Р Е
Ш Е Н И Е
№ 120
гр.
Севлиево, 11.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на дванадесети
ноември
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе
Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н.Дело
№ 325 по
описа
за 2019 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят ПК “***” със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. ”***”
№ 38, чрез представляващия Х.Г.Х., е обжалвал
наказателно постановление № 07-001156 от 06.08.2019 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244,
т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и ПМС № 320/20.12.2018 г. във вр. с чл. 270, ал. 2
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 1 от КТ му е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1500лв. В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в
нарушение на процесуалните и материални разпоредби на закона, в подкрепа на
което се развиват подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление.
За ответникът по жалбата – Дирекция “ИТ” гр.Габрово, редовно призован,
се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли
съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
По делото по несъмнен
начин се установява и не се спори от страните, а това се установява и от
представения Протокол за извършена проверка и показанията на свидетелите, че на
02.07.2019 г. на място в обект:
магазин хранителни стоки № 17, находящ се в гр. Севлиево, ж.к. “***“,
стопанисван от ПК „***“ гр. Севлиево, както и на 08.07.2019 г. и на 24.07.2019
г. в Дирекция “ИТ”-Габрово, свидетелката М.И.А. - старши инспектор в Дирекция
“ИТ”–Габрово и свид. Ц.И.К. – главен инспектор в същата дирекция, извършили
проверка в посочения по-горе обект, както и на документацията на потребителната
кооперация. Проверката била извършена в присъствието на Х.Г.Х.– председател и Н.Н.Б.– счетоводител на кооперацията. За
извършената проверка бил съставен съответен протокол с изх. №
ПР1921967/24.07.2019 г., в който освен останалите констатации е отразена и
такава, че при извършената на 08.07.2019 г. проверка по представената от
работодателя документация, включително трудови досиета на наети и освободени
лица, ведомости и фишове за заплати, документи, доказващи плащания на трудови
възнаграждения, заповеди за разпределение на работното време, графици за
работа, присъствени форми и др. се установило, че работодателят ПК „***“ гр. Севлиево не е гарантирал изплащането
на трудовото възнаграждение през периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г.
включително, в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната на
няколко лица, сред които и П.М.Й., работила в кооперацията на длъжност „продавач-консултант“,
както следва:
При
определен в член единствен на Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ
бр.107 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., размер на минималната месечна
работна заплата от 560.00лева, при нормална продължителност на работното време
– 8 часа и при пет дневна работна седмица, работодателят е начислил и изплатил
на лицето П.М.Й., работила на длъжност „продавач-консултант“: за месец май 2019
г. – основно трудово възнаграждение в размер на 540.00 лева, с което не е
гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на лицето в размер не
по-малко от минималната работна заплата, в нарушение на чл. 245, ал. 1 от КТ
във вр. с чл. 244, т. 1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов
размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107/28.12.2018
г., в сила от 01.01.2019 г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ.
Препис от Протокола
за извършената проверка бил връчен на 24.07.2019 г. на председателя на
кооперацията – Х.Г.Х.. На същата дата - 24.07.2019 г. свид. А., в присъствието
на свид. К., съставила АУАН № 07-001156 против жалбоподателя ПК „***”, в качеството му на работодател,
представлявано от Х.Г.Х., в качеството му на председател, за това, че при
извършена проверка на 08.07.2019 г. и на 24.07.2019 г. на ПК „***“ гр. Севлиево,
в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево,
ул. “***“ № 38, по представена от работодателя документация, вкл.трудови
досиета, ведомости и фишове за заплати, документи, доказващи плащания на
трудови възнаграждения и др., е установено, че на лицето П.М.Й., работила на
длъжност „продавач-консултант“, назначена и работила
на пълен работен ден – 8 часа, за месец май 2019 г. е начислено и изплатено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 540.00 лева, което е под
размера на минималната работна заплата за страната, определен с Постановление №
320 на МС от 20.12.2018 г., обн. в ДВ бр.107 от 28.12.2018 г., в което е
определен размер на минимална работна заплата за страната 560.00 лева, при
продължителност на работното време – 8 часа и при петдневна работна седмица, в
сила от 01.01.2019 г. В хода на проверката е установено, че работодателят ПК „***“
гр. Севлиево не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение в размер
не по-малко от минималната работна заплата за страната за м. май 2019 г. на лицето П.М.Й., съгласно дадени писмени обяснения от Х.Г.Х.– Председател на ПК „***“
гр. Севлиево и съгласно вътрешните
правила за работна заплата периодичност на изплащане на работната заплата до
25.06.2019 година. Нарушението е извършено на 26.06.2019 г. и установено на
08.07.2019 г. по документи. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него
деяние като нарушение на чл. 245, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 244, т. 1 от КТ и ПМС
№ 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
за страната, обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и във вр. с
чл. 270, ал. 2 от КТ. Препис от АУАН е връчен на председателя на кооперацията Х.Г.Х., срещу подпис на същата дата - 24.07.2019 год. След
запознаване със съдържанието му същият е направил възражение, че сумите на
лицето са изплатени и нарушението отстранено по време на проверката. Възражения
са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях е посочено, че няма
извършено нарушение, тъй като работничката П.М.Й. е била в продължителен
болничен за периода от 10.11.2018 година до 17.11.2018 година и от 25.11.2018
година до 23.05.2019 година, след което следват три почивни дни на 24, 25 и 26
май, а от 27.05.2019 година до 05.06.2019 година П.Й. е ползвала платен годишен
отпуск. След това, считано от 06.06.2019 година, трудовото ѝ
правоотношение е било прекратено поради пенсиониране. Председателят на
кооперацията сочи в писмените си възражения срещу съставения акт, че при това
положение за П.Й. не са настъпили никакви вредни последици, тъй като за нея
няма изплащане на трудово възнаграждение, а дължимите здравни осигуровки от
работодателя са били изчислявани на МРЗ.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление на Директора на Д ”ИТ” гр. Габрово с №
07-001156 от 06.08.2019 г., в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушението, въз основа на което и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка
с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева. В наказателното постановление наказващият
орган е вписал писмените доказателства, въз основа на които е приел, че е
извършено нарушението, както и е направил констатацията, че няма основание за приложение на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено в хода на проверката. В
обжалваното наказателно постановление АНО е посочил и че няма основание за
приложение и на чл. 28 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите М.И.А. и Ц.И.К.,
съпоставени с писмените доказателства - Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1921967/24.07.2019 г.; Трудов договор от 11.05.2006
година; Допълнително споразумение № 64 към трудов договор № 7 от 11.05.2006г.;
Фиш за заплати на ПК „***“ за м. май 2019 година на П.Й.; Писмени обяснения от Х.Г.Х.;
Вътрешни правила за работната заплата на ПК „***“ гр. Севлиево; Копие от
извлечение за банков превод за м. май 2019 г.; Заповед № 31 от 27.05.2019
година за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск в размер на 8
работни дни, считано от 27.05.2019 година до 05.06.2019 година; 7 броя болнични
листове на П.Й.; Платежно нареждане за доначислени суми за РЗ 01, 02, 03 2018
година; Възражение от ПК „***“, АУАН и НП; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015 г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София и длъжностна характеристика за
длъжност „Директор“ на Дирекция „ИТ“ със седалище Габрово.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 28.08.2019 г.Жалбата е подадена на 04.09.2019 г., тоест в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган. В тази връзка по делото
е представено заверено копие от Заповед № ЧР-572 от
21.07.2015год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което
е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 245,
ал. 1 във вр. с чл. 244, т. 1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ
бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ. Текстът на чл.245, ал.1
от КТ гласи следното: „При
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното
му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната” .Съгласно чл. 244, т. 1
от КТ – „Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за
страната”. Разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ гласи следното: „Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка”. Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ
бр.107/28.12.2018 г. – „Член
единствен. (1) Определя от 1 януари 2019 г. нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата
3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна
работна седмица.(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се
определя за пълен работен месец”.
Административно-наказващият орган
на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ е
наложил на жалбоподателя наказание имуществена санкция в размер от 1500.00лева.
Съгласно тази разпоредба: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание. Явява се негов процесуален представител, който
поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП. В жалбата се твърди,
че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и
материални разпоредби на закона, в подкрепа на което се развиват няколко
съображения, а в съдебно заседание се излагат и други.
В жалбата се твърди на първо
място, че при издаване на НП било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него липсвало описание на конкретно нарушение,
а само бланкетно цитиране на законова разпоредба, не било посочено мястото на
извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът не споделя така изложените
твърдения, като счита, че както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано
ясно, точно и разбираемо. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона
реквизити – време и място на извършване, подробно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените
разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всички
релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Във връзка с посочването на
датата на извършване на нарушението 26.02.2019 година процесуалният
представител на жалбоподателя посочи, че тази дата е грешна, тъй като се
твърди, че неизплатеното трудово възнаграждение е за месец май. Съдът намира,
че в случая се касае за техническа грешка при изписването на датата на
извършване на нарушението в НП от АНО, тъй като в съставения АУАН датата е
посочена точно като 26.06.2019 година. Тази грешка по никакъв начин според съда
не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не
е поставено в невъзможност да разбере какво нарушение е извършило и съответно
на коя дата. За него е била ясна дататат на извършване на нарушението още със
съставянето на АУАН, където същата е посочена коректно, поради което следва да
се приеме, че неправилното посочване на датата на извършване на нарушението -
26.02.2019 година, съставлява техническа грешка.
Нарушението, за което е наложена
санкция на кооперацията е за това, че същата, в качеството си на работодател по
смисъла на Пар.1, т.1 от ДР на КТ не е гарантирала изплащането на трудовото
възнаграждение на лицето П.Й., назначена и работила
на пълен работен ден – 8 часа за месец май 2019 година, тъй като е изчислено и
изплатено основно месечно възнаграждение в размер на 540 лева, което е под
размера на МРЗ за страната.
За да е извършено това нарушение
е необходимо работникът да е работил на пълен работен ден – 8 часа през месец
май 2019 година. От приложените по делото писмени доказателства – платежни
нареждания, фишове от заплати и болнични листове е видно, че работничката П.М.Й.
е била в продължителен болничен от 25.11.2018 година до 23.05.2019 година. След
това са следвали три почивни дни на 24, 25 и 26 май, като от 27.05.2019 година
до 05.06.2019 година работничката е била в платен годишен отпуск. Веднага след
това – на 06.06.2019 година е било прекратено трудовото ѝ правоотношение.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът счита, че същата не е престирала труд в
периода от 25.11.2018 година до 05.06.2019 година, поради което не може да се
твърди, че е «работила» на пълен работен ден 8 часа през месец май 2019 година,
както твърди наказващият орган. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 177,
ал. 1 от КТ: « За времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни.“. В тази връзка следва да се отбележи, че последният месец, в който
работникът е престирал труд, е месец ноември 2018 година, когато минималната
работна заплата не е била 560 лева. Не на последно място следва да се отбележи
обстоятелството, че на Й. не е било изплащано трудово възнаграждение за месец
май 2019 година, тъй като същата не е полагала труд. На същата са били плащани само
здравни осигуровки, които са били изчислявани по съответния ред. Освен това към
датата на извършване на нарушението – 26.06.2019 година трудовото
правоотношение на П.Й. е било прекратено, считано от 06.06.2019 година.
Съобразявайки изложените по –
горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи
съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за
което е санкциониран, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 07-001156 от 06.08.2019 г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на ПК “***”,
със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. ”***” № 38, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 245, ал. 1 във вр. с чл .244, т. 1 от КТ и ПМС №
320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: