Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2117
гр. Пловдив, 19.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Марияна Рудева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6198/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 1668123 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който М.Е.М., ЕГН ********** /… на „Виател“ ЕООД/ е санкциониран
с административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва
процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Tвърди се, че АТС не е било
предварително обозначено с пътен знак Е24, поради което в случая е била нарушена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В жалбата се развиват и съображения, че в
случая не са спазени сроковете за издаване и връчване на ел. фиш. Поради всичко
гореизложено се претендира за отмяната на обжалвания ел. фиш.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище
за неоснователност
на така депозираната жалба.
От фактическа страна се установява
следното:
На 14.06.2017 г. в 17.59 часа в гр.
Пловдив на АМ „Тракия”, км. 118+425 в посока град София, е било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „БМВ Х6 М“ с рег. № …,
установено със стационарна видео-радарна система система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип „Sitraffic Lynx ERS 400”, като при разрешена скорост от 140 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%, е
установена скорост от 161 км/ч
или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Виател“ ЕООД, управлявано от М.Е.М.. За
така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, на същия е наложена глоба в размер на
100.00 лева.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като
обективни и непротиворечиви.
Към
изпратената от наказващия орган административнонаказателна преписка е приложена
и Заповед за утвърждаване на образец за ел.фиш, ведно с приложен към нея такъв,
одобрен от министъра на вътрешните работи, както и Удостоверение (с приложения
към него) за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 за стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Sitraffic Linx 400”,
видно от което същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под 4823, с посочен срок на валидност – 06.10.2019 г.
Като писмено доказателство в хода на проведеното съдебно производство е приет и
Протокол с изх. № 24-00-214/08.06.2015 г. на Областно пътно управление-Пловдив,
видно от който към момента на нарушението участъкът е бил обозначен с пътен
знак Е24, разположен на км. 118+686. Към преписката е приложен и снимков материал,
заснет от система за видеонаблюдение със Сертификат № 09.10.4823, видно от което
измерената скорост е била 166 км/ч, от които бил приспаднат 3 % толеранс, поради което като
наказуема скорост е посочена 161 км/ч.
Горната
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства,
обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи”. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”.
Настоящият
съдебен състав, след
като съобрази приложимата в конкретния случай правна уредба и я съпостави със
събраните по делото доказателства, намира, че в конкретния случай правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
констатираното нарушение.
Безспорно установено е по делото, че на
14.06.2017 г. в 17.59 часа в гр. Пловдив на АМ „Тракия”, км. 118+425 в посока
град София, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС
марка „БМВ Х6 М“ с рег. № ..., установено със стационарна видео-радарна система
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Sitraffic Lynx ERS 400”, като
при разрешена скорост от 140 км/ч,
след приспаднат толеранс от 3%, е установена скорост от
161 км/ч или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с
регистриран собственик „Виател“ ЕООД, управлявано
от М.Е.М.. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя.
Скоростта е била установена със
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
тип „Sitraffic Lynx 400”, като от приложените по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и приложения към него и Протокол за периодична
проверка на процесната радарна система за наблюдение от 25.02.2015 г., се установява техническата
годност на използваното в случая техническо средство.
От приложените като доказателства разпечатки от видеоклип от паметта на
системата за видео-контрол е видно, че на посочената в електронния фиш дата и
час, е нарушена разрешената допустима максимална скорост за движение по
автомагистрала. Посочените разпечатки имат доказателствена сила, съгласно чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП относно датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
както и относно фиксираната скорост, поради което в случая следва да се приеме,
че е налице установяване на факта на нарушението. Нарушена е нормата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, тъй като е била превишена предписаната в тази разпоредба допустима
скорост за движение на процесния лек автомобил, а именно: същият се е движил
със скорост 166 км/ч,
при разрешена такава от 140 км/ч,
поради което и след приспаднат толеранс от 3%, е
установена скорост от 161 км/ч
или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.
Всичко гореизложено обуславя и законосъобразността и правилността на
обжалвания електронен фиш. В случая нарушението е установено по несъмнен начин,
заснето е с технически изправно средство за измерване, обозначено с пътен знак
Е 24, налице е коректно посочване на разпоредбата, съдържаща нарушеното правило
за поведение, което правилно е било санкционирано с посочения в електронния фиш
размер на глоба на основание посочената в него санкционна разпоредба.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като в електронния фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от
състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Електронният фиш
съдържа точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които
са нарушени. Извършено е и приспадане от 3 % (толеранс),
изрично регламентирано
при стационарните видео-радарни системи от типа “SITRAFFIK ERS 400”, което
представлява приспадане на допустимата грешка при измерване с тези уреди и
което е допълнителна гаранция за съблюдаването на правата на санкционираните
лица.
Всичко гореизложено обосновава и неоснователността на наведените в жалбата
възражения. В тази връзка следва да бъде изрично посочено, че съдът не
възприема изложеното в жалбата досежно неспазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно липсата на доказателства за поставен пътен
знак Е24, доколкото от приложения по делото Протокол с изх. №
24-00-214/08.06.2015 г. на Областно пътно управление-Пловдив, видно от който към момента на нарушението участъкът е бил
обозначен с пътен знак Е24, разположен на км. 118+686, се установява точно
обратното.
Относно възражението за неспазване на сроковете за издаване и връчване на
ел. фиш, съдът намира следното: В действителност с тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните
нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време,
тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като
освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена
опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в
по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности
– давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно
наказателния процес, независимо дали
имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на
административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно
приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния
процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят
съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един
случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба. В цитираното постановление се прие
още, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Трайно
установено положение е, че погасителната давност ограничава във времево
отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната
отговорност на дадено лице. Погасителната давност в общия случай започва от деня,
в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до
реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца
с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.
81, ал. 2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно наказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност -
чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 ЗАНН са изрично регламентирани две действия,
които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и
издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на
тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН
и шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се
изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде
връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото
електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след
което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се
приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за
действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден
специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т.
5 НК и да се приеме, че за връчване на
електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 ЗАНН,
доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида
давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по-горе
преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на
отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността
на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 ЗАНН,
електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на
електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане
в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН, а общата преследвателна
давност по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и
ВАС. Не може да бъде прието без резерви становището, че ЗАНН урежда изрично
хипотезите на обикновената погасителната давност в чл. 34 ЗАНН и следователно
неприложима е давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а приложима е само
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. Съобразявайки се с приетите постановки
с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва да се отчете, че
действително чл. 34 ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на разпоредбата на чл.
81, ал. 3 НК относно абсолютната давност. Затова и тази празнина се преодолява
с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН, т.е. за административнонаказателното производство е приложима абсолютната
давност от 4 години и 6 месеца. Същевременно обаче въпросното постановление не
посочва изрично изключване на приложението на обикновената погасителна давност
от 3 години по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Наистина ЗАНН е специален спрямо НК и
съгласно чл. 11 ЗАНН, само доколкото не се предвижда друго в него, може да бъде
приложен НК. В този смисъл сроковете по чл. 34 ЗАНН са специални спрямо
погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, затова и последната не може да
бъда прилагана по отношение на срока за образуването на административно наказателното
производство, така и по отношение на срока за издаване на НП. Това обаче не
изключва приложението на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК след издаването на
НП, на още по-голямо основание след издаването на електронен фиш. Съгласно
Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876/2018 г. на XXI състав на
Адм. съд – Пловдив, при електронния фиш не са предвидени издаване на АУАН и НП,
а той самият е едновременно и двете. Настоящият състав счита обаче при
спецификата на електронния фиш, че след като той се издава в момента на
нарушението и изключва приложението на правилата на ЗАНН, доколкото има
специална уредба в ЗДвП, то ще изключи и по природата си и приложението на
правилата за обикновената погасителна давност по чл. 34 ЗАНН. В този случай
подобно тълкуване може да доведе до извод за незаинтересованост от страна на
законодателя за активното поведение на административно наказващите органи и
тяхното дисциплиниране, доколко единствено приложима би била само абсолютната
погасителна давност. Това заключение влиза и в друго противоречие със самия
институт на абсолютната давност. За да е изпълнена със смисъл следва да
съществува обикновена давност, която е необходимо да е била спряна или
прекъсната – чл. 81, ал. 3 НК, чието приложение изрично беше прието с
цитираното тълкувателно постановление. Така Решение № 818 от 11.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 418 / 2019 г. на XXVI състав на Адм. съд – Пловдив. В този
случай, приемайки че за електронните фишове се прилага само абсолютната
давност, без да тече обикновена погасителна давност, се достига до разбиране,
което настоящият съдебен състав не споделя, а именно че се прилага един
институт без да са налице предпоставките му. С оглед гореизложеното следва да
се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН за връчването на
електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 г. и 6 м. на основание
чл. 81, ал. 3 НК.
В процесния случай електронният фиш е издаден на 14.06.2017 г., от която
дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за връчване на електронния фиш. Същият е връчен на нарушителя на 04.09.2019
г., т.е. 2 години и близо 3 месеца след издаването му. От гореизложеното
следва, че обикновената тригодишна давност като непрекъсната не е изтекла
понастоящем и същата ще изтече на 14.06.2020 г. По посочените съображения
следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца не е
погасена по давност и електронният фиш се явява законосъобразен и в това
отношение.
Поради всичко гореизложено, жалбата, като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваният ел. фиш, да бъде потвърден.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш Серия К № 1668123 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който М.Е.М., ЕГН ********** /... на „Виател“ ЕООД/ е санкциониран
с административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК