№ 97
гр. Горна Оряховица, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100817 по описа за 2021 година
Искова претенция с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ вр с чл. 45
ЗЗД ведно с акцесорна претенция за законна лихва.
Депозирана е искова молба от Р.М.М., управител на ЕТ“ ***“- гр. В.Т.
чрез адв.М.М. против Г. Д. Г..
Ищецът посочва, че с ответникът е бил в трудови правоотношения, като
последният е заемал длъжността „ шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“.При подписване на договора работникът е запознат с
Правилника за вътрешен трудов ред, за което се е подписал- задължение е
стопанисване и съхранение на МПС, оборудване и съоръжения, които са му
поверени.
По заявка-договор от 17.08.2017г. ответникът е командирован от
Германия до Великобритания за превоз на товар с текстилни стоки.Преди да
потегли шофьора има задължение да провери подходяща ли е опаковката,
добре ли е подреден товара.Не са вписани забележки.На 19.08.2017г.
ответникът е паркирал товарната композиция на нерегламентирано място,
крайпътна отбивка в провинция Йоркшир. На сутринта е констатирал липси в
товара.Получил е инструкции от спедитор да повика полицейските
органи.Ответникът твърди , че е сезирал органите на реда, но на място
1
полицаи не са дошли.Ответникът е взел самостоятелно решение да продължи
превоза. На адреса за разтоварване е констатирана липса на 6 палета със
стока, изготвен е авариен доклад, с констатирани липси 53 150, 40
евро.Собственикът на товара е предявил претенция срещу застрахователя
си.Последният е изплатил търсената сума и предявил регресен иск срещу
междинния подизпълнител.На страна на ответника е привлечен и ответника.
Стойността на претенцията е съобразно фактурната стойност на откраднатите
стоки. Ищецът е заплатил на застрахователя сумата от 13 500 евро .За
процесуално представителство ищецът е заплатил 3139,40 евро.
На 27.12.2018г. трудовия договор с ответника е прекратен.
Ищецът твърди, че е изпратил покана за изпълнение.
Твърди се , че са налице виновни противоправни действия на Г., с оглед
на които ищецът е претърпял вреди в размер на 13 500 евро, както и 3190
евро за адвокатска защита /като имуществени загуби/, за които суми да бъде
постановено съдебно решение и да се осъди ответникът, ведно с лихва за
забава от 24.06.2020г. до окончателното изплащане, както и разноски по
обезпечителното производство пред ВТРС -570, 50 лева.Претендират се
разноски в настоящото производство.
В законноустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника Г.
Д. Г. чрез адв. И. .Счита иска за допустим, не се спори, че ищецът е работил
при ищеца на длъжността „ шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“, че по заявка-договор от 17.08.2017г. ответникът е командирован от
Германия до Великобритания за превоз на товар с текстилни стоки, че част от
товара е откраднат.Трудовото правоотношение е прекратено. Оспорва се
дължимостта на претендираната сума.Твърди се, че при товарене на стоката
опаковането на стоката е проверено надлежно. Ответникът е направил
почивка край гр.Барнсли на “тир-паркинг“.На сутринта се е събудил с
главоболие, проверил товара, установява, че част от него липсва.Уведомена е
местната полиция и работодателя.Полицейските органи не са посетили
мястото.Получил е указания от работодателя да продължи курса си, като
достави товара.Твърди се, че ищецът е получил сумата от застрахователя си.
Ответникът твърди, че е изпълнил всички свои задължения, свързани с охрана
на товара, осигуряване на безопасни места за престой и почивка, уведомил е
работодателя за инцидента и е действал изцяло спрямо указанията на
2
последния. Счита, че не дължи заплащането на сумата, посочена в ИМ,
оспорва се главния и акцесорния иск.
Претендират се разноски.
Съдът като разгледа приетите по делото доказателства и
доказателствени средства констатира от фактическа страна следното.
Сключен е трудов договор № ***/29.06.2017г. между ЕТ“***“ и Г.Д. Г.,
последният като заемащ длъжността- шофьор тежкотоварен автомобил-12 и
повече тона, при работно време от осем часа /.
Според представената длъжностна характеристика,работникът следва да
информира преките си ръководители за възникнали проблеми и нередности-
раздел отговорности.
Видно от чл. 22 от Правилник за вътрешен трудов ред, работникът е
длъжен да спазва изискванията за междуседмични, междудневни почивки,
съгласно Регламент 56182006 на ЕО/Регламента/, да изпълнява законните
разпореждания на работодателя, да пази грижливо имуществото, което му е
поверено, да съблюдава безопасността на поверения му товар като извърши
спиране, престой и паркиране само на специално обособени за това места -
охраняеми паркинги с ограждение, осветеление и денонощна охрана.
Съгласно чл. 25 от същият правилник –дневното управление не следва да
надхвърля девет часа, като може да бъде удължено до максимум 10 часа не
повече от два пъти седмично. В чл. 27 от Правилника се позволява
отклонение от Регламента за достигане до подходящо място за престой, но
при условие, че пътната безопасност не е била застрашена.
Видно от представените писмени доказателства ищецът е получил
заявка за превоз с указан срок за разтоварване, съгласно т. 12 от общите
търговски условия на заявката –процедура при възникване на щета за
установяване на щетите трябва да бъде ангажиран комисар по авариите, за
какъвто да се попита застрахователя, за всяко ПТП или кражба трябва да се
следват указанията на възложителя безусловно, да се съобщи на
полицейската служба .Представено е споразумение между възложител и
ищеца, съгласно което са уредени превозите до Великобритания, съответно
предписанията за почивки и задълженията на водача за проверка на
полуремаркето, както и указания в десет стъпки.Липсват данни по делото
изричните указания и инструкции на възложителя по отношение превоза, в
3
частност до Великобритания, да са разяснени на работника.
Пред областен съд Хамбург е образувано дело, по което е привлечен в
правния спор ЕТ „***“ , срещу последният е предявена претенция за
обезщетение за вреди, застрахователната компания на фирма Корсита Юръп,
предявява претенция за обезщетение в размер на 53.150,40 евро. ЕТ „***“ е
получил указания, че пред Областният съд следва да се представлява от
адвокат. ЕТ „***“ е сключил споразумение със задължение да заплати сумата
от 13 500 евро .
Ответникът е подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение на 17.12.2018г., и със заповед на работодателя от същата
дата трудовото правоотношение е прекратено.
Работодателят назначава комисия за установяване на обстоятелствата,
констатира се, че на 19.08.2017г. Г. паркира тежкотоварния автомобил на
нерегламентирано място–крайпътна отбивка около закусвалня, мястото е
неохраняемо и необезопасено, не е изготвен констативен протокол и опис на
случая и Г. е взел самостоятелно решение да продължи превоза, като на адрес
на разтоварване е констатирана липса на 6 палета, ангажиран е авариен
комисар, изготвен е авариен доклад, остойностена е липсващата стока.
Издадена е Заповед от 25.01.2019г. за ангажиране на пълна
имуществена отговорност и изпратена покана до работника за възстановяване
на сумата.
Великотърновски районен съд е издал обезпечителна заповед до размера на
сумата от 13 500 евро.
Изготвено по делото е заключение на СИЕ, според което, ищецът е
заплатил на Ейч ди ай Глобъл / Хамбургски съд/сумата от 13 500 евро,
заплатено е адвокатско възнаграждение на адв. Й. –правна защита Германия.
По делото са събрани гласни доказателства на ищеца и ответника. Св. Ц.Б.,
участвал и в комисията по констатираните щети, работи като спедитор при
ищеца за конкретния повод съобщава, че е получил обаждане от водача на
тежкотоварния автомобил, като свидетелят е предприел мерки да информира
полицията, началника си и застрахователя за случилото се, самият работник
му е изпратил снимки от случилото се. Свидетелят посочва, че се е получило
потвърждение, че шофьорът може да продължи и полицията няма да се яви
4
на място.Самият свидетел е дал разпореждане на Г. да продължи курса си .
Представен по делото е отказ на застрахователя на ищеца по образувана
щета да заплати, доколкото по случая не е изготвен протокол от
полицейските органи, както е и налице нарушение, свързано със спиране на
неохраняем паркинг.
След като разгледа събраните по делото доказателства съдът констатира
от правна страна следното.
Въпросът е спорен между страните, защото според ищеца ответната
страна е действала при евентуален умисъл. В частното право /за разлика от
наказателното право/, въпросът за формата на вината при отговорността за
вреди, по принцип няма значение, освен в изрично посочените в закона
случаи. Вината винаги е определена - умишлена в двете и форми на
разновидност /пряк и евентуален умисъл/, и непредпазлива - също в двете и
форми на разновидност /престъпна самонадеяност или небрежност/. Дали е
налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се
касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от
обективните обстоятелства. Няма събрани данни и доказателства по делото,
че се касае за умишлено деяние от страна на водача /пряк или евентуален
умисъл/ .А доколкото претенцията на ищеца е за пълна имуществена
отговорност по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ, то съгласно Решение №
336/15.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1194/2006 г. на ІV г.о. /постановено по
отменения ГПК, но запазило принципното си значение и до днес/, всички
предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ са в
доказателствена тежест на работодателя, т.е. на ищеца. В случая, липсва поне
един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 203, ал. 2
КТ, а именно – вредата да е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или да е причинена при или по повод на изпълнение на
трудовите задължения.
Липсват доказателства ответникът да е действал умишлено,когато
товарната композиция е спряна на нерегламентирано място. По делото не са
представени доказателства чрез извадки от дигиталния тахограф , за това
имал ли е възможност ответникът в регламентираното максимално работно
време от девет часа да спре на регламентиран паркинг за тежкотоварни
автомобили, съответно да се констатира умисъл при поведението му,
5
свързано с паркиране на крайпътна отбивка или за приложение на чл. 27 от
Правилника,който да позволява отклонение от Регламента за достигане до
подходящо място за престой, но при условие, че пътната безопасност не е
била застрашена, за това колко часа е пътувал шофьора и за това кое е
наложило спиране на посоченото място и затова имал ли е възможност
безопасно ответникът да се придвижи до охраняем паркинг.
Самият спедитор, организирал движението и действията на работника,
в показанията си пред съда като свидетел, посочва, че е дал указания на
ответника да продължи курса си- „след като информирахме полицията,
застрахователя и всички по реда, които трябваше да бъдат информирани се
получи потвърждение, че шофьорът ,може да продължи и че полицията няма
да се яви на място.
Св. Ц.Б. е участвал като член на комисията за констатирани щети, която
излиза с доклад, че при пристигане на разтоварителния пункт са ангажирани
аварийни комисари за опис на щетите.
Следва да се посочи, че поведението на ответника, след като същият е
констатирал липсите, не може да се квалифицира като умишлено, в която и да
била форма на умисъл. Същият е предприел действия да информира
полицейските органи, спедитора, изпратен му е и снимков материал, изчакал
е на място явяването на полицейските служители и е получил указания от св.
Б., което се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства/ на
св.Б. и св. Д./, на Г. е дадено разпореждане да продължи курса си.
Претендираната отговорност е по чл. 203, ал. 2 КТ, а именно – вредата
да е причинена умишлено или в резултат на престъпление или да е причинена
не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения. Твърденията,
че водачът е действал умишлено са напълно недоказани с оглед събрания
материал по делото, извършено при условията на пряк или евентуален
умисъл. Достатъчно е поне един от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 203, ал. 1 КТ да липсва, съответно – да не е доказан – за
да се отхвърли претенцията като неоснователна.
Презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която във всички случаи
на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното,
се отнася само до непредпазливата форма на вина. В гражданското право
умисълът не се предполага и подлежи на доказване.
6
Ответникът не установява причиняването на вредата умишлено, въпреки
възложената му доказателствена тежест. Следователно ищецът неоснователно
претендира пълна имуществена отговорност на работника на основание чл.
203, ал.2 КТ.
Следва да се отбележи, че отговорността на работника би могла да
бъде ангажирана само и единствено в хипотезата на ограничена имуществена
отговорност по реда на чл.203, ал.1 вр. чл.210 КТ. За вредите, причинени
от работника или служителя по небрежност при изпълнение на трудовите му
задължения, същият носи ограничена имуществена отговорност – само за
претърпените загуби до размера на уговореното месечно трудово
възнаграждение. Тази отговорност обаче се реализира по строго формална
процедура, посочена в разпоредбата на чл. 210 КТ с писмена заповед на
работодателя, с която се определя основанието и размера на отговорността на
работника или служителя, като същата следва да бъде издадена в
предвидения в ал.2 на чл. 210 КТ едномесечен преклузивен
срок от откриване на нарушението. Посочената заповед е задължително
предвидена в закона предпоставка, без наличието на която не може да
се търси ограничена имуществена отговорност на работника или служителя.
Освен това се касае за отделен иск по чл. 203, ал.1 вр. чл.206, ал.1 КТ, като
ищецът нито е изменил основанието на иска, нито е ограничил вредите в
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника, като
същевременно по делото липсват твърдения и доказателства да е издал
писмена заповед по реда на чл.210 от КТ.
При горните мотиви предявения иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ето защо, исковата молба се явява неоснователна относно претенирани
загуби на ищеца в общ размер на 16 139, 40 евро ведно с лихвите за забава
върху главница, както и претенцията за разноски по обезпечителното
производство в общ размер на 570, 50 лева .
С оглед изхода спора неоснователна се явява и претенцията на ищеца за
разноски в настоящото производство в общ размер на 2912, 64 лева.
Разноски се следват на ответника в размер на заплатен адвокатски
хонорар от 1250 лева.
Мотивиран от горното, Горнооряховски районен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр с
чл. 45 ЗЗД на Р.М.М., управител на ЕТ „ ***“ със седалище и адрес на
управление гр. В.Т., ул. ***, ЕИК ******** срещу Г. Д. Г. ЕГН **********
постоянен адрес гр. Г.О., ул.*** за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер на 16 139, 40 евро, имуществени загуби на ЕТ „
***“ , причинени при изпълнение на международен превоз на товар в
резултат на виновно противоправно поведение на ответника ведно с лихвите
за забава върху главница от 24.06.2020г. до окончателното изплащане, както и
разноски по обезпечителното производство пред ВТРС -570, 50 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „ ***“ със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул.
***, ЕИК ********, управител Р.М.М. да заплати на Г. Д. Г. ЕГН **********
постоянен адрес гр. Г.О., ул.*** сума в размер на 1250 лева- разноски по
делото за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8