№ 699
гр. Перник, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201535 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1158-000319 от
28.02.2022г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на К. В. Л., ЕГН ********** на основание чл. 175а,
ал.1, пр.3-то от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
кумулативно наказания глоба в размер на 3000лв (три хиляди лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца
за нарушаване на чл.104б, т.2 от същия закон.
В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяна на
процесното НП.
В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от
своя пълномощник – адв. И. М. от ПАК, която поддържа изложените в
жалбата аргументи. Моли за присъждане на направени по делото разноски.
Административнонаказващия орган (АНО) – началник сектор „ПП”
към ОД на МВР Перник, редовно призован, не изпраща представител за
съдебното заседание. В придружителното писмо, с което административната
преписа е изпратена на съда, е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок
за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 01.02.2022г., вечерта, в гр. Перник свидетелите П. Е. П. и Н. С. З. –
полицейски служители във Второ РУ при ОД на МВР Перник, изпълнявали
служебните си задължения, като извършвали обход като автопатрул,
движейки се по ул. „Г.С.Раковски” с посока на движение от Изчислителния
център към кръстовище „Шахтьор”. Възприели, че пред тях се движат два
автомобила - „Мерцедес” и „БМВ 520” с рег. № ********, които счели, че се
придвижват бързо, поради което ги последвали, подавайки светлинен и звуков
сигнал. Автомобилите преминали през кръстовище „Шахтьор”, продължили
по ул. „Батак”, извършвайки десет завой по отсечка, намираща се между
автомивка „Мания” и спортна зала „Борис Гюдеров”, като водачите на
автомобилите започнали да форсират двигателите, задните колела се
превъртели и в резултат на странично хлъзгане автомобилите спрели, като
единият от тях – в преспа от сняг, образувана от снегопочистващите машини.
Полицейските служители установили, че лекия автомобил „БМВ 520” с рег.
№ ******** се управлявал от К. В. Л., като в него пътували и други лица. Св.
П. П. съставил, на място, акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 249072 от 01.02.2022г. на жалбоподателя, като приел, че
деецът е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, с което
на жалбоподателя са наложени основание чл. 175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП
кумулативни наказания глоба в размер на 3000 лв (три хиляди лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца
за нарушението, за което е съставен АУАН.
Процесното НП било връчено по надлежния ред на 17.03.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA № 249072 от 01.02.2022г., Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 313з-79 от
18.01.2022г. на директора на ОД на МВР Перник.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели
полицейските служители П. Е. П. и Н. С. З., както и И.Г.И., който е пътувал в
управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
2
От правна страна:
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП, е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като са
нарушени императивните разпоредби на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.5 от
ЗАВВ, като съображенията са следните:
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на
моторни превозни средство да ползват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, т.е. анализът на тази норма установява, че
съставомерността на нарушението е обусловена и от наличието на
специфична цел, а именно ползването на пътищата за обществено ползване с
дадена цел, различна от тази за превоз на хора и товари. Доколкото
законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като един от
обективните елементи на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, то във всеки
един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като нарушение на
тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването на тази цел в
АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин, основан на
събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно
описание на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съгласно което
жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на
съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на
нарушението.
Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната
съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга
правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в
какво точно е обвинено и да организира реципрочна на
административнонаказателното обвинение защита, което предпоставя отмяна
на НП самостоятелно и само на това основание.
Въпреки това настоящият състав разгледа спора и по същество, като
констатира следното:
При описание на вмененото на жалбоподателя нарушение АНО е
посочил, че на пътната отсечка между автомивка „Мания” и спортна зала
„Борис Гюдеров” в гр. Перник жалбоподателят чрез умишлено форсиране на
двигателя предизвиква превъртане на двигателните колела на задния мост,
странично хлъзгане на автомобила и завъртане около вертикалната му ос.
Събраният доказателствен материал в хода на съдебното производство, обаче,
не доказа по безспорен и несъмнен начин, че твърдяното превъртане на
двигателните колела на задния мост на лекия автомобил на жалбоподателя се
дължи на умишлено извеждане на „БМВ”-то извън контрол от водача с цел
ползването на пътя за други цели. За да изведе този извод съдебният състав
съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в частта,
3
в която те детайлно и последователно са разказали за предприетите от тях
действия за спиране на автомобила, управляван от Л.. Полицейският
автопатрул е следвал „БМВ”-то от кръстовището на Изчислителния център,
при преминаването му през кръстовище „Шахтьор”, движението по ул.
„Батак” и предприетото завиване по пресечката, където автомобилът е спрял.
Свидетелите П. П. и Н. З. са категорични, че през цялото време са
наблюдавали непрекъснато управляваното от жалбоподателя моторно
превозно средство. Еднопосочно и недвусмислено обясняват, че повода да
предприемат следването на водача на конкретния автомобил е бил, че
управляваното от Л. моторно превозно средство се е движело след друг
автомобил, със скорост, която те преценили за висока. З. изяснява, че по
време на движението водачът на „БМВ-то” е имал видимост към
полицейската кола, още повече, че същата е била с пуснат светлинен и звуков
сигнал. И двамата полицейски служители уточняват, че възприето от тях
форсиране на двигателя, в резултат на което автомобилът е извършил т.нар.
от тях „дрифт” е било осъществено след извършване на десен завой по пътна
отсечка, която е била заснежена, и по която е имало образувана преспа от
сняг от снегопочистващите машини. Поясняват, че са установили, че в
автомобила на жалбоподателя пътуват и други лица. В тази насока са и
показанията на св. И.Г.И., който разкрива, че е пътувал в „БМВ-то”. Той дава
допълнителни сведения за състоянието на пътната настилка след завоя от ул.
„Батак”. Разказва, че върху пътното платно в този участък е имало сняг, който
не е бил почистен. Било е и заледено. Като непосредствен очевидец на
действията на жалбоподателя, И.И. е категоричен, че автомобилът „се
подхлъзна” след предприетия десен завой. Показанията на И. са логични, тъй
като е напълно закономерна възможността жалбоподателят да е подал повече
газ на автомобила при извършения десен завой от ул. „Батак” и това да е
довело до превъртане на задвижващите колела. Само по себе си, обаче, това
не означава, че превъртането на гуми е било извършено умишлено от
жалбоподателя, още повече с оглед установеното състояние на пътното
платно, предвид падналия сняг. Освен това житейски нелогично е да се
приеме, че след като автомобила на жалбоподателят е бил следван от
полицейски автопатрул с включен светлинен и звуков сигнал, то той
умишлено и последователно ще повиши оборотите на двигателя, за да
започне да „дрифтира”. По-скоро съдът приема, че в конкретния случай става
въпрос за подценяване на ситуацията, като при заснежена пътна настилка
подаването на повече газ на автомобила след десен завой, на практика съвсем
неумишлено е довело до превъртане на гумите на автомобила на
жалбоподателя. Следва да се отчете и факта, че макар и АНО да не е
ангажирал доказателства от кой момент Л. е придобил правоспособност да
управлява моторно превозно средство, то несъмнено се касае за водач с
незначителен стаж, предвид младата възраст на дееца.
Всичко изложено по-горе налага извод, за липсата на умисъл в
жалбоподателя да използва пътя не по предназначение, тъй като не се
4
установи съзнателното и умишлено извършване от негова страна на такива
демонстративни действия, с които съвсем целенасочено да е извел автомобила
от контрол. Ето защо съдът приема, че е недоказано извършените от Л.
действия да се окачествят като използване на път отворен за обществено
ползване с цел да „дрифти”, поради което и обжалваното НП подлежи на
отмяна като незаконосъобразно.
За пълнота на решението следва да се отбележи, че АНО
санкционирайки жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1 от ЗДвП,
неправилно е посочил приложението на пр.3-то, тъй като такова липсва в
законовия текст. Доколкото, обаче, Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане
за Закона за нормативните актове урежда, че членовете на всеки нормативен
акт се състоят от алинеи, алинеите от точки, а точките–от букви, то
вписването на съответно предложение не е задължително.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения
договор за правна защита и съдействие от 22.03.2022г. се установява, че
жалбоподателят К. В. Л. е възложил на адвокат И. М. от АК Перник
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално
предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ, бр. 68 от
2020г.) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на жалбоподателя процесната
сума.
Така мотивира и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 и чл.
63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1158-000319 от
28.02.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, с което на К. В. Л., ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал.1 от
Закона за движението по пътищата са наложени кумулативно наказания глоба
в размер на 3000лв (три хиляди лева) и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца за нарушаване на чл.104б, т.2 от
5
същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на К. В. Л., ЕГН
********** сумата в размер на 300лв (триста лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6