Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение №.... от 24.11.2009 година по гр.д. № ..../2008 година РС - гр.В. Т. е допуснал да се извърши съдебна делба между С. Н. С., Р. С. С. , Н. С. С. и И. Р. И. на подробно описания в решението недвижим имот, като е определил делбената част от допуснатия до делба имот на всеки от съделителите. Недоволен от така постановеното решение е И. Р. И., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си И. Р. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че атакуваното от него решение е процесуално недопустимо, респективно - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и допуснати в хода на процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди, че съдът не е взел предвид направеното от ищците чрез процесуалния им представител изрично и недвусмислено волеизявление за частично оттегляне на предявения от тях иск за делба, в резултат на което претенциите им са насочени само и единствено към помещенията в сутерена, при което са признали правото му на собственост върху първия етаж на сградата и таванските помещения. Посочва, че първоинстанционният съд не се е съобразил с това волеизявление на ищците, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск, което опорочава решението Þ го прави недопустимо. Посочва, че в хода на първоинстанционното производство са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, но съдът е кредитирал гласните доказателства само на свидетелката , водена от ищцовата страна, без да вземе предвид пряката и родствена връзка с единия от ищците и нейната предпоставена предубеденост и пристрастност. Твърди, че по делото е безспорно установено, че е придобил собствеността върху допуснатия до делба имот по наследство и давностно владение, като съдът необосновано не е отчел факта, потвърден както в нотариалното производство, така и от водените от него свидетели, че от 1982 година баща му Р. И. Р. след смъртта на съпругата си П. Г. Р. е живял постоянно в с.В., а не в процесния имот, където е идвал само няколко пъти на гости, но никога не е заявявал собственически претенции, а напротив: винаги е казвал,че този имот е на сина му И. Р. И., т.е. негов. Твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел, че по делото не е установено с допустимите доказателствени средства упражняваното от него господство върху процесния имот да е явно манифестирано от негова страна и възприето от останалите сънаследници като намерение да владее имота , като го придобие за себе си. Посочва, че в хода на на производството се е доказало по безспорен начин,чрез показанията на няколко свидетели и обясненията на страните, че той категорично и недвусмислено е отблъсквал владението на ищците, като категорично е отказал да даде стая на партерния етаж на Р. С., която стая владее и свои като пълноправен собственик.Намерението му винаги е било и е само и единствено да владее, ползва и свои имота - лично и само за себе си, като е отблъсквал всякакви претенции или владелчески действия, каквито не е имало както от страна на ищците, така и от родителите му приживе или от трети лица.Моли обжалваното от него решение като порочно, да бъде обезсилено, съответно - отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за делба на процесния имот да бъде отхвърлен. Въззиваемите Н. С. С. и С. Н. С., лично и в качеството му на наследник на Р. С. С., заемат становище, че жалбата на И. Р. И. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено.Претендират разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на И. Р. И. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от С. Н. С., Р. С. С., починал на 8.02.2010 година и Н. С. С. против И. Р. И. иск за делба, във фазата на допускането, на оставен им в наследство от П. Г.Р. , починала на 28.02.1982 година и съпруга и Р. И. Р., починал на 20.03.1997 година, недвижим имот, находящ се в гр.В. Т.,ул."О." № 62, а именно: първи жилищен етаж от построената в УПИ ... в кв..... по ПУП на града масивна двуетажна къща, заедно със западната лятна кухня, западната част на партерния етаж, състояща се от две стаи, коридор и маза под стълбището, 1/2 идеална част от таванското помещение, 1/2 идеална част от общите части на цялата жилищна сграда и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху описания парцел, при което по делото няма данни в подкрепа на твърдението на И. Р. И., че ищците, сега въззиваеми, са оттеглили част от исковата си претенция относно делбата на първия етаж. По делото не се спори, че страните са наследници на П. Г. Р., починала на 28.02.1982 година и Р. И. Р., починал на 20.03.1997 година, като И. Р. И. е техен син, Р. С. С. и Н. С. С. са техни внуци, деца на дъщеря им Р. Р. С.,починала на 20.05.1983 година, а С. Н. С. е нейн съпруг. Не се спори, че спорният по делото имот приживе е бил собстевност на П. и Р. Р., което обстоятелство е безспорно установено с представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., том ..., дело № ..../1971 година / л. 3 от първоинстанционното дело/. Не се спори, че първоначално, до смъртта на майка му и заедно с родителите си, в имота е живял въззивникът И. Р. И., а след смъртта на П. Р. през 1982г. в имота е останал да живее само той. Спори се е ли И. Р. придобил имота по давностно владение, респективно - е ли той изключителен собственик на имота или не. В тази връзка следва да се има предвид, че при наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало слеõ смъртта на П. и Р. Р., въведено от ищците и като основание за съсобственост, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл.5- чл.10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, съгласно чл. 154,ал.1 ГПК трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците.Промяната в намерението не трябва да остане скрита; тя трябва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да показват на останалите сънаследниците, че тяхната фактическа власт е отблъсната. В този смисъл е и констатната практика на ВКС. Това ще рече, че фактът на едноличното ползване на имота от част от сънаследниците, какъвто е конкретният случай, е необходимо, но недостатъчно условие за доказване на възражението за придобивна давност. В отношенията между сънаследниците презумцията на чл.69 ЗС не важи, при което в техните вътрешни отношения се счита, че този който ползва имота е държател на чуждите идеални части - владее ги от тяхно име и за тяхна сметка.Изложеното по категоричен начин налага извода, че сънаследникът, на когото се противопоставя придобивна давност, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. Това в случая И. Р. И. не е направил. Твърдението му в тази насока не намира опора в събраните по делото доказателства. Страните не спорят и всички свидетели в показанията си са единодушни, че в имота е живял И. Р.. Липсват доказателства обаче, че промяната в намерението му и завладяването от него на частите на останалите сънаследници са намерили външна изява в предприемането на конкретни действия, които да показват на останалите сънаследници, въззиваеми по делото, че тяхната фактическа власт е отблъсната.Напротив: В съдебно заседание на 2.12.2008 година свидетелката С. С. е заявила, че между И. Р. и нейния баща Н. С. са се водили разговори за делба на процесния имот; свидетелят П. Т. е заявил " На мен И. ми е казвал, че етажът където живее, е негов. Не знам да е казвал на някой друг, че той е собственик на етажа, където живее. Според мен къщата е на И. и Р., след това на Р., който живееше на втория етаж.". Свидетелят Филипов е заявил :" И. ми сподели, че има проблем със собствеността на етажа, където жиивее.", а свидетелката П. Д. в същото съдебно заседание е заявила, че не знае точно на кого е цялата къща и не знае по някакъв начин И. / въззивникът/ да е довеждал до знанието на другите сънаследници, че той се счита за собственик. Що се касае до противопоставянето на И. Р. на желанието на Р. С. да ползва стаята с южно изложение от партерния етаж, то това е станало преди около година преди 2.12.2008 година, както сам е посочил И. Р. в дадените от него в съдебно заседание на същата дата обяснения, респективно - непосредствено преди образуване на делото, поради което това обстоятелство е неотносимо към твърдението му, че е придобил имота по давностно владение.Нещо повече: В съдебно заседание на 2.12.2008 година въззивникът И. Р. е заявил още: " Не знам ищците какво са си мислели за това кой е собственик на имота.", а в съдебно заседание пред тази инстанция на 30.03.2010 година е посочил , че никой не го е разпитвал относно собствеността и затова не е правил изявления в тази насока. Изложеното по категоричен начин налага извода, че И. Р. не е довел до знанието на останалите сънаследници на П. и Р. Р., че е променил намерението си и от държател на техните наследствени части става владелец, като ги владее като свои собствени само и единствено за себе си. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението на И. Р. за изтекла в негова полза придобивна давност относно идеалните части от процесния имот на останалите сънаследници на П. и Р. Р. по делото е останало недоказано, респективно - че имотът е съсобствен на всички страни по делото и като такъв следва да бъде поделен между тях. Пред тази инстанция не се представят доказателства навеждащи на изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на И. Р. И. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.2 ГПК И. Р. следва да бъде осъден да зÓплати на Н. С. С. направените от него разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 24.11.2009 година на РС - гр.В. Т. по гр.д. № 999/2008 година. ОСЪЖДА И. Р. И., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В. Т.,ул."О. № 62, да заплати на Н. С. С., с ЕГН *, с постоянен адрес гр. В. Т., ул." П. Я." № 1,В. Б,етаж 4,А.11, направените от него разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |