О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 550
гр.Попово, 02.10.2020г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
като постави за разглеждане гр.д. № 393 по описа на
ПпРС за 2020г., установи следното:
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Предявен е иск от
Н.М.Я. ***, действащ чрез адв.С.М. от ТАК против Прокуратура на
Република Б., Областна дирекция на МВР гр.Т. и Районно управление гр.П., за
искане първите двама ответника
да заплатят солидарно на ищеца следните суми: сумата от 6000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъдебно производство № 255/2018г., на РУ
МВР – П., прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2020г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата 250,00лв., представляваща
имуществени вреди - платен адвокатски хонорар по досъдебно производство №
255/2018 г., на РУ МВР - Попово, прекратено с постановление
от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, а третия ответник да му
заплати сумата 2000,00 лв., представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
изготвени заповеди за прилагане на принудителна административна
мярка, а именно: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****************. и Заповед за прилаган на принудителна
административна мярка № ******., издадени от Началник РУП към ОД на МВР
Т., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 04.05.2018г. било образувано ДП № 255 по описа на РУ МВР – П. водено против него за престъпление по чл. 343б ал.3 НК - за това, че на
30.04.2018г., около 21,45 часа, управлявал МПС - лек автомобил марка „*******
след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „*****",
който е отчел положителен резултат за канабис. След извършената проверка с
техническото средство Я. дал кръв и урина за химическо изследване. На
30.04.2018г. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
На същата дата, била
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *****. от
Началник РУП към ОД на МВР Т., на
основание чл.171, т.1 б."б" от Закона за движение по пътищата,
съгласно която на ищеца временно било отнето свидетелството за управление на
МПС, считано от 30.04.2018 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
На същата дата, била
издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка *************.,
съгласно която била прекратена регистрацията на лек автомобил марка„******************,
за срок от 11 месеца.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство химична експертиза във ВМА С.се
установило, че в представената за изследване кръв не е доказано наличието на
канабис. Поради тази причина с влязло в законна сила постановление от
23.05.2020г., Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – П., е
прекратила наказателното производство по ДП № 255 по описа на РУ МВР – П., прокурорска
преписка № ****** г., образувано против Н.М.Я., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като не бил осъществен състава на
престъплението.
Ищецът твърди, че
след като на 30.04.2018г.
с техническото средство било установено, че употребил наркотични вещества - канабис, се сринал психически,
ограничил и социалните си
контакти. А след като на 04.05.2018г. му повдигнали обвинението по чл. чл.343б,
ал.3 от
НК, той започнал да изпитва притеснение и страх, че ще бъде несправедливо
наказан, че ще се урони честта и достойнството му. Освен това , тъй като същия бил
студент в Аграрен университет – П., задочно обучение, за периода от 2018 до 2020г., по време на
семестрите, същия не положил изпити по всички
изучавани предмети. Твърди, че по време на очните и по време на изпитите,
колегите му често му задавали въпроса, каква е причината той вече да не пътува с
автомобила си, и същия с неудобство обяснил, че при проверка в гр.П., от Дрегера се установило,
че употребил
канабис. След
това колегите му спрели да общуват с
него, а преподавателите му, най-вече по време на изпитите, се държали грубо, пренебрежително с него. Това поведение на колегите му и преподавателите му, го карало да се чувства напрегнат и
тревожен, сериозно занижил и оценките си
Ищецът твърди още, че
работодателят
му, след като чул, че на 30.04.2018г. ищецът дал положителен резултат за
наркотично вещество - канабис, прекартил трудовото провоотношение с него , и
останал без работа. Като останал без работа, изпаднал във финансова зависимост от
родителите си-за
семестриални такси, за пътни до гр.Пловдив и дневни разходи за храна и спане и
т.н., и това още повече го притеснило.
Твърди се още, че по
настояване на родителите си, тъй като се чувствал напрегнат и тревожен ищецът посетил няколко пъти психиатър, който му поставил основна диагноза: Умерено тежък
депресивен епизод.
Ищецът твърди, че и към момента на предявяване
на иска
продължавал да
се чувства психически нестабилен. Почит не говорил с родителите си. Продължава да страни и от приятели. Повече
от две години-от
04.05.2018г. до 13.05.2020г., изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо
наказан. През този период от време се притеснявал и за честта и достойнството
си. Притеснявал
се и за честта и достойнството на родителите си, особено на баща си, който бил кмет на с.К., общ.Т. А
страха му идвал от там, че ще лежи в затвора, тъй като при привличането му
като обвиняем на 04.05.2018г. му било обяснено, че за извършено престъпление по чл.
343б,
ал. 3 от НК се предвиждало наказание от 1г. до 3г. ЛОС.
Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да
осъди първите двама ответниците
да му заплатят солидарно на
ищеца следните суми: сумата от 6000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по
досъдебно производство № *********, прекратено с постановление от 13.05.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението
и сумата 250,00лв., представляваща имуществени вреди - платен адвокатски
хонорар по досъдебно производство № *****, прекратено с постановление от
13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението, а
третия ответник да му заплати сумата 2000,00 лв., представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
изготвени заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, а именно: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *************. и Заповед за прилаган на принудителна
административна мярка № ******., издадени от Началник РУП към ОД на МВР
Т., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Прокуратура на Република България, чрез ******,
ТО-П., с който счита иска за допустим, но
неоснователен.
Не се оспорва, че 01.05.2018г.
в РУ – П. било заведено бързо
производство №***********. срещу Н.М.Я. ***, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Твърди се,
че производството започнало при наличието на предпоставките по реда на чл.356,
ал.1, т.1 от НПК, тъй като водачът бил
заловен при извършване на престъплението. Съгласно разпоредбата на ал.4 от
същият текст, лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило
престъплението се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за
първото действие по разследването срещу него. Такова действие в случая се
явявало постановлението за назначаване на химическа експертиза от 01.05.2018г.
и от тази дата ищецът следвало да се счита за обвиняем, тъй като при бързите
производства били уредени самостоятелни правила и конституирането на обвиняеми
в тези производства се извършва без съставяне на нарочно постановление, а по
силата на законова презумпция. На 02.05.2018г., РП - Попово била уведомена за започнатото бързо
производство, което било заведено под №
279/18г. На 04.05.18г., делото било
докладвано на набл. прокурор и на същата дата,
ищецът бил привлечен към наказателна отговорност. Прокуратурата твърди, че това привличане било
извършено формално, с оглед вземането на мярка за неотклонение, като на Я. била определена най-леката мярка такава -
„Подписка".
Твърди
се, че след като заключението по назначената съдебно-химическа експертиза не било изготвено във ВМА – В., на 25.11.2019г.,
била назначена експертизата на вещи лица от ВМА - С. След изготвяне на
заключението на вещите лица, че в пробите от кръв и урина на Я. не се съдържали
наркотични вещества, наказателното производство било прекратено своевременно.
Счита се, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от
13.05.2020г. не било придобило стабилитет и същото би могло да бъде отменено
служебно от прокурор от по-горестоящата прокуратура в срок от една година от
датата на прекратяване.
Прокуратурата на Р България излага доводи още, че
обвинението в извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, произтичало
от действията на органите на МВР, поради
което тя не би могла да отговаря за тези действия и да се явява като ответник
по предявения иск в размер на 6000лв. за неимуществени вреди. Освен това, в
исковата молба не се сочели доказателства, че в резултат на незаконосъобразни
действия на прокуратурата, ищецът претърпял неимуществени вреди и то в претендирания
размер. Твърди се, че при липсата на публично изнесена от прокуратурата
информация за воденото наказателно производство срещу ищеца, липсвало основание
за ангажиране на отговорността на държавното обвинение за отношението на трети
лица срещу ищеца по повод разследването.
Освен това считат, че исканото обезщетение не било
съобразено и с критериите за справедливост, дефинирани в чл.52 от ЗЗД, тъй като
срещу ищеца била взета най-леката мярка за процесуална принуда, която била отменена след изтичане на срока за
прилагането й.
Оспорва се и искането за присъждане на имуществени
вреди за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв., като недоказано, предвид липсата на приложени към исковата молба доказателства
за заплащане на такова възнаграждение.
Като прекомерно се оспорва и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в това производство, като
се счита, че делото не се отличавало с голяма фактическа и правна сложност, и
адвокатското възнаграждение следвало да е справедливо и съразмерно на извършената
правна защита.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор от Областна дирекция на МВР гр.Т.,
чрез гл.ю.к. Л.Ж., с който счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че срещу ищеца е водено ДП *****, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и че постановление от 13.05.2020г.
на прокурор в Районна прокуратура – Т. Териториално отделение П., воденото
срещу ищеца досъдебно производство било прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НПК.
Счита обаче, че
ОДМВР - Търговище не следва да носи отговорност воденото срещу ищеца и
прекратено наказателно производство по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като
процесуално легитимирана да отговаря по иск за
такова обезщетение била прокуратурата, тъй като тя упражнявала надзор
върху действията на разследващи органи и полицията и тя била компетентният
орган да повдигала и поддържала обвинение за извършване на престъпление от общ
характер. Твърди се, че прокуратурата била тази, която следвало да следи за законосъобразното образуване и развитие на
досъдебното производство, и тя следвало да носи и отговорност за действията на
разследващите органи.
Оспорва се и претендирания размер на неимществените
вреди като се счита, че същия бил силно завишен и недоказан. Твърди се, че ДП №
255/2018г. не било за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Наказателното производство било прекратено в
досъдебната фаза, като срещу Н.Я. не бил внасян обвинителен акт и не
било провеждано съдебно производство.
По време на досъдебното
производство ищецът бил призован и се
явил само веднъж за извършване на
процесуални действия - на 04.05.2018 г., когато бил привлечен като обвиняем, и
бил разпитан в това му качество. Взетата
спрямо него мярка за неотклонение била най-леката, предвидена НПК -
„подписка". Същата не била ограничила нито свободното движение на ищеца,
нито се отразила на финансовото му състояние. Видно от представените с исковата
молба доказателства, ищецът продължил в
този период следването си във висшето учебно заведение в гр.Пловдив, заверявал
семестри, полагал изпити. Същият не бил
обжалвал взетата спрямо него мярка за неотклонение, въпреки правото си да стори
това, което сочело, че неговата
преценка била, че мярката нямала да
рефлектира съществено върху обичайния му начин на живот.
Не намирало опора в
доказателствата, и твърдението, че изпитвал страх, че "ще лежи в
затвора". При привличането му като
обвиняем, ищецът се явил при разследващия
полицай с защитника си - адв. ******.
Твърди се, че лишено било от всякаква житейска логика да не е бил
коментиран помежду им вида и размера на евентуалното наказание, ако Я. бъдел
осъден, и същият да не е бил информиран,
че при чистото му съдебно минало няма да бъде наложено ефективно наказание
"лишаване от свобода".
Oт
представените от ищеца доказателства не се потвърждавали и
твърденията му, че в резултат
на изпитваните от него тревожност и напрежение, занижил успеха си като студент. Липсвали значителни колебания в
средния успех на ищеца, през посочен
период, а и да имало такива, те не можели да се обвържат по несъмнен начин с
водено досъдебно производство, тъй като през различните семестри се изучавали
дисциплини с различна сложност, част от които могат да затруднят обучавания и
без да са налице други фактор. Поради
това ответната страна счита, че не
можело да се установи пряка причинно-следствена връзка между водено наказателно
производство и получените от Я. по-ниски оценки на част от изпитите.
Твърди
се още, че прекратяването
на трудовото му правоотношение на 03.05.2018 г. също не можело да
обвърже по несъмнен начин с образуваното срещу ищеца ДП, тъй като правоотношението му
било прекратено
на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, т.е. и
желание на ищеца. Освен това при разпита, проведен на
04.05.2018г., ищецът заявил, че работи като барман и механизатор, и според
ответната страна не е имало пречки да упражнява длъжността механизатор, за
която бил нает ,
както и да докажел с лабораторен тест, че не
е употребил наркотични вещества. Ответната страна счита, че въз без допълнителни данни относно трудовата заетост
на ищеца не можело да се установи дали образуваното наказателно производство
рефлектирало негативно върху него, както и
че бил изпаднал във финансова зависимост от родителите си. Липсвали
доказателства какво трудово възнаграждение
получавал, и дали то му е
позволявало сам заплаща семестриалните си такси, разходите си за пътуванията
и нощувките в гр.П., във връзка с обучението си там, както и ежедневните разходи.
Счита, че не били налице убедителни доказателства, че
диагностицираният депресивен епизод бил в причинно следствена връзка с
повдигнатото и поддържано против ищеца обвинение. В настоящия случай между
стресиращия стимул и поставянето на диагнозата бил изминал период от почти шест месеца, което поставяло
под съмнение депресивните изживявания да са
били предизвикано от тези именно събития, а и самите те не са от такъв
характер, че да породели такива последици, още повече ако ищецът бил сигурен, че не е употребил наркотични
вещества към момента на проверката.
Твърди
се, че в анамнезата на амбулаторния лист от първичния преглед при специалиста
липсвала конкретизация от какво естество
бил този психотравмен момент. Излагат се доводи, че на профил на ищеца в
социалната мрежа Фейсбук се
установявало, че на 19.11.2018 г. - три дни преди прегледа, същият бил загубил
близък човек, което било психологическа травма с изключителен висок интензитет,
която също била причина за депресивни преживявания. Предвид това не било възможно да се отграничи в каква степен
същите можели се дължат на стресов фактор като воденото НП, и в каква - на
стресогенно събитие като загуба на близък. Освен това от назначеното му лечение се
установявало, че Я. имал подобрение в съня и апетита, като при последни преглед
е оставено само едно лекарство, което имало седативно действие.
По
отношение на иска за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 250,00лв. ***** счита същия за основателен и доказан, тъй
като по ДП № 255/2018г. по описа на
Районно управление - Попово бил приложен договор за правна защита и съдействие,
видно от който ищецът уговорил и заплатил на защитника си
адв.И. Ц., адвокатски хонорар посочения размер.
Но по този иск счита, че легитимен ответник е Прокуратурата, по
изложените вече съображения.
Оспорва иска за законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди претендирана от деня, в който е издадено постановлението за
прекратяване на досъдебно производство-13.05.2020г. Лихвата би била дължима,
при доказана основателност претенцията, от деня на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване наказателното производство, а в настоящия случай липсвало отбелязване кога
същото е влязло в сила.
Относно претендираните
разноски като счита, че същите не съответствали на действителната
фактическа и правна сложност настоящия правен спор. Поради което моли на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде присъден по-нисък размер на разноските в тази им част.
Предвид изложените подробни доводи моли съда
да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените искове спрямо
ОДМВР - Т. Претендира разноски.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор от Районно управление-П. при
Областна дирекция на МВР гр.Т., чрез гл.ю.к. Л.Ж., с който счита иска за
недопустим, неоснователен и недоказан.
Счита, че Районно управление – П. не бил надлежен ответник по делото, тъй като Районните управления към областните дирекции
не са юридически лица, т.е. не са самостоятелни правни субекти.
Освен като недопустим, иска се
оспорва и като неоснователен, като се твърди, че в случая предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не били налице. Твърди се,
че двете заповеди на началника на РУ-П. за прилагане на ПАМ не били отменени по
съответния ред, както и че били налице настъпили реални вреди за
ищеца. Липсвали доказателства по какъв начин ищецът се придвижвал в този период до гр.Пловдив - дали
с обществения транспорт или с автомобил, управляван от друго лице, не било
конкретизирано и какво отражение дал
начинът на придвижване върху здравето на ищеца. Твърди се, че само по себе си
пътуването с обществен транспорт не би следвало да се отразява негативно на
физическото здраве или психиката на пътуващите.
Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение, като се счита, че
същото е силно завишено, и присъждане на
такова в посоченият размер би било в разрез с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предвид изложените подробни доводи моли съда
да постанови
решение, с което да прекрати
производството по делото по отношение на Районно управление-П. при Областна дирекция
на МВР гр.Т., алтернативно иска да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Претендира за разноски.
Съдът след като се
запозна с постъпилата ИМ и отговорите по нея намира следното:
По отношение на
редовността и допустимостта на предявения иск.
Съдът счита, след
извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим по отношение на
Прокуратурата на Република България и ОДМВР-Т., тъй като те притежават пасивна
материалноправна легитимация да отговарят за вреди, причинени от техни органи,
действия и/или бездействия. Не така седи
въпроса по отношение на Районно
управление-П. при Областна дирекция на МВР гр.Т. Така предявения иск по
отношение на този ответник се явява недопустим, по следните съображения:
Съгласно
чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР областните дирекции на МВР са основна структура
на МВР, като устройството и дейността
на структурите на МВР се уреждат с правилник. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР областните
дирекции на МВР са юридически лица, а в
чл.43, ал.З, т.4 от ЗМВР директорите на областните дирекции
представляват юридическото лице. В чл.9,
ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР е постановено, че в ОД МВР могат да се създават отдели,
сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в
зависимост от задачите и дейността им.
Или от посочените разпоредби се установява, че Районните управления към
областните дирекции не са юридически лица, т.е. не са самостоятелни правни
субекти, които могат да отговарят по
исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани. За такива вреди може
да отговаря ОДМВР-Търговище, но не и РУ-Попово.В тази връзка предявения срещу този
ответник иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
незаконно изготвени заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки се явява недопустим, на осн.
чл.130 от ГПК, като исковата молба по отношение на него подлежи на връщане, а
производството по делото за този
ответник, следва да бъде прекратено.
По отношение на проекта
за доклад по делото и доказателствените искания на страните
Предвид изложените
твърдения в исковата молба, съдът намира, че правната квалификация на иска е чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
От страна на ответниците се признават
следните обстоятелства: Срещу ищеца е
водено ДП № ***********, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и че
постановление от 13.05.2020г. на прокурор в Районна прокуратура – Т.,
Териториално отделение П., воденото срещу ищеца досъдебно производство било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Доказателствената тежест се разпределя както следва: Ищецът следва да
докаже, че спрямо него е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; че наказателното производство срещу него е
прекратено; че е претърпял вреди от
това-техния характер и размер; че налице причинно следствена връзка между
незаконното действие на органите и
настъпилите вреди, а ответниците следва да докажат своите възражения, които
погасяват, изключват или прекратяват правата на ищеца
Съдът прецени, че приложените към исковата
молба и отговорите на ответниците
писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде уважено и искането за прилагане ДП №
*******, което да се изиска от Районна прокуратура – Т., Териториално отделение - П.
Следва да се допуснат до разпит и двама свидетели
на ищеца, които следва да се водят в насроченото с.з.
Следва да
се направи справка от ТД на НАП – Т. относно сключени, изменени или прекратени
трудовите договори и уведомления за промяна работодател на Н.М.Я., включваща информация за дата на възникване и
прекратяване на трудов правоотношение, с кой работодател е същото и какъв е
размера на получаваното от работника
трудово възнаграждение, за периода от 30.04.2018г. до 13.05.2020г.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за
което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да
постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. №******.,
подадена от Н.М.Я., ЕГН **********,***, В ЧАСТТА с която е предявен иск против Районно управление-П., към ОДМВР-Т., с
адрес-гр.П., ул.“*************, за присъждане на сумата 2000,00 лв., представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконно изготвени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, а именно: Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № *************. и Заповед за прилаган на принудителна
административна мярка № ************., издадени от Началник РУП към ОД на МВР
Т., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018г. до окончателно изплащане на задължението, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК, И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № *************************
Определението в тази част подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Т., с частна жалба, в едноседмичен срок,
от връчването му на страните.
НАСРОЧВА
първо публично съдебно заседание на 10.11.2020 г. (вторник) в 09,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане и прилагане представените с исковата молба писмени доказателства,
както и тези с отговора на ответниците.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца, които
следва да се водят в насроченото с.з.
ДА СЕ ИЗИСКА
от РП- Т., ТО-П. ДП № *****
г.
ДА СЕ НАПРАВИ
справка от ТД на НАП – Т. относно
сключени, изменени или прекратени трудовите договори и уведомления за промяна
работодател на Н.М.Я. включваща
информация за дата на възникване и прекратяване на трудов правоотношение, с кой
работодател е същото и какъв е размера на получаваното от работника трудово
възнаграждение, за периода от 30.04.2018г. до 13.05.2020г.
НАПЪТВА страните
към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от
отговора на ответниците да се връчи на ищеца.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: