Р Е Ш Е Н И Е №20
гр. Ботевград, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6
състав, в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДКО ПЕТРОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 626 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *-*-* от 10.09.2019г.,
издадено от П. Г. - Началник група към ОДМВР С., Сектор ПП ОДМВР-С., с което на
И.Й.Н. на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Наказаното лице И.Й.Н. в подадена в срок жалба оспорва изцяло като
незаконосъобразно и необосновано издаденото Наказателно постановление /НП/. Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие
на материална незаконосъобразност на процесното НП, чиято отмяна се иска, т. к. вмененото нарушение
по чл. 190, ал. 3 от ЗДП не е било извършено.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Изпраща писмено
становище, в което поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, както и искането за
отмяна на НП. Заявява, че няма доказателствени искания.
Въззиваемата страна - Началник група към ОДМВР С., Сектор ПП ОДМВР-С., редовно
уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 06.08.2019г. около 23.09ч. свидетелите
Е.А.К. и Г.И.В. – полицейски служители
при ОДМВР – С. били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.” в участъка на 40-и км.
Тогава те спрели движещия се по автомагистралата в посока гр.В. лек автомобил -
П. К., с рег.№*******, управляван от собственика си - жалбоподателят И.Й.Н..
При извършената проверка, чрез справка в информационната система на МВР,
полицейските служители установи, че водачът не е заплатил в срока на доброволно
плащане фиш серия К *******от 11.01.2019г, издаден от МВР Ш., за което полицейският
служител Е. К. му съставил АУАН Серия GA №*****/06.08.2019г., за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и
подписан от него без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от
страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление №*-*-* на 10.09.2019г. от
Началник група към ОДМВР – С., сектор Пътна полиция ОДМВР - С..
Наказателното
постановление е връчено на 15.11.2019г., обстоятелство установимо от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е депозирана на 22.11.2019 г., видно
от датата върху пощенското клеймо.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства /АУАН, Заповеди на МВР, справки, писмо и др./, като
информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на разпитаните
свидетели К. и В.. Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те
са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено и от приложения
по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек автомобил П. К.,
с рег.№*******; че при извършената от
полицейските служители проверка, чрез справка в информационната система на
МВР установили, че жалбоподателят не е
заплатил в срока на доброволно плащане фиш /в жалбата
и писменото становище жалбоподателят не оспорва установената в АУАН и НП
фактическа обстановка/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима. По същество е основателна.
Актосъставителят е компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед
№*****/05.01.2018г. на директора на ОДМВР-С./, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган,
оправомощен съобразно Заповед № 81-21з – 515/14.05.18г. /надлежно приложена по
делото/, предвид действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. Димитров Костов е санкциониран за 49-четиридесет и девет
нарушения на правилата за движение по пътищата /установява се от приложената по
делото справка за нарушител касаеща жалбоподателя/.
В хода на извънсъдебното производството е установено, че жалбоподателят към
момента на проверката не е заплатил наложена глоба с фиш, като актосъставителят
е приел, че това обстоятелство представлява нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно цитирания текст наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В чл. 6 ЗАНН е
предвидено, че административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В настоящия случай чл. 190, ал. 3 ЗДвП не
съдържа конкретно правило за поведение, адресирано към водачите на превозни
средства, респ. състав на административно нарушение и поради това неспазването
му не би могло да ангажира административнонаказателната отговорност на лицето.
Неизпълнението на наложено наказание
"глоба" е абсурдно да бъде основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на съответното лице, още по-малко за
нарушение на правилата за движението по пътищата. Глобата, освен
административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания - данъците, осигурителните вноски,
митните сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични вземания е,
че глобата е административно наказание, резултат от упражнена
административнонаказателна репресия. Докато в общия случай основанието и
размерът на публичното вземане се определят в административния процес,
основанието и размерът на глобата се определят в административнонаказателния
процес, в който се прилагат общите принципи на наказателния процес. Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с които са наложени глоби се
изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Редът за събиране на
държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) -
дял IV "Събиране на публичните вземания". Законодателят подробно е
разписал процедурата за доброволно и принудително изпълнение, както и способите
за защита на административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така
съгласно чл. 163, ал. 3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните
изпълнители при Националната агенция за приходите, които съобразно чл. 209, ал.
2, т. 3 ДОПК по искане на публичния взискател /в случая МВР/ следва да
предприемат принудително изпълнение спрямо наказаното лице. След като влезе в
сила наказателното постановление и се образува производството за събиране на
наложената глоба правоотношенията между нарушителя и наказващия орган се
трансформират и този наказващ орган има качеството на публичен взискател, а
нарушителя – на длъжник. В ДОПК липсва основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност при неизпълнение на публично задължение.
Затова и неплащането на административно наказание "глоба" само по себе си не представлява административно нарушение.
Казано с други думи, неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не
може да бъде санкционирано с нова глоба.
Ето защо, при
липсата на състав на административно нарушение настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *-*-* от *.*.2019г., издадено от П. Г. - Началник група към
ОДМВР С., Сектор ПП ОДМВР-С., с което на И.Й.Н. ***, на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. област по реда на АПК
в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: