Решение по дело №15649/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3520/26.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15649 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Т.П.И., ЕГН **********, адрес: ***; С.М.И., ЕГН **********, адрес: ***;          Д.А.И., ЕГН **********, адрес: *** и  Д.А. П., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.Т.П.-С., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2600, с площ от 406 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на район „П.", одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК- гр.София при граници ПИ №10135.2517.2602, 10135.2517.2601, 10135.2517.9633, 10135.2517.2599 и 10135.2517.2603 и предаване владението на имота на ищците.

Ищците обосновават правния си интерес за предявяване на ревандикационния иск, налагайки следните твърдения:

Наследници са на Т.П.У.- поч. на 28.02.2004 г. вписана в стар семеен регистър с имената Т.П.У., съответно записана в удостоверение за наследници изх. №1436/11.09.2017 г. на р-н П., община В., като Т.П.У., а също и в записка за вписване на нотариален акт №220, том.5, дело 131 от 1947 г., като Т.П.К./по баща.

С решение №1025 от 14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр. В. се признава правото на собственост на наследниците на Т.П.У.на нива от 3,000 дка., находяща се в терен по пар. 4, В., в местността В., имот №10691 по КП-1956 г. В решението е посочено, че възстановяването ще се извърши след влизане в сила на план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Наследодателката на ищците е придобила имота с нотариален акт №220, том.5, дело 131 от 1947 г. В законоустановения срок Лично Т.П.У.е заявила пред Поземлена комисия-В. за възстановяване правото на собственост върху имота със заявление вх.№40104/27.11.1991 г. Същият имот е представлявал земеделска земя - нива и е бил внесен в ТКЗС от съпруга на Т.П.У.-П.И. У., като глава на домакинството на 08.03.1958 г. Имотът е заявен за възстановяване с пореден №2 от заявлението и е установен с нотариален акт №220, т.5, дело 131/1947 г.

Със заповед №615/31.07.2009 г. на кмета на общината, по реда по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено на ищците правото на собственост относно новообразуван имот №2600, който е част от признатия за възстановяване имот. В последствие е изготвена експертна оценка от лицензиран оценител на подобренията в новообразуван имот №2600 по ПНИ на СО. "М.р., Б.ч. и Д.", въз основа на която е издадена заповед №181/16.02.2010 г. на кмета на общината на основание пар.4в от ПЗР ЗСПЗЗ и с която е одобрена сумата от 2010 лв., която А. П.И. е внесъл по сметка на р-н П., община В. с вносна бележка №80808В-АЕ-2759/ 01.04.2010 г.. В последствие На 22.04.2010 г. в полза на наследниците на Т.П.У.е издаден протокол за въвод във владение №107-МР от община В., относно новообразуван имот №2600 по ПНИ на СО. "М.р., Б.ч. и Д." с площ 406 кв.м.

С писмо рег. №24-16322/17.08.2017 г. на СГКК-В. ищците са уведомени за започнато производство от страна на ответницата М.Т.П.-С. за вписване в поземления имот, съгласно нотариален акт №13, том 33, дело 7332, вх. peг. №10695 от 12.08.2002 г., видно от който Т. П. И. дарява на дъщеря си М.Т.П.-С., недвижим имот придобит по давност а именно: Поземлен имот, находящ се в землището на гр. В., м-ст М.р., старо име Л., цялото с площ от 400 кв.м., с пл.№ 1600, в кв. 37 по плана на същата местност, при посочени граници и съседи. Излагат в тази връзка, че  праводателят на ответницата Т. П. И. се е снабдил с констативен нотариален акт по давност №72, том 1, дело 440, peг. № 4480 от 01.09.2000 г. на нотариус О.Ш., който оспорват, като неверен.

Твърдят, че към момента на предявяване на иска ответникът владее процесния имот лично и чрез трети лица, което обуславя правния им интерес от предявяване на същия.

Претендират разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът  депозира отговор с който моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Оспорва правото на собственост на ищците върху имота, налагайки твърдения за липса на идентичност между наследодателката им и лицето от чието име е внесен имота в колективното стопанство, че тя е собственик на същия, като го е придобила по дарение, а нейният праводател е придобил имота чрез замяна и застрояване, евентуално по давност. Оспорва законосъобразността на реституционната процедура и моли за инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№1436/11.09.2017 г. на Т.П.У.а, издадено от Район П.на Община В. – л.7-8 и ищците по делото се явяват наследници на посочената в същото наследодателка.

Декларация за идентичност на имена с нотариална заверка peг. №5723/11.10.2017 г. от нотариус Т. М. №237 НК, на подписа на декларатора Т.П.И. – л.11 се установява, че името Т.П.У.а, съгласно удостоверение за наследници изх.№1436/11.09.2017 г. на р-н П., община В., името Т.П.У., съгласно стар семеен регистър и съгласно решение №1025 от 14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр. В. и името Т.П.К./последното е с моминска фамилия/, съгласно записка за вписване на нотариален акт №220, том.5, дело 131 от 1947 г. са имена на едно и също лице.

От Записка за вписване на Договор за продажба №220, том V от 31.10.1947 г., на партидна книга том 131 страница 453 – л.13 се установява, че наследодателката на ищците е придобила имот, представляващ нива с площ от 3 дка в с. В. в местност „В.“ при посочени съседи с нотариален акт №220, том.5, дело 131 от 1947 г.

От стари семейни регистри, на р-н П., община В. – л.9-10 и Декларация от П.И. У./без попълнена дата/ за деклариране бр.членове от домакинството и внесено имущество – л.15 се установява, че Т.П.У.и П.И. У.са семейство, образуват едно домакинство, при което последният се води глава на домакинството , а Т.П.У.съпруга.

Видно е от заявление-декларация от 08.03.1958 г. до УС на ТКСЗС, съхранявано в Държавен архив под: фонд №462, инв. опис №1, архивна единица №10, лист №81 – л.14 имот представляващ земеделска земя - нива от 3 дка е бил внесен в ТКЗС от съпруга на Т.П.У.- П.И. У., като глава на домакинството на 08.03.1958.

По силата на Решение №1025/14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр.В. – л.12, наследниците на Т.П.У., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ са възстановени в стари реални граници нива от 3 дка, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ на в местността „В.“ кв. „В.“. В решението е посочено, че имотите, които се възстановяват са разположени в територии и по пар. 4 ЗСПЗЗ и възстановяването им ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници, ще се определят въз основа на влязъл в сила ПНИ.

Със Заповед №615/31.07.2009 г. на кмета на община В. – л.17, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Т.П.У.при условията на пар. 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ върху поземлен имот с идентификатор 10135.4501.472, целия с площ от 600 квадратни метра, при граници: имот с ид. № 10135.4501.9548 и имот с ид. № 10135.4501.1226 по КК и КР на гр. В.. Отбелязано е, че заповедта е влязла в сила на 28.11.2013 г. Видно е от съдържанието на същата, че И.Д. кмет на Община В. въз основа на заповед № 1962/10.06.2013 г. е делегирал своите правомощия на Кмета на Р-н "Вл. В." при Община В..

С Експертна оценка от инж.Й.Н. А. –л.18е определен размерът на обезщетението, дължимо от възстановените собственици на ползвателя на новообразувания поземлен имот с № 517.2600 по ПНИ в размер на 2100 лева, одобрена със Заповед №181/16.02.2010 г. на кмета на община В. – л.19.

С Вносна бележка №80808В-АЕ-2759/01.04.2010 г.в полза на Район П.с наредител А. П.И. с основание: по Заповед 181/ 16.02.2010 г. на кмета – л.20 е внесено определеното със Заповед №181/16.02.2010 г. на кмета на община В. обезщетение, след което с Протокол за въвод във владение №107-МР/22.04.2010 г. на Община В. – л. 21 наследниците на Т.П.У.са били въведени във владение в реституирания нов поземлен имот с кад. № 517, имот № 2600 с площ 406 кв.м. съгласно скица № 352/16.04.2010 г. – л.16.

С Констативен нотариален акт №72, том I, дело 440, peг.№4480 от 01.09.2000 г. – л.26 Т. П. И. е признат за собственик по давност на Поземлен имот, находящ се в землището на гр. В., м-ст М.р., старо име Л., цялото с площ от 400 кв.м., с пл.№1600, в кв.37 по плана на същата местност, при посочени граници и съседи.

 С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №130, том III, дело №512 от 2002 г. на нотариус О.Ш., №147 НК, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№10695/12.08.2002 г., акт №13, том 33, дело 7332 – л.25 Т. П. И. дарява на ответницата М.Т.П.-С.  собствения си придобит по давност поземлен имот, находящ се в землището на гр. В., м-ст М.р., старо име Л., цялото с площ от 400 кв.м., с пл.№1600, в кв.37 по плана на същата местност, при посочени граници и съседи.

За установяване идентичността между имотите посочени в реституционното решение №1025/14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр.В.   и по заповедта по §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с №615/31.07.2009 г. на кмета на община В. бе приета СТЕ на вещото лице Р. П.. От същата се установи, че имот с идентификатор 10135.2517.2600, с площ от 406 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на район „П.", одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК- гр. София е идентичен с цялата си площ с имота отреден за възстановяване с решение №1025/14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр. В.. Същият е напълно идентичен и с имота  посочен в Заповед № 615/31.07.2009 г. на кмета на община В. също и с имот със стар идентификатор 10691 по КП от 1956 г. Според вещото лице не може да се потвърди идентичността на имота отреден за възстановяване с решение №1025/14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр. В. и посочения в Записка за вписване на Договор за продажба №220, том V от 31.10.1947 г. по съседи преди внасянето му в ТКЗС. Разяснява в тази връзка при изслушване в ОСЗ, че цялата площ на имот със стар идентификатор 10691 по КП от 1956 г. по разписните листи се е водил земеделска земя, собственост на ТКЗС, като в този план за съседи е посочено също ТКЗС В., поради което за съседи не са посочени описаните в Договор за продажба №220, том V от 31.10.1947 г. съседи.

Съгласно текстовата и графична част на заключението, новообразувания имот № 2600 от ПНИ е идентичен с имот с идентификатор 10135.2517.2600, като попада в стар имот № 3373 и съответно 10691 от КП от 1956 г. с площ от 406 кв.м..

При посещение на място в имота Вещото лице е установило, че в същия е налице изградена масивна жилищна сграда, външна тоалетна, навес от дървена конструкция, стопанска сграда и барбекю. Видимо от изпълнението на жилищната сграда, същата е строена на два етапа, като по старата част е със стени облицовани с дървена обшивка, а двете допълнително изградени части - от тухли или итонг, външно измазани. В кадастралния план на м. "Б.ч. и М.р." от 1990 г., с попълване 1999г., сградата е нанесена с площ 11 кв.м. и обозначена със сигнатура „ПЖ" - паятова жилищна. В досието на делото на лист 68 е приложено копие от ПУП - ПЗ за имот № 1600, одобрен със заповед № Г-1092/28.12.2004г. на кмета на район „П.", от графичната част на който е видно, че към датата на заповедта, в имота е съществувала постройка с площ 11 кв.м. и обозначена със сигнатура „ПЖ" - паянтова жилищна. За същата е представено разрешение за строеж № 532/30.08.1977г./лист 70 от делото/, за „дървена барака за сезонно ползване с квадратура 10 кв.м." Съгласно акт за узаконяване № 94/18.07.2005г., разгънатата застроена площ на сега съществуващата постройка е 45.72 кв.м. /лист 73 от делото/. Вещото лице заключава, че от приложените документи по делото за жилищната сграда, може да се направи извода, че същата е пристроена поетапно след изготвяне на кадастралния план на м. "Б.ч. и М.р." от 1990 г., с попълване 1999г. - в периода от 1999г. до 2005г.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че бащата на ответницата владее имота от 1980 г. докато го е дарил на дъщеря си – ответницата по делото. Установява се, че след това ответницата владее имота до настоящия момент.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

За бъде уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищците при условията на пълното и главно доказване да установят посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: че ищците са собственици на претендирания имот и че ответницата държи или владее същия, без да има правно основание за това. Ответницата от друга страна носи тежестта да установи при същите условия наличието на правно основание за да владее или държи имота.

Ищците се легитимират като собственици на претендирания недвижим имот по силата на реституция приключила със заповед §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Р-н "П." при Община В., а ответницата им противопоставя възражението, че е придобила спорния имот с дарение и по давностно владение.

Съдът намира, че възражението на ответницата за нищожност на Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н "П." при Община В., издадена по реда на §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неоснователно. Основанията за нищожност на един административен акт са некомпетентност на органа или грубо нарушение на формата на акта. Същата заповед е издадена от административния орган след изменението на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.68/1999 г., с което е въведено двуфазното производство за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, находящи се в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на ал. 7 на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. Същевременно правомощието на Кмета на общината по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ не попада в рамките на неговата изключителна компетентност, поради което е прехвърлимо на основание чл. 44, ал.1 и 2 от ЗМСМА. Съгласно цитираните разпоредби в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди, като съгласно т.9 на ал.1 в действалата към датата на издаване на заповедта редакция (изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите. В разглеждания случай Кметът на районната администрация е оправомощен със Заповед № 2317/15.11.2004 г. на кмета на Община В., който е делегирал своите правомощия на Кмета на Р-н „П.“ при Община В. да издава заповедите по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване и възстановяване на правото на собственост върху новообразуваните имоти по ПНИ на Р-н "П." при Община В..

Поради това не е налице нищожност на основание липса на компетентност. Не е налице и грубо нарушение на формата на акта, доколкото същият е в писмен вид и съдържа всички изискуеми реквизити. Твърдението, че имотът търсен с ревандикационния иск и имотът който е бил собственост на наследодателя на ищците преди колективизацията не е идентичен и заради това оспореният административен акт не е могъл да създаде съсобственост е основание за материално правна незаконосъобразност на административния акт, но не и за неговата нищожност. Атакуването за незаконосъобразност е допустимо само от адресатите на акта и заинтересованите лица в предвидените за това срокове но не и от трети лица и не може да бъде релевирана по реда на косвения административен контрол в гражданския процес. В случая Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н "П." при Община В. не е обжалвана, влязла е в сила и е породила правните си последици.

Според разясненията дадени с ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК, Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В случая обаче, ответницата не твърди да има качеството на ползвател по смисъла на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно не претендира трансформация на предоставено право на ползване, а налага, като основание за придобиване собствеността в имота с дарение и изтекла в нейна полза и в полза на праводателя ѝ придобивна давност. Ищцата не противопоставя в случая и възражения произтичащи от самостоятелни реституционни претенции, което да ѝ даде право да оспорва законосъобразността на приключилата реституционна процедура. Освен това, по делото се събраха достатъчно доказателства, от които да се установи, че стар имот с 10691 по КП от 1956 г. представлява земеделска земя, която е била внесена и се е владеела от ТКЗС, съответно бе установена и идентичността на този имот с имота възстановен с реституционното решение и заповедта по  §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По изложените съображения и в рамките на упражнения косвен съдебен контрол за действителност на административните актове, съдът намира, че така разглежданата Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н "П." при Община В. е издадена от компетентен орган, поради което като завършващ реституционната процедура елемент от фактическия състав, същата представлява валиден титул за собственост.

В контекста на изложеното съдът приема, че ищците са установили при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от тях основание – земеделска реституция, поради което следва да се разгледа наличието на втората предпоставка съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно осъществявано от ответниците владение върху имота.

Предвид липсата на оспорване от ответната страна факта на осъществяваната от тях фактическа власт върху имота на ищците, към момента на приключване на съдебното дирене, следва да се приеме за доказан и този факт.

При наличие на първите две предпоставки от фактическия състав на ревандикационния иск, на разглеждане подлежат наведените от ответника твърдения за придобиване на процесния имот по давност.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице такова придобивно основание, следва да са се осъществили елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: 1. Да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; 2. Тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота, като в чл. 69 ЗС е въведена оборимата презумпция относно намерението за своене. Освен тези елементи е нужно, да са налице и следните признаци на владението: да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

В настоящия случай бе безсъмнено и безспорно установено, че до влизане в сила на ЗСПЗЗ (ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г.) имотът е бил земеделска земя, колективна собственост. Съгласно чл. 29 ЗСГ (отм.)  в редакцията към - ДВ, бр. 26 от 1973 г. Не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти и на вещни права върху недвижими имоти. След отмяната на  чл. 29 ЗСГ ( ДВ, бр. 21 от 1990 г.) тази забрана е отпаднала, с изключение на земеделските земи, каквато към този момент е представлявал и спорният имот. От този момент забраната за позоваване на придобивна давност изтекла в периода преди влизане в сила на ЗСПЗЗ с оглед придобиване на земеделска земя на това основание е уредена в чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ. Това разрешение е с цел да се гарантира правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици на земеделски земи, които след включването им в ТКЗС, ДЗИ или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация са били продадени или предоставени на трети лица, независимо от това дали тези трети лица са имали валидно основание за придобиването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху тези земи - било то нотариален акт за продажба, замяна, дарение или осъществявано от тях давностно владение върху имота през необходимия за придобиването му съгласно ЗС срок. За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено от момента на влизане на ЗСПЗЗ до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г. е винаги 10-годишен и от това следва, че ответницата, или нейният праводател не са имали правната възможност за периода от 1977 - 78 г. до 22.11.1997 г. да придобият имота по давност, въпреки, че са владели същия с намерението да са негови собственици.

Ответницата и нейния праводател не са имали правната възможност да придобият по давност имота въпреки, че са го владели и в периода от 22.11.1997 г. до предявяване на настоящия иск. Това е така, защото по отношение възстановените с Решение №1025/14.11.2003 г. на ОСЗГ - гр.В. земеделски земи правото на собственост на ответниците е било само признато, но не и възстановено. В съдържанието на самото решение имотите са описани като нива от 3 дка в местността „В.“ кв. „В.“ имот № 10691 – по местоположение и площ, но не са ясни границите на същите и точното им положение. За тези земи, ищците не са могли да проведат успешно вещни искове, така, че да прекъснат евентуално изтеклата давност. Към момента на издаване на решението и до влизане в сила на ПНИ земеделските земи не са били надлежно индивидуализирани. Това е станало едва със Заповед № №615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н "П." при Община В., издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при която имотите, които следва да се възстановят на ответниците са надлежно индивидуализирани по номера и граници.

Следователно преди заповедта издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за тези площи не е настъпил реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани с плана по ПНИ по 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Прието е в Решение № 387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. І г.о. ВКС, че самият план не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. Решението по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ не е породило конститутивно действие и за възстановените с него имоти не е бил настъпил реституционния ефект. Административната процедура за реституция на тези терени е приключила след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като част от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ и затова за имот с идентификатор 10135.2517.2600 до  датата на влизане в сила на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ - 22.08.2009 г. давност не е текла. Без значение в случая е обстоятелството, че ответницата е придобила имота на валидно  деривативно правно основание, без да знае, че го придобива от несобственик. Както бе посочено вече в изложението, давността изтекла след 22.11.1997 г. (влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ВСВОНИ) във всички случаи е десетгодишна. От 22.08.2009 г. (влизане в сила на Заповед № №615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н "П." при Община В.), когато е започнала да тече до предявяване на иска, когато е прекъсната не са изминали 10 години, поради което не може да се приеме, че ответницата е придобила имота по давност.

При тези доказателства и доколкото с поведението си ответницата е станала повод за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на разноски в размер на действително реализираните такива, които под формата на платени държавни, такси – 119,35 лв., възнаграждение на вещо лице 150 лв. и възнаграждение за адвокат 300 лв. в общ размер на сумата от 569,35 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Т.П.И., ЕГН **********, адрес: ***; С.М.И., ЕГН **********, адрес: ***; Д.А.И., ЕГН **********, адрес: *** и  Д.А. П., ЕГН **********, адрес: *** и ответника М.Т.П.-С., ЕГН ********** ***, че ищците са собственици по силата на земеделска реституция, приключила със Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н „П.“, при Община В., издадена по реда на §4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2600, с площ от 406 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на район „П.", одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК- гр. София, при граници ПИ №10135.2517.2602, 10135.2517.2601, 10135.2517.9633, 10135.2517.2599 и 10135.2517.2603 по КК и КР на кв. В., м. „М.р.“, гр. В., като ОСЪЖДА М.Т.П.-С., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на Т.П.И., ЕГН **********; С.М.И., ЕГН **********; Д.А.И., ЕГН ********** и Д.А. П., ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху така описания поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2600, с площ от 406 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на район „П.", одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК- гр.София при граници ПИ №10135.2517.2602, 10135.2517.2601, 10135.2517.9633, 10135.2517.2599 и 10135.2517.2603 по КК и КР на кв. В., м. „М.р.“, гр. В., на основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА  М.Т.П.-С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.И., ЕГН **********, адрес: ***; С.М.И., ЕГН **********, адрес: ***;     Д.А.И., ЕГН **********, адрес: *** и  Д.А. П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 569,35 лева (петстотин шестдесет и девет лева и 35 стотинки), представляваща реализирани от ищците съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: