Определение по адм. дело №688/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 159 от АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Е. Г., с адрес: [населено място], община ***, Л. Г. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], и А. Л. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ал. 47, чрез пълномощника им адвокат П. И. от АК – С., с искане за обявяване на нищожност на заповед № *** г. на заместник-председателя на ИК (Изпълнителния комитет) на ОНС (Окръжен народен съвет) на [населено място].

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е нищожна. Посочено е, че в нея отсъства валидно волеизявление и е постановена от некомпетентен орган.

Административен съд – Перник, след като се запозна с изложените твърдения в жалбата, с предоставените в изпълнение на разпореждания на съдебния състав от 20.01.2025 г., 06.02.2025 г., 13.02.2025 г. 10.03.2025 г. и 19.03.2025 г., от страна на кмета на Община К., кмета на Община П., кмета на Община Р., Държавен архив – П и областния управител на Област П., данни и документи, свързани с издаване на оспорвания акт, и с направените уточнения от посочените органи, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на жалбата е заповед № *** г. на заместник-председателя на ИК на ОНС – П., с която на основание чл. 63, чл. 67 и др. от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), във вр. с чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.), във вр. във вр. с чл. 265 и чл. 268 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (ППЗТСУ) (отм.), в полза на държавата, за изграждане на улица, са отчуждени няколко имота, сред които и имот пл. № *** по плана на [населено място], окръг П., собственост на Е. Г. В., като е определен начин на обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти – „в брой“.

От [нотариален акт], том I.*** година по обстоятелствена проверка е видно, че Е. Г. В. е признат за собственик по наследство, давностно владение и присъединено давностно владение на недвижим имот: дворно място [рег. номер]. м, находящо се в землището на [населено място], с планоснимачен № *** по Дворищно-регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № ***г. на ОНС – П., застроен с къща и стопанска сграда.

От удостоверение за наследници изх. № 46 от 22.03.2024 г. е видно, че жалбоподателите са наследници на Е. Г. В., починал на ***.

От заповед № *** г. (л. 46) на председателя на изпълнителен комитет на ОбНС (Общински народен съвет) – К.е видно, че е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място], „***“.

От представените по делото скици № 1*** г. за [УПИ], ** по действащия план на [населено място] (л. 49), и скица № *** г. за [УПИ], *** по действащия план на [населено място] (л. 50), одобрен със заповед № 431 от 12.02.1990 г. на председателя на изпълнителен комитет на ОбНС – К. е, видно че от имот пл. № ** са образувани [УПИ] и [УПИ], както, че и се отнемат и придават части и към други съседни имоти. Конкретно за [УПИ], *** по действащия план на [населено място], от имот пл. № *** се отнемат 190 кв. м за улица (л. 50).

Със заповед № РД-***. на кмета на Община К., издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във вр. с чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС) е разпоредено изземване от А. Л. С. – съсобственик на [УПИ], *** по действащия план на [населено място], на 190 [жк], представляваща публична общинска собственост – улица, трасирана с О.-***-О.-***-О.-*** по плана на [населено място], утвърден със заповед № ** г., находяща се до съсобствения ѝ [УПИ], *** по действащия план на [населено място], и оградена с ограда, поради държането на посочената част без правно основание.

С уточнение с вх. № 1323 от 29.05.2025 година и допълнително такова с вх. № 1416 от 09.06.2025 година, постъпили по делото жалбоподателите обосновават правния си интерес от оспорване на заповед № ***г. на заместник-председателя на ИК на ОНС на [населено място] с издадената заповед за изземване. От данните по делото е видно, че заповедта за изземване е отменена, като решението не е влязло в сила към настоящия момент.

Въз основа на така възприетото от фактическа страна и предвид постъпилите уточнения настоящия състав приема, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като за жалбоподателите липсва правен интерес от търсената защита. Доводите за това са следните:

Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Така признатата от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи или законни интереси е свързана със засягане на пряк, личен и непосредствен интерес. За да е налице пряк и непосредствен, освен личен интерес, с отмяната на административния акт следва да се цели отстраняване на настъпила или настъпваща щета от изпълнението му за неговия адресат. Съответно във всеки конкретен случай оспорващият следва да обоснове и докаже наличието на правен интерес, а именно, че при положителен резултат от оспорването ще бъдат избегнати или ще отпаднат неблагоприятни за него правни последици, или ще бъде постигната благоприятна промяна в неговото правно положение. В тази връзка разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК регламентира, че правният интерес от оспорване на административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството от категорията на абсолютните, съответно за наличието и съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Оспорваната заповед е издадена на 16.03.1981 г., при действието на ЗТСУ (отм.) в ред. ДВ, бр. 3 от 11.01.1980 г., респективно ППЗСТСУ (отм.) в ред. ДВ, бр. 44 от 06.06.1980 г., съответно е акт по чл. 98, във вр. с чл. 95 от ЗТСУ (отм.), като с нея се отчуждава имот с пл. № *** собствен на наследодателя на жалбоподателите, починал на *** година за изграждане на улица и се разпорежда изплащане на обезщетение „в брой“ на собствениците на отчуждените имоти, включително на наследодателя на жалбоподателите.

Като индивидуален административен акт тази заповед е подлежала на обжалване пред съда в определен срок за законосъобразност, включително и поради липса на компетентност на издателя й. Право да обжалват процесния административен акт имат заинтересуваните лица към момента на издаването му, а това е бил отчуждения собственик Е. Г. В., наследодател на жалбоподателите. Към момента на издаване на акта не е съществувала законова възможност за обжалване на индивидуалния административен акт за нищожност без ограничение във времето, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗАП е приета през 1992 година. Наследодателят на жалбоподателите не е имал това право към момента на издаване на акта, но и да е имал същото, правото не се наследява. Наследниците, респ. жалбоподателите по делото не са активно легитимирани да искат обявяване нищожността на процесната заповед, тъй като не са от кръга на заинтересуваните лица към момента на издаването й. Налице е визираната в нормата на чл. 159, т. 4 от АПК абсолютна процесуална предпоставка, пораждаща правото на жалба.

Въпреки горното, настоящият състав следва да съобрази Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 година на ВАС, прието по т. д. № 1/2012 година, съгласно което правният интерес при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

В тази връзка, основано включително в мотивите на цитирания тълкувателен акт, задължителен за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), както и по силата на императива на чл. 159, т. 4 от АПК, следва да се подложи на преценка правният интерес от търсената съдебна защита.

Изхождайки от тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 година на ВАС по т.д. № 1/2012 година, правен интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за обявяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици, т.е. правният интерес от обявяване на нищожността се състои в промяна на правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат на обявяване на нищожността.

В случая визираните предпоставки, обуславящи правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на процесния административен акт към дата на депозиране на жалбата не са налице.

Това е така, защото е налице последваща заповед № *** г. на председателя на изпълнителен комитет на ОбНС – К., с която е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място], „***“ основана в поправки на комисията, отразени в протокол 26.05.1989 г., и приложени към нея планове. Именно по силата на действащия застроителен и регулационен план на [населено място], одобрен с цитираната заповед, от имот пл. № ***, са образувани [УПИ] и [УПИ], ***. Видно от данните в скицата за [УПИ], ***, във връзка с който е и заповедта за изземване, в която жалбоподателите основават главно правния си интерес от настоящото искане за обявяване на нищожност, от имот пл. № *** се отнемат 190 кв. м за улица (л. 50).

При тези данни жалбоподателите не разполагат с правен интерес да искат обявяване нищожността на заповед № ***година на заместник-председателя на ИК на ОНС – П., тъй като за тях няма да настъпи промяна, такава, че същите да избегнат твърдените от тях неблагоприятни правни последици, представляващи „претенции“ на О. К. за собственост върху 190 кв. м. от съсобствения на жалбоподателите [УПИ] по кадастралния, застроителен и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № *** г. на председателя на изпълнителен комитет ОбНС – К., действащ и към настоящия момент за населеното място.

Въз основа на изложеното се приема, че за жалбоподателите, независимо правоприемници на Е. Г. В., не е налице пряк и непосредствен интерес от обявяването на нищожност на заповед № *** г. на заместник-председателя на ИК на ОНС – П., такъв, който освен да е налице към настоящия момент, също и да прави искането абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната им защита с оглед избягването на неблагоприятни за тях правни последици, т.е. такова, без което не биха могли да защитят своите права и законни интереси.

Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на оспорване, респективно правото да се иска обявяването на индивидуален административен акт за нищожен, в случая липсата на пряк и непосредствен правен интерес от искане за обявяване на нищожност на процесната заповед за отчуждаване, за наличието на която предпоставка съдът следи служебно, обуславя недопустимост на производството.

Поради това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата ще се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство ще се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 4, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В. Е. Г., Л. Г. С. и А. Л. С. против заповед № *** година на заместник-председател на Изпълнителен комитет на Окръжен народен съвет – П..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 688/2024 година по описа на Административен съд – Перник.

Определението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от съобщаването му.