РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Монтана, 4 ноември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 04 10 2022 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 277 по описа на АдмС – Монтана за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на РПК „Напред" гр. Вършец,
представлявано от председателя С.Н.Д. против Заповед № 135/07.05.2021 г. на Кмета
на Община Вършец, с която е наредено премахване на незаконен строеж, а именно: „Сграда
от метална конструкция и сандвич панели (разширение към сграда с идентификатор
12961.422.603.2) построен в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.603
по Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008 г., както и в част от
поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по Кадастралната карта (КК) на гр.
Вършец от 2008 г., представляващ второстепенна улица (тупик). Със същата
Заповед е определен 60 дневен срок от влизане в сила на Заповедта за доброволното
премахване на описания строеж.
В жалбата се твърди, че оспорваната Заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила -
основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая, в т.ч. дали не съществува законово
установена пречка за премахването на строежа. Издаването в случая на заповед
при упражняване на правомощието по чл. 225а от ЗУТ е изисквало не само
установяване наличието на незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
строеж, но и извършването на преценка дали същият не представлява „търпим"
строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Неправилно административният орган не е уважил искането за спиране на
административното производство поради наличието на съдебен спор - адм. дело №
87/2021 г. по описа на Административен съд Монтана. С решение № 212 от
11.05.2021 г. Административният съд отмени Заповед № 18-592 от 15.01.2021 г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Монтана за
изменение на КККР, с която собствената им сграда с кратък номер 2 е заличена, а
са били образувани две сгради с проектен номер 3 - с площ от 96 кв.м на
кооперацията, и с проектен номер 4 с площ от 35 кв.м на община Вършец.
Допуснати са нарушения на основни принципи на административния процес -
принципът на истинност, установен в чл. 7 от АПК /сградата е построена през
1983 г. въз основа на законно отстъпено право на строеж, решение на ОбНС
Вършец, вкл. скица с виза за застрояване/ и принципът на служебното начало,
регламентиран в чл. 9, ал. 2 и ап. 4 от АПК. Прилагането на тези принципи
изисква административните актове да се основават на действителните факти от
значение за случая, като АО е задължен да събира всички необходими
доказателства, относими за правилното решаване на поставения пред него въпрос. АО
само е посочил, че строителството е извършено без одобрен проект, без издадено
разрешение за строеж, като строежът е разположен в два поземлени имота, които
са общинска собственост, като единият от тях е с отреждане „за второстепенна
улица”, без да установи вида и характера на строителните дейности за
квалифицирането им като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Не са
събрани доказателства за времето на извършване на строежа /преди повече от 30
години/, а от там и относимите строителни правила и нормативи с оглед установяване
дали строежа е търпим. Сочените в заповедта основания сочат за непълнота на
установената в хода на административното производство фактическа обстановка,
довела до неправилност на обоснования правен извод и на взетото решение.
Допуснатите нарушения са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на
органа, обективирано в обжалваната заповед, същите са съществени и
представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт като
незаконосъобразен. Заповедта е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Оспорената заповед е издадена въз
основа на съставен на 18.03.2021 г. Констативен акт № 2, който не отразява
правилно фактическата обстановка и е непълен. Не са вярно отразени фактическите
обстоятелства, поради което са и неправилни направените правни изводи за
премахване на строежа. В с.з. оспорващия, чрез адв. В. поддържа жалбата и моли
отмяна на оспорената Заповед, както и присъждане на разноските по делото по
приложения списък /л. 97/. В писмена защита адв. В. поддържа аналогични на
жалбата съображения, а като допълнителни основания се позовава на заключението
изготвено по комплексната експертиза и изслушване на вещите лица арх. П.Г. и Д.Д.,
които установяват, че строежът отговаря на правилата и нормативите по време на
неговото изграждане, поради което е търпим и не подлежи на премахване.
Ответникът по жалбата Кметът на Община Вършец, чрез процесуалния
си представител адв. К.Б., в с.з. оспорва жалбата и моли присъждане на
разноските по делото, съгласно представен списък /л. 99/. В писмени бележки заявява,
че предмет на обсъждане е част от сграда /разширението/. Позовава се като цитира съдебни решения на
ВАС, а именно, че когато се установи, че част от строеж е незаконен се
премахва само тази незаконна част. За тази част от сградата в тежест на РПК "Напред"
е да докаже, че е построена законно или че макар и незаконно построена, не
подлежи на събаряне поради търпимостта си. Относно незаконността на строежа по
делото се установи, че се касае за незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, тъй като
за него няма одобрени строителни
книжа, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
разрешение за строеж. И в двете експертизи се поддържа, че при извършените
проверки в Общината не са открити строителни книжа - проекти, разрешителни и
др. В експертизата на арх. П.Г. се правят предположения, че е възможно да са
изготвяни строителни книжа във връзка с решението по протокол № 41 от
25.08.1983 г. /л. 171 от делото/, където е посочено, че строежът трябва да се
извърши „съгласно предложения проект", за което не се спори, но няма никакви
доказателства, че така предложеният проект се отнася и за процесната част от сградата. Това е така, тъй като Решение
№ 181 е взето във връзка с учредяването на правото на строеж за сграда с площ
от 126 кв.м. и съгласно издадената Заповед № 314, докато процесната част
надхвърля площта от 126 кв.м., следователно, надхвърлящата площ е построена
по-късно и извън проекта като пристройка - разширение на съществуващата от
по-рано основна сграда с идентификатор 12961.422.603.2. Този извод е безспорен
и произтича от съдържанието на подписаната на 13.07.2021 г.от жалбоподателя декларация по § 16 от ПЗР на ЗУТ с
отразена година на строежа. С тази декларация РПК "Напред" изрично
заявява неизгодно за нея обстоятелство, че „сграда от метална конструкция и
сандвич панели" представлява „разширение на сграда с идентификатор 12961.422.603.2". Тоест,
жалбоподателят декларира, че първо е имало една сграда, която по-късно е
разширена/увеличена с конкретна площ, което
налага извода, че основната сграда, за която е учредено правото на
строеж, е построена първоначално, а след това е достроено разширението или двете
части не са построени по едно и също време, каквато възможност технически
съществува, според обясненията на вещото лице Г.. От това следва извода, че дори за първоначалната сграда да е имало
проекти, то за разширението няма как да е имало, като в крайна сметка,
съдържанието на решение № 181 може само да ражда предположения, след като
категорично липсват представени по делото строителни книжа. Съдебният акт не
може да почива на предположения, а
единствено на категорично установени факти. Липсата на строителни книжа,
съгласно закона прави извършения строеж незаконен и поставя въпроса за неговата
търпимост. Относно търпимостта на строежа, който въпрос е свързан с решаване на два основни въпроса - за годината на извършване на
строежа и за съответствието му
със строителните правила към датата на строителството и към правилата на ЗУТ.
Въпросът за годината на извършване на строежа, жалбоподателят е този, върху
който пада доказателствената тежест да установи кога е осъществено разширението
към сградата. Категорично счита, че жалбоподателят не установи този факт. Представените
от него доказателства не установяват безспорно и категорично датата на строежа.
Декларацията, изготвена
във връзка с производството по установяване на незаконността на строежа не може
да обвърже съда със своето съдържание по следните причини: На първо място,
тази декларация представлява частен свидетелстваш документ по смисъла на чл.
180 от ГПК, според който текст частните документи, подписани от лицата,
които са ги издали, съставляват само доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица, но не доказват съдържащите се в тях
факти. На второ място, тази декларация не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като не съдържа неизгодни за своя издател правни
последици, а изгодни такива. Само
изявленията/признанията на неизгодни за издателя на декларацията факти имат
доказателствена сила, съгласно цитирана практика на ВКС. В случая
декларацията съдържа изгодни за жалбоподателя факти - той
е посочил, удобно за себе си, че годината на построяване на обекта е 1984
година за да може да се позове на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Щом като съдържа изгодни
факти, тази декларация не може да се цени като доказателство относно годината
на строежа. Представеният протокол – обр. 16 от 26.12.1983 г. за въвеждане в
експлоатация на обект „Хляб-цех за закуски" не доказва годината на построяване, както на основната сграда, така и на
разширението. Първо, в него е отразено, че се отнася за цех за хляб и
закуски, но по никакъв начин това негово съдържание не установява, че визираният цех е идентичен
с процесния цех - липсват каквито и да било идентифициращи белези, каквито
биха били площ, граници, адрес на обекта и др. Няма събрани доказателства, че
обектът, визиран в протокола е бил първият построен в град Вършец цех за
закуски, нито че е бил единственият. В тази връзка свидетелят на жалбоподателя
Ангел Пенчев посочи, че е работил в друг подобен обект отстоящ на около 150-200
метра от процесния. Другата свидетелка - Румяна Първанова даде показания, че
работи от РПК" Напред" от 1970 година, от което следва, че
кооперацията е имала обекти повече от десет години по-рано. Следователно,
идентичността не е доказана. Второ,
инвеститор и изпълнител по протокола е РПК "Напред", а не ХВК "Славянка",
на който е учредено право на строеж, което доказва, че протоколът е изготвен за
друг обект. Сам жалбоподателят, РПК „Напред" поддържа в хода на настоящето
съдебно производство, че е придобил обекта години по късно като правоприемник
на „Коппром", който пък преди това го е придобил от ХВК „Славянка".
Тоест, РПК "Напред" е третият собственик на обекта и следователно е
невъзможно да бъде инвеститор и изпълнител на строежа. Изпълнител може да бъде
ХВК „Славянка", което не е отразено в протокола. Трето, отразените в протокола факти - че обектът е завършен на
20.09.1983 г. е в противоречие с датата на учредяване на право на строеж -
16.11.1983 година. Не може строежът да е завършен преди да се учреди правото на
строеж, което налага като краен извода, че Протоколът от 26.12.1983 година не е
съставен за процесния строеж. Представеният друг протокол
обр.16 на приемателна комисия от 1985 г., също не е доказателство за датата на
строежа. Първо, и в него
липсват каквито и да било идентифициращи белези, които да го свържат
категорично с процесния строеж. Второ,
в него, също в противоречие с датата на учредяване на правото на строеж
/16.11.1983 г./ е посочено, че началната дата на започване строежа на обекта е
12.09.1983 г. - нещо невъзможно. Трето,
при сравнение с другия протокол се установява противоречие в съдържанието,
което противоречие дискредитира двата протокола и ги прави негодни да
установят, че се отнасят за процесния обект и че установяват годината на
строежа. Относно годината на строежа вещото лице заявява, че изхожда именно от
съставените Протоколи образец 15 и образец 16, но с уговорката „ако той се отнася
за този обект". Вещото лице се позовава и на показанията на свидетелите на
жалбоподателя. Свидетелските показания, обаче, не установяват посечения факт: Същите
от една страна се явяват в противоречие
с декларацията, а от
друга страна не установяват безспорно кога е направена пристройката. Първо, относно
годината на построяването - свидетелката
Румяна Д. Първанова заяви, че „обекта през 1981 -1983 г. е бил на ХВК
„Славянка", което би трябвало да значи, че към 1982-1983 г. е бил вече
построен, което е в противоречие с отразената в декларацията година на строеж
-1984 година. В противоречие е и с датата на учредяване на правото на строеж -
16.11.1983 година - не може строежът
да е извършен преди учредяването на правото на строеж. Освен това
показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви - веднъж заявява, че
процесният строеж е осъществен „някъде 1982-1983 г." а в друг момент
заявява „бях магазинерка в самия обект и там разположението и строителството
беше същото такова, каквото е било 1984-1985 г. когато е построен". Второ, относно
достоверността на показанията свидетелката
Румяна Първанова, същата заявява, че „в този цех за закуски е работила
от 2009 г. до 2014 г.", т.е. свидетелката говори за „обекта", а не
конкретно за пристройката. Другият свидетел Ангел Пенчев, също признава, че той лично не е участвал в
строежа, тоест няма преки впечатления и очевидно по тази причина дава
противоречиви на останалите доказателства показания. Трето
налице е личната заинтересованост на двамата свидетели, тъй като и двамата
са работили при жалбоподателя, а Ангел Пенчев и към момента на показанията си
работи при него. Този факт сочи на създадени отношения на зависимост между
свидетеля и неговият работодател, РПК "Напред”, което се отразява на
показанията му, поради което и двамата свидетели са заинтересовани от изхода на
спора и показанията им не следва да се кредитират. Показанията
на двамата свидетели се опровергаха категорично от другите събрани по делото
доказателства, а именно: сграда с идентификатор 12961.422.603.2 преди
разширението е построена въз основа на Заповед № 314 от 1983 година. Площта на
отстъпеното право на строеж е 126 кв.м., от което следва извода, че двете части
- основната и разширението не са построени наведнъж, както се опитват да
твърдят свидетелите, а на две части, като разширението е построено по-късно. Кога
по-късно, по делото не се установи по никакъв начин. По
отношение на съответствието на строежа със строителните пpaвилa и норми и
предвижданията на действащия към момента на строежа план, счита, че при липса на категорични
доказателства относно годината на неговото осъществяване, изцяло необосновано вещото
лице арх. Г. приема, че същият е осъществен преди 1986 година, когато е приет
новият план и че съответства на строителните правила и норми, действали към
онзи момент. Позовава се и на съдържанието на регулационните планове от 1969
година и 1986 година, с което отново допуска грешка. Тези планове, както и
всички други, могат да бъдат верни или неверни, могат също да бъдат поправяни.
Експертът заявява /изцяло необосновано/, че в плана от 1969 година е
допълнително нанесена регулационна линия, пресичаща сграда с идентификатор
12961.422.603.2, включваща и пристройката. По същата негова логика може да се
твърди, че пристройката/разширението е нанесено допълнително в плана при липса
на заповед за изменение на плана. Поради което съдържанието на плана не може да
бъде категорично доказателство за годината на изграждане на един строеж. Неотразяването
или погрешното отразяване на един имот в кадастралната карта представлява техническа грешка по изготвянето на
тази карта, която грешка се отстранява по реда, предвиден в чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР. Данните, които се отразяват в кадастралния регистър са само от техническо
естество. По тези причини съдът следва да направи извод, че не е установена по
делото годината на изграждане на разширението към сграда с идентификатор
12961.422.603.2. А от тук да приеме, че не е установено разширението да съответства
на строителните правила към датата на осъществяването му. И след като то не
съответства и на правилата на ЗУТ, не може да се приеме за търпим строеж. Поради
това жалбата следва да се отхвърли.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен Протокол от 25 01 2021 г. /л. 29/ в изпълнение на
Заповед № 9/21 01 2021 г. на Кмета на Община Вършец /л.28/ е извършена проверка
от служители на Община Вършец, при която е констатирано, че към сграда с
идентификатор 12961.422.603.2 по КК и КР на гр. Вършец има построени от РПК
„Напред", гр. Вършец, следните обекти: - Бетонова площадка с ограждания от дебели
метални тръби, със застроена площ 29,62 кв.м. /двадесет и девет
цяло шестдесет и два кв.м./. Площадката е изградена без строителни книжа върху
поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по КК и КР на гр. Вършец,
представляващ тупик собственост на община Вършец. За бетоновата площадка не
бяха открити строителни книжа по ЗУТ/ЗТСУ в община Вършец - Разширение на
сграда с идентификатор 12961.422.603.2 по КК и КР на гр. Вършец, със застроена
площ 57.4 кв.м. /петдесет и седем цяло и четири кв.м./. Разширението на
сградата е извършено без строителни книжа върху поземлен имот с идентификатор
12961.422.600 по КК и КР на гр. Вършец, представляващ тупик, собственост на
община Вършец. За пристройката към сградата не бяха открити строителни книжа по
ЗУТ/ЗТСУ в община Вършец и - Метален навес, който е заграден към сграда с
идентификатор 12961.422.603.2 по КК и КР на гр. Вършец, със застроена площ
76,45 кв.м. /седемдесет и шест цяло и четиридесет и пет кв.м./. Металният навес е
изпълнен/монтиран без необходимите по Закона за на територията документи и без издадено
Разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ.
Констатирано е, че извършеното строителство е незаконно съгласно разпоредбата
на чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и предлага на Кмета на община Вършец да
бъде образувано административно производство по реда на чл. 225а от Закона за
устройство на територията.
С Покана изх. № 70-00-168 от 02 03 2021 г. на Община Вършец /л. 77/
до представляващия РПК Напред е уведомен за констатациите от проверката с
Констативен протокол от 25 01 2021 г. и констатираното незаконно строителство
по отношение на следните обекти: 1. Бетонова площадка с ограждания от дебели
метални тръби, със застроена площ 29,62 кв.м. /двадесет и девет цяло шестдесет
и два кв.м./. Площадката е изградена без строителни книжа върху поземлен имот с
идентификатор 12961.422.600 по КК и КР на гр. Вършец, представляващ тупик
собственост на община Вършец. За бетоновата площадка не бяха открити строителни
книжа по ЗУТ/ЗТСУ в Община Вършец; 2. Разширение на сграда с идентификатор
12961.422.603.2 по КК и КР на гр. Вършец, със застроена площ 57.4 кв.м.
/петдесет и седем цяло и четири кв.м./. Разширението на сградата е извършено
без строителни книжа върху поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по КК и
КР на гр. Вършец, представляващ тупик, собственост на община Вършец. За
пристройката към сградата не бяха открити строителни книжа по ЗУТ/ЗТСУ в община
Вършец и 3. Метален навес, който е заграден към сграда с идентификатор
12961.422.603.2 по КК и КР на гр. Вършец, със застроена площ 76,45 кв.м.
/седемдесет и шест цяло и четиридесет и пет кв.м./. Металният навес е
изпълнен/монтиран без необходимите по Закона за на територията документи и без
издадено Разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ.
В поканата е посочено, че на 18 03 2021 г. от 14:00 ч. служители
на Община Вършец ще направят проверка на място като РПК Напред следва да
осигури достъп до тези обекти. Няма доказателства поканата да е получена
надлежно от нейния адресат – РПК Напред.
С Констативен акт № 2 от 18 03 2021 г., в отсъствието на законен
представител на РПК Напред, служители при Община Вършец
извършват проверка на сграда от метална конструкция и сандвич панели
(разширение към сграда с идентификатор 12961.422.603.2, намиращ се в гр. Вършец
и попадащ в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.603, кв. 67 и в част
от поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 - второстепенна улица. В КА е
посочено, че строежът е собственост на РПК Напред, изпълнен е преди повече от
30 години и представлява сграда изградена от метална конструкция тип ЛОК (лека
обемна клетка) върху бетонова основа; стените са изпълнени от сандвич панели;
плосък покрив покрит с ламарина; сградата е разширение (пристройка) към сграда
с идентификатор 12961.422.603.2 и е с размери в план: 10 м дължина, 7 м ширина
и 3,70 височина. Извършеното строителство е без одобрен проект и без издадено
разрешение за строеж, върху два поземлени имота, които са общинска собственост,
като единият от тях е с отреждане „за второстепенна улица”. Посочено е, че КА
служи като основание на чл. 225а от ЗУТ за започване на административно
производство по неговото премахване. Констативният
акт е получен лично от представляващия Кооперацията на 29 03 2021 г. /л. 45/,
срещу който на 02 04 2021 г. е подавано възражение, в което е посочено, че е
налице висящ съдебен спор по адм.д. № 87/2021 г. по описа на Административен
съд Монтана.
С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен акт
е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Сграда от метална
конструкция и сандвич панели (разширение към сграда с идентификатор
12961.422.603.2), построен в част от поземлен имот с идентификатор
12961.422.603 по Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008 г., както и в
част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по Кадастралната карта (КК)
на гр. Вършец от 2008 г., представляващ второстепенна улица (тупик). Определен
е 60 дневен срок за премахване на описания строеж. За да постанови така
оспореният акт, Кметът на Община Вършец се мотивира, че поземлен имот с идентификатор 12961.422.603
по КК на гр. Вършец от 2008 г. е собственост на Община Вършец, съгласно АЧОС №
177, т. 4, per. № 1435 от 15.09.2016 г. на Служба по вписванията - Берковица.
Поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр. Вършец от 2008 г.,
който представлява второстепенна улица (тупик), е публична общинска
собственост. Сграда с идентификатор 12961.422.603.2 по КК на гр. Вършец от 2008
г. е собственост на РПК „Напред", съгласно Нотариален акт № 489, т. ІІ,
per. № 2825, дело № 490 от 22.11.1999 г., издаден от Районен съд - Берковица. В
Заповедта е посочено, че за сграда с идентификатор 12961.422.603.2 по КК на гр.
Вършец от 2008 г. е издадена Заповед № 18-592/15.01.2021 г. на Началника на
СГКК гр. Монтана за разделяне на същата на две отделни сгради с проектни
идентификатори 12961.422.603.3 и 12961.422.603.4. Заповед № 18-592/15.01.2021
г. на Началника на СГКК гр. Монтана е обжалвана от РПК „Напред", гр. Вършец,
като въз основа на жалбата е образувано Административно дело № 87/2021 г., по описа
на Административен съд - Монтана. Строежът е изпълнен преди повече от 30 /тридесет/ години.
Представлява сграда, изградена от метална конструкция тип ЛОК (лека обемна
клетка), върху бетонова основа. Стените са изпълнени от сандвич панели.
Покривът е плосък, с покритие от ламарина. Сградата е разширение (пристройка)
към сграда с идентификатор 12961.422.603.2. Размерите на сградата в план са:
дължина L=10m; ширина W=7 m и височина h=3,70 м., като общата площ е 70 кв.м.
Обектът е захранен с ток и вода. Строителството е извършено без одобрен проект,
без издадено разрешение за строеж от главния архитект на община Вършен, като
строежът е разположен в два поземлени имота, които са общинска собственост, като
единият от тях е с отреждане „за второстепенна улица". С липсата на
цитираните документи и съгласно гореизложеното са нарушени разпоредбите на
чл.148 от Закона за устройство на територията ЗУТ/. Установените обстоятелства
са отразени в Констативен акт № 2/18.03.2021 г., съставен от длъжностните лица
от отдел „УТ и УОС" при Общинска администрация - Вършец, с което е
поставено началото на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ
за премахване на незаконния строеж, който акт е връчен на 29 03 2021 г. Предвид
установеният незаконен строеж е издадена оспорената Заповед.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д.Д.
се установява, че обектът не отговаря на правилата и нормативите, действащи към
момента, тъй като се пресича от регулацията на проектираната улица – тупик, за
която няма означени осови точки. Обектът съответства на правилата и нормативите
на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство обн. ДВ
бр. 69/02.09.1977 г., конкретно на чл. 10, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 88-90
от същата Наредба, при условие, че е построен преди регулационното изменение на
плана от 1969 г., засягащо имот пл. № 471 в кв. 47/46. За това регулационно
изменение няма съхранена преписка/актове, от които да е видно, годината през
която е извършено като линията на същото пресича и търговският обект.
Мероприятието тупик не е изпълнено на място с необходимите елементи, а в плана
липсват осовите точки – Приложение № 10 към експертизата. Обектът в двете му
части не отговаря на подробния устройствен план от 1986 г. – на неговия терен в
кв. 67 е предвидено строителство на триетажна жилищна сграда. Имайки предвид
извършения оглед и замерванията на място, съпоставени с представените по делото
части от строителна документация, въпреки липсата на самите проекти, счита, че
процесният обект не е самостоятелен, а е производствената част от обект
„Павилион за производство и продажба на закуски“, отразен на скица Приложение №
2 към експертизата в контур ABM1DH1L1SRLHA. Строежът – предмет на процесната заповед представлява
постройка от метална конструкция и сандвич панели с размери 6,94 м/10,00 м в
контур ABCD, височина 3,70 м, с площ 69,40 кв.м, показан на Приложениe № 1 и № 4 към
експертизата. Състои се от пекарна, баня-тоалетна, кухненски бокс /миялна/ и антре
към търговския обект, в дъното-изход към навес, който от своя страна е насочен
към вътрешно кварталното пространство, на чиито терен е проектирана
улица-тупик. Изчислява площта на двете помещения на 157.13 кв.м., от които
69,40 кв.м. само за процесната част. По вътрешното разпределение, състояние и
оборудване се вижда, че обектът е използван за производство на закуски. Същият
няма директен изход на ул. „Васил Левски”, нито гише /шубер/ към улицата, за да
се извършва продажба. Шубера е на вътрешната стена на търговския обект
/съседното помещение/, като на тази обща стена са и вратата от търговския обект
към процесния и антре към една тоалетна, обслужваща и двете помещения. В с.з.
поддържа експертизата, като по отношение на очертаната регулация върху плана от
1969 г., заявява, че нито й е предоставено, нито е намерила преписка за
нанасянето на такова регулационно изменение.
От изслушаната комплексна
съдебно-техническа експертиза се установява, че по действащия регулационен план
на гр. Вършец от 1986 г. и действащия ЗУТ, обектът не отговаря на правилата и
нормативите му, тъй като се пресича от регулацията на проектираната улица–тупик,
без означения на осовите точки. Целият павилион в двете му части не отговаря на
подробния устройствен план от 1986 г. и застроителен от 1986 г., тъй като на
неговия терен в кв. 67 е предвидено строителство на триетажна жилищна сграда,
показано на комбинирана скица Приложение № 3 към експертизата. Поради липса на
преписка за изменение на регулацията от 1969 г. до 1986 г., обектът съответства
на правилата и нормативите на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство. В тази връзка изчертаната регулационна линия, която пресича
и търговският обект, съгласно Приложение № 4, на което са нанесени двете части
на павилиона и щрихите на регулационното изменение, няма заповед за одобрение,
респ. проучване. В момента на огледа двете помещения са функционално свързани
чрез антре и врата, гише за подаване на готовата продукция от пекарната към
търговската част, стената им е обща, няма данни същата да представлява отделна
долепена стена до съседното помещение. Обслужва ги една баня тоалетна, както е
показано на Приложение № 2 към експертизата. В с.з. арх. П.Г. поправя допуснати
в експертизата неточности, а именно: В констатациите на л. 2 от заключението,
т. 1, раздел IV /л. 86 от делото/ вместо Приложение 2 да се чете Приложение 1; Приложение
1 да се чете и във втория абзац на тази точка. В същия втори абзац на тази
точка, където е записано „в зелено“ да се чете „в червено“, а където е написано
„с червени линии“ да се чете „със зелени линии“. Същото е пренесено на л. 4 от
заключението раздел V, т. 1, поради което и на това място вместо Приложение 2
де се чете Приложение 1, а където са написани „зелени линии“ да се четат „червени
линии“, а където е написано „червени
линии“ да се четат „зелени линии“. Уточнява още и по т. 1, раздел IV -
констатации, л. 2 на заключението, че описанието на строежа е преписано
буквално от документите приложени по делото, а именно: че същият е метална
конструкция тип ЛОК – лека обемна клетка и сандвич панели. Строежът, който е констатиран
на място, обаче, не е метална конструкция, нито е лека обемна клетка, тип ЛОК,
нито са сандвич панели. Този строеж представлява конструкция от стоманени
профили – стандартни или по ГОСТ /това е съветския стандарт/ или по ДИН
/немския стандарт/. В общо популярния език и в други технически езици стоманата
е метал, но не и в архитектурата. Там категорично се казва или желязо, както
има железобетон, или стомана – стоманобетон, има и бамбукобетон и други видове
бетони. Стоманата е стомана, но не е метал в техническия, архитектурен език,
където категорично се прави разделение. Всъщност постройката, описана в
Заповедта е конструкция от стоманени стандартни профили (по ГОСТ или по ДИН),
като запълването между тях е от азбест-циментови панели, което ясно се вижда
при шубера, където е паднало част от покритието. Размерите на строежа
съответстват на измереното от Общината, като при измерванията са допустими
възможни разминавания (в случая 6 см), които се дължат на различни обстоятелства
– различни видове рулетки, изпълнение на самото строителство и други. В съдебно
заседание по предложение на адв. Б. вещите лица обозначиха с букви процесният
строеж, цялата сграда и отделните му помещения, така както са отразени на Приложение
1 към експертизата, като обозначението се извърши, както на екземпляра на съда,
така и на тези на страните, като идентичността на обозначенията върху отделните
екземпляри се беше потвърдено от страните. Вещото лице арх. П.Г. поясни, че линията между точки „ВС“ е стена, която стена продължава до „Р” и
това е една стена на една линия, а стрелката показва отвор в нея, което се нарича шубер, това
е техническият термин, (гише в разговорен език), а най-точно казано е отвор в
стената на определена височина и определени размери. Правата черта и дъгичката
е символ за обозначаване на врата и накъде ще се отваря същата. Правата
чертичка по средата показва отвор. Общо вратите са пет, два броя са обозначени при точка „С” и
останалите три броя са при точка „М“ и „N“. Прозорци, врати, както и шубера са
отвори, другото е плът. Обозначението WC е санитарния възел, който едновременно е баня и тоалетна и е в контур „R R1 L L1“; кухненският бокс е в контур „F1 F R L“; коридорът е в контур „C N L1 R1“; шуберът с коридора e в контур „M B F F1“. Коридорът с шубера е функционална
площ и е без врата. Другите са помещения и са със затворени врати. Функционална площ е защото осигурява достъп до
шубера, до който може да се стигне и да се вземе каквото има там. Частта в
контур „M N D A“ е помещение в което има разположени машини, на пръв поглед такива за
производство за хляб. На различни места е написано по различен начин, но според
това вещо лице помещението е технологично. Между обозначението „MN” има стена с
изключение на коридора, където е шубера. Обозначенията „C F“, „F1 N“ и „B P”
това са стени, като „B P” е фасадната стена. Цялото помещение „ABCD“ е с квадратура 69,40 кв. метра, при
общината е изчислено 70 кв. метра и това е обекта предмет на заповедта. Помещението
в зелен контур обозначено като „S S1 P C“ може да се каже, че е магазин, в зависимост от документите и е с размери
87,73 кв. метра. Частта от обекта в контур „MNDA“ е част от помещението предмет на
заповедта и е с квадратура 48,58 кв. метра. Част от обект в контур „MBCN“ е с размер 20,82 кв. метра. Магазинът
в едно с технологичното помещение (обектите в червен и зелен контур) e заключено с обозначенията „S S1 P B A D S“ и цялото е в размер на 157,13 кв.
метра. Музеят е в имот с идентификатор 12961.422.603.1. На място съществуващата
стена в контур „PC“ не е дублирана/една единствена стена е, не са две. Обикновено
когато са две помещения, едното е строено по-рано, другото по-късно, те се
разделят с т.нар. деформационна фуга. Понякога има слягане, поради земетресение
и за да не се счупи там сградата, тя най-груб казано се чупи по проект. Трудно
може да се каже дали това са два последователно строени във времето обекта,
защото за да се спести понякога материал и време към съществуваща стена се
долепя друга сграда, като се използва конструкцията на съществуващата стена. Като
година на построяване са имали предвид декларацията на л. 68 по делото и
свидетелските показания. Двете помещения са свързани функционално в един обект
от търговска и промишлена част, а не технологично. Функционално означава, че те
могат да съществуват и отделно, могат да съществуват и заедно. Както и
технологично също. Технологичната част е там където са уредите. Използва
понятието „технологична част”, защото на различни места в различните документи
този обект е обозначаван с различни имена и тази технологична част е в контур
„ADNM“. Тази част може да съществува отделно, но след изграждане на така
нареченият санитарен пропуск. Тук санитарен пропуск изпълнява коридора, заедно
с банята и тоалетната и той представлява коридор, в който има гардероби за
поставяне на дрехите, с които хората идват на
работа и за обличане на чисти дрехи, за да започнат работа. Без да има
тоалетна няма как този обект да съществува отделно. В случая магазинът и това
помещение са свързани функционално, именно защото съществуват тази тоалетна,
коридор и баня. Без тях няма как да съществува нито магазина, нито технологичната
част. Тя е технологична част, защото в нея има технологична линия за
производство на хляб, докато в магазина няма технологична линия. Така, че това
не е един цялостен технологичен обект, но пък е цялостен функционален обект. На
едното място произвеждат, на другото продават. При проектиране на такива обекти
освен архитект ОВИ, електро и ВиК, има и така наречения технолог, който прави
отделен проект за технологичните площи или пък за технологичните помещения,
затова само тази част е технологична или такава за производство, казано на
граждански език, а другото е магазина, търговската част. По отношение на
приетите регулации, вещото лице пояснява, че регулациите се одобряват със
заповеди. На плана от 1969 г. кварталът е 46-ти, а поземленият имот е 471. В
регулацията от 1986 г., кварталът е 67, с имот номер 957. Имот номер 957 е
целия имот, а сградата е записана, като масивна жилищна сграда. Общината не
предоставя други документи и преписки, историята за регулация от 1969 г. до
1986 г. В 1986 г. регулацията вече пресича търговския обект, като предполага,
че това е в точка „MN“, понеже архитектите работят с пропорции и визуално вижда,
че се получава горе-долу същото съотношение. По отношение на другата линия, начертана
върху плана от 1969 г. категорично заявява, че това не може да е регулация,
това са някакви драсканици, с молив най-вероятно, както и че тази линия не стига
до края. Когато се прави нова регулация се задрасква старият номер с
хоризонтална черта и се пише новият номер; когато има един поземлен имот, той
трябва да се раздели на два поземлени имота като се задрасква неговият номер, пр.
342 и се пишат други числа, пр. две сходни числа, а тук няма такова нещо. Така
нареченото изчертаване, за което няма преписка и документи в плана от 1969 г.
не съответства на регулацията от 1986 г., няма и документална обосновка, тъй
като си има начин, по които се отбелязва, с цветове, и т.н. Обекта предмет на
заповедта е сграда, защото понятията в архитектурата са сграда или съоръжение.
Щом не е съоръжение, значи е сграда. Принципно е възможно сградата с контури
„S1 P B A D S” /в зелено и червено на Приложение 1/ да е построена поетапно, но
не може да каже дали действително е така без да се видят документи. По външни
белези е трудно да се каже. Вещото лице се е качвало на пощата отгоре и е гледал
как е изпълнен покрива и той изцяло е изпълнен с една и съща LT огъната
ламарина. Не личи да е изпълняван на две части, по етапи. Но пак не може да се
каже, тъй като може да е имало преустройства с времето, да са сменили покрива. Гледал
е и как е заварявано. Покрива ляга на определени рамки, върху определени
профили, от които профили трябва да личи, че едните са заварявани по-рано,
другите по-късно, но това с точност може да го определи конструктор, като от
опит и на пръв поглед може да каже, че сградата е строена заедно, а не на етапи.
Стените също са изпълнени от един и същи материал, остаряването изглежда
еднакво - на материали и разрушения. Не може да каже със сигурност кога е
построена сградата, но може да каже, че с оглед вида на панелите –
азбест-циментови, последните в края на 70-те години са спрени от производство,
но могат да се използват и такива от склад. По отношение на представената на л.
154 скица с виза за проектиране с дата 17 03 1994 г. и на въпроса на адв. Б.
дали може да се каже, че към датата на издаването на тази виза, площта е била
по-малка от тази, която е предмет на обследване, вещото лице П.Г., заявява, че тази
скица изобщо не е трябвало да бъде издавана от гл. архитект, защото към 1994 г.
този обект на място е съществувал, имайки предвид, проверката която е извършил.
С химически анализ може да се установи годината, от която е съществувал, но в регулационния
план от 1986 г. обекта го има нанесен. Застроителният план е за предвиждания
като в тъмно кафявото е нанесена съществуващата сграда, в светло кафяво е
нанeсено предвиждането за ново строителство „3МЖ”. Вещото лице Д.Д. поддържа
казаното от арх.Г..
По изрично дадени от съда указания с Разпореждане от 01 07 2021
г. /л. 64/ за деклариране датата на изграждане на строежа, оспорващият
представя декларация, в която декларира, че строителството на сградата, в която
се намира описания обект (същият е описан по начина, по който е описан в
оспорената Заповед) е приключило през 1984 г. /л. 68/.
Разпитаният по делото свидетел - Румяна Д. Първанова дава
показания, че от 1970 година до момента работи в РПК Напред гр. Вършец. В
обекта на РПК Напред е извършвано производство, произвеждат се и се продават
закуски и това е сградата, която е и в момента и тя е построена някъде
1982-1983 г. Първоначално е била на ХВК "Славянка" гр. Вършец, след
това на "Кооппром" гр. Вършец и след като "Кооппром" гр.
Вършец се обединява с РПК Напред сградата се прехвърля на РПК. Сградата има
магазин, има и производство. На въпроса едновременно ли са строени магазина и
помещението, в което са се пекли и продавали закуските свидетелката пояснява,
че това е една обща сграда, т.е. в тази обща сграда са се произвеждали закуски
и са се продавали - има производствена, има и търговска част. В търговския
обект е ходила и по работа, и лично. Някъде към 2009–2014 г. горе-долу, е била
магазинерка в самия обект и там разположението и строителството е същото
такова, каквото е било и през 1984–1985 г., когато е построен. Не може да каже
с точност кога е станало прехвърлянето.
Разпитаният по делото свидетел - Ангел Василев Пенчев дава показания,
че през 1983 г. е работил в ХВК "Славянка", като хлебар в хлебозавода
и ситничарство /правене на закуски/. Там е работил около 5-6 години и след това
се прехвърлих към Коопром, където е работил същото нещо, а в РПК Напред работи
и в момента, вече 20 години, като хлебар, прави и закуски. Работил е в близост
до павилиона, за който има спор. Знае сградата, за която се спори, не е работил
в тази сграда, а в близост до нея – в
хлебозавода в гр. Вършец, който е на около 150-200 метра. От хлебозавода няма
пряка видимост към обекта, но минава от там, познава се и с баничарите – Емил и
Ани. Ходил е до обекта, купувал си е закуски. ХВК-то е построило една сграда изцяло
– за производство на закуски и магазин, тя е с два входа – един отпред за
магазина и един отзад - за производството на закуски. Заедно са строени. След
като приключи ХВК-то, започна с Кооппром и след това РПК. В ХВК-то е работил
докато е съществувало, до към 1983–1985 г. не знае точната година, от ХВК-то се
прехвърлих към Коопром, от Коопром към РПК Напред.
Съгласно Решение № 181 от Протокол от 25 08 1983 г. /л. 7, том
ІІ/ и Заповед № 314 от 16 11 1983 г. на ОбНС Вършец /л. 10, том ІІ/ на ХВК
„Славянка” е дадено право на строеж върху 126 кв.м. от имот пл. № 471, кв. 46
по плана на гр. Вършец (зад картинната галерия на ул. „Васил Левски”) за
строителство на павилион за производство и продажба на закуски, при положение,
че същият се построи съгласно, предложения проект в срок до края на 1983 г.
Съгласно Заповед № 02 от 04 01 19999 г. на Областен Управител
Област Монтана /л. 45, том І/ е отказано отписване от актовите книги за
държавна собственост на недвижим имот, представляващ 450 кв.м., находящ се в
част от пл. № 471, кв. 46 по плана на гр. Вършец от 1969 г., поради актуването
му с АДС № 38/16 09 1983 г. /л. 13, том ІІ/, където в р. 27 на акта е отразено,
че е отстъпено право на строеж на ХВК „Славянка” и съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС
този имот не е Общинска собственост.
По делото са представени още изискани от Областен управител
доказателства, свързани с изграждане на процесния строеж, извадки от регулационен
и застроителен план на Община Вършец за периода от 1969 г. до момента, скица от
КККР, адм.д № 87/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, съдебно
решение по учредяване на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирани лица - адресатите на
акта. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 14 06 2021
г., видно от поставения при Община Вършец щемпел с входящ номер /л. 5/, а
Заповедта е получена на 31 05 2021 г., видно от писмо и известие за доставяне
/л. 9, 10/, поради което същата се явява допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно алинея втора на същата
норма разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - По смисъла на този закон:
Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ - Строежи, изградени до 7 април 1987
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими.
Съгласно чл. 43 от АПК - Административният орган не може да
откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и
обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен
начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с
която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда
доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в
определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за
определени видове документи.
Съгласно пар. 184, ал. 8 от ПЗР на ЗУТ - Времето за извършване
на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими
по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За вписване на
неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.
146 от АПК, включително и относно нищожността на същия.
Предмет на оспорената Заповед е строеж, така, както същият е описан,
а именно част от сграда (разширение към сграда с идентификатор 12961.422.603.2)
построен в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.603 по Кадастралната
карта (КК) на гр. Вършец от 2008 г., както и в част от поземлен имот с
идентификатор 12961.422.600 по Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008
г., представляващ второстепенна улица (тупик). Размерите на сградата в план са дължина
L=10m; ширина W=7 m и височина h=3,70 м., като общата площ е 70 кв.м.
Заповедта е издадена от Кмета на Община Вършец съобразно предоставените
му, по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, правомощия, поради което се явява издадена
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
За този вид актове, законодателят не предвижда специално
определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е
достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на акта, които да послужат
като основание за неговата отмяна. В тази врьзка служителите, съставили
Констативен акт № 2 от 18 03 2021 г. са такива със съответната специалност по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ, което е видно от посочените в самия акт длъжности, които
обстоятелства не са оспорени в проведените пред съда о.с.з. Процедурата по
издаване на заповедта изисква единствено спазването на две условия: 1.
съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в който
следва да се опише изграденият незаконен строеж, какъвто акт е съставен, а
обследваният строеж е описан със съответните му индивидуализиращи белези и 2.
Връчване на КА на заинтересованите лица - в случая връчването е станало лично
на представляващия Кооперацията, което съдът приема за надлежно и редовно. Въз
основа на така съставения акт и извършени констатации, е издадена оспорената
Заповед, поради което и процедурата по нейното издаване се явява спазена. Останалите
възражения в жалбата касаят материалната законосъобразност на тази Заповед, не
и процесуални правила.
Предмет на настоящия спор е строежът описан в процесната
Заповед, а именно: „Сграда - разширение към сграда с идентификатор
12961.422.603.2 с обща площ от 70 кв.м. и размери дължина – 10 м, ширина – 7 м
и височина 3,70 м., който строеж изрично се разграничава от сградата с
идентификатор 12961.422.603.2, която сграда е извън предмета на Заповедта и в
който смисъл са изложените съображения процесуалният представител на Общината.
Този състав на съда установява, че по начина, по който АО описва
строежа в оспорената Заповед, ведно с неговите размери в план, същият, освен че
не е метална конструкция и сандвич панели, не представлява „сграда (разширение
към сграда с идентификатор 12961.422.603.2”)”, нито т.нар. разширение е с площ
от 70 кв.м. Безспорно от Приложение № 1 към комплексната експертиза /л. 91/ е
видно, че част от описания строеж, а именно обозначеният с точки „MBCN“ попада
и е неразделна част от сграда с идентификатор 12961.422.603.2 (наречена основна
сграда, за която АО приема, че същата е законна), т.е. не е извън тази сграда,
за да се приеме за нейно разширение, респ. допълнително изградена сграда към
основната такава, именно поради това, че част от този строеж, описан като „разширение”
се включва в площта на „основната” сграда. Приложение № 1 към експертизата
представлява нанесеният от вещите лица процесен обект върху копие от кадастрална
карта с обхват имот с идентификатор 12961.422.603, в който е нанесена сграда с
идентификатор 12961.422.603.2 /л. 13/, съответно в червен и зелен цвят и буквеното
обозначение, което обозначение се извърши в с.з. В тази връзка въпреки оспорването
от адв Б. на това заключение, по самото разположение/квадратура и обозначаване
на цялата сграда, в това число и на процесния строеж и разположението на
помещенията, страните нямат спор. Именно от разположението на спорния строеж е
видно, че в неговата площ и очертания се включва частта „MBCN“, която част попада/се
включва в очертанията на сграда с идентификатор 12961.422.603.2, т.е. част от
строежа не е разширение към тази сграда, а част от нейната площ/квадратура,
ведно с останалата част от помещението, заключено в зелен контур „S S1 P C“,
съгласно същото Приложение № 1 към експертизата, за който обект нито има спор,
нито е предмет на Заповедта. Процесната част в обозначението „MBCN“ освен, че
не е разширение, а част от сграда с идентификатор 12961.422.603.2, същевременно
за тази част самата Община не твърди незаконност, обратно приема, че за нейното
изграждане е отстъпено право на строеж съгласно Решение № 181 по Протокол № 41
от 25 август 1983 г. /л. 7, том ІІ/ и Заповед № 314 от 16 11 1983 г. /л. 10,
том ІІ/ от ХВК Славянка. Само по себе си това обстоятелство, компрометира
твърденията на адв. Б., че двете помещения - търговска и производствена част на
въпросната сграда са отделни и самостоятелни, независими едно от друго, респ.
строени по различно време. Видно от същото Приложение № 1, частта, която остава
извън сграда с идентификатор 12961.422.603.2 е с обозначение „MNDA“, която част
се включва в спорния строеж заключен в червен контур „ABCD“. Именно частта „MNDA”
е производственото/технологично помещение, тъй като в същото са разположени
машините за производство на хляб и закуски. Тази част е с измерена от вещите
лица квадратура от 48,58 кв.м., а не 70 кв.м., каквито размери са посочени в
оспорената Заповед. Другата част от целия спорен строеж („ABCD“), е с
обозначение „MBCN“, последната с размери 20,82 кв.м. или общо 69,40 кв.м./70
кв. метра, отчитайки допустимите разминавания при различните измервания. След
като описаният в Заповедта строеж – сграда - разширение към сграда с
идентификатор 12961.422.603.2, е част от същата тази сграда, (част от
измерената площ предмет на Заповедта за премахване, а именно 20,82 кв. м. от
общо 69,40 кв.м./70 кв.м. попадат в очертанията на самата сграда), то този
строеж не е вън от сградата/не е разширение към тази сграда, поради това, че е
негова неразделна, съставна част, което обуславя и незаконосъобразността на
оспорената Заповед. В тази връзка съдът счита за необходимо да отбележи, че въз
основа на Приложение № 1 от заключението на вещите лица установява допусната
грешка в кадастралната карта по отношение на отразяването на сграда с идентификатор
12961.422.603.2. КККР са приети през 2008 г., когато процесният строеж вече е
бил изграден и обективно е съществувал, обстоятелство освен от доказателствата
по делото е потвърдено и в самата оспорена Заповед, където изрично е записано,
че същият е изграден преди повече от 30 години, т.е. преди 1991 г., която
година предшества приемането на КК през 2008 г. Защо и по какви причини
сградата не е отразена съобразно съществуващото положение на място, не е въпрос
на настоящото производство (разминаване в съществуващото положение на сградата
се установява и в т. М т. Б на заключението). В подкрепа на този извод са и
приложените по делото извадки от регулационен - действащ и предходен.
Извън горните констатации и изводи, този състав на съда приема, че
двете помещения (производствена и технологична част на сграда с идентификатор
12961.422.603.2), обозначени в контур „S S1 P B A D S“, са функционално свързани
от изградените между тях санитарен възел с баня, шубер и коридор, без които
нито едното, нито другото помещение могат да функционират самостоятелно и
независимо едно от друго, за да се приеме за обосновано твърдението на адв. Б.
и цитираната от него съдебна практика, че е възможно премахване на част от
сграда, която практика в случая се явява ирелевантна. Коридорът с шубера, както
и банята и тоалетната са общи за двете помещения обекти, което освен, че прави
обекта неделим, още и в невъзможност да е строен по различно време, предвид
невъзможността търговската част да може да функционира самостоятелно без
съответните сервизни помещения („MBCN“), за които Община Вършец
твърди, че са построени впоследствие и незаконно. Този извод е съответен и на
Решение № 181/ 25 08 1983 г. на ИК и Заповед № 314 от 16 11 1983 г. на ОбНС
Вършец, с които е дадено право на строеж на ХВК „Славянка” да построи павилион,
както за производство, така и за продажба на закуски, т.е. разрешението е освен
за търговска и за производствена част, а разположението на сграда с идентификатор
12961.422.603.2 е именно в парцел 471, кв. 46 по плана от 1969 г. и на мястото
описано в това Решение - зад картинната галерия на ул. „Васил Левски”, в който
смисъл са и обясненията на вещото лице Д.Д. при нейното изслушване в с.з. на 09
10 2022 г.
По отношение на спорния въпрос за годината на построяване, този
състав на съда счита, че подадената декларация от представляващия РПК Напред,
представлява надлежно и годно доказателствено средство, в който смисъл е пар.
184, ал. 8 от ПЗР на ЗУТ, като същевременно същата не е оспорена и отделно от
това съставлява достатъчно и самостоятелно доказателство за годината на
построяване на строежа, която година да бъде съобразена от вещите лица.
Цитираната от адв. Б. практика на ВКС, касаеща изгодни и неизгодни
обстоятелства е неотносима, предвид изричната правна норма на пар. 184, ал. 8
от ПЗР на ЗУТ. Същевременно представената декларация, в която надлежно е
декларирана годината на построяване на строежа, е дадена именно за нуждите на
процеса, поради неизискването й в административното производство от страна на
административния орган, за да може да бъде изследван въпросът за неговата
търпимост, а описанието е аналогично на описанието му в оспорената заповед,
което показва, че декларацията е обвързана със Заповедта и нейното правно
значение се отнася именно до годината на изграждане на строежа. Декларацията,
както и Заповедта, нямат меродавно правно значение по въпроса за
предназначението/статута/вида и характера на същия този строеж. Вещите лица по
комплексната експертиза също са използвали описанието на строежа от Заповедта,
с резервата и пояснението в с.з. от вещото лице арх. Г., че при извършеният на
място оглед такъв строеж изобщо не е изпълнен, т.е. същият не е нито от метална
конструкция, нито е тип ЛОК, нито има сандвич панели. Съответно на декларираната,
от законния представител на оспорващия, година на построяване на строежа, са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, които показания са
последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на всички събрани в хода
на делото писмени доказателства. Разбиранията на адв. Б. за противоречия в
показанията на тези свидетели, касаят точност в годината на изграждане на
сградата за производство и продажба на закуски, респ. годината на прехвърлянето
й между отделните предприятия, преди да стане собственост на РПК Напред, което от
позицията на времето, е напълно възможно и допустимо. Показанията на
свидетелите са безпротиворечиви по отношение на основни факти за строежа, а
именно: кой е възложител/инвеститор и строител – ХВК Славянка, на кого е
прехвърлен, в кой период от време е построен - 1980-1985 г., поради което и
пропуските им като абсолютна точност за времето на построяване, не
дискредитират техните показания, обратно същите взаимно се допълват. В
съответствие с тези показания е представено по делото писмо № 116 от 07 12 1998
г., адресирано до Областен управител на Област Монтана от КП „Славянка”, в
което заявява, че в имот пл. № 471, кв. 46 по плана на гр. Вършец от 1969 г. е
застроен през 1983 г., където е изграден производствено-търговски комплекс за
производство и продажба на топли закуски. През 1985 г. обекта е предаден на
КООППРОМ, гр. Вършец, който в последствие се влива в РПК „Напред” – настоящият
оспорващ.
Въз основа на декларацията и дадените свидетелски показания (а
не въз основа на представените и оспорени по делото Протоколи, както твърди
адв. Б. – л. 8 и 9 от Протокола от о.с.з. от 04 10 2022 г.), вещите лица са
изследвали въпросът за търпимостта на сградата, за която се твърди незаконност.
Действащи по време на изграждане на строежа норми са тези от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство, които норми са в сила в
един продължителен период - от 1977 г. до 1995 г. Относимите текстове от тази
Наредба, а именно: чл. 10, във връзка с чл. 88-90 не са променяни за времето от
1977 до 1990 г., поради което за периода 1980 – 1986 г., този строеж се явява
търпим. Дори същият да не отговаря на сега действащите норми по ЗУТ, за да се
приеме търпимост на даден строеж е достатъчно той да отговаря на правилата и
нормите, действащи по време на неговото изграждане. Тук следва да се отбележи,
че от единичната и комплексната експертиза се установява, че върху плана от
1969 г. е начертана линия, която според арх. Г. не може да се приеме за
регулационна, тъй като няма история – преписка, Заповед за нейното одобряване,
няма промяна в номера на имота - 471, който си е същият като в плана от 1969 г.,
липсват съответните цветове и обозначения, самата линия не стига до края – не
достига до друга регулационна линия, т.е. няма завършеност, няма данни за
времето на нейното начертаване, а това е в противоречие и с действащата за
съответния период Наредба за обема и съдържанието на проучвателните и
проектните работи по градоустройството (1977 г.). Поради цялата тази липса на документи
и елементи, не може обосновано да се приеме, че нанесената линия върху плана от
1969 г. е валидна и меродавна регулация, т.е. надлежно приета/одобрена към
определен момент, имаща силата да породи съответните правни последици на
действаща към съответния момент регулация. Дори същата да се приеме за
регулационна такава, за нея не можа да се установи датата, на която е нанесена
върху плана, поради което и не може да служи за изясняване на спорни по делото
въпроси, както и не може да бъде годно основание за извеждане на обоснован
правен извод за търпимостта на процесния строеж, респ. на който и да било друг
строеж. В последствие одобрената регулация с плана от 12 09 1986 г. не
съответства, нито на регулацията от плана от 1969 г., нито на „регулационната
линия”.
В плана от 1986 г. процесната сграда вече е нанесена в своя
съществуващ към момента вид. Застроителният план от 1986 г. отразява
предвиждания, които не променят обстоятелствата по изградени до момента строежи,
извършени преди неговото приемане, нито има правно значение към въпроса за
търпимостта на същите тези строежи. В тази връзка необосновано и неподкрепено с
доказателства се явява твърдението на адв. Б., че както регулационната линия е
допълнително нанесена (без да може да каже кога е станало това), то по същата
логика и разширението на сградата е възможно да е допълнително нанесено в плана.
От една страна, именно липсата на каквито и да било доказателства за
допълнително нанасяне/отразяване на линии/обекти в даден план, е основание да
се приеме, че такова допълнително отразяване в същия този план, не е извършвано
и това е от значение, както по отношение на регулацията, така и по отношение на
сградата. От друга страна, в процедурата по нанасяне на съществуваща сграда и
по изменение на регулация, не може и няма една база за сравнение. Същевременно
след като дадена сграда е отразена в съответния регулационен/кадастрален план,
в който се нанасят единствено съществуващи сгради, то за същата напълно обосновано
може да бъде направен логичен правен извод, че тази сграда е геодезически
заснета на съответното място и поради това е и нанесена като съществуваща
такава към датата на изработване, респ. приемане на този план. Действително
плановете могат да бъдат верни или неверни, подлежат на съответни поправки,
каквито поправки не се твърдят да са извършвани, както в периода 1969 – 1986 г.,
така и до момента, а същите са представени от ответната страна - Община Вършец
именно като верни. Самият адв. Б. *** и за съда не става ясно целенасоченото
създаване на съмнения по меродавността на тези планове, след като самият АО е
създал/приел/утвърдил и на която доказателствена стойност същият този орган освен,
че се позовава, следва да се има предвид, че същите са доказателство за фактите
отразени в тях, като същевременно за един продължителен период от 1986 г. до
момента, въз основа на тях са издавани редица документи от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. След като
процесната сграда е нанесена върху плана от 1986 г., то същата е съществувала
към датата на неговото приемане, именно поради липсата на други доказателства
за последващото й нанасяне, а както обосновано посочва адв. Б., съдът не може
да извежда правните си изводи на основата на предположения. Съответно на тези
изводи е изрично заявеното в с.з. от вещото лице арх. П.Г., че в регулационния
и кадастралния план се нанасят съществуващите сгради, т.е. тези планове
отразяват съществуващото положение на обектите, такова каквото е заснето,
докато застроителният план установява предвижданията за бъдещо застрояване. Все
в тази връзка, допуснатите грешки се отстраняват по съответния за това ред,
като в случая от доказателствата по делото не се установява да има такива
грешки в тези планове, респ. няма данни за създаден спор по достоверността на
отразеното в тях, за разлика от приетата през 2008 г. кадастрална карта.
По горните съображения, съдът намира жалбата против Заповед №
135/07.05.2021 г. на Кмета на Община Вършец за основателна, а оспореният
административен акт за незаконосъобразен.
При този изход на делото, обосновано се явява искането на
процесуалния представител адв. В. за присъждане на разноките по делото,
съгласно представения списък. В тази връзка следва да се отбележи, че
допълнително представеният списък с допълнително искани суми в размер на 127,80
лв., които са внесени като допълнителен депозит по изготвената комплексна
експертиза, не са поискани своевременно, поради което не могат да бъдат
присъдени.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна
Заповед № 135/07.05.2021 г. на Кмета на Община Вършец, с която е наредено
премахване на незаконен строеж, а именно: „Сграда от метална конструкция и
сандвич панели (разширение към сграда с идентификатор 12961.422.603.2) построен
в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.603 по Кадастралната карта
(КК) на гр. Вършец от 2008 г., както и в част от поземлен имот с идентификатор
12961.422.600 по Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008 г.,
представляващ второстепенна улица (тупик).
ОСЪЖДА Община Вършец да заплати на РПК „Напред" гр. Вършец,
представлявано от председателя С.Н.Д. сумата от 1700 лева, разноски в
производството, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, д.т.
в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 250 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РПК „Напред" гр. Вършец,
представлявано от председателя С.Н.Д. за присъждане на разноски, представляващи
депозит за вещо лице в размер на 127,80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: