства по отношение на конкретизираното и индивидуализираното в акта нарушение, както и че при проверка на конкретните обстоятелства и преценка на събрания доказателствен материал било установено, че деянието осъществява признаците на предвиденото в чл. 62, ал. 1 от КТ административно нарушение. В НП било отразено, че в конкретния случай безспорно е установено извършеното нарушение и нарушителя, и с оглед гореизложеното е преценено, че не са налице основания за прекратяване на административнонаказателната преписка. НП било връчено на управителя на дружеството на 18.11.2020 год. (л. 11 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от трудов договор № 9/03.06.2020 год. се установява, че същият не е подписан от работника, а само от работодателя, както и че върху същия е отразено „Вярно с оригинала“ дата „10.11.20“ и подпис на управителя на дружеството (л. 25 от делото).

От показанията на актосъставителя се установява, че управителят на дружеството се явил в Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен и представил трудовите досиета в оригинал. От показанията на актосъставителя и свид. Ж. се установява, че процесният трудов договор бил подписан само от работодателя, а не е подписан от работника, също и справката за регистриран трудов договор също не била подписана от работника; както и че в Дирекция „Инспекция по труда” е направено копие от трудов договор № 9/03.06.2020 год. и управителят на дружеството е направил заверката „Вярно с оригинала“. От показанията на актосъставителя, свид. Ж. и свид. М. се установява, че АУАН бил съставен в Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен в присъствието на управителя на дружеството и в момента на съставянето нямало възражения. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, свид. Ж. и свид. М., тъй като същите са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично.

Съдът не кредитира показанията на водения от страна на жалбоподателя свид. Ш., тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свид. Ш. твърди, че бил изготвен трудов договор, длъжностна характеристика и изчакал да излезе уведомлението от НАП, след което тръгнал за гр. Стара Загора с разписан трудов договор. Тези показания на свид. Ш. противоречат на показанията на актосъставителя и на свид. Ж., от които се установява, че към дата 06.11.2020 год. не е бил подписан от работника трудов договор № 9/03.06.2020 год. Освен това тези показания противоречат и на приложеното заверено копие от трудов договор № 9/03.06.2020 год. (л. 25 от делото), от което е видно, че договорът не е бил подписан от свид. Ш., както и на подадените от управителя на дружеството възражение (л. 15 от делото), в което управителя на дружеството заявява, че свид. Ш. не е подписал трудовия договор и придружително писмо към него (л. 18 от делото), от което се установява, че едва на 13.11.2020 год. управителя на дружеството е представил в Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен копие от подписан трудов договор.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма с работещия Т.Г.Ш.. Безспорно е установено, че трудов договор № 9/03.06.2020 год. е подписан само от работодателя, но не и от работника Ш.. Правилно административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В посочените в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя Решение № 92/16.06.2020 год. по гр.д. № 421/2020 год. на ВКС, IV г. о. и Решение № 467 от 31.01.2014 год. на ВКС по гр. д. № 2392/2013 год., IV г. о., изрично е посочено, че изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните. В настоящия случай предмет на делото не е дали е възникнало трудово правоотношение или не, а само и единствено бил ли е сключен трудов договор в писмена форма, което видно от доказателствата по делото не е изпълнено, тъй като трудовият договор не е бил подписан от една от страните по него, а именно от работника. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че се касае за нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ, тъй като тази разпоредба задължава работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, т.е. първо е необходимо да се сключи трудов договор в изискуемата форма съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, което не е сторено в настоящия случай и едва след това същият да бъде предоставен на работника. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.

За пълнота следва да се отбележи, че съгласно Решение № 91/09.07.2019 год. по КАНД № 47/2019 год. по описа на СлАС разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима за процесното административно нарушение. Посочено е, че в нормата на чл. 415в от КТ, е предвидена изрично отговорност за маловажно нарушение, която норма е специална по отношение на общите правила, предвидени в ЗАНН, включително и по отношение на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което специалната правна уредба в КТ изключва прилагането на общата уредба по ЗАНН. В разпоредбата на 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено от законодателя, че не са маловажни нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-002830 от 16.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което „А.Б.3” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя В.М.И., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „А.Б.3” ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя В.М.И., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: