Мотиви по НОХД № 152 по описа за 2016 г. на ПРС

              Подсъдимият Т.Г.Т. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 25.01.2011 г. в гр.П., община П., обл.Т., с цел да набави за себе си имотна облага, като управител на „**” ЕООД, клон – гр.П., придобил лек автомобил „Мерцедес Бенц” А 180 с номер на рама WDD1690071J866473, подправен на WDD1690071J746560, собственост на АТЕСА /Аутотранспорте Туристико Еспаньол/ АД със седалище в гр.Мадрид, Испания, за който предполагал, че е придобит чрез престъпление, като предметът на укривателството е в големи размери – 42 239 лв./четиридесет и две хиляди двеста тридесет и девет/”-  престъпление по 215, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от НК.

              Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа изцяло обвинението, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което бъде отложено по реда на условното осъждане.

              До започване на съдебното следствие пострадалото от престъплението ЮЛ „АТЕСА”АД със седалище гр.Мадрид, Кралство Испания, редовно уведомено посредством съдебна поръчка, не изпраща представител, не депозира граждански иск против подсъдимия, като това право е надлежно разяснено в съобщението по реда на чл.255 НПК.

              Подсъдимият се явява в с.з., дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК–„съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”  в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК. Предвид това съдът, на осн. чл.372,ал.3, вр. с чл.371,т.1 НПК одобри даденото от подсъдимия и неговия защитник адв.Р.М. от ТАК изрично съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от ДП. Подсъдимият оспорва обвинението, не се признава за виновен и моли да бъда оправдан изцяло. Същото е становището и на адв.Р.М., която поддържа, че извършването на деянието не е доказано от нито от обективна, нито от субективна страна, което води до неговата несъставомерност, поради което безалтернативно пледира за постановяване на оправдателна присъда.

              Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373,ал.1 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

              Подсъдимият Т.Г.Т. ***, бил с висше юридическо образование, работел като управител на „**”ЕООД гр.Д., а отделно бил собственик и на ЕТ”**”*** /извлечение от ТР, л.119/, не бил осъждан. Основният предмет на дейност на търговските дружества, в които участвал подсъдимия бил земеделие, като след 1995 г. бил наел и обработвал повече от 4000 дка земеделски земи на територията на общините Д. и П., нямал задължения към държавата /виж документи за тези обстоятелства, приложени т.І, л.122-л.133/.

              Пострадалото ЮЛ „АТЕСА” /Аутотранспорте Туристико Еспаньол/ АД със седалище в гр. Мадрид, Кралство Испания, се занимавало с отдаване на автомобили под наем, като един от офисите му бил разположен на летището в гр.Барселона, за който отговарял св.К.А.. На 28.10.2010 г. в този офис бил сключен договор със св.А. С. – гражданин на Република Италия, по силата на който последния наел л.а.”Мерцедес Бенц А 180” с рег.№ **. Към този момент наетият л.а. бил практически нов  - закупен от „АТЕСА”АД през същата година и километражът му показвал изминати 4715 км. По силата на сключения договор, св. С. следвало да го ползва и върне до 13.00 на 31.10.2010 г.  /виж показания на св.А., т.ІІ, л.73/.  След като л.а. не бил върнат в уговорения срок, св.А. направил няколко неуспешни опита да се свърже със св.С.е, а след това му изпратил и телеграма на известния адрес в Италия, но отново без резултат. В хода на образуваното ДП против подс.Т. св.А. С. бил установен и разпитан от италианската полиция /виж разпит от 01.03.2016 г., том ІІ, л.100/. В подробните си показания св. С. потвърдил, че на 31.08.2010 г. действително е следвало да върне наетия в гр.Барселона л.а., но не го сторил, тъй като се запознал с румънски гражданин на име „Антон”, с който се сприятелили, а впоследствие „Антон” откраднал л.а. По неустановени по делото причини св.С. не сигнализирал за извършената кражба, а просто се качил на влака от Барселона за Франция и по-късно се прибрал у дома си, т.е. спрямо него не е било извършвано разследване за съпричастност към извършената кражба на автомобила.

              В края на 2010г. подсъдимият Т. решил да открие клон на дружеството си „**” ЕООД гр.Д. в гр.П. и за целта му бил необходим л.а., който щял да се използва на територията на община П. за обслужване дейността на дружеството. По неустановен по делото начин /доколкото показанията на самия подсъдим дадени в качеството му на свидетел по ДП и послужили да съставяне на ОА са негодни да бъдат ползвани като доказателство предвид забраната по чл.118 НПК,  а за тези обстоятелства липсват други доказателства, виж  и допълнителни съображения по-долу/, л.а.„Мерцедес А 180” попаднал в подсъдимия, който решил да го регистрира в КАТ. По съображения, че регистрацията и последващите дължими данъци са по-ниски на територията на Община П. отколкото на територията на Община Д. /обстоятелство, доказуемо след направена справка в интернет на страниците на двете общини, приложена и от защитата само за сведение в с.з./ и тъй като л.а. щял да се ползва само в района на гр.П. подсъдимият решил, че следва да го регистрира в КАТ Търговище. Чрез свои познати подс.Т. се свързвал със св.И. Р. И., който работел в гараж в двора на бившето АПК в гр.П. /виж показания на св.И., съответна на л.88 пред СРП, л.92 – пред съдия от ПРС по чнд № 252/ 2014 г./. Предложил на свидетеля да прехвърли на негово име л.а.”Мерцедес Бенц”, като му обяснил, че не иска да закупува на свое име този л.а., тъй като не е излязла регистрацията на клона на дружеството му. Наред с това подсъдимия обещал на св.И., че ще му заплати и сумата 100 лв. за направената услуга. Св.И. се съгласил и на 20.10.2010 г. заедно с подсъдимия отишли до КАТ Търговище. Там св.Иванов попълнил заявление за регистрация /приложено т.І, л.58/, след което регистрацията на л.а. минала безпроблемно, като същият получил български регистрационни табели с  № **. Всички разходи по регистрацията били заплатени от подсъдимия, а след самата регистрация заплатил и обещаните 100 лв. на свидетеля. След като впоследствие подс.Т. регистрирал клона на дружеството си в гр.П., на 25.01.2011 г. двамата със св.И. сключили договор за покупко-продажба на МПС /приложен т.І, л.68/, по силата на който купувачът „**”ЕООД клон П. заплатил фиктивно сумата  5200 лв. за л.а.”Мерцедес Бенц А 180” с рама № WDD1690071J746560, с рег.№ **.

              В продължение на повече от 2 години клонът на дружеството на подсъдимия в гр. П. ползвал придобития л.а., а през лятото на 2013 г. подсъдимия решил да го продаде на свой роднина – св. Я. М. Т. /показания т.І, л.95/. Уговорката им била св.Т. да го закупи за сумата 15 000 лв., като му заплатил авансово 4 800 лв., а подсъдимия му предоставил контролния талон и застрахователната полица за задължителната „ГО”. От този момент св.Т. започвал реално да използва л.а., когато на 31.10.2013 г. на територията на ОДМВР Търговище била извършена СПО, при която по сигнал били подложени на проверка МПС на „**”ООД. В двора на РУП Попово била извършена проверка и оглед на л.а.”Мерцедес Бенц А 180” с рег.№ ** /проверка, в която участвал и св.Г.Г., инспектор в ОДМВР Т-ще, показания т.І, л.94/. След извършеният оглед /протокол т.І, л.27 и сл./ била назначена трасологична експертиза /заключение т.І, л.38/, която установила допълнителна интервенция върху рамата на автомобила, в т.ч. следи от сваляне на оригиналната боя, шлайфане на метала, разлика в шрифта, като същевременно от бордовия компютър на л.а. бил свален № на рама  WDD1690071J866473, който бил различен от открития № WDD1690071J746560. Била назначена и техническа експертиза /заключение т.І, л.44/, която установила производствения номер на л.а. – 4595722, както и номерата на предната въздушна възглавница и вграденото радио. Със същото заключение била извършена съпоставка с приложената в ДП справка /том І, л.71/, която показала пълна идентичност между изследвания л.а.”Мерцедес Бенц А180” с рег.табели с № ** и л.а.”Мерцедес Бенц А180” с рег.табели с № **, обявен за издирване в ШИС от Испания. С назначена допълнителна трасологична експертиза /заключение т.І,л.111/ били установени номерата на двигателя, кормилната рейка и скоростната кутия на л.а., като в.л. Г. Д. констатирало, че участъкът от последните 6 цифри от номера на двигателя и бил подложен на допълнителна интервенция, т.е. не е оригиналния и не съвпада с номера на двигателя на издирвания л.а., но съвпадат номерата на кормилната рейка /169460300016 501966/ и част от номера на скоростната кутия. Въз основа на събраните данни била изискана и справка от официалния представител на „Мерцедес Бенц” за България, а именно „Балкан Стар Аутомотив”ЕООД /приложена т.І, л.105/, в която било посочено, че л.а.”Мерцедес Бенц А180” с  № на рама WDD1690071J866473 е произведен за вътрешния пазар на Испания на 21.06.2010 г., посочени са и другите идентификационни номера, като е видно, че напълно съответстват на тези от подложения на проверка л.а. с рег.№ **, т.е. несъмнено същият е бил предмет на престъпление. За установяване на действителната пазарна стойност на л.а., била назначена и оценителна експертиза, заключението към която /т.І,л.50/ посочило  сумата 42 239 лв. към 20.09.2010г. Отделно е изискана и приложена по делото /т.І,л.51/ и удостоверение  от ДЗИ за действителна стойност 22 683 лв. към 30.01.2014 г.

              Така възприетата фактическа обстановка съществено се различава от приетата на ДП и намерила отражение в изготвения от РП Попово обвинителен акт,като се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП №694/2013г. по описа на РУ”Полиция” Попово писмени доказателствени средства, както и от приобщените чрез прочитане по реда на чл.373,ал.1,вр. с чл.283 от НПК протоколи за разпити на всички разпитани в ДП свидетели и приобщените по същия процесуален ред заключения на вещите лица. Съдът не ползва като доказателствено средство протокола за разпит на подсъдимия в качеството му на свидетел от 07.11.2013 г. /том І, л.87/. Очевидно е, че върху тези показания е изградено цялото обвинение на прокуратурата, като описаната в обвинителния акт фактология досежно начина и мястото на придобиване на л.а. съответства на соченото от Т.Т., но в качеството му на свидетел. Изготвилият и поддържащ ОА прокурор не държи сметка за това, че по този начин се позовава на негодно доказателствено средство, за което законодателят е въвел забрана посредством разпоредбата на чл.118,ал.1 от НПК и нарушаването на която забрана винаги има за последствие нарушаване на правото на защита на обвиняемото лице. Ето защо съдът изключи от доказателствения материал дадените в качеството на свидетел показания на подсъдимия. От друга страна, съдът приобщи по реда на чл.279,ал.2,вр. с ал.1,т.4 НПК обяснения на подс.Т., дадени в ДП в присъствие на неговия защитник /том І, л.118/  и прие, че подкрепят и допълват установената фактическа обстановка, поради което и при съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК ги намери за убедителни и достоверни, даде им вяра изцяло, и ги постави в основата на постановената присъда. Обясненията на подсъдимия  основно свързани с отричане на вина за извършеното престъпление и разсъждения досежно причините, поради които една вещ може да има по-ниска от обичайната си пазарна цена, изцяло се споделят и от настоящия състав.

              Съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия Т. не е доказано по несъсмен начин и се базира изцяло на предположения, ненамиращи нужната годна доказателствена опора в макар и обемния доказателствен материал. Разпоредбата на чл.103,ал.1 НПК възлага единствено на прокуратурата да докаже обвинението по делата от общ характер и на подсъдимия не може да се възлага доказателствена тежест, което очевидно би довело до индиция за предубеденост на съдебния състав /виж в т.см. и р.№ 177/17.10.2016 г. по н.д.№ 746/2016 г. на ІІІ н.о. ВКС/, а по арг. от чл.103,ал.3 НПК във вреда на обвиняемия не могат да се правят изводи за това, че не е доказал възраженията си, за което именно претендира представителя на държавното обвинение. Доказването на вещно укривателство изисква не само деецът да е придобил отчуждени движими вещи, но и да е имал съзнанието, че те са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго обществено опасно деяние, а за да се установи, че деецът е допускал, че вещите са придобити по престъпен начин , „…следва да  се съберат доказателства, от които да се установи, че в момента на придобиване на вещите е била създадена такава фактическа обстановка, при която у всеки нормално разсъждаващ човек би се породило основателно предположение, че вещите са придобити по неправомерен начин” /в т.см.р.№ 768/22.11.2004 г. по н.д.№ 369/2004 г. ІІ н.о. ВКС/, но доказването на вината за извършено вещно укривателство не може да почива на предположения /т.см. р.№ 842/11.04.2005 г. по н.д.№ 358/2004 г. на І н.о. ВКС/.

              Прочитът и правният анализ на ангажираните от обвинението доказателства показва, че се касае именно за предположения за извършено престъпление, тъй като се предполага както сумата, за която е закупен л.а., лицето от което е закупен, намеренията на подсъдимия да регистрира л.а. първо на името на св.И., а след това на свое име и т.н. Съдът приема, че това са единствено възможни хипотези, тъй като за тях липсват дори и косвени доказателства, които да ги потвърждават. Вещното укривателство в предложената от РП квалификация чл.215,ал.2,т.1 НК е „тежко” умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК, наказуемо с наказание ЛОС в размер от 3 до 10 години, при извършването на което подсъдимия несъмнено следва да съзнава всички елементи от обективната страна на посегателството, един от които е и неправомерния произход на вещта, предмет на укривателството. Между доказателствата по делото ЛИПСВА такова, което да доказва, че подс.Т. е предполагал за неправомерния произход на л.а. Липсва дори опит от страна на обвинението да ангажира доказателства във връзка с издирване на лицата /продавачи/ на л.а., с които е контактувал подсъдимия по повод закупуване на л.а.”Мерцедес А 180”, като посочената в ОА цена на придобиване 7 500 евро се явява абсолютно произволна. Наред с това прокуратурата с основание може да бъде упрекната и за това, че не е доказала и користната цел типична за това престъпление. Факт е, че л.а. придобит от подсъдимия е на стойност 42 239 лв. към 20.09.2010 г., от което е изведен е елемента „големи размери” довел до по-тежката правна квалификация, но остава неизяснен въпроса каква всъщност е имотната облага за подсъдимия, доколкото л.а. не е получен като дарение от него. За л.а. несъмнено е платена някаква цена каквато са му определели продавачите, т.е. подсъдимият е заплатил някаква стойност, поради което не може да се твърди, че облагата за него е в размер на 42 239 лв. Касае се до договаряне между продавач и купувач на определена вещ, чиято цена не е фиксирана и може да се променя от много обстоятелства – например: закупеният макар и сравнително нов л.а. може да е бил с сериозен проблем в двигателя; напълно мислима е и тезата за претърпяно ПТП, което е довело до по-ниска цена и т.н., но важното е да се отбележи, че са касае единствено до предположения, на които не може да се основава една осъдителна присъда.

              Независимо от липсата на доказване на обективната страна на престъплението, съдът намира, че извършването на престъплението не е доказано и  от субективна страна. Както вече се посочи по-горе отговорност за вещно укривателство има и когато деецът само предполага действителния общественоопасен произход на вещта, но доказването на вината му не е може да почива на предположения, какъвто именно е настоящия казус. Към момента на договаряне на сделката, подс.Т. не е могъл да предполага, че л.а. е бил придобит преди това чрез  престъпление или друго общественоопасно деяние. От показанията на св.С., който е наел л.а. ”Мерцедес А180” с рег.№ ** е установено, същият е бил откраднат преди да бъде върнат на наемодателя, т.е. около 31.08.2010 г. В Шенгенската информационна система същият л.а. е бил обявен за издирване на 20.09.2010 г. /справка т.І, л.67/. Въпреки това, при извършеният детайлен преглед на 20.12.2010 г. в КАТ Търговище не са открити манипулации по номера на рамата на л.а. и същият безпрепятствено е бил регистриран с БГ рег.№ **. Тези обстоятелства са достатъчни за съда да приеме, че у подс.Т. в нито един момент не е била формирана представа, предположение, че л.а.”Мерцедес А180” е бил предмет на кражба преди неговото закупуване. Това, че подсъдимия /според РП Попово/ е заплатил по- ниска цена от действителната /според кого?/ за закупения л.а. и това, че първоначално л.а. е бил регистриран на името на св.И., по никакъв начин не са обстоятелства, които да доведат до извод, че у него се е формирало такова предположение. Всъщност за да е доказано престъплението по чл.215, ал.2, т.1,вр. с ал.1 от НК следва да бъде установено по безспорен начин формирано предположение у подсъдимия, а не дали в конкретната обстановка и конкретната вещ е трябвало да предположи престъпния й характер.

              Ето защо и с оглед на изложеното по-горе, при извършен детайлен анализ на събраните доказателства по делото, съдът прие че липсват убедителни и годни доказателства за това, че подсъдимия Т.Г.Т. *** е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление субсумиран от правната норма на чл.215,ал.2,т.1,вр. с ал.1 НК, за което е бил предаден на съд. Посредством разпоредбата на чл. 102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК и изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не почиват на предположения. Анализът на доказателствена съвкупност напълно разколебава обвинението срещу подсъдимия, защото води до изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда. Тя трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл.303,ал.2 от НПК. Ето защо, при тези доказателствени източници и в изпълнение на процесуалното си задължение по чл.304 НПК първостепенният съд прие, че единственият законосъобразен изход е оправдаването на подсъдимия. Съдът намира, че всички процесуални средства за доказване на обвинението са изчерпани, като не се установява по безспорен начин, че именно подс.Т. го е осъществил както от обективна, така и от субективна страна,  поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.304 НПК го  призна за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение.

              Независимо от постановената оправдателна присъда спрямо подс.Т., доколкото е безспорно доказано, че л.а.”Мерцедес А 180 ЦДИ ” с рег.№ ** е бил предмет на кражба, то подсъдимият няма как да придобие правото на собственост върху него. Поради това съдът постанови вещественото доказателство– лек автомобил „Мерцедес” А180 ЦДИ с рег.№** и 1 бр. контактен ключ за този автомобил, ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на техния собственик - пострадалото ЮЛ АТЕСА /АУТОТРАСПОРТЕ ТУРЕСТИКО ЕСПАНЬОЛ/ АД Испания, Мадрид, 28051, бул.”**” №**, ет.**, представлявано от К.А. роден на ***г. в Мадрид, адрес Кан Каниамерес №**, ет.**, ап.**, Сант Кугарт дел Вайес /Вайес Оксидентал/. Наред с това съдът постанови вещественото доказателство – свидетелство за регистрация на л.а. „Мерцедес” А180 ЦДИ с рег.№ ** Част 1 и Част 2 ДА БЪДЕ да бъдат изпратено за унищожаване в ОД на МВР Търговище, съгласно правилата регламентирани в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Обн.,ДВ,бр.31/14.04.2000 г.).

              Предвид изхода на делото, на осн.чл.190, ал.1 съдът се произнесе по въпроса за направените разноски, като постанови същите в размер на 316.04 лв. за в.л. от ДП да останат за сметка на държавата.

              Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: