МОТИВИ към Присъда № ** от 12.12.2015 година по НОХД № 402 по описа на ПРС, трети състав за 2015 година

 

Подсъдимият Г.И.К., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен с ЕГН **********, неосъждан е обвинен за това, че на **.2014 г. в гр. ***, действайки в качеството на длъжностно лице - обслужващ бензиностанция/газостанция, присвоил чужди пари, връчени му в това му качество да ги пази и управлява - сумата от 3 846,72 лева, собственост на „***“ ЕООД, с. ***, общ. *** – квалифицирано като престъпление по чл. 201 от НК. Представителят на ПРП поддържа обвинението, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, с предложение за определянето му под средния размер, като се приложи и институтът на чл. 66 НК и  на това основание, изпълнението на последното се отложи за подходящ изпитателен срок.

 

        Подсъдимият Г.И.К. - участва лично в съдебно заседание, дава подробни обяснения. Не се признава за виновен, като навежда доводи за незаконосъобразни действия на работодателя си и моли да бъде оправдан.

 

        За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от пострадалото дружество граждански иск срещу подсъдимия за имуществени щети, причинени от деянието в размер на 3 846,72 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увредата до окончателното й изплащане и разноски. В съдебно заседание, чрез повереника претенцията се поддържа и се търси уважаването й така, както е предявена.

 

        Прокурорът заема становище за основателност на гражданския иск.

 

        Подсъдимият оспорва претенцията и моли отхвърлянето й.

 

        По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са обясненията на подсъдимия, свидетелски показания съдебно-счетоводна експертиза.

 

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, анализирани и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Относно личността на подсъдимия: Г.И.К. e ** годишен, живее в гр. ***. Неосъждан, женен. Към процесния период не работел по трудово или каквото и да било правоотношение.

 

Факти по деянието: Към 2014 година пострадалото дружество - „***“ ЕООД, с. ***, обл. *** стопанисвало бензиностанция „***“, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № ** и във връзка с дейността си имало нужда от работници. През м. *** 2014 г. била публикувана обява в интернет за свободна длъжност „Обслужващ бензиностанция/газостанция“, която подсъдимият видял и решил да кандидатства. Свързал се с представляващия – св. А.Б. и била уговорена среща, която се провела на през месец *** 2014 година. Б. предложил, а К. приел да работи като обслужващ бензиностанция/газостанция – да зарежда автомобилите на клиентите с горива, да продава стоки от прилежащия магазин като приема цената и отчита оборота посредством ЕКАФП. Двете страни постигнали съгласие за работно време, почивки и възнаграждение от 470 лева месечно, каквото било и на останалите работещи в обекта.  Допълнително К. се съгласил да изготвя заявки и приема на доставените горива и други стоки, да издава фактури и изготвя на ежедневни отчети, да събира оборота и да го внася в „***“ АД, клон ***, предвид на което било договорено и допълнително възнаграждение от 30 лева месечно.

 

През м. *** 2014 г. подсъдимият преминал обучение за договорената работа от св. Т.И.Т. - служител на „***“ ЕООД, с. *** и на ***.2014 г. започнал работа. През м. *** на К. били представени за подпис приложените по делото трудов договор № **/**.2014 г., регистриран в НАП /приложеното уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда/ и длъжностна характеристика, които той не подписал. Въпреки това не напуснал и от **.2014 г. до ***.2014 г. изпълнявал уговорената работа и получавал трудово възнаграждение за това – приложените ведомости за м. ** и м. ** 2014 г., на база отработено време за сумите 286,09 лева и 470 лева, а по думите му на ръка и още 200 лева. Видно от показанията на св. Б. в с.з. от **2015 година, последният бил доволен от работата на К. – „До последно според мен всичко беше нормално, на последния ден стана неочаквана реакция, не знам от какво се е породила”. Видно от обясненията на подсъдимия обаче, не всичко било нормално - през време на трудовото правоотношение К. считал, че следва да бъде назначен на длъжност „управител” на бензиностанцията и с оглед множеството тежки, според него задължения следвало и да получава съответно по-високо възнаграждение. За целта по собствените му обяснения посетил неустановена по делото счетоводна кантора и поискал да му бъде изготвена справка за минималното възнаграждение, респективно за минималните осигурителните прагове за длъжността „управител” в сферата на търговията на дребно. От справката установил, че минималната такава заплата възлиза на сумата от 1050 лева и К. започнал да извършва своеобразно преизчисляване на дължимото му според него възнаграждение.

 

Въпреки убеждението, че не получава дължимото му отново не напуснал работа, а чакал да бъде „…удовлетворен от това което ми се предлага.” Такова удовлетворение подсъдимият по обичайния ред – от работодателя си не получил, напротив възложено му било да прилага график за работните смени, който по думите му служителите не харесвали и по този повод според него възникнал конфликт със св. Б., който заявил „Който не иска да си ходи”.

 

По обясненията на К. тези думи, съответно този конфликт го подтикнал да прекрати работата си в дружеството. На **.2014 г. – коментираният последен ден подсъдимият, съобразно задълженията си взел парите от оборота на бензиностанцията в размер на 8 078,08 лева и на ***.2014 г. отишъл до клона на „***“ в гр. ***. С вносна бележка от същата дата внесъл по сметката на дружеството сумата 4 716,96 лева. Разликата от 3361,12 лева К. задържал за себе си и не внесъл. В бензиностанцията оставил и в седалището на дружеството изпратил отчет № ***/***.2015 г., в който саморъчно написал, че за времето от ***.2014 г. до ***.2014 г. дружеството му дължало 4 362,13 лева, като от тази сума спаднал 1 000 лева, които му били изплатени за работата през м. *** и м. *** 2014 г. Във процесния отчет подсъдимият вписал и че по Кодекса на труда като управител му се полагали не по-малко от 1 050 лева месечно трудово възнаграждение. Повече подсъдимият не се явил на работа.

 

След получаване на отчета от ръководството на дружеството била сигнализирана ПРП и образувано настоящото наказателно производство.

 

От кредитираното заключение на ССЕ с ВЛ Д.Б. се установява, че счетоводството на „***" ЕООД е водено редовно за процесния период и отговаря на изискванията на ЗСч., ЗДДС и ЗДДФЛ и за периода ***.2014 година до ***.2014 година по ЕКАФП в бензиностанцията са постъпили 19208.37 лева, от които К. е следвало да внесе, след приспадане разходи и заедно с остатъка от м. *** 15455.55 лева. За коментирания период подсъдимият внесъл 12 094,43 лв., т.е. невнесената сума възлиза на 3361,12лв.

 

        По делото няма данни подсъдимият да е възстановил на ТД горната сума, с което и  имуществените вреди от престъплението да са били възстановени.

 

Както е посочено по-горе в служебните задължения на К. влизало изготвянето на ежедневни отчети, които следвало да бъдат еднакви с оборотите отчитани на бензиностанцията с ЕКАФП. Въпреки това са констатирани различия – така на ***.2014 година отчетеният оборот по касов апарат бил 2 629,94 лева, а в ежедневния отчет № ***/***.2015 г. е посочен оборот 2224,36 лева -  с 405,58 лева по-малко. На ***.2014 г. отчетеният оборот по касов апарат бил 2374,55 лева, а в отчет № ***/***.2014 г. е посочен като 2287,53 лева или с 87,02 лева по-малък и на ***.2014 година отчетеният оборот по касов апарат бил 2213,56 лева, а посочения оборот в отчет № ***/***.2014 г. бил 2220,56 лева или с 7,00 лева по малък. Така за периода ***.2014 г. - ***.2014 г. по ЕКАФП бил размер на 19208,37 лева, а отчетеният оборот по ежедневните отчети бил в размер на 18722,77 лева, т. е. К. създал излишък от 485,60 лева, за който ВЛ дава заключение да се дължи или на неправилно пренасяне на цифрите от оборота на ЕКФПП върху дневния отчет, или на аритметична грешка при събиране и изваждане, но така тя да не е внесена по разплащателната сметка на „***”.

 

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по общия реда. Установената въз основата им фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаят фактическите действия по присвояването на сумите, след получаването им от подсъдимия, както и нарушенията на служебните задължения, изразили се в неспазване на вътрешни правила на дружеството за реда на заплащане труда и внасяне постъпилите средства по банковата сметка.

 

        Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

 

Наведените от подсъдимия доводи се явяват от социално-етичен характер и по същество не опровергават нито свидетелските показания, нито обясненията му в частта относно механизма на деянието и съдът прие, че направеното от него своеобразно самопризнание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства. Доколкото между страните не е уговорено възнаграждение от 1050 лева, всяка сума над договорените и явно приети, доколкото е работил К. се явява чужда за него и липсва основание за получаването й, липсва договорка между страните подсъдимия да си определя възнаграждението по свое собствено усмотрение и преценка. Съдебната практика, обективирана в Решение № ** от ***.1973 г. по н. д. № **/72 г., II н. о. на ВС приема, че длъжностното лице следва да отчете на предприятието, организацията или учреждението изцяло повереното му за пазене или управление обществено имущество и не може да се разпорежда с него в своя полза по съображения, че в бъдеще му се следва трудово възнаграждение от същите, а какво остава за разпореждане със средства, които не му се следват.

 

         От правна страна, предвид горното, настоящият състав е приема следното:

 

           Анализът на фактическата обстановка сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия на деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 201 от НК.

 

        Доказано е безспорно от обективна страна, че на ***.2014 год. в гр. ***, действайки в качеството на длъжностно лице – обслужващ бензиностанция/газостанция, присвоил чужди пари, връчени му в това му качество да ги пази и управлява – сумата от 3361.12 лева, собственост на „***” ЕООД с. ***, община ***.

 

        Особеното качество на субекта, от значение за съставомерността на деянието, а именно да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. ”б” НК, по отношение на подсъдимия е категорично установено от приложените писмени доказателства, с качеството на надлежни такива за обстоятелствата на заеманата длъжност и свързани с нея задължения - било му възложено да изпълнява със заплата, постоянно, работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице - „***“ ЕООД, с. ***, обл. ***, отговарят на разясненията дадени с ТР ** на ОСНК и ППВС **/70г относно понятието длъжностно лице. Ето защо, на база анализ на правомощията и задълженията на подсъдимия съдът приема, че последният имал качеството на длъжностно лице,  по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, от тук е и годен субект на престъплението по чл. 201 от НК.

 

              Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние  по чл. 201 НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното посегателство – чуждо /обществено или частно/ имущество - пари, вещи и др., които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт и въздействието което той оказва върху тях, последващите действия по своенето им /присвояването/, каквото е разбирането в трайното установената съдебна практика. От обективна страна, в хода на настоящото съдебно следствие, се установи несъмнено че на подсъдимия, именно в качеството на длъжностно лице, са били предадени, на правно основание, движимите вещи предмет на присвояването - парични суми, принадлежащи на пострадалото дружество. С това е доказано, че той получава фактическата власт върху присвоена сума. Невнасяйки ги по сметката на дружеството подсъдимият от една страна не изпълнява служебните си задължения и от друга демонстрира своенето им.

 

        И това е така, защото реално поставяйки ги в свое фактическо владение, К. осуетява и прекъсва възможността ТД да се ползва и разпорежда с процесните пари, възлизащи на общата сума 3361.12 лева. По този начин, той обективирал и разпоредителните действия от своя страна, без каквото и да е основание за това, с имущество – пари което е чуждо по смисъла на закона, в което се изразява и противозаконността на действията му. С това присвояването на предмета на престъплението - чужди пари, е осъществено, а престъплението – довършено. Същото е резултатно и обективно е вярно настъпването на намаляването на имуществото в патримониума на друго лице - правен субект /ТД/. В типично проявление на изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с действията си К. в качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на служебните си задължения да пази и управлява повереното му чуждо имущество, превърнал държанието от името и за сметка на работодателя си, във владение за себе си, което няма право да получи, в това именно се е изразило и длъжностното присвояване.

 

Доказан е безспорно от обективна страна, механизма на деянието – невнасянето на сумата, изчислена от подсъдимия като имагинерно дължимо ме трудово възнаграждение и настоящият състав счита, че сумата от 485,60 лева, не може да се отнесе към присвоителни действия на К. и се явява липса, а трайното становище на съдебната практика е, че не всяка липса е резултат на присвояване, с оглед на което съдът намира за тази сума К. да не е осъществил изпълнителното деяние  по чл. 201 НК.

       

При така коментираната доказателствена база, пряко и категорично е установено авторството на деянието, както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните му обективни признаци.

 

        Като пълнолетно лице, подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност.

 

        От субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл - чл. 11, ал. 2 от НК. При наличие на интелектуалния и волевия елемент, съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите последици и пряко целял тяхното настъпване – каквито са и становищата му в с.з. Умисълът от негова страна е явно и несъмнено обективиран в действията и проявите му, включително и последващите действия. От тук и изводът, че съзнавал естеството и значението на фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено опасни последици – пряко целени от него, като настъпването на същите се явяват неизбежен резултат от проявата му, достатъчно за обосноваване на пряк умисъл.

 

        По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извръшването на престъпление по чл. 201, ал.1 от НК до сумата от 3361.12 лева, а в останалата част, предвид установения механизъм го призна за невинен и оправда.

 

           

Относно наказанието:

 

        Подсъдимият не е осъждан, липсват данни и за др. престъпни прояви, респ. противоправни прояви от негова страна до настоящия момент, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства. С тази правна преценка се взеха предвид, още и възраст, социалното положение и статус.

 

С оценка на отегчаващо обстоятелство, се отчетоха размера на причинената вреда, липсата на разкаяние, нагласата за извършване самоуправни действия от страна на подсъдимия и предварителната подготовка – снабдяване със справки, изчисления, навеждащи на извода, навеждащи на извода, че е имал време да обмисли и прецени характера на проявата си, въпреки което не се е отказал от извършването й.

 

Предвид гореизложеното, с отчитане завишената обществена опасност на деянието, с оглед относително високия размер на присвоената сума, съдът счита, че не следва да се смекчава наказанието при условията на чл. 55 от НК и изключва отмерването му в размер на минимума от 1 година, а над него - именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

        По същите съображения на основание чл. 201, ал.1 вр. с чл. 37, ал.1, т. 6 и т.7 от НК за срок от ПЕТ години, считано от влизане на настоящата присъдата съдът наложи и кумулативно предвидените по-леки наказания - лишаване от от ПРАВОТО да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява професии и дейности като материално отговорно лице, както и такива свързани с отчетническа и друга дейност свързано с достъп до чужди парични средства.

 

        Съдът не наложи наказанието "конфискация" по следните причини: Както е изложено по-горе съдът прие, че подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност - неосъждан към инкриминираната дата. На следващо място налагането и на това наказание, наред с лишаването от свобода и права, по никакъв начин не би допринесло нито за поправянето на подсъдимия, нито би осъществило целите на генералната превенция, а би се явило ненужно тежка репресия. Досежно конфискацията тази възможност е изрично предвидена в специалната норма - по аргумент от чл. 201, ал. 1 НК, предоставящ на съда преценка за налагането на тази санкция.

 

         По отношение на начинът на изтърпяване на наказанието:

 

        Съобразявайки размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, както и данните за личността на подсъдимия, индивидуалната преценка на които е водещия –доминантен фактор, съдът счита за постигане целите на наказанието  и най-вече за поправянето на наказателноотговорното лице, не е наложително неговото ефективно  изтърпяване. Поради което и приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, на което основание отложи изтърпяването на наложеното „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от ПЕТ години. С оглед изложеното, съдът намира, че така индивидуализираното наказание и при приложение института на условното осъждане,  ще съдейства за реализиране целите на наказателната репресия, заложени в чл. 36 НК. С акцент в достатъчна степен да допринесе за преосмисляне поведението и превъзпитанието на дееца към стриктно спазване на законовите разпоредби и действащия правов ред. Наложеното наказание се счита и за справедливо, при дължимата съгласно закона съответност на същото с тежестта на извършеното, както и общото изискване за обществена справедливост,  в социално измерение.

 

С оглед установеното относно наказателната отговорност – изложените по-горе мотиви и размера на причинената имуществена вреда, безспорно установен от кредитираното заключение на ССЕ съдът уважи гражданската претенция вцялост, като съответна на нормата на чл. 45 от ЗЗД, ведно със законните последици. Действително за сумата от 485,60 лева К. бе оправдан да не е извършил присвояване, но ВЛ е категорично, че тя не е постъпила по сметката на дружеството и се явява липса, за която следва да отговаря подсъдимия.

       

Предвид признаването на подсъдимият за виновен, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски - 500 лв. /Петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение на гражданския ищец, 120 лева на ОД на МВР – *** по досъдебното производство и в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 189,44 лв. за вещо лице, свидетели, държавни такси по допуснато обезпечение и върху размера на уважения граждански иск и изпълнителни листи.

 

        Водим от така изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                    

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

        Вярно с оригинала!

        И.И.