№ 504
гр. Варна, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20243100900439 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:37 часа се явиха:
Ищецът М. Й. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Г.Я., с пълномощно по делото.
Ответникът „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, редовно призован, не се
явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат З. Й.,
с пълномощно по делото.
Адв. Я.: Няма пречки. Моля да дадете ход.
Адв. Й.: Няма пречки. Моля да дадете ход.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството по делото е възобновено след прекратяване, след
произнасяне на Апелативен съд – Варна.
СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба,
в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Адв. Я.: Бихме желали…
Адв. Й.: Всеки път едно и също.
1
Адв. Я.: Нямаме други искания. Представям списък на разноски по
чл.80 от ГПК, който заверявам за вярност, тъй като е от колегата Ж.. Към него
представям договор за правна защита и съдействие от 08.08.2024 г. и разписка.
Адв. Й.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Адв. Я.: Същото е на минимума. Даже не е изплатено цялото
възнаграждение.
Предвид поведението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Я.: Уважаема госпожо Председател, аз ще Ви моля да уважите
предявените искове, като осъдите ответниците да заплатят претендираната
сума в размер на 85 567.56 лева, ведно със законна лихва за периода от датата
на разваляне на договора, до датата на подаване на исковата молба. Както и
лихва за забава, считана от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
Моля да приемете, че претендираме и неустойката, тъй като аз не видях
прекратителен диспозитив по отношение на тази част за 2000 евро. И за да не
направя грешка 2000 евро, това са 3900 и колко лева, по една молба от
25.09.2024 г. в отговор на разпореждане, колегата в т.2 е направил изявление,
че оттегля иска. В същата молба, в т.3, че поддържа претенцията за неустойки
в размер на 2000 евро, по отношение на недвижим имот на предварителен
договор от 18.10.2021 г. Аз на този етап поддържам това искане.
СЪДЪТ указва на адвокат Я., че в молбата на ответника от 07.10.2024
г., в т.2 е написано: „…оттеглям и не поддържам исковата претенция за сумата
от 3911.666 лева, представляваща левовата стойност на 2000 евро…“ и след
тази точка е новият петитум.
Адв. Я.: След направеното уточнение, не поддържам иска за неустойка.
По същество, имаме две основни неща - дали предварителният договор
е развален заради изрично уговорена клауза и втория основен елемент е, дали
е налице вина от развалящия договора. Безспорно се установи, че задълженото
дружество е поело такъв ангажимент с предварителния договор, да подготви
всички необходими проекти, да построи сградата и да въведе същата в
експлоатация, като прехвърли собствеността на уговорените в
предварителния договор и анекса към него самостоятелни обекти на
собственост. Като такъв, той е бил длъжен да познава Закона за гражданското
2
въздухоплаване, тоест да знае допустимата височина за безопасно движение
на въздухоплавателните средства и на това основание да съобрази изготвения
инвестиционен проект. Не може да бъде въведено като виновно поведението
на кредитора, евентуално безвиновно поведението на длъжника, тоест на
строителя – ответник в производството, за това, че той не познава
законодателството. Още по-малко това може да бъде коментирано като
форсмажорно обстоятелство. Водени от горното, следва да изключим клауза
№13, регламентирана в чл.13 от предварителния договор, регламентираща
наличие на форсмажорни обстоятелства. Тоест, налице е виновно поведение
от страна на строителя за преработката на инвестиционния проект,
респективно за заявяване издаване на ново разрешение за строеж след
преработения инвестиционен проект, но забележете, това не е било основание,
въпреки виновното поведение на строителя, не е станало основание кредитора
да развали предварителния договор. Предварителният договор е развален от
виновната страна. Считаме, че същото е направено с оглед конюнктурата в
страната, бързата промяна в цената на недвижимите имоти, което на практика
с прекратяването на договора, облагодетелства неизправната страна, което
правото не допуска.
В този смисъл, връщане на платеното, на базата на разваления договор, е
регламентирано още в старото законодателство, стария институт, че когато е
налице отпаднало основание, поради което нещо е дадено, следва същото да
бъде върнато, и не се допуска неоснователно обогатяване. По отношение на
лихвата, именно в Постановление №1 от 1979 г., което е действащо и към
момента, изрично е уредено, че връщането следва да бъде извършено веднага
след отпадането на основанието. Тоест, да се твърди, че за периода от
развалянето на договора, до подаване на исковата молба, ответното дружество
не било виновно, и не следвало да върне сумата, респективно като извод, да
дължи лихва, е несъстоятелно. И то не се уповава на никоя правна норма.
Тоест, връщането на платените суми по договора, доколкото разбирам от
представените документи, е безспорно, но до настоящия момент, не се е
случило. Не е имало пречка от 2024 г. до настоящия момент да бъде заплатено
главното задължение. Това не е сторено. Това най-малко щеше да бъде повод
за уреждане на отношенията по доброволен ред. В този смисъл, аз ще Ви моля
да присъдите лихвите за забава, които са дължими от датата на разваляне на
договора, мисля, че беше 27.04.2024 г. до датата на подаване на исковата
молба, както и да присъдите на доверителите ми, сторените разноски.
По отношение на разноските, направеното възражение е неоснователно
дотолкова, доколкото се има предвид, че същото е на минимума по наредбата,
и обърнете внимание, колко заседания продължава това производство.
Производството три пъти ходи в Апелативен съд, местна подсъдност,
конституиране на страни, спиране на производството. Това производство
може би можеше, ако имаше наистина добра воля от страна на ответника или
ако беше най-малкото платил нещо, за което той не оспорва, че дължи,
своевременно, в противен случай, е налице едно кредитиране от страна на
3
моите доверители към ответника, което правото не допуска, поради което Ви
моля да постановите решение, с което да уважите предявените от
доверителката ми искове.
Адв. Й.: Уважаема госпожо съдия, моля да постановите решение, с
което да отхвърлите предявените искове, като неоснователни и недоказани.
По отношение на главния иск, няма да коментирам много, тъй като считам, че
нещата са сравнително ясни. Ще обърна внимание само на това, което каза
колегата. Колегата коментираше дали става въпрос за виновно неизпълнение,
докато нашето твърдение е, че е налице обективна невъзможност. Така или
иначе независимо кое от двете съдът приеме, ще Ви обърна внимание, че
самият ищец твърди, че не той кредитора е развалил договора, а виновния
субект бил развалил договора. Нещо, което както знаем правото не допуска –
правото на разваляне принадлежи на изправната страна. Коментирам това, тъй
като то има значение за акцесорния иск за лихва за забава, който считам за
неоснователен. На първо място, защото е налице кредиторова забава, която
беше демонстрирана според мен ясно, включително и днес чрез поведението
на ищцовата страна. Доверителят ми винаги е заявявал, че ще върне
главницата, но невръщането се дължи на обстоятелството, че постоянно се
претендират акцесорни вземания, дали основателни или не, касаещи
минимална част от дължимите между страните суми.
Отделно от горното, твърдя, че ако е имало забава, тя тази забава не е
твърдяната от ищцовата страна дата, когато се дължи връщане на нещо на
отпаднало основание, безспорно се приема и в теорията, и в практиката, че
това връщане се дължи от датата на получаване на покана, която в случая е 04
юни. В същата покана е даден седемдневен срок за изпълнение, така че
считам, че в най-лошия случай, доверителят ми дължи лихва за забава от
11.06.2024 г. Моля за решение в този смисъл.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:52
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
4