№ 7533
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110168380 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ЗАД „фирма“ АД, ЕИК **********, срещу ЗАД
„фирма“ АД, ЕИК ************, с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2788,65 лева, представляваща изплатено
от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
0306/20/727/500152 и направени ликвидационни разноски, за нанесени вреди на МПС – лек
автомобил марка „Шкода“, с рег. № СВ 9764 ММ, вследствие на ПТП, станало на 01.06.2020
г., около 13,20 часа в гр. София, на изхода от бул. „България“ и Околовръстен път по вина
на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № СВ 2341 АТ – Ц.Г., която предприела
неправилна маневра завой надясно и реализирала ПТП със застрахования при ищеца лек
автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Автокаско“, Клауза „Пълно Каско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при
управление на лек автомобил „Рено“, застрахован при ответното дружество, водачът му
извършва маневра завой надясно и ударил лек автомобил марка „Шкода“, застрахован при
ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – броня облицовка
предна, фар блок комбинирани светлини преден десен, калник преден десен, абсорбер
облицовка броня преден средна част, конзола калник десен, държач облицовка броня
преден десен, държач декоративна решетка ляв и десен и фар за мъгла преден десен.
1
Твърди, че щетите са на стойност 2763,65 лв., като поддържа, че на 16.07.2020 г. изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и е
направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 25,00 лв. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за определянето му.
Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо
от получената на 09.10.2020 г. покана, плащане не е последвало. Прави искане съдът да
осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява по разноските
на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка, характера и размера на описаните вреди. Оспорва виновното поведение
на водача на застрахования при него лек автомобил. Оспорва щетата да е настъпила на
описаното място. Оспорва предявения иск по размер. Прави искане предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не
възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2788,65 лева, представляваща изплатено
от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
0306/20/727/500152 и направени ликвидационни разноски от 25 лева, за нанесени вреди на
МПС – лек автомобил марка „Шкода“, с рег. № СВ 9764 ММ, вследствие на ПТП, станало на
01.06.2020 г., около 13,20 часа в гр. София, на изхода от бул. „България“ и Околовръстен
път по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № СВ 2341 АТ – Ц.Г., която
предприела неправилна маневра завой надясно и реализирала ПТП със застрахования при
ищеца лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба в съда - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
2
положителния факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.01.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка
„Шкода“, е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“,
лекият автомобил марка „Рено“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищецът е платил на сервиза сумата в размер
на 2763,65 лева на 16.07.2020 г. по банков път, ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на
09.10.2020 г. и плащане на застрахователно обезщетение не е получено.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Йордан Йорданов, от
констативния протокол за ПТП от 01.06.2020 г. и показанията на разпитания свидетел К.
ЛЮБ. К., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като
обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 01.06.2020 г., колко 13,20 часа
при ясно и сухо време, в гр. София, по бул. „Околовръстен път“ с посока от бул. „Черни
връх“ към бул. „Цар Борис III”, и след пътния възел с бул. „България“, срещу пътен знак
„Г1“ – „Движение само направо“, се движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
управляван от водача Ц.Г.. Същевременно, успоредно с бул. „Околовръстен път“, по
платното на изхода от бул. „България“ за включване в бул. „Околовръстен път“, срещу
пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ се движи лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, управляван от К. ЛЮБ. К.. Водачът на лекия автомобил
„Рено“ предприел неразрешен завой надясно срещу знак „Г1“ и при маркировка двойна
непрекъсната линия, като навлязъл наполовина в пътната лента на движение на лекия
автомобил „Шкода“, където реализирали ПТП. Ударът за лекия автомобил марка „Рено“ е в
задната част, а за лекия автомобил „Шкода“ в предната – преден десен фар, предна броня и
преден десен калник. Според заключението на експертизата, от техническа гледна точка
причина за ПТП е поведението и на двамата водачи, тъй като водачът на лекия автомобил
„Рено“ е предприел маневра, която е забранена, а водачът на лекият автомобил „Шкода“ не
го е пропуснал.
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства,
заключението на САТЕ и разясненията, дадени в открито съдебно заседание, проведено на
28.02.2022 г., след съобразяване на показанията на свидетеля, съдът намира, че се установи
противоправност в поведението на водача на лекия автомобил „Рено“, изразяваща се в това,
че застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, като е предприел маневра на неразрешено за това място и без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него и е извършил маневра, която е свързана с внезапно навлизане в съседна
3
пътна лента, без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Съгласно
утвърдената съдебната практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при
транспортните престъпления, приложима и при преценка за осъществен деликт, водачът,
който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се
убеди, че няма да създаде опасност за движението. Тази преценка следва да се извърши
преди маневрата, и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в
липсата на възможност да се появи такава с оглед мястото на пътното платно и времето, за
което може да осъществи маневрата (виж Решение № 138 от 01.11.2018 г. по н.д. № 601/2018
г. на III НО на ВКС и др.).
Такава преценка водачът на застрахования при ответника автомобил не е извършил, с
което е станал причина за ПТП. С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на
водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение
и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД.
Същевременно въз основа на събраните в производството доказателства, в т.ч.
приетата автотехническа експертиза, категорично се установи, че е налице твърдяното
съпричиняване и от страна на водача на лекия автомобил „Шкода“, тъй като с поведението
си той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съдът счита, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която
предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая,
макар да се установи, че водачът на лекия автомобил „Шкода“ е управлявал МПС съобразно
разрешената скорост за населеното място при изпълнение правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП,
при избиране на скоростта си същият е следвало да съобрази и поведението на водача на
лекия автомобил „Рено“, доколкото последната не е навлязла внезапно на пътното платно –
ударът за нея е задната част на автомобила с предната дясна част на автомобила „Шкода“ и е
настъпил в лентата на движение на последния, т. е. водачът на лекият автомобил „Шкода“ е
могъл да я възприеме докато е преминавала, макар и в нарушение на правилата за движение,
в неговата лента. Макар лекият автомобил „Рено“ да е предприел навлизане в платното за
движение на необозначено за това място с оглед конкретните пътни условия – прав участък,
осветено пътно платно, слънчево време и добра видимост, последната е била възприета от
водача на лекия автомобил „Шкода“, който се е движел срещу пътен знак „Б1“ – „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и е могъл своевременно да реагира, чрез аварийно
спиране, с което да предотврати удара. С оглед установеното, причинените вреди се намират
в причинно - следствена връзка с поведението и на застрахования при ищеца водач, което се
установява и от заключението на САТЕ, поради което по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
дължимото обезщетение следва да бъде намалено съразмерно на действията и
4
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането, като съдът определя
съпричиняване от 30 %, според значението на това поведение за настъпване на
произшествието, така както е описано фактически от вещото лице.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „Шкода“ с
десен фар, броня, десен калник, десен фар за мъгла и декоративни държачи на бронята,
както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според
заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 2763,62 лева, а при доверени сервизи е в размер на
2575,52 лева. От събраните по делото доказателства – писмо въз основа на съдебно
удостоверение, от „фирма“ ООД се установява, че към датата на ПТП автомобилът „Шкода“
е бил в гаранция.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу причинителя на вредата.
Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно обезпечителна и се
определя от предмета на имущественото застраховане, като задължението му за репариране
на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото имуществено благо е
повредено/унищожено. В тази връзка размера на дължимото застрахователно обезщетение
от застрахователя към застрахованото по договор за имуществено застраховане лице за
повредената вещ се съизмерява с възстановителната стойност. Същата зависи от това дали
застрахованата вещ, в случая – автомобил, е гаранционен или не, тъй като това пряко е
рефлектирало на решението на застрахователя да сключи договора за застраховка и
условията за това. При настъпило събитие, последният дължи на застрахования стойността,
необходима за отремонтиране на превозното средство, ако е частично увредено, по цени на
официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от това зависи поддържането на
гаранцията за него, но не повече от зсатрахователната сума по договора. След изплащане на
определеното по този начин застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се
суброгира в правата на застрахования срещу третото лице-деликвент, който е отговорен за
причинените щети, респективно срещу неговия застраховател. Отговорността на
застрахователя на деликвента е функционално обусловена от произшествието и в хипотеза
на регрес спрямо него, отговорността му не е обвързана с обезщетението, платено на
увреденото лице от неговия застраховател по договора за имуществено застраховане на
вещта. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
5
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
застрахователното събитие. Това означава, че меродавна е не възстановителната, а
действителната стойност на вещта, която се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено (така и Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на I ТО на ВКС). Т.е. в отношенията застраховател по „Каско на МПС“ на
увредената вещ и застраховател на деликвента по договор „ГО“ дали увреждащият
автомобил е гаранционен е без значение.
От заключението се установява и средната пазарна стойност на увредените детайли и
сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 2575,52 лева по средни пазарни цени
към датата на ПТП. Тази сума следва да се намали с определения процент на съпричиняване
до размера от 1802,86 лева, която ведно с ликвидационните разноски в размер на 25 лева се
дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи
и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът
приема, че 25 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер от 1827,86 лева, която се
дължи на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
посочения размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 2788,65 лева искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съответната част от разноските в исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 111,54
лева, 150 лева– депозити за вещо лице (л. 87), 5 лева –за съдебно удостоверение , 50 лева –
депозит за призоваване на свидетел (л. 88 по делото), който е възстановен на ищеца с
разпореждане на съда от съдебно заседание, проведено на 04.04.2022 г.
Ищецът е сторил и разноски за адвокат в общ размер на 636 лева, платените по банков
път плащането на които е не е оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
591,59 лева.
Ответникът е сторил разноски за депозит за САТЕ в размер на 150 лева (лист 59).
Заявил е и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
6
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Ето защо, на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата от 86,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на
основание чл. 411 от КЗ, сумата от 1827,86 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 0306/20/727/500152 и
направени ликвидационни разноски, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка
„Шкода“, с рег. № СВ 9764 ММ, вследствие на ПТП, станало на 01.06.2020 г., около 13,20
часа в гр. София, на изхода от бул. „България“ и Околовръстен път по вина на застрахован
при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „Рено“ с рег. № СВ 2341 АТ – Ц.Г., която предприела неправилна маневра
завой надясно и реализирала ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 1827,86 лева до пълния претендиран размер от 2788,65
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 591,59 лева - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на ЗАД „фирма“ ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 86,13 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8