Р
Е Ш Е
Н И Е № 260071
14.09.2020г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на тринадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 596/ 2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на А.Г.С. и Н.Г.С. *** против Решение №
1004/ 22.03.2018г. постановено по гр.д.№ 5795/ 2017г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХVI гр.с., с което всеки от жалбоподателите е осъден да заплати на К.З.М. *** по ½
от сумата 5 000 лв, като частична от 45 000 лева, дължима по запис на заповед,
издаден на 10.12.2015г. в полза на ищеца, с падеж – 10.12.2016г., без протест,
от наследодателя на ответниците- Г. Н. С., ЕГН: **********, като в тежест на
жалбоподателите са поставени разноските по водене на делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
От
въззиваемата страна К.З.М., чрез АД ”Д. ***, представлявано от адв.В.Д. и адв.Д.
П., е постъпил писмен отговор , в който
по изложени съображения в него се оспорва жалбата като неоснователна, иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните и на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежни страни и е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът
К.З.М. *** е сезирал съда с обратен иск по чл.505, ал.1 ТЗ против ответниците А.Г.С.
и Н.Г.С. ***, в качеството на наследници на починалия им наследодател Г. Н. С.,
поч. 23.08.2016г. , за заплащане на сумата от 5000 лева, като частично
предявена от общата сума в размер на 45 000 лева, предмет на издадена запис на заповед на
10.12.2015г. от наследодателя на жалбоподателите в качеството на платец по
менителницата, който починал преди настъпване на падежа по нея – 10.12.2016г. Ответниците
били поканени писмено да заплатят исковата сума, резултат не бил постигнат,
като същите приели наследството на починалия си баща по опис. Ангажирани са
писмени доказателства.
С
отговора по исковата молба ответниците са оспорили така предявения иск с
възражението за неистинност на документа поради несъставянето му от
наследодателя им, неподписването му от същия, както и непоето задължение като
издател на записа на заповед, недействителност на менителничния ефект на
основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на воля, привидност и липса на
основание, както и унищожаемост поради грешка и измама, тези основания,
наведени с довода, че абстрактните сделки , обвързани с каузалните сделки, са
нищожни при нищожност на каузалната сделка. Ангажирани са писмени и гласни
доказателства.
При
уважаване на така предявения иск районният съд е възпроизвел ангажираните от
страните писмени и гласни доказателства във връзка с наведените доводи за недействителността
на , както, изследвал е валидността на менителничния ефект, както и редовността
на процесния запис на заповед, удостоверяващ абстрактната сделка. В тази насока
е прието наличието на редовност на процесния запис на заповед, притежаващ реквизити,
отговарящи на изискванията на чл.535 ТЗ, поради което същият редовен от външна
страна писмен документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано
в него, като съобразно депозираните две заключения по съдебно-графологическата
експертиза и установено полагането на ръкописния текст и подписа за издател на документа да са изпълнени от
лицето Г. С.; настъпил падежа на задължението и липса на погасяване по него, а
ответниците материално правно легитимирани да отговарят по него; липса на
доказателства и съображения в насока наличие на погасяване на сумата по дълга,
въз основа на което е прието, че задължението по менителничния ефект още не е
платено, въпреки неговата изискуемост, поради което дължимо в частично
претендирани му размер спрямо всеки от
ответниците; изхождайки от абстрактния характер на записа на заповед е
обоснован мотивът относно липсата на задължение за ищеца да доказва
съществуването на каузално правоотношение след като не твърди съществуването на
такова, като при въведени твърдения от всяка от страните се доказват фактите,
на които основават твърденията и възраженията си, съобразно Тълкувателното
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; разгледани са въведените възражения от
ответниците за недействителност на
записа на заповед, като при така наведените фактически обстоятелства липсват
доказателства да липсва валидно формирана воля; недоказаността на твърдението
относно сумата, за която издателят се е задължил, вкл. отчитайки наличието на
изрична законовата разпоредба по чл.460, ал.1, вр. с чл.537 ТЗ; липсата на
експертиза по делото, установяваща посоченото от ответниците заболяване на
наследодателя им – “ *****” и последиците от такова заболяване, съответно
начина , по който това заболяване се е отразило на лицето с изводи за намалена
волева устойчивост, невярна представа за действителността, когнитивни
нарушения, пречещи за формиране на валидна воля за задължаване; обосновано е
недоказаност на възражението за нищожност на записа на заповед поради
привидност с твърдението относно налични цели у ищеца да придобие дял от върху
съсобствен между починалия наследодател на ответниците и бившата му съпруга
недвижим имот чрез принудително изпълнение поради липсата на значение за
дължимостта на сумата по записа миналите и настоящи отношения между ищеца и
разпитаната по делото св. Д./ бивша съпруга на починалия наследодател на
ответниците, бел.моя/; относно възражението за нищожност поради липса на
основание правилно обоснован е правният аргумент, че това основание намира
приложение само при каузалните сделки; прието е на следващо място, че от една
страна в отговора не ес твърди наличието на каузално правоотношение, но от
друга страна са направени изводи за това, че липсвало основание за каузалната
сделка заем. С оглед на това за пълнота са разгледани от районния съд и
наведените възражения за унищожаемост поради грешка и измама, което е намерено
несъответно на тезата на ответниците при оспорване на факта, че издателят е
получил пари на кредит от ищеца поради липса на подобно основание, независимо
от което е изложена обосновка по тези възражения въз основа както на така
оформеният документ “запис на заповед”, така и въз основа на установеното по графологическите експертизи
относно авторството на документа.
С
въззивната жалба правилността и обосноваността, както и законосъобразността на
обжалваното решение се оспорва при поддържане на наведените в първоинстанционното
производство доводи в насока на това, че в строго формално отношение записът на
запис покрива изискванията на чл.535 ТЗ, но е налице опорочена едностранна
сделка като нищожна поради липса на изява на правновалидна воля, респ.
симулация с цел заобикаляне на закона и поради
неавтентичност на записа на заповед/ не е подписан от сочения издател/, пороци
във волята на издателя/ ако се приеме, че същият е автор на волеизявлението и
такова формално е налице/, са съществени до степен сделката да е унищожаема – с
оглед състоянието на лицето и постоянна злоупотреба с алкохол, поради което
същият да е разбирал и ръководел действията и постъпките си и не е осъзнавал
техните последици, бил е манипулируем и лесно е могъл да бъде измамен относно
естеството на сделката и нейните последици или да изпадне в грешка относно
предмета на същата. За това се сочи, че всички тези възражения, наведени още с
ОИМ, срещу действителността на записа на заповед са създали задължение за съда
да изследва всяко от възраженията и да следи за попълване на доказателствата по
делото относно релевантните факти, за неговото изясняване от фактическа страна,
вкл. ГПК били предвидени достатъчно варианти за служебна намеса в процеса на
доказване, вкл. чрез служебно събиране на експертизи. За това се обосновава
наличието на нарушение на съдопроизводствените правила поради неназначаване
служебно от съда на съдебно - медицинска експертиза относно изследване на
конкретния умствен и психически капацитет у
наследодателя на ответниците да възприема и ръководи своите действия и
резултатите от тях заради дългогодишната му алкохолна зависимост, вкл. като не
е ценил събраните по делото гласни доказателства. Въз основа на тези оплаквания
се оспорва правилността на направените от районния съд фактически и правни
изводи за липса на данни за липса на воля, в каквато насока са развити отново
въззивната жалба обстоятелства относно
имущественото състояние на наследодателя на ответниците, наличието на тежка
алкохолна зависимост и обосновка относно характера на заболяването “****”, в
които случаи според съдебната практика се сочи лицето да може да бъде поставяно
под запрещение; поддържан е и доводът за наличие на индиция за липса на воля,
свързан с начина на изписване на парите, за които се задължил Г. С., в насока
на поставената след числото 45 запетая; не било обърнато внимание на въведеното
възражение за симулация, а въпреки мнението на съда, се счита също така
наличието на възможност да се касае за измама, както и се възразява относно
приетото от съда, че основанията за унищожаемост на записа на заповед поради
грешка и измама се разглеждат само във връзка с каузални правоотношения. Извън
горните доводи за неправилност на решението с въззивната жалба е наведено в
допълнение и фактическото обстоятелство, че при запознаване от страна на брата
на Г. С. – Н. С. с обстоятелствата по спора/ който живее в София и не поддържа
отношения с ответниците/ им съобщил, че поради състоянието на брат му, не е
обръщал внимание на думите му, но си припомнял, че брат му, който бил дълги
години почти изцяло на негова издръжка като искал пари за храна, ток и др.
ежедневни нужди за него и родителите им, няколко пъти казал, че се опитва да
получи по-голяма сума заем, с който да си оправи положението, като по пак по
данни на чичото на ответниците, до смъртта на бащата на последните същият
получавал заем само от брат си и то само за нуждите на домакинството. Въз
основа на тези доводи и възражения се иска приемане доказаност на възраженията
на ответниците, с оглед на което неоснователност на така предявения иск.
Жалбата е неоснователна.
Предявеният
от ищеца иск се основава на представен по делото писмен документ с наименование
“Запис на заповед” с издател Г. Н. С.,
подписан от издателя, с дата на издаване 10.12.2015г., с място на
издаване : гр.П., ул.*****, по силата на
който издателят се е задължил безусловно и без протест да заплати на К.З.М.
сумата от 45 000 лева/ четиридесет и пет хиляди/, с падеж на паричното
задължение 10.12.2016г., с място на плащане : гр.П., ул.”*****.
Безспорни
се явяват по делото фактите, че издателят на заповедта е починал преди
настъпване на падежа на задължението/ на 23.08.2016г./ , като ответниците се
явяват негови законни наследници.
Принципите,
определящи същността на менителницата важат и за ценната книга - запис на
заповед , като материализираното в менителницата вземане има по-малко или
повече абстрактен характер и е строго формален акт, а предписаните от закона
форма и реквизити трябва задължително да са налице, за да се породи
менителничният ефект. Модулация на
менителницата е записът на заповед, при който участват само две лица - издател
и поемател и който, както и при менителницата , представлява формален писмен
документ, съдържащ определен брой реквизити, уредени в
разпоредбата на чл.535 ТЗ: наименование “Запис на заповед” в текста на
документа, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място
на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати, дата и място на издаването, подпис на издателя. Видно от описанието на
процесния запис на заповед, същият съдържа всички изискуеми се от Закона
реквизити за неговата валидност.
С
исковата молба по предявения иск не е въведено от ищеца каузално правоотношение
във връзка със записа на заповед, а с формулираните от ответниците в отговора
по исковата молба възражения за недействителност на абстрактната сделка се въвежда индиция за каузално
правоотношение, произтичащо от договор за заем, обезпечен с издадения запис на
заповед. Това се намира да е така, доколкото от изявленията на ответниците по
делото безспорно се установява обстоятелството, че ответниците – наследници на
издателя на заповедта, значителен период от около 20 години не поддържали
връзка и преки отношения с наследодателя си, поради което така въведените обстоятелства касателно фактическите
основания, в резултат на които се допуска от ответниците да е оформен процесния запис на заповед, определя хипотетично вида на твърдяното
каузално правоотношение като по договор за заем обезпечен с цената книга.
Обусловени от така въведената хипотеза за
каузално правоотношение са формулираните възражения за нищожност и
унищожаемост на индицираната обезпечена сделка, наред с възраженията по
редовността на документа и неговата автентичност. В тази насока детайлно
развити са с обжалвания акт съображенията за неоснователност и недоказаност на
наведените от ответниците възражения, които почиват на събрания доказателствен
материал по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, поради което се споделят от въззивния съд. И
доколкото аналогично тези възражения са формулирани и се поддържат с въззивната
жалба, въззивният съд отчита тяхната
неоснователност поради недоказаност, по следните съображения: Както се отчете
по-горе, а и не се оспорва видно от въвеждащите доводи на жалбоподателите в
жалбата, че процесният запис на заповед покрива изискванията на чл.535 ТЗ.
В сферата на правните твърдения обаче остават наведените обстоятелства
относно наличието на опорочена
едностранна сделка като нищожна поради липса на изява на правновалидна
воля, симулация с цел заобикаляне на
Закона, неавтентичност на документа,
пороци във волята на издателя / ако се приеме, че същият е автор на
волеизявлението и такова формално е налице/, които поради тяхната същественост
водят до извод за унищожаемост поради , това, че лицето не е разбирало и ръководило действията и постъпките
си и не е осъзнавал техните последици поради манипулируемост, възможен обект на измама,
доводът за неавтентичност на процесния частен документ – опроверган от
събраното по делото надлежно доказателствено средство – СГЕ, по която
депозирани две заключения потвърждаващи автентичността на документа. Действително
от събраните по делото гласни доказателства при по-висок интензитет на
информативност и взаимно съответствие относно наведеното главно твърдение от
ответната страна, свързана с честа проява на злоупотреба с алкохол приживе от
наследодателя на ответниците, са депозираните показания на св. С. С., братовчед
на ответниците и св. С. Д., майка на ответниците, които не се подкрепят от
показанията на св.Л. В., без родство със страните, ангажирана от ищцовата
страна. В тази насока представената по делото Епикриза на Г. С. от УМБАЛ “Свети
Георги” – ЕАД-Пловдив удостоверява установена диагноза “****”, в резултат на
което настъпил летален изход за лицето на 23.08.2016г. Моментът на
удостоверената диагноза на починалото лице не е относим към момента на издаване
на процесния запис на заповед – 10.12.2015г. от една страна, към който предмет
на доказване е наличието на характеристиките на посоченото заболяване и
установяване влиянието им върху психическото здраве на лицето. Годно
доказателствено средство в тази насока е съдебно-психиатрична експертиза за
определяне степента на увреждане на интелекта чрез изследване на задължителнийе
критерия на дееспособността на освидетелствано лице към момента на сделката –
интелектуалния критерий – да разбира свойството, мисловния критерий – да
разбира значението и волевият критерий – да ръководи постъпките си. Възражения
в тази насока са наведени в ОИМ, но са останали недоказани поради неангажиране
на относимо доказателственото средство, за което съобразно принципа, залегнал в
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК е в доказателствена тежест на ответниците да
установят възраженията, от които се
черпят благоприятни правни последици. И в тази насока изцяло неоснователно е
твърдението за наличие на процесуално нарушение на районния съд поради
неназначаване служебно на относимата експертиза за случая. Характерът на
правния спор относно претендираното парично вземане определя прилагането на
водещия принцип на диспозитивното начало в конкретния случай.
Неоснователен е и доводът, свързан с начина на цифровото изписване на
дължимата в записа на заповед, доколкото релевантно е текстовото изписване на
сумата, в случая ръчно от издателя на документа, което е в съответствие със
законовото изискване, което правилно е отчетено от районния съд.
Наведено във въззивната жалба в
допълнение фактическото обстоятелство, в
насока на това, че при запознаване от страна на брата на Г. С. – Н. С. с
обстоятелствата по спора/ който живее в София и не поддържа отношения с
ответниците/ им съобщил, че поради състоянието на брат му, не е обръщал
внимание на думите му, но си припомнял, че брат му, който бил дълги години
почти изцяло на негова издръжка като искал пари за храна, ток и др. ежедневни
нужди за него и родителите им, няколко пъти казал, че се опитва да получи
по-голяма сума заем, с който да си оправи положението си, не подлежи на
интерпретация на основание чл.266, ал.1 ГПК, доколкото това доказателство за
посоченото обстоятелство се навежда за събиране за пръв път пред въззивната
инстанция и се явява преклудирано. Отделно от това се намира да не съответства
в пълен обем на защитната теза на жалбоподателите с оглед соченото от брата на
починалото лице обстоятелство за намерението на
последния за осигуряване на
парични средства за обезпечаване финансовите си потребности.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
направените за настоящата инстанция разноски съобразно списък по чл.80 ГПК в
размер на 580 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
1004/ 22.03.2018г. постановено по гр.д.№ 5795/ 2017г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХVI гр.с.
Осъжда
Н.Г.С., ЕГН : ********** и А.Г.С., ЕГН: ********** *** да заплатят на К.З.М.,
ЕГН: ********** *** лв / петстотин и осемдесет лева/ - направени разноски за
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: