Мотиви
/изготвени на 28.06.2016 г./: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала
обвинение против А.М., *** гражданин, живущ *** за това, че на *** г. в ***
умишлено е умъртвил другиго- Д. К. С. от ***, като деянието е извършено по
хулигански подбуди– престъпление по чл.116, ал.1 т.11, вр.
чл.115 от НК.
В наказателният процес е
приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалата А.М. против
подсъдимият М. за сумата 25 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените от същата неимуществени вреди- болки и страдания следствие смъртта
на пострадалия, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното й изплащане.
А.М. е конституирана като
граждански ищец и частен обвинител.
Представителят на
обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага на
подсъдимия да се наложи наказание доживотен затвор, като се приложи и
разпоредбата на чл.59 НК и се приспадне времето през което подсъдимият е бил с
мярка задържане под стража и домашен арест.
Частната обвинителка и гражданска ищца, чрез процесуалния си
представител, моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание доживотен затвор. Моли гражданският иск да се уважи изцяло.
Подсъдимия дава подробни
обяснения в които не се признава за виновен, лично и чрез своят защитник моли
да бъде оправдан изцяло.
Окръжният съд след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.М. е роден в ***.
Живее в Република България от *** г. и към момента е семеен с пет деца. Занимава
се със собствен бизнес и не е осъждан.
През *** г. А.М. работил
като *** на ф. „А. Т." ЕООД- П., а съпругата му Л. Д. работела като *** в ***.
Последната се намира в сграда, находяща се на *** в ***,
стопанисвана от ф. „Н. ****" ООД гр.П. с управител З.Б.. В механата има
едно помещение за клиенти, в което вляво от входната врата са разположени три
маси с пейки обособени като сепарета разделени с дървени прегради и три маси
със столове, в същото помещение вдясно срещу входната врата се намира барплот с бяла метална мивка.
На *** г. в *** на работа
били служителите С.К.М.- *** и М.В.В.- ***, а вечерта
около 21,00 часа, за да помага в кухнята на работа дошла и Л. Д., заедно с едно
от малолетните си деца- ***. След като работата в кухнята намаляла Л. Д. и
детето й се настанили в едно от сепаретата на заведението- първото след
входната врата, вляво. През нощта на *** г. срещу *** г. клиенти на заведението
били пострадалия Д. К. С. и жената, с която живеел на съпружески начала - А.Б.М.,
които били в една компания със свидетелите Х.Г.Р., М.Я.А., С.В.М. и К.И.М..
Всички от посочената компания седели в едно сепаре (средното от трите в
заведението), пиели алкохол, а вечерта протекла спокойно. Л. Д. и детето й били
на съседното до горепосочената компания сепаре. Д. и С. се познавали, тъй като
имали общ познат - свидетеля С.Ц. Н.. В един момент Д. С. се чул по телефона с
последния на когото споделил, че е в *** и че там се намира и Л. Д.. Д. и Н.
разговаряли, като пострадалият предоставил телефона си на първата. Около 00,30-
01,00 часа на *** г. по-голямата част от компанията на С. си тръгнали от
заведението. Там останали пострадалия, А.Б.М. и Х.Г.Р., както и персонала на
заведението. Около 01,00- 02,00 часа в *** пристигнал А.М.. Той изгонил
седящият до жена му свидетел В., скарал се на последната за компанията в която
седи и късният час и след това седнал в сепарето. Свидетелят Х.Р. си тръгнал от
заведението, а свидетелите С.К.М. и М.В.В. влезли в
кухнята, за да почистят и да се приготвят за приключване. Така, на двете
съседни сепарета били Д. С. и А.М. и съответно Л. Д., А.М. и Д.М.. След
известно време пострадалият отново се чул с Н. след което се приближил до
сепарето, в което били Д. и М. и попитал Д., дали иска да говори с Н. по
телефона. Тя отказала да проведе разговора и му казала да се маха. Тогава А.М.
се изправил и отправил обидни думи и ругатни към С.. По този повод между двамата
започнал словесен конфликт. По време на конфликта двамата стояли прави пред
сепаретата, лице в лице един спрямо друг. Тогава А.М. с дясната си ръка извадил
нож тип „щик" поставен в кания за нож от метал,
които носел в себе си, като при изваждането на оръжието, канията
паднала на земята. М. с дясната си ръка нанесъл два последователни удари с ножа
в областта на тялото на Д. С.: първия в областта на лявата хълбочно-поясна
област, с който причинил прободно-порезно нараняване
в лявата хълбочно-поясна област с нараняване на
седалищната мускулатура, а втория в областта на лявата гръдна половина, с който
причинил прободно-порезно нараняване проникващо в
лявата гръдна половина, с нараняване на белите дробове, на околосърцевата
торбичка на дясното предсърдие на сърцето и на белодробната
артерия. След нанесените удари и в резултат на тях Д. С. седнал на пейката до
масата на неговото сепаре, паднал върху масата, а след това се свлякъл под нея
на земята. Прободно-порезното нараняване проникващо в
лявата гръдна кухина и нараняващо жизнено важни органи, каквито са сърцето и
белите дробове и на голям кръвоносен съд какъвто е белодробната артерия, довело
до остра кръвозагуба и настъпване на биологичната смърт на пострадалия С.,
която настъпила сравнително бързо от порядъка на минути.
Веднага след като нанесъл
ударите на С., А.М. изхвърлил ножа, с който причинил нараняванията на
пострадалия, на пода зад кош за отпадъци, под мивката на барплота
в механата, след което бързо напуснал заведението. Свидетелката А.М. започнала
да вика за помощ. Свидетелите С.К.М. и М.В.В. чули
шума от разправията, излезли от кухнята и възприели че А.М. излязъл от
заведението. Двамата се приближили до Д. С., но не му оказали каквато и да е
помощ, тъй като преценили че не трябва да го пипат до пристигането на линейка. Междувременно
те били сигнализирали на о. ф. „Д. С." ЕООД, която била наета за охрана на
заведението. На мястото пристигнал служител на о. ф. „Д. С." ЕООД -
свидетеля Д.Й., който също възприел излизането на подсъдимия. Й. се обадил на
диспечера на охранителната фирма, който сигнализирал в ЦСМП и МВР.
Пристигналият на място екип на ЦСМП –П. констатирал смъртта на пострадалия.
След извършване на деянието
А.М. отишъл в жилището на сестра си Н.М., намиращо се в ***, където бил
задържан от служители на МВР.
Така приетата фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.К.С., М.Я.А., К.И. М.,
С.В.М. /приобщени по реда на чл.372, ал.3 вр. чл.371
т.1 НПК/, А.М., З.Б., Д.Й., С. Н., С.М., М.В., Н.М., А.З.,
Б.А. и Р.Ц., отчасти от показанията на Х.Р. и Л. Д., от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 НПК, от събраните веществени доказателства приобщени по реда на чл.284 НПК, от заключенията на вещите лица Ц.М. и И.Ч., Г.С. и И.М. и В. К.- Н.
/приобщени по реда на чл.372, ал.3 вр. чл.371 т.1 НПК/, от заключенията на в.л. В.О., Р.К., К.Ч. и Е.К.,
както и отчасти от обясненията на подсъдимия. Всички те си кореспондират по
отношение авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата
на вината поради което съдът им дава вяра.
Част от фактите по делото
са установени несъмнено и страните не спорят по тях. Тези факти са следните:
Безусловно на *** г.
пострадалият и жената с която живеел на съпружески начала се намирали в *** на
адрес *** с компания- свидетелите М.Я.А., К.И. М., С.В.М. и Х.Р.. Заведението
се стопанисва от З.Б., а на смяна били *** М.В. и *** С.М.. В ресторанта, за да
помага в кухнята, дошла и съпругата на подсъдимия- свидетелката Л. Д. с
малолетният си син ***. Несъмнено е също така, че последната се познавала с
пострадалият чрез общ приятел- свидетеля Н.. Същата вечер С. и Н. провели разговори
по телефона, като станало на въпрос, че същият пие с приятели в ***, а там се
намира и Д.. Последната също говорила с Н.. Около 00.30- 01.00 часа на *** г.
по- голямата част от компанията си тръгнала, като останали С., приятелката му и
свидетеля Р.. Между 01.00 и 02.00 пристигнал подсъдимият, изгонил свидетеля В.,
който бил при жена му и седнал до нея в сепарето. Междувременно си тръгнал и
свидетеля Р..
Няма спор също така по
обстоятелството, че по повод на телефонен разговор между пострадалият и
свидетеля Н. и желанието на първия да предаде телефона на Л. Д., за да говори с
Н., между С. и М. възникнал конфликт. Този конфликт първоначално бил словесен,
но прерастнал във физически. Следствие на стълкновението
пострадалият седнал на сепарето и почти веднага се свлякъл на земята.
Няма спор и по причината
довела до леталният изход- остра кръвозагуба, развила се следствие от прободно порезно нараняване проникващо в лява гръдна кухина
и нараняващо жизнено важен орган, каквито са сърцето и белият дроб и на голям
кръвоносен съд, какъвто е белодробната артерия. Смъртта е настъпила бързо и е
била неизбежна.
Горните факти, освен че са
безспорни се установяват и от всички събрани по делото доказателства.
Свидетелите А.М., М.Я.А., К.И. М., С.В.М., Р.Ц. и Х.Р.
доказват, че компанията е била в *** на *** срещу *** г. и са се веселили. Пострадалият
е консумирал алкохол, като непосредствено преди инцидента е бил в средна към
тежка степен на алкохолно опиянение. Със заключението на в.л. О. се установява
2.54 промила етилов алкохол в кръвта му. Все според същите свидетели в
заведението не е имало конфликти. Според свидетеля Ц. Л. Д. също е била
повлияна от алкохол. М.Я.А., К.И. М. и С.В.М. са си тръгнали преди пристигането
на подсъдимия, а Х.Р. малко след това, което става ясно от собствените им
показания. Комуникацията между пострадалият и свидетеля Н. по мобилните им
телефони е видна както от събраната като писмено доказателство разпечатка на „Т.
Б.“ АД /изх. № *** г./, така и от показанията на самият Н. и свидетелката А.М..
Непосредствената причина за конфликта- позвъняване от свидетеля Н. до
пострадалият и поднасяне на телефона от последния към Д. се установява от
показанията на последните двама /в която част съдът дава вяра на Д./, така и от
показанията на А.М..
При изложената по- горе фактическа
обстановка съдът намира за несъмнено установен и факта на авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимият М.. За да обоснове този извод
съдът съобрази следното:
Няма спор, че между
пострадалият и подсъдимият е възникнал словесен конфликт прерастнал
във физическо стълкновение. Няма спор, че именно след борбата между тях е
настъпил летален изход за С. и са констатирани нараняванията довели до него. От
заключението на в.л. С. и М. се установява човешка кръв върху иззетият от
местопрестъплението нож /острие и дръжка/, върху метална кания
и яке и дънки иззети от подсъдимия. Със заключението
на в.л. М. и Ч. се доказва, че кръвта върху първите три посочени обекта
произхожда от пострадалият Д. С.. По този начин категорично се изяснява
средството с което е извършено убийството, а именно- метален нож, иззет с
протокол за оглед от *** г. от *** с дължина на острието 23 см.
На следващо място, от
заключението на в.л. Ч. и К. /т.7.5 експертиза № ***/ е видно, че иззетата с
протокол за оглед от пода, непосредствено находяща се
до трупа, метална кания е предназначена точно за ножа
описан по- горе, а прободно- порезните наранявания по
С. отговарят да са получени именно от него. Същите вещи лица /с цитираното
основно заключение и допълнително такова/ установяват, че тялото на пострадалия
към момента на получаване на нараняванията е било в изправено положение, а
извършителят е бил лице в лице срещу него /за което говорят и свидетелите/, а
естеството на самите наранявания /местоположение и насоченост на раневият канал/ изключват възможността да са причинени при
борба в която пострадалият да е държал ножа.
Всичко така изложено, наред
с цитираните гласни, писмени и веществени доказателства дават основание на
настоящият състав да приеме, че извършителят на инкриминираното деяние в лицето
на подсъдимият е установен по категоричен и несъмнен начин. Безусловно е
изяснено поведението на участниците в конфликта преди и след престъплението,
местоположението на пострадал и подсъдим и механизма на извършване на деянието.
Съдът преценява като
защитна версия на последния твърдението му, че С. е извадил нож и следствие на
борба между двамата се е самонаранил. Тази версия намира опора единствено в
показанията на неговата съпруга /в която част съдът не й дава вяра/ и косвено в
показанията на свидетелят Р. /които съдът също не кредитира в тази им част/.
Според последния С. носел нож в себе си. Това твърдение освен, че идва едва в
съдебната фаза на процеса, не се потвърждава от нито едно друго доказателство.
Показанията на този свидетел в тази му част са хаотични и съдържат вътрешно
противоречие. Р. бил „забелязал“ ножа втъкнат в „анцунга“
на пострадалия, докато видно от снимковият материал С. е бил обут с дънки. Нелогични и противоречиви са и показанията на
свидетелката Д. в тази насока. Същите съдът преценява като пристрастни и целящи
да услужат на каузата на подсъдимият- неин съпруг. Цитираната по- горе
комплексна медико- трасологична експертиза
категорично изключва, чисто физически, възможността ножа да е бил държан от
пострадалия при получаване на нараняванията. Очевидно несъстоятелна е версията
на подсъдимия и неговият защитник в обратната насока. Доказателствата в подкрепа
на авторството на подсъдимия не могат да бъдат разколебани и от показанията на
сестрата на подсъдимия- Н.М., които са производни. Тя пресъздава разказаното й
от самият М.. Мястото на което е намерено средството с което е извършено
престъплението логически изключва възможността ножа да е бил изваден и държан
от пострадалия. В такъв случай той би бил намерен до него. И обратното, барплота и мивката под която е иззет са точно на пътя към
изхода от където е доказано, че е минал подсъдимият.
В светлината на тези
съждения съдът намира, че не са налице основания нито за приложение на
института на неизбежната отбрана, нито за превишаване нейните предели.
Последното предпоставя наличие на непосредствено противоправно нападение, каквото в случая спрямо
подсъдимият не е било налице. Напротив, след като пострадалият е досадил с
телефона на съпругата му, очевидно, че именно М. е бил по- активната страна в
последвалият словесен и физически сблъсък. Това се доказва и от показанията на
Н. който е чул обидните изрази и прекъсване на телефонният разговор между него
и С.. Уврежданията на пострадалият са били нанесени в сравнително бърз порядък
за което говори липсата на защитни наранявания у С.. Заключението на в.л. М. и Ч.
пък изключва и чужд биологичен материал под ноктите на последния.
Според заключението на в.л.
К. по психиатричната експертиза М. е разбирал свойството и значението на
деянията си и е могъл да ръководи постъпките си, като е бил в състояние на
обикновено раздразнение.
Липсата на възприятие у
който и да е свидетел на захвърляне на ножа от подсъдимия не може да промени
извода за авторството на деянието. В. и М. са категорични, че М. е напуснал
заведението с празни ръце. В този смисъл са и показанията на Д.Й.. Факт е, че
първите двама са излезли след намушкването на С. от кухнята /и двамата не са
бързали по техните думи/ при което напълно възможно е подсъдимият вече да е
захвърлил ножа зад бара. По важното в случая е, че между физическият сблъсък
пострадал- подсъдим, нанесеното летално нараняване и средството на
престъплението е налице логична, непрекъсната и обоснована с доказателства
връзка. Последната несъмнено обуславя извода, че именно М. е извършил фаталните
удари с иззетият като доказателство нож.
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.115 от НК.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие- подсъдимият е нанесъл два удара с нож в
тялото на пострадалият, единият от които фатален и е довел до смъртният
резултат.
От субективна страна
подсъдимият е действал при внезапен пряк умисъл като форма на вината. Същият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си. Съзнавал е, че действува с хладно оръжие годно да причини смърт, съзнавал
е, че нанася удари в областта на гърдите, където се намират жизнено важни
органи. Поради това е разбирал обществено опасните последици от действията си и
е искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на
деянията е употребата на алкохол, ревност и незачитане на личната
неприкосновеност на човека.
Настоящият състав намира,
че не е налице квалифициращият признак „хулигански подбуди“. Последният следва да се прилага, когато
убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия,
които са подтикнали дееца да го извърши
или когато е извършено по мотиви,
изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
общежитието и човешката личност. Предшестващите и съпровождащите хулигански
действия се обхващат от състава
на убийството, ако са извършени
с едно деяние. В случаят липсват каквито и
да е данни основната цел обхваната от умисъла на М. да се изразява в една
непристойна демонстрация, в проява на т.нар. „бабаитлък“.
Напротив, престъплението, както се посочи, е продиктувано от най- вече ревност,
употреба на алкохол и проявената от пострадалият нетактичност следствие
употребата на такъв. Самият конфликт е възникнал на изключително лична основа,
протекъл е бързо, след което подсъдимият веднага се е оттеглил от
местопрестъплението.
По тези съображения съдът
оправда подсъдимия по обвинението по чл.116, ал.1 т.11 предл.
първо НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, семейното състояние на подсъдимия, обстоятелството, че е бил
предизвикан от нахалството на пострадалия. Отегчаващи отговорността
обстоятелства средството с което е извършено престъплението, броя, характера и
естеството на нараняванията, публичното място на което е извършено
престъплението. При така изложеното и при баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства на основание чл.115, вр.
чл.54 НК съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет
години отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК.
На основание чл.60, ал.1 вр. чл.61 т.2 ЗИНЗС определи изтърпяване на наказанието в
затвор при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1
т.1 и 2 НК съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил фактически
задържан и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от *** г. до ***
г. вкл., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода,
както и времето през което подсъдимият е с мярка за неотклонение домашен арест,
считано от *** г. до влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се
считат за един ден лишаване от свобода.
По гражданският иск:
Основанието на гражданският
иск в наказателния процес е в престъпното деяние. В конкретният случай то е
доказано безспорно, поради което иска е основателен. Налице е деяние обявено от
закона за престъпление, последното е извършено от подсъдимият виновно и е
налице пряка причинно следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди. От доказателствата по делото е
видно, че пострадалата М. и С. са живеели в едно домакинство за един продължителен
период от време на съпружески начала. Връзката им е била основана на взаимно
разбирателство и доверие. М. е разчитала изцяло на издръжка за себе си и своето
дете на С.. Последният е помагал и полагал грижи и за самото дете. С убийството
на последният пострадалата е загубила житейски партньор и е била лишена от
съжителството си с него, от обичта и подкрепата му.
При така изложеното съдът
намери иска за доказан по размер така, както е предявен и го уважи изцяло,
ведно с лихвата от деня на увреждането.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканският бюджет сумата
4192.85 лв., разноски в досъдебното производство, в полза на ВСС София, чрез ПОС
сумата 615.80 лв. разноски в съдебната фаза на производството и сумата 1000 лв.
д.т. върху уважената част на гражданския иск.
В този смисъл съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: